№ 377
гр. Горна Оряховица, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120100046 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 143, ал.
1, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД основава исковите си претенции
на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /“Кредисимо“
АД/ и ответника А. В. С. е сключен договор за потребителски кредит №
975990 / 28.11.2017г., по силата на който на последния е предоставен кредит в
размер на 1200 лв. Посочва, че заемополучателят не изпълнил задължението
си към заемателя /“Кредисимо“ АД/ и че датата на последната вноска по
кредита била на 28.02.2019 г., поради което вземането било изискуемо.
Твърди, че на 28.11.2017 г. ответникът е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с дружество „Ай тръст“, по силата на който дружеството се е
съгласило да сключи договор с кредитодателя. Сочи, че на 28.11.2017 г. „Ай
тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор, по силата на който „Ай тръст“ се
е задължило да отговаря пред „Кредисимо“ за всички задължения на
ответницата по сключения договор за кредит. След като ответницата не
изплатила задължението си на 23.02.2021 г. „Ай тръст“ е погасило дължимите
от А. С. суми, както следва: 469,09 лв. главница, 49,51 лв. договорна лихва за
периода 28.11.2017 г. до 28.02.2019 г., както и обезщетение за забава в размер
1
на 234,53 лв. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021
г. „Ай тръст“ е прехвърлило вземането си към ответницата на „АПС Бета
България“ ЕООД. Твърди, че до ответника било изпратено уведомление по
чл. 99 ал. 4 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането. Посочва, че към
момента дължимата от ответника сума за главница била в размер на 469,09
лв.; договорна лихва за периода 28.11.2017 г. до 28.02.2019 г. в размер на
49,51 лв.; сумата от 234,53 лв. лихва за забава върху главницата от 28.11.2017
г. до 29.09.2023 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането.
Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2092/2023г. на РС – Г. Оряховица. Иска от съда да приеме за установено,
че ответникът му дължи горе-посочените суми. Претендира разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител назначен на ответника
е оспорил иска. Оспорва надлежното връчване на уведомлението за
извършената цесия. Намира, че вземането срещу А. С. не е
индивидуализирано в договора за цесия. Оспорва надлежното сключване
между „Кредисимо“ и А. С. на договор за заем от разстояние, както и
получаване на паричната сума от ответница. Твърди, че е налице договорка
между свързани лица, каквито са „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД,
като счита, че не са налице доказателства „Ай тръст“ действително да е
погасило задължението на ответницата. Определя тази практика за
противозаконна и недобросъвестна, а предвидените клаузи в договор за
кредит относно поръчителството за неравноправни. Иска от съда да отхвърли
изцяло предявения иск.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда
на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 28.11.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на кредитор и
ответника А. В. С. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № 975990 за сумата от 1200 лв., която следвало да се
върне заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 28.02.2019 г., на
15 месечни погасителни вноски в размер на 103, 72 лв., падежите на които
били посочени в приложение №1 към договора (стр.31). Съгласно чл. 5 от
2
договора ответникът следвало да предостави обезпечение чрез одобрен от
„Кредисимо“ ЕАД - поръчител, в изпълнение на което на 28.11.2017 г. той
сключил с „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство.
Търговското дружество в качеството на поръчител се задължило срещу
заплащане на възнаграждение по сметка на кредитора от 1555.80 лв., да
отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към „Кредисимо“
ЕАД. Страните уговорили, видно от чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне
на поръчителство, възнаграждението да се плаща в полза на кредитора
„Кредисимо“ ЕАД на 15 месечни вноски в размер на 103,72 лв., съвпадащи с
падежите на погасителните вноски по договора за кредит. На 28.11.2017 г. в
изпълнение на задълженията си към ответника „Ай тръст“ ЕООД сключило с
„Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство. На 18.02.2021 г. поръчителят
уведомил ответника, че кредиторът е предявил към него претенция за
изплащане на просрочени суми за главница и лихви и че в петдневен срок ще
ги погаси, след което ще встъпи в правата му. На 23.02.2021 г. последвало
уведомление от „Ай тръст“ ЕООД към кредитополучателя, че е погасил
задължението по договора за кредит и че следва да му заплати 388,45 лв.,
включващи и вземания за възнаграждения за лихви по договора за
предоставяне на поръчителство. На 02.03.2021 г. между „Кредисимо“
ЕАД(цедент 1) и „Ай тръст“ ЕООД (цедент 2) в качеството на цедент и ищеца
в качеството на цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания. Цедент 1 и цедент 2 прехвърлили на цесионера ликвидните си и
изискуеми вземания произтичащи от встъпването в правата по договори за
кредит сключени от „Кредисимо“ ЕАД и от договори за предоставяне на
поръчителство, подробно описани в Приложение № 1.
На 09.10.2023 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника относно горепосочените вземания, във връзка с
което е образувано частно гражданско дело № 2092/2023 г., по описа на
Районен съд – Г. Оряховица. Съдът уважил искането на заявителя като на
10.10.2023 г. издал заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът приема, че ищецът не доказа между ответника А. В. С.
и "Кредисимо" ЕАД да е възникнало валидно облигационно правоотношение
3
въз основа на сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
кредиторът да е поел задължение да предостави на ответника –
кредитополучател, потребителски кредит в размер на 1200 лева под условие,
че заявлението на ответника ще бъде одобрено по начина посочен в чл. 5 от
договора, а именно чрез избран от кредитора поръчител. Действително в чл. 6
на ЗПФУР е посочено, че договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на
«финансова услуга» - всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги и «средство за комуникация от разстояние» - всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Според настоящия състав не са изпълнени изцяло изискванията
на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР и по – конкретно ищецът не доказа, че е било
налице съгласието на потребителя за сключване на договора с "Кредисимо"
ЕАД, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР. Представените писмени
доказателства не доказват, че е била налице облигационна връзка между
дружеството и ответника. В член 18, ал. 2 на ЗПФУР е посочено, че за
доказване предоставянето на преддоговорна информация и изявленията,
отправени по закона се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.
В чл. 293, ал. 1 от Търговския закон е предвидено, че писмената форма е
форма за действителност, ако това е установено в специален закон. Съдът
счита, че съобразно чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за
този вид финансови услуги, касаещи потребителски кредити, е необходима
писмена форма. Съобразно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и по аргумент от чл.
18, ал. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние съдът
приема, че ищецът не е представил надлежни доказателства относно
изразеното съгласие за сключване на договора от страна на ответника.
Законът за потребителските кредити – чл. 11, ал. 1, т. 27 във вр. чл. 13, ал. 1
от ЗЕДЕУ, изисква договорът да е подписан от страните. Съгласно чл. 13, ал.
4
1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е такъв по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 ("електронен подпис" означава данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва), а ал. 4 указва, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните. Ищецът е представил
неподписан екземпляр от договора и ОУ. Не се твърди, че ответникът е
подписал договора посредством електронен подпис, за да удостовери
съгласието си за сключване на договора, а се претендира, че това е станало
чрез комуникация от разстояние. Представените писмени доказателства –
договора, ОУ, договора за заем и разписката за извършеното плащане не
мотивират настоящия състав да приеме, че е било налице облигационно
правоотношение между "Кредисимо" ЕАД и А. В. С., по което последната да
е получила исковата сума и да се е задължил да я върне на ответника.
Безспорно чл. 184, ал. 1 от ГПК указва, че електронният документ може да
бъде възпроизведен на хартиен носител, като се прилага препис за другата
страна. Възпроизведените по делото писмени доказателства, които се твърди,
че са електронно създадени не са достатъчни да се установи, че С. е станала
страна по договора. От страна на ищеца не е поискано изготвяне на СТЕ, с
която да се анализират записите в системата на "Кредисимо" ЕАД или „Ай
тръст“ ЕООД и да се удостовери спазването на реда за сключване на договор
по ЗПФУР и ОУ на дружеството. Представените извлечения не могат да
бъдат самостоятелно преценени от съда, доколкото той няма специални
знания, чрез които да провери достоверността на извлечението от
електронния запис. Ето защо, съдът намира, че от ищеца не се доказа
наличието на валидно облигационно отношение възникнало между кредитора
"Кредисимо" ЕАД и А. В. С..
Твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е реален такъв и
поражда действие от предаване, съответно от получаване на сумата от
заемателя, също не се подкрепя от доказателствата по делото. Представената
разписка не удостоверява получаването на сумата чрез системата на "Изи
Пей" – в нея са посочени номер, дата на съставяне на разписката, наредител,
получател, номер на договора за заем и сумата, която следва да бъде
получена, но няма отбелязване върху разписката, че А. С. е получила сумата.
5
От представените с исковата молба писмени доказателства, както и тези
представени със становището на ищеца от 22.04.2024 г. не се установява по
несъмнен начин паричната сума, предмет на договора за потребителски
кредит да е предоставена реално на ответника. От разписката се установява,
че е налице паричен превод, но на сума различна от договорената, която е
1200 лв., а на ответника се предоставя сумата от 611,22 лв. Водим от тези
съображения, настоящият състав счита, че претенцията на ищеца следва да
бъде отхвърлена.
За пълнота на изложението следва да се отговори и на останалите
твърдения посочени от ищеца, а именно: Съдът намира, че поръчителят „Ай
тръст“ не доказа, че праводателят му е изправна страна по договор за
потребителски кредит и за него да е възникнало правото на вземане спрямо
ответника, което да е било прехвърлено по надлежния ред чрез твърдения
договор за прехвърляне на вземане /цесия/, от който пък черпи права ищеца.
Не се доказва "Ай Тръст" ЕООД като поръчител да е платил задължението на
ответника по горепосочения договор за потребителски кредит. Това дава
основание на съда да приеме, че с договора за цесия в полза на ищеца не са
прехвърлени никакви вземания на цедентите спрямо ответника. Основателно
е и възражението на особения представител назначен на ответника свързано с
договора за поръчителство. Последният заобикаля изискванията на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, т.к. не цели реално обезпечение на кредита, а заобикаляне на
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото е видно, че с него се въвеждат
допълнителни разходи за възнаграждение на поръчител, които не са включени
в ГПР, а с тях се надвишават законоустановените размери по ЗПК.
Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че кредиторът
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя "Ай
Тръст" ЕООД.
Всички тези пороци, установяващи се в серията договори между
свързани лица, дават основание на съда да приеме, че исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79,
ал. 1. чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело № 2092/2023 г., по описа на Районен съд – Г. Оряховица, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
6
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "АПС Бета България" ЕООД, с ЕИК
********* срещу А. В. С. с ЕГН **********, с наст. адрес в гр.Л., иск за
приемане за установено на основание чл. 422 ГПК, че в полза на "АПС Бета
България" ЕООД, съществува вземане срещу ответника за сумата от 469.09
лева (четиристотин шестдесет и девет лева и девет стотинки) неплатена
главница по Договор за кредит № 975990/ 28.11.2017г.; сумата от 49.51лева (
четиридесет и девет лева и петдесет и една стотинки) договорна
(възнаградителна) лихва от 28.11.2017г. до 28.02.2019г.; сумата от 234.53лева
(двеста тридесет и четири лева и петдесет и три стотинки) законна лихва за
забава от 28.11.2017г. до 29.09.2023г., както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 09.10.2023г. до окончателното
изплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед № 877 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.10.2023 година по ч.
гр. д. № 2092/2023 година на Районен съд – гр. Г. Оряховица, като
неоснователен и недоказан.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.
гр. д. № 2092/2023 година на Районен съд – гр. Г. Оряховица.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7