Решение по дело №627/2016 на Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 190/22.12.2017г.

гр. Девня

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при секретар Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №627/2016 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Д.И.М., ЕГН **********, срещу Д.В.Г., ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Ищцата твърди, че през 2015 г. сключила с ответницата неформален договор, с който ответницата се задължила да продаде на ищцата недвижим имот – апартамент №3, нохждащ се в гр. Девня, ***, за сумата 8000.00 лв, която стойност ответницата получила, но в последствие отказала да продаде имота и да върне получената цена. Твърди, че с декларация рег.№1832 от 27.08.2015 г., подписана от ответницата с нотариална заверка на подписа, тя се задължила да върне на ищацата сумата 8000.00 лв в срок до 30.11.2015 г. Твърди също, че по образувано от ищцовата страна на 09.06.2016 г. производство по ч. гр. дело №388/2016 г. по опис на РС Девня, е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата, която същата оспорила с възражение за недължимост. Моли съда, да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че ответницата й дължи сумата 8000.00 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща получена на отпаднало основание стойност като цена по несключен договор за продажба на недвижим имот. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответницата представя писмен отговор, с който оспорва иска по основание. Твърди, че договореност за проджаба на собствения на ответницата недвижим имот е била постигната през м. май 2015 г. между ответницата като продавач и ищцата и мъжът, с когото ищцата трайно съжителствала на съпружески начала - В.И.М., като купувачи, при което ответницата получила от В.М. капаро в размер 8000.00 лв като 6000.00 лв той й дал лично, а 2000.00 лв превел чрез „Мъниграм“ на К.И., съжителстващ на съпружески начала с отв. Д.Г., но поради последвал отказ от купувачите, до сключване на сделка не се стигнало и поради това, под давление на дъщерята на ищцата, ответницата подписала нотариално заверена декларация, че е получила от ищцата сумата 8000.00 лв, а в последствие - на 15.10.2015 г. ответницата върнала срещу разписка дадената й сума на В.М. Моли, като трето лице – помагач на ответника, да бъде конституиран В.И.М., ЕГН **********, и предявява срещу това трето лице обратен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, при евентуално уважаване на предявения главен иск, да бъде осъдено третото лице – помагач В.М. да заплати на ответницата по главния иск сумата 8000.00 лв, представляваща получена без основание стойност. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

В предоставения срок по чл.131 ГПК, третото лице – помагач на ответницата и ответник по предявения обратен иск, не представя отговор на исковата молба по обратния иск. След изтичане на срока по чл.131 ГПК представя отговор-становище съдържащо фактически твърдения, съответстващи на наведените от ответната страна.     

 

Съдът, след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от кредитираните съобразно чл.172 ГПК като дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимнодопълващи се, показания на всеки от двамата свидетели К.И. (съжителстващ на съпружески начала с отв. Д.Г.) и М.М. (сестра на третото лице – помагач В.М.), ищцата Д.М. и третото лице – помагач В.М., живеели от дълги години на съпружески начала и към м. май 2015 г. двамата съвместно пребивавали трайно в Република Германия. В началото на м. май 2015 г. третото лице – помагач В.М. дошъл за кратко в България и докато бил в дома на своите родители в с. Б., обл. Варна, му гостували живущите на съпружески начала негови родственици - отв. Д.Г. и свид. К.И., които му споделили, че са решили да продадат собствения на ответницата апартамент в гр. Девня, при което третото лице – помагач В.М., които познавал добре имота, провел в тяхно присъствие телефонен разговор с ищцата, обяснил й, че ответницата продава апартамента си в гр. Девня като предложил двамата с ищцата да го купят, след което им казал, че ищцата е съгласна и се договорил с тях, отв. Д.Г. да им продаде жилището си.

Видно от представената от ответницата и неоспорена от ищцата и третото лице – помагач разписка от 12.05.2015 г., на същатата дата ответницата удостоверила, че е получила от третото лице – помагач В.М. сумата 8000.00 лв като част от продажната цена 1000.00 лв за апартамент №3, находящ се в гр. Девня, ***.

Видно от представената, нотариално заверена като изходяща от отв. Д.Г. декларация от 27.08.2017 г., същата е отправила изявление, че е получила от ищцата Д.М. сумата 8000.00 лв за продажбата на недвижим имот – апартамент №3, находящ се в гр. Девня, ***, която сума, поради отпадане на сделката, се задължава да върне в срок до 30.11.2015 г.

Видно от представената от ответницата и неоспорена от ищцата и третето лице – помагач разписка от 19.10.2015 г., на същата дата третото лице – почагач В.М. удостоверил, че е получил от отв. Д.Г. сумата 8000.00 лв, представляваща част от продажна цена за апартамент №3, находящ се в гр. Девня, ***, поради разваляне на сделката. 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Представения изходящ от ответаната страна документ обективира удостоверено от нотариус изявление на ответницата, както за това, че е получила сумата 8000.00 лв от ищцата като продажна цена на недвижим имот, така и за това, че тя се задължава да върне на ищцата получената сума поради отпадане на сделката. Това изявление ответницата е обективирала, след като през м. май е получила същата сума като продажна цена за същия имот от третото лице – помагач В.М., и след като е знаела, че договореностите с него са били за закупуване на имота съвместно от него и от ищцата. Затова, независимо от обстоятелството, кой е предал на ответницата съответната парична сума, с изявлението от 27.08.2015 г. представляващо годно изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК, след като е декларирала получаване на процесната сума от ищцата като продажна цена за недвижим имот и задължаване за връщане в конкретен срок на полученото поради несключване на сделката, тя дължи изпълнение на престацията именно на ищцата, а не на трето лице. При така изтъкнатите съображения и поради факта, че ищцата не е получила дължимото към датата на предявяване на иска, същият се явява доказан по основание и размер.

Същевременно, предвид несъмнената констатация, че ответницата е предала дължимото по същото договорно правоотношение не на ищцата в качеството й на кредитор, а на третото лице – помагач, който не е навел твърдения да е дал на ответницата съответната сума на някакво друго правно основание, само лично от свое име и със собствени средства, а напротив, твърди в представеното становище да е договарял с ответницата да закупи жилището съвместно с ищцата, той е получил от ответницата недължимо нему вземане, при което предявеният обратен иск също се явява доказан по основание и размер.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно отправеното искане с представен списък на разноски по чл.80 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените в исковото производство разноски в размер 590.00 лв, от които 160.00 лв д. т. и 430.00 лв адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от Д.И.М., ЕГН **********, при участие на трето лице – помагач В.И.М., ЕГН **********, че Д.В.Г., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Д.И.М., ЕГН **********, сумата: 8000.00 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща получена на отпаднало основание стойност като цена по несключен договор за продажба на недвижим имот, за което вземане е издадена Заповед №220 от 10.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. дело №388/2016 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.М., ЕГН **********, сумата 590.00 лв (петстотин и деветдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Г., ЕГН **********, сумата 8000.00 лв (осем хиляди лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща получена без основание стойност, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: