О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...04.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М. Колева
въззивно частно търговско дело №
480 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278, във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.
418, ал. 4 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 13822/22.02.2019
г., подадена от „ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев”
№ 52-54, действаща чрез ю.к.Р., срещу разпореждане № 1765/05.02.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. №1518 по описа за 2019 година на ВРС, 47 състав, с което
е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Б.С.А..
В частната жалба се
твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
неправилно е прието от ВРС, че липсвали доказателства за достигане до длъжника
на волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
тъй като не били разгледани договорните разпоредби на чл.25.8 до чл.25.11.
Намира, че в случая е налице договорна фикция за редовно връчване на книжата.
Счита, че кредиторът е изпълнил добросъвестно законовите и договорните си
задължения, изпращайки уведомлението на адреса, посочен в договора, като
недобросъвестното поведение на длъжника водело до поемане на неблагоприятни
последици от неизпълнение на договорното задължение за уведомяване при
настъпила промяна на адреса. Моли да бъде отменено разпореждането и да се
постанови издаването на претендираните заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 1518/2019 г. на Варненски
районен съд, е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника Б.С.А. за следните суми: сумата от 5256,45 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № **********/19.07.2018 г.; сумата от 1901,81
лева – договорна лихва, начислена за периода 25.08.2018 г. до 26.10.2018 г.;
сумата от 354,02 лева – обезщетение за забава за периода от 25.08.2018 г. до
17.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
За да откаже издаване на заповед за незабавно
изпълнение, районният съд е приел, че от приложените към заявлението документи
не се установява настъпила предсрочна изискуемост на
заявеното вземане, като представените уведомление и разписка не установяват
връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост
до длъжника.
В производството по чл. 418 ГПК, освен редовността на
документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да
извърши проверка и дали документа удостоверява подлежащото на изпълнение
вземане срещу длъжника, т.е ликвидно и изискуемо вземане.
В настоящият случай кредиторът претендира издаването
на заповед за изпълнение на основание представено извлечение от счетоводните
книги, позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост
на кредита на основание чл.16.2 от договора – при просрочие
на три поредни месечни вноски.
В тежест на банката е да удостовери надлежно, че е
заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като това волеизявление е достигнало до длъжника – кредитополучател и то преди подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, в който смисъл са и задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т. 18 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС.
Видно е в конкретния случай, че кредиторът е изпратил
до длъжника уведомление за предсрочната изискуемост
на адреса, посочен в договора, но това волеизявление не е достигнало до него.
От приложеното известие е видно, че същото е върнато с отбелязване, че адреса е
несъществуващ. Това документиране обаче не може да удостовери надлежното
получаване на уведомлението. Уговорката в чл. 25.10 от договора действително
визира задължение на страната да уведомява банката за всяка промяна в адреса за
кореспонденция и контактите, но това фикционно
уведомяване настоящият състав намира, че може да бъде съобразявано само в материалноправните отношения между страните, но не и при
осъществяване на процесуалното право на принудително изпълнение. Представената
обратна разписка към пощенската пратка удостоверява само ненамирането
на адреса и връщането на пратката на подателя, но тези официално удостоверени
факти по реда на чл. 36 ЗПУ не покриват хипотеза на връчване, нито установяват
промяната на адреса на длъжника. Макар и да е посочено, че адреса не
съществува, което създава вероятност получателят да се е преместил, то не става
ясно кое е лицето, предоставило такава информация, нито кой именно е
удостоверил това, за да може да се възприеме този факт като меродавен и
отговарящ на действителното състояние. Още повече съгласно Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенски колети липсва
разпоредба, приравняваща недоставена пратка на връчено писмо, а пощенската
пратка, която не е достигнала до адресата, подлежи на връщане на подателя
поради невъзможност за връчването й. Отделно от това, от извършената от
заповедния съд справка в НБД се установява, че постоянния и настоящия адрес на Б.С.А.
***, който се различава от адреса, на който е изпратено уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост.
В случая не са налице и основания за издаване на
заповед за изпълнение за вноски с настъпил падеж, доколкото нито в заявлението,
нито в извлечението от счетоводните книги или приложения договор за кредит са
разграничени компонентите, включени във всяка вноска /главница, лихва, такси и
т.н./, съответно не е налице яснота относно размерите на изискуемите поради
настъпил падеж към момента на подаване на заявлението вземания за главница,
договорна и наказателна лихви.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е
налице както редовен от външна страна документ, така и липсва надлежно
удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост
на задължението по представения договор за потребителски кредит на основание
чл. 418, ал. 3 ГПК, поради което и не са налице предпоставките за издаване на заповед
за незабавно изпълнение.
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд
е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1765/05.02.2019 г., постановено по
ч.гр.д. №1518 по описа за 2019 година на ВРС, 47 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: