Номер 134806.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501943 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 от ГПК
Производството по делото е образувано по жалба депозирана от Областна
дирекция на МВР - гр. Варна, срещу решение №2041/1.6.2020г.постановено по гр. д. №
17876 по описа за 2019 г., на ВРС,с което се
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2 да заплати на К. С. Р. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Петър Райчев“, бл. 2, вх. Г, ет. 1, ап. 51, сумата от 1206.76 (хиляда двеста и шест лева и
седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 123 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
формирана, както следва: сумата 120.12 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 14 часа, за периода от 01.10.2016 г.
до месец декември 2016 г.; сумата 122.04 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 14 часа, за периода от месец януари
2017 г. до месец март 2017 г.; сумата 61.02 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 7 часа, за периода от месец април
2017 г. до месец юни 2017 г.; сумата 26.15 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 3 часа, за периода от месец
октомври 2017 г. до месец декември 2017 г.; сумата 67.81 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 7 часа, за периода от
месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; сумата 106.55 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 11 часа, за периода от
1
месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.; сумата 106.55 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 11 часа, за периода от месец
октомври 2018 г. до месец декември 2018 г.; сумата 245.03 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 23 часа, за периода от
месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; сумата 202.35 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 19 часа, за периода от
месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; сумата 149.14 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 14 часа, за периода от месец юли
2019 г. до месец септември 2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, да заплати на К. С. Р. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Петър Райчев“, бл. 2, вх. Г, ет. 1, ап. 51, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща
извършени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Твърди се ,че постановеното решение е незаконосъобразно и
постановено при неправилно приложение на материалния закон,поради което се претендира
неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се отхъврли предявения иск,а в
условията на евентуалност да се отхвърли частично предявения иск. Претендират заплащане
на юрисконсултско възнаграждение. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения относно твърдяната незаконосъобразност на решението.
В жалбата не се правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира
2
за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 80074/31.10.2019 год.
от К. С. Р. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“, бл. 2, вх. Г,
ет. 1, ап. 51, чрез процесуален представител срещу Областна Дирекция на МВР – гр. Варна,
с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1206.76 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 123 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., формирана,
както следва: сумата 120.12 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 14 часа, за периода от 01.10.2016 г. до месец декември 2016 г.;
сумата 122.04 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 14 часа, за периода от месец януари 2017 г. до месец март 2017 г.; сумата
61.02 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 7 часа, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.; сумата 26.15 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 3
часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец декември 2017 г.; сумата 67.81 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 7
часа, за периода от месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; сумата 106.55 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 11
часа, за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.; сумата 106.55 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 11
часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец декември 2018 г.; сумата 245.03 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 23
часа, за периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; сумата 202.35 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 19
часа, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; сумата 149.14 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 14
часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември 2019 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г. ищецът е полагал труд на длъжност „полицейски инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“,
което е на структурно подчинение към Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, поради
което е бил със статут на държавен служител. Твърди, че за процесния период е положил
общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1920,24 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 240.24 часа,
който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума
е в размер на 2654.65 лева.
3
Ответникът – Областна Дирекция на МВР, депозира писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва, предявения иск като неоснователен. Не оспорва съществувалото
служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва
предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.
Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи
специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на
положените от ищеца часове нощен труд.
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период, действаща е била Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от
Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като
подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване
4
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема,
че няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят
в по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това е
доказан по основание.
По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като
съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на
ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото
допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от въззивника на служителя,
поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и
решението като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените по делото разноски, които според приложения списък
по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване са в размер на 370 лева .
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2041/1.6.2020г.постановено по гр. д. № 17876 по
описа за 2019 г., на ВРС
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
да заплати на К. С. Р. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“,
бл. 2, вх. Г, ет. 1, ап. 51, сумата от 370.00 лева, представляваща извършени в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6