РЕШЕНИЕ
№ 17632
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110111202 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена
от П. Б. Б. против Т. Г. Т., лице, с което молителката се е намирала във фактическо
съпружеско съжителство.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, както
следва: на 04.02.2023 г. в 4.00 часа през нощта влязъл в обитаваното от молителката
жилище, находящо се в гр. София, надвесил се над нея и я опитал под завивките; на
22.02.2023 г. около 17:15 часа ответникът я проследил с лек автомобил по бул. „Цариградско
шосе“ до дома й, след което й казал, че има психически проблем, както и че е развил чувство
за собственост по отношение на молителката; на 23.02.2023 г. отново следил молителката с
автомобила, а после същия ден в 17:40 часа ответникът й казал: „Къде си ходила с тези
чорапи, курво мръсна, ще те убия“, й посегнал да я удари, след което я преследвал до
жилището, влязъл вътре и я обиждал и заплашвал.
Ответникът признава изложените от насрещната страна фактически твърдения и изразява
становище за основателността на подадената молба за защита от домашно насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби,
1
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния
ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, че страните са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство, поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок
/съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд,
поради което се явява допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп.
с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, в която обаче липсва индивидуализация на
твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, авторство на
деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за
пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не следва да се ползва с
обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди
изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./. Това е така, тъй като декларацията
не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са декларирани никакви
обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да породи последиците,
които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно
основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Едуард Такворян и Иво Г.. Първият свидетел споделя, че познава ответника,
както и заявява, че на една от процесните дати е възприел лично и непосредствено, че
ответникът следи молителката, като е шофирал лек автомобил марка „Пежо“ модел „508‘.
Показанията на свидетеля се опровергават от тези, депозирани от втория свидетел, който
твърди, че към края на м. февруари 2023 г. МПС е било на сервиз. На следващо място,
свидетелят Г. разказва, че на 03.02.2023 г. е бил заедно с ответника в гр. Ябланица където
празнували семеен празник /годеж/, като ответникът си тръгнал в понеделник /06.02.2023 г./.
В подкрепа на показанията на втория свидетел се явява писмо от „Ейч Ди 73“ ЕООД /л. 68 от
делото/. Съдът не споделя доводите на молителката, че това доказателство е създадено само
за целите на настоящото производство, тъй като касаят евентуално неизпълнение на
договорни отношения между трети лица, респ. данъчни нарушения.
Други доказателства относно авторството и факта на извършване на домашното
насилие, за защита срещу което съдът е бил сезиран, няма.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може
да се изведе несъмнен и категоричен извод, че на процесните дата и място са осъществени
твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата за защита на домашно
2
насилие се явява неоснователна и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже
издаването на заповед за съдебна защита.
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на по 25,00 лева. Право на разноски има ответникът, който
своевременно е направил искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС
условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ,
удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение
№ 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични
по делото – пълномощно и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 31 от
делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на
неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. В тежест на насрещната страна следва да бъде възложена сумата в общ
размер на 600,00 лева, представляваща сторените от молителката разноски по делото –
адвокатски хонорар.
По действието на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде
издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 02.03.2023 г., следва да бъде
изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита от №54/02.03.2023г.,
издадена по гр. дело № 11202/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие с вх. № 59143/02.03.2023 г.,
депозирана от П. Б. Б., ЕГН **********, срещу Т. Г. Т. , ЕГН **********, като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА П. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на Т. Г. Т. , ЕГН **********, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН сумата в размер на 600,00 лева, представляващи разноски по
делото.
ОСЪЖДА П. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните – за сведение и изпълнение.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4