№ 11561
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110141983 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост с
адрес: гр. ................. срещу В. С. В..
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект –
магазин № 2 с площ от 61, 35 кв.м., находящ се в гр. .......... по силата на
нотариален акт ............., рег. № 15253, дело № 838/2007 г. от 18.12.2007 г.
Твърди се, че в качеството му на етажен собственик ответникът има
задължения към ЕС в размер на сумата от общо 668, 88 лв., от която:
сумата 193, 96 лв., представляваща вземане за: изграждане на
видеонаблюдение в и около сградата, закупуване и поставяне на пощенски
кутии, ограда на дворното място, облагородяване/насипване с хумус и
засаждане на райграс, ремонт на вентилационна система в гаража, преработка
на ВиК за главен водомер, извършени в изпълнение на решение на ОС на ЕС
от 27.04.2017 г. в периода 2017 г. – 2018 г.;
сумата 474, 92 лв., представляваща неизплатени вноски към фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода м.09.2017 г. – м.08.2021 г. (за м.09.2017 г. –
4, 92 лв., а за периода м.10.2017 г. – м.08.2021 г. – по 10 лв. месечно),
произтичащо от решение на ОС на ЕС.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
17.01.2023 г. по ч.гр.д. № 62969/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която
длъжникът е възразил.
Отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за
1
установено по отношение на ответника съществуването на вземането, предмет
на заповедта за изпълнение. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. С. В., с който твърди, че вноската към Фонд „Ремонт и
обновяване“ за исковия период е в размер на 5 лв. месечно съгласно решения
на ОС на ЕС от 16.10.2017 г. и 12.03.2018 г. Позовава се на давност. Излага
съображения, че не са му били връчвани протоколи от ОС на ЕС, от които
произтичат тези вземания. Признава задължението за вноски към Фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода м.11.2019 г. – м.08.2021 г в размер на общо
110 лв. – по 5 лв. месечно. Признава и задължението в размер на сумата 193,
96 лв., за което твърди, че е узнал едва от исковата молба. Моли съда да
отхвърли иска в частта, в която оспорва същия като погасен по давност.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски.
С протоколно определение от 14.03.2024 г., което е влязло в сила,
производството е прекратено, на основание чл.233 ГПК, в частта относно: 1)
сумата 193, 96 лв., представляваща вземане за: изграждане на
видеонаблюдение в и около сградата, закупуване и поставяне на пощенски
кутии, ограда на дворното място, облагородяване/насипване с хумус и
засаждане на райграс, ремонт на вентилационна система в гаража, преработка
на ВиК за главен водомер, извършени в изпълнение на решение на ОС на ЕС
от 27.04.2017 г. в периода 2017 г. – 2018 г., както и 2) сумата 364,92 лв.,
представляваща неизплатени вноски към Фонд „Ремонта и обновяване“ за
периода м.09.2017 – м.10.2019 г.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 18.11.2022 г. заявителят Етажна собственост с адрес:
гр. ................. е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника В. С. В..
С разпореждане от 17.01.2023 г. съдът е издал исканата заповед, като е
присъдил в полза на заявителя и разноски: държавна такса в размер на 25 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че през
исковия период ответникът има качеството етажен собственик.
Горното се потвърждава от представените писмени доказателства, а
именно: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ............., рег.
№ 15253, дело № 838/2007 г. от 18.12.2007 г., по силата на който В. С. В. е
придобил право на строеж за построяване на следните недвижими имоти в
2
жилищна сграда в .......... по плана на гр. .........., а именно: апартамент № 11,
апартамент № 12, магазин № 1 и магазин № 2.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ............,
рег. № 2217, дело № 126/2021 г. от 02.09.2021 г., след исковия период В. С. В.
и съпругата му ........... В.а са продали придобития през време на брака им в
режим на СИО магазин № 2 на трето за спора лице.
Представен е протокол от Общо събрание на ЕС, проведено на
04.12.2015 г., по т.4 от дневния ред на което е взето решение, обективирано в
т.4.1.2, а именно – за всеки обект (жилище, магазин, ресторант) да се въведе
годишна такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на сумата 120 лв.,
платима еднократно, по 10 лв. месечно или на две части в срок до 15 април и
15 септември.
От страна на ответника са представени две последващи решения на ОС
на ЕС, а именно: решение от 16.10.2017 г. , с т.2 от което е взето решение
вноската към фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 5 лв. месечно,
както и решение от 12.03.2018 г. , в което е обективирано решение за 10 лв.
месечна такса за обект, от която 5 лв. такса управление и 5 лв. за фонд
„Ремонт и обновяване“.
От страна на ищеца е представен протокол от проведено на 10.05.2018
г. ОС на ЕС. Видно от решението по т.2 от дневния ред, същото е в смисъл
вноските да се запазят в размер, както са гласувани на предходно събрание,
като се заплащат до 10-то число на текущия месец.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока
по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е постъпило възражение
от длъжника в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Безспорно е между страните, а се потвърждава и от представения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ............., рег.
№ 15253, дело № 838/2007 г. от 18.12.2007 г., че ответникът има качеството
етажен собственик по отношение на процесния обект: магазин № 2.
Обстоятелството, че след края на исковия период обектът е продаден в полза
на трето за спора лице не променя горния извод.
По делото са представени 4 бр. протоколи от ОС на ЕС, които касаят
вземанията на ЕС за вноска към фонд „Ремонт и обновяване“, както следва:
на 04.12.2015 г. е взето решение за всеки обект (жилище, магазин,
ресторант) да се въведе годишна такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в
размер на сумата 120 лв., платима еднократно, по 10 лв. месечно или на
3
две части в срок до 15 април и 15 септември;
на 16.10.2017 г. е взето решение вноската към фонд „Ремонт и
обновяване“ да бъде в размер на 5 лв. месечно;
на 12.03.2018 г. е взето решение за 10 лв. месечна такса за обект, от
която 5 лв. такса управление и 5 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“;
на 10.05.2018 г. е взето решение вноските да се запазят в размер, както
са гласувани на предходно събрание, като се заплащат до 10-то число на
текущия месец.
Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание,
каквито твърдения липсват по настоящото дело, пороци на същото,
независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с
императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат
да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за
нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с
изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС /в посочения смисъл – решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д.
№ 978/2022 г. на ВКС, II ГО/.
С оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и установява
ответникът да е атакувал, съответно – да са били отменение решенията на ОС
на ЕС по реда на чл.40 ЗУЕС, съдът намира, че са налице валидно взети
решения относно вземанията на ЕС за вноските към фонд „Ремонт и
обновяване“.
Според чл. 6, ал. 1, т. 8 и чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, собствениците са длъжни
да изпълняват решенията на органите на управление на ЕС в определените в
тях срокове.
Последното решение, касаещо вземането на ЕС за вноски към фонд
„Ремонт и обновяване“, което предхожда исковия период м.11.2019 г. –
м.08.2021 г., е взето на проведеното на 10.05.2018 г. ОС на ЕС и е в смисъл
вноските да се запазят в размер, както са гласувани на предходно събрание,
като се заплащат до 10-то число на текущия месец.
Предходното спрямо това събрание е проведеното на 12.03.2018 г.
такова, на което е взето решение вноската към фонд „Ремонт и обновяване“
да бъде в размер на сумата 5 лв.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че като предходно събрание
следва да се счита проведеното такова на 04.12.2015 г., където е определена
вноска по 10 лв. месечно, тъй като решението от 10.05.2018 г. да се запазят
вноските в размер, както са гласувани на предходно събрание, било
мотивирано от отказа от професионален домоуправител. В решението от
10.05.2018 г. няма конкретно посочен размер, а се съдържа препращане към
размера на вноските, „както са гласувани на предходно събрание“, без да се
сочи дата на конкретно такова, с оглед на което съдът намира, че за
предходно събрание следва да се счита това, което предхожда събранието от
10.05.2018 г., а именно – събранието от 12.03.2018 г., където вноската е
4
определена на 5 лв. месечно.
При липса на изрично посочена сума и конкретно посочено събрание,
към решенията от което се препраща, други тълкувания, които ищецът
обосновава с освобождаването на професионалния домоуправител, не могат
да бъдат възприети.
При това положение съдът намира, че за периода м.11.2019 г. –
м.08.2021 г., който е предмет на настоящото производство след частичното му
прекратяване поради отказ от иска, е налице вземане на ЕС към фонд „Ремонт
и обновяване“ в размер на сумата от общо 110 лв. (22 месеца Х 5 лв.).
Тази сума е изцяло погасена чрез плащане, извършено в хода на процеса
от страна на ответника с преводно нареждане от 30.10.2023 г., в което е
посочено основанието за плащане, като се сочи, че платената сума включва
110 лв. вноски ФРО за периода м.11.2019 г. – м.08.2021 г., който именно е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 193, 13 лв. разноски за заповедното и
сумата 238, 58 лв. разноски за исковото производство. Горните се дължат
предвид обстоятелството, че искът се отхвърля като погасен чрез плащане в
хода на процеса, в който случай ищецът има право на разноски, както и
предвид частта от иска, за която ищецът е направил отказ от иска по
съображения за извършено в хода на процеса плащане.
От страна на ответника се претендират разноски за заповедното
производство в размер на сумата 400 лв. и за исковото производство в размер
на 1 000 лв.
Ищецът е направил възражение за прекомерност, във връзка с което
съдът намира следното:
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
5
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр.
д. № 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.
гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по
в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020
г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020
г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на
договора за правна защита (12.04.2023 г.) в размер на сумата от 200 лв.
За исковото производство се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 1000 лв. Съдът, като взе предвид естеството на спора,
вида и обема на осъществената правна защита, броя на проведените открити
съдебни заседания, минималния размер на адвокатското възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, както и обстоятелството, че за съда не съществува
задължение, в случай че уважи възражение за прекомерност, да намалява
адвокатското възнаграждение до минимума, намира, че същото следва да се
намали до сумата 500 лв., колкото се претендира и от ищеца.
От посочените суми на ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 381, 90 лв. разноски за заповедното и исковото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост с адрес: гр. .................
срещу В. С. В., ЕГН ********** иск за признаване на установено, че В. С. В.
дължи на Етажна собственост с адрес: гр. ................., на основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС, сумата 110 лв., представляваща
неизплатени вноски към Фонд „Ремонта и обновяване“ за периода м.11.2019
г. – м.08.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 17.01.2023 г. по ч.гр.д. № 62969/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост
с адрес: гр. ................., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 431 лв. разноски
за заповедното и исковото производство.
6
ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес: гр. ................. да заплати на В.
С. В., ЕГН **********, на основание чл.78, ла.4 ГПК, сумата 381, 90 лв.
разноски за заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7