№ 12
гр. Гълъбово, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20235550200242 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 44/31.10.2023г., издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на основание чл. 168 от Закона за опазване на околната среда
на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление **********, вписано в
ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: *******, представлявано от изпълнителния
директор Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ за нарушение на чл.
123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение от страна на
дружеството на Условие 8.3.1.2.1 от КР № 40-Н2-И0-А0/2021 г.: надвишава
количеството биомаса от 20 % от общото количество гориво, посочено в
Условие 8.3.1.2.1.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен
от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
1
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална
инспекция по околната среда и водите – Стара Загора -
административнонаказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно
постановление № 44/31.10.2023 г.; Писмо с изх. № ПО-04-3330/02.11.2023 г.
на РИОСВ – Стара Загора; Известие за доставяне; АУАН № 44/26.05.2023 г.;
Писмо с изх. № КОС-06-3330/19.05.2023 г. на РИОСВ – Стара Загора;
Констативен протокол № 011044/15.05.2023 г.; Писмо с изх. №567/09.05.2023
г. на „Б.“ ЕАД, договор за правна помощ и процесуално представителство,
фактура № **********/18.01.2024 г., платежно нареждане за банков превод и
списък на разноски.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Д. И. И., Р.
И. П. и Д. Д. Г..
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.05.2023 г. служители на Регионална инспекция по околната среда
и водите – Стара Загора, а именно: Д. И. И., главен експерт и Д. Д. Г., главен
експерт, са извършили извънредна проверка по документи на „Б.“ ЕАД, гр.
Гълъбово, във връзка с представен от дружеството месечен доклад за
собствени непрекъснати измервания за месец април 2023 г. с вх. № КОС-11-
1014-(2)/10.05.2023 г. При проверката е констатирано, че от докладваните
количества на използваните горива – биомаса 10274,27 тона, въглища
25849,06 тона – е отчетено процентно съдържание на биомаса 28%, което
надвишава процентното съдържание от 20% от общото количество гориво,
посочено в Условие 8.3.1.2.1 от притежаваното от „Б.“ ЕАД Комплексно
разрешително № 40-Н2/2021 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН № 44/26.05.2023 г. за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от
Закона за опазване на околната среда, а именно за надвишаване количеството
2
биомаса от 20 % от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1.
Въз основа на АУАН било издадено оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. И. И. и Д. Д. Г. следва
да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и
непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства. Лицето Р. П., свидетел при съставяне на АУАН, в съдебно
заседание заявява, че не може да каже нищо във връзка с проверката.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са
предявени на нарушителя по установения за това ред.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно посочените императивни изисквания на закона НП следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
В случая липсва идентичност между посоченото от контролния орган в
АУАН относно датата на извършване на нарушението и приетата като такава
дата от административнонаказващия орган в атакуваното НП. В нарушение на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗАНН в случая в АУАН не е
посочена конкретна дата /нито период/ на извършване на нарушението. Сочи
се, че нарушението е установено на 15.05.2023 г. при извършването на
проверка по документи на „Б.“ ЕАД от служители на РИОСВ – Стара Загора.
В НП като дата е посочена 30.04.2023 г. Видно от приетите писмени
доказателства, административното нарушение се изразява в надвишаване
процентното съдържание на използваната биомаса - 20% от общото
количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1 от притежаваното от „Б.“
ЕАД Комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. От съставения при
проверката констативен протокол, както и от показанията на разпитаните по
3
делото свидетели става ясно, че нарушението е установено на 15.05.2023 г. на
база месечен доклад за собствени непрекъснати измервания на „Б.“ ЕАД с вх.
№ КОС-11-1014-(2)/10.05.2023г. От изложеното от актосъставителя и
наказващия орган в издадените от тях актове не става ясно и какъв период
обхваща този месечен доклад. Данни в тази посока има само в съставения при
проверката констативен протокол, а именно че се касае за месец април 2023
г., но това обстоятелство не би могло да санира пропуска в
административнонаказателното производство, а и в протокола не са посочени
от коя до коя дата на месец април 2023 г. са данните в доклада. В този смисъл,
не е ясно защо наказващият орган приема за релевантна датата 30.04.2023 г.
след като в преписката няма данни надвишаването да се е случило точно на
30.04.2023 г. Предвид обстоятелството, че нарушението се изразява в
нарушаване на конкретно условие от комплексно разрешително и се касае за
действие, то със сигурност има дата на извършване, която няма как да бъде е
идентична с датата на установяване на нарушението. Съдът намира, че
наказващият орган неоснователно не е изпълнил задължението си да извърши
преценка за всички обстоятелства, които имат значение за извършване на
нарушението, поради което е посочил некоректна дата на извършване на
нарушението, тъй като 30.04.2023 г. не представлява дата на фактическото
извършване на нарушението. Съдът следва да посочи, че в разпита си пред
настоящия състав самият актосъставител, свидетелката И., твърди, че в
АУАН не е посочена дата на извършване на нарушението. Свидетелката Г.,
която е участвала при извършването на проверката по документи на
15.05.2023 г. и съставянето на констативния протокол също заяви, че не може
да отговори на въпроса коя е датата на извършване на нарушението.
Недопустимо е в АУАН и НП да има различие относно толкова съществен
елемент от състава на нарушението. В конкретния случай наказаното лице е
поставено в ситуация за първи път да се запознава с обвинението, че е
извършило нарушение на 30.04.2023 г. при връчване на НП.
Датата на извършване на което и да е административно нарушение е от
изключително значение за неговото индивидуализиране. Тя е част от
задължителното съдържание на АУАН по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл.
1 от ЗАНН, както и на наказателното постановление като санкционен акт по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изискването на закона за посочване на
дата на извършване на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление не е самоцел, а е предвидено във връзка с гарантиране на
правото на защита на нарушителя и неговото упражняване, както и с
извършване на съдебния контрол за законосъобразност на санкционния акт,
тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на
административното нарушение, може да се направи преценка за изтичане на
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Посочването на датата на
4
извършване на нарушението е от значение и при определянето на
релевантната за конкретния случай редакция на приложимия материален
закон. Невъзможността да се установи кога точно е извършено нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на едно
лице пряко накърнява правото му на защита, предвид което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира
върху правото на защита на нарушителя и лишава съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение,
правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП не е посочено и място на
извършване на нарушението. Отразено е единствено наименованието на
дружеството, но не и мястото, на което се е осъществило надвишаването на
количеството биомаса. От издаденото на жалбоподателя комплексно
разрешително би могло да се предположи, че се касае за Инсталация за
производство на топлинна енергия, находяща се в гр. Гълъбово. Това
обстоятелство обаче трябва да е изрично отразено както в АУАН, така и в НП
в съответствие със законовите изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1,
т. 5, предл. 2 от ЗАНН. Фактите, които административнонаказващият орган
сочи като съставомерни следва да се индивидуализират спрямо времето и
пространството, чрез посочване на датата и мястото на осъществяването им в
обективната действителност.
При проверката за законосъобразност на издаденото НП съдът намира,
че наказващия орган не е изложил и обстоятелствата около извършването на
административното нарушение, каквито задължения са му вменени с
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Задоволил се е с това безкритично да пренесе в НП посоченото в АУАН, че в
месечния доклад са докладвани 25849,06 тона въглища и 10274,27 тона
биомаса, и че е налице надвишаване на количеството биомаса от 20% от
общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1. Не е
конкретизирано по какъв начин е следвало да бъде изпълнено задължението
по Условие 8.3.1.2.1, съответно чрез какво действие или бездействие
съответното условие не е изпълнено от оператора. Непосочването на данни
относно конкретното деяние, чрез което е допуснато надвишаване на
количеството гориво, както и на обстоятелствата, при които е извършено, е
довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението. Отсъствието
на този задължителен реквизит от съдържанието на актовете представлява
нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Затова в конкретния случай съдът счита, че допуснатите процесуални
нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5
5 от ЗАНН относно датата, мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата около неговото извършване са съществени, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на тези
основания.
По отношение на оплакванията в жалбата, че в АУАН не са посочени
единните граждански номера на свидетелите по акта, както и че не са
посочени личните им адреси, а адресите по месторабота, съдът намира, че
тези обстоятелства не представляват съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Посочването на данни за свидетелите
има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат
показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са
посочени трите имена, длъжността и адреса, на който свидетелите могат да
бъдат установени. Действително в акта не е посочено ЕГН на свидетелите, но
съдът счита, че отразените данни са достатъчни същите да бъдат
индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са
посочени други данни, от които свидетелите да бъдат установено, то
непосочването на ЕГН не е съществено процесуално нарушение, което да
опорочи акта.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в
наказателното постановление не е посочено бащиното име на неговия
издател, а само собственото име и фамилия, съдът счита същите за
неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на наказващия орган е
формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, тъй
като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за
упражняване на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е
индивидуализиран достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си.
Актът е подписан според изискванията на ЗАНН. Тоест, не може да бъде
направен извод, че наказаното лице не е в състояние да разбере кой орган му
налага административно наказание.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за наличие на
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
при посочване на виновно нарушените разпоредби от закона. Съгласно АУАН
дружеството е нарушило чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване
на околната среда. В НП нарушението е квалифицирано по чл. 123в, т. 2 от
Закона за опазване на околната среда, а наказанието е наложено на основание
чл. 164, ал. 1 от същия закон. Съдът намира, че това не представлява
нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено такова.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
6
на нарушителя и неговата вина. В случая посочената от жалбоподателя
нередовност не е в състояние да ограничи или наруши правото му на защита.
Допуснатите при реализирането на отговорността на жалбоподателя
процесуални нарушения правят безпредметно обсъждането на въпросите
относно извършването на административното нарушение, авторството и
субективната страна, които следва да се изследват само при законосъобразно
протекъл процес на административно наказване.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя,
застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното
производство, касаещи необосноваността на размера на наложената
имуществена санкция, са основателни. Санкционната норма на чл. 164, ал. 1
от Закона за опазване на околната среда предвижда налагане на имуществена
санкция за юридическо лице, което не изпълнява изискванията по чл. 123в в
размер от от 10 000 лв. до 500 000 лв. В случая наказващият орган е приел, че
следва да наложи административно наказание в размер на 20000 лв. /двадесет
хиляди лева/ - над минималния предвиден в закона размер за нарушението без
да изложи мотиви в тази посока. В НП не се сочат данни процесното
нарушение да е повторно или многократно извършвано, предвид което съдът
счита, че не са налице основания за налагане на наказание в по-висок размер
от минималния предвиден в закона. Ето защо съдът намира, че при
определяне и индивидуализиране на наказанието
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН да съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За да
бъде справедливо и оправдано налагането на наказание в по-висок от
минималния размер, следва да бъдат изложени конкретни мотиви от
наказващия орган в тази насока. В настоящия случай това не е сторено,
наказващият орган не е посочил какви са обстоятелствата обосноваващи по-
висока обществена опасност на процесното деяние, предвид което актът
страда от порок, който при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване би бил основание за изменение на размера на
наложеното наказание.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата
против НП е основателна и като такава следва да бъде уважена, и
обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въззиваемата страна, Регионална инспекция
по околната среда и водите – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати
на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2640 лв. /две
хиляди шестстотин и четиридесет лева/ с вкл. ДДС.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от
7
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №44/31.10.2023 г., издадено
от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на основание чл. 168 от Закона за опазване на околната среда
на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление **********, вписано в
ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: *******, представлявано от изпълнителния
директор Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ за нарушение на чл.
123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение от страна на
дружеството на Условие 8.3.1.2.1 от КР № 40-Н2-И0-А0/2021г.: надвишава
количеството биомаса от 20% от общото количество гориво, посочено в
Условие 8.3.1.2.1.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора да заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на „Б.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление **********, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп
с ЕИК: *******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2640 лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/ с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
8