Р Е Ш Е Н И Е № 199
гр.
Пловдив, 20.09. 2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
при секретаря Елеонора
Крачолова и с участието на прокурора Галина Андреева-Минчева, като разгледа докладваното от Председателя ВНОХД № 1371 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХІ-ва от НПК.
Образувано е
по протест на Районна прокуратура- гр. Пловдив
и жалба на адв. Й.Д., в качеството му на повереник на гр. ищец и
частен обвинител П.Т., срещу присъда № 100/ 28.03.2019 г. на Районен съд-
Пловдив,ХХ-ти нак. състав, постановена по НОХД № 3298/2018 г. по описа на същия
съд, с която подсъдимият С.К. е бил признат за невинен и оправдан по
възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал. 3 предл.
последно б. „а“ вр. с чл. 343 ал. 1 б.“б“
вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. Отхвърлен е бил предявеният спрямо него от П.
Васков Т., чрез законния му представител О.Т.,
гр. иск в размер на 6 500 лв., а
направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на Държавата.
В протеста на
Районна прокуратура- Пловдив и допълнението към него се излагат оплаквания за
неправилност и необоснованост на
съдебния акт, превратно тълкуване на
доказателствата по делото. Иска се
отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна присъда.
В жалбата на
адв. Д.- повереник на частния обвинител и гр. ищец П.Т. се твърди неправилност на присъдата, постановяването й
при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост. Не са изложени
конкретни доводи по направените
оплаквания. Присъдата се обжалва изцяло- и в наказателната, и в гражданската
част. Иска се отмяната й и постановяване
на нова присъда, ангажираща и наказателната, и гражданската отговорност на
подсъдимия.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив
поддържа протеста и допълнението към него изцяло, счита и жалбата на частния обвинител и гр. ищец за
основателна.
Жалбата се поддържа изцяло от законния представител на частния обвинител
и гр. ищец - със същото оплакване и същото искане.
Подсъдимият и защитата му изразяват становище за неоснователност на
жалбата и протеста. Искат присъдата да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен
съд, като анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, направеното възражение в жалбата,
изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания
съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314
от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Протестът и жалбата са
допустими.
Депозирани са от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да
атакува постановения съдебен акт. Подадени са в срока за обжалването му.
Атакуваната присъда следва да бъде
отменена извън наведените в протеста, допълнителния протест и жалбата
оплаквания, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от
категорията на „абсолютните“. Съображенията на настоящия съдебен състав за това
са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при
нарушение на съдопроизводствените правила, визирани в 33, ал. 5, чл. 305 ал. 3
и чл.
310, ал. 2 от НПК, по естеството си представляващо особено съществено
такова по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, за наличието на каквито основания съдът е
длъжен да следи служебно и без да е
изрично сезиран от страните.
В разглеждания случай, с оглед повдигнатото
против подсъдимия С.К. обвинение по чл.343 ал. 3 предл. последно б. „а“ вр. с
чл. 343 ал. 1 б.“б“ вр. с чл. 342 ал. 1
от НК, съгласно чл.
28, ал. 1, т. 2 НПК наказателното дело е било разгледано и решено като
първа инстанция от съд в колективен състав - съдия и двама съдебни заседатели.
Видно от отбелязването върху съдебния акт, присъдата (на л. 184 от НОХД №
3298/2018 г. на ПдРС) е била подписана при особено мнение на председателя на
състава. В съответствие с изискването на чл. 310 ал. 3 от НПК, особеното му
мнение е отразено при подписването на диспозитива на присъдата. Мотивите на
присъдата са били изготвени по- късно, което е допустимо съобр. регламента на
чл. 308 от НПК. Изготвените такива на л.
187-194 от НОХД 3298/2018 г. на РС-Пловдив отговарят на изискванията на 310 ал.
2 предл. 2 от НПК.
По делото са налице и 2 бр. „мотиви“ към „ решение
по дело ОХ 3298/ на ХХ нак. състав“,
съставени и подписани поотделно и самостоятелно от всеки от формиращите
мнозинството на състава съдебни заседатели. Всеки един от тях е удостоверил
писмено, че представя собствените си (“моите“) мотиви, които единствено той е
подписал. Т.е по настоящата присъда са налице 3 броя мотиви.
Правната теория и съдебната практика са
последователни и единни във виждането си, че присъдата представлява логическо
единство от диспозитив и мотиви. Тези части са различни етапи от формирането на
вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно и
противоречиво. Мотивите са органическа част от присъдата и съдебната практика
неизменно поддържа, че липсата им е безусловно основание за отмяна на съдебния
акт. За да бъдат правновалидни, следва да съдържат общото волеизявление на
няколко лица (формиращи изискуемия събр. чл. 28 от НПК състав на съда) и да
удостоверяват авторството на това волеизявление. Трябва да бъдат подписани от
всички членове на състава. Различията в мнението на
членовете на съдебния състав е
възможност, регламентирана чрез института на „ особеното мнение“- чл. 33
ал. 5, чл. 310 ал. 2 и ал. 3 от НПК. Чл. 34 от НПК указва съдържанието на
съдебните актове. Логическото му тълкуване води но неизменната съдебна
практика, че всеки един акт, съставен по правилата на НПК, може да има само
един диспозитив и едни мотиви. Подписването на присъдата с особено мнение от
член на състава, наред с мнозинството, както и задължението за писменото му
отразяване в мотивите, с изискване за подписването им от целия съдебен състав
са изрично регламентирани действия, съобразени с визираното в цитираната норма
единство на присъдата- мотиви и диспозитив.
В разглеждания случай мотивите на присъдата
не са логическо единство с диспозитива на съдебния акт. Количествено, формално, съдържателно те не
съответстват на законовите изисквания за тази част на присъдата. Следва да се
констатира и противоречие между самостоятелните мотиви на всеки един от съдебните
заседатели с приложените общи такива
досежно основен включен в предмета на доказване по делото въпрос- поведението на подсъдимия
непосредствено преди преминаване на управляваното от него МПС през участък от пътя- „пешеходна пътека“,
както и относно скоростта на движение на процесния автомобил. В собствените си, макар и изключително пестеливи „мотиви“ (л. 185 от
съд. дело), съдебният заседател Д.П.е заявил, че се доверява на свидетелски
показания и експертно становище, според които „ водачът на МПС е извършил предпазливи действия при
наближаването на пешеходната пътека и навлизането в нея, като е намалил скоростта… при удара
(скоростта) е била 20-24 км/ч“.
Становище относно скоростта на управлявания от подсъдимия К. автомобил е изразил
в самостоятелните си „мотиви“ и
съдебният заседател П.Б.( на л. 186 гръб от съд. дело)- „20-24 км/ч.“.В наличните по делото мотиви, изготвени в
съответствие с изискванията на чл. 310 ал. 2 от НПК, не е отразено намаляване
скоростта на движение на управлявания от подс. К. автомобил. Никъде в тях не се
споменава и каква е била тази скорост. Отделен е въпросът, че скорост на
движение на автомобила не е посочена никъде и в обвинителния акт. Не е описано
от обвинението и с каква скорост се е движело пострадалото дете.
Разпоредбите на чл.
33, ал. 5 от НПК и чл.
310, ал. 2 и ал.
3 от НПК ясно регламентират начина, по който следва да се процедира в
случаите на особено мнение и отложено изготвяне на мотивите - подписване на
диспозитива на присъдата от всички членове на състава с отбелязване на
особеното мнение; изготвяне на мотивите от докладчика или от друг член на
състава в случай, че докладчикът е на особено мнение; подписване на общите
мотиви от целия съдебен състав, включително и от съдебните заседатели. Спрямо
заявилия особено мнение член на съдебния състав законът поставя и допълнително изискване - да
изложи в писмена форма особеното си мнение. (В този смисъл, Решение № 431 от
26.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1396/2014 г., II н. о., Р № 155 от
23.03.1992 г. по НД № 16/92 г., I н. о., Р № 264-88-I, Р № 386-91-ВК и
др.). Съпоставката между „ мотивите“ на всеки един от формиращите мнозинството
на съда съдебни заседатели и общите мотиви на съда налага и еднопосочен извод
за противоречие и многозначност касателно основни включени в предмета на
доказване факти.
Настоящият съдебен състав намира, че се касае
до липса на мотиви въобще. Не може да се установи каква е била действителната
воля на мнозинството на съдебния състав и да се провери правилността на
формираното вътрешно убеждение. Констатираното нарушение е от категорията на
особено съществените, защото рефлектира върху редовността на съдебния акт, като
го опорочава. Всички отклонения от правилата на чл. 33, чл. 34,чл.
310, ал. 1, ал.
2 и ал.
3 от НПК имат еднакви тежки последици - всякога съставляват абсолютен повод
за отмяна на съдебния акт. Установеният в НПК задължителен ред за формирането
на действителната воля на решаващия орган е гаранция за законността на
решенията на съда и за осигуряване разкриването на обективната истина. След
като процесуалният закон предвижда специални изисквания при обективирането на
окончателното съдийско решение, нарушаването им неизбежно води до незаконност на присъдата, без да е налице
необходимост да се изследва до какви конкретни отрицателни последици за
страните се е стигнало. Това обстоятелство не
позволява на настоящия съд да разреши казуса по същество, нито да отстрани
допуснатото нарушение, което е отстранимо при ново разглеждане на делото.
Проверяваната присъда следва да бъде
отменена. Делото следва да се върне на
първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на
разпоредителното заседание, тъй като
проверяваната присъда е била опорочена.
Воден
от горното и на осн. чл. 334 т. 1 вр. с
чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 100/28.03.2019 г. на Районен съд- Пловдив,ХХ-ти
нак. състав, постановена по НОХД № 3298/2018 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от
друг състав на Пловдивския районен съд, от стадия на разпоредителното
заседание.
Решението не подлежи на протест
и обжалване.
Да се съобщи
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.