Решение по дело №3871/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.03.2023 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                        Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 871 по описа за 2020 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) спрямо Т.В.К., че М.Ш. е собственик на недвижим имот. Този недвижим имот представлява: апартамент с площ 66,14 кв. мeтра, мазе № 18 с площ от 4,76 кв. метра и 2,053% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което тя е построена. Той се намира в гр. София, ж. к. „Гео Милев“, ул. ******, като апартаментът е на третия етаж. Идентификаторът на апартамента е 68134.703.1309.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Негови съседи са имоти с идентификатори: на същия етаж - 68134.703.1309.1.6, 68134.703.1309.1.8; под него - 68134.703.1309.1.7; над него - 68134.703.1309.1.11, ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС Т.В.К. да предаде на М.Ш. владението на описания недвижим имот. М.Ш. е със съдебен адрес – адвокат М.,***, офис 5. Т.В.К. е с адрес ***.

 

[2] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК по отношение на М.Н.Н., че М.Ш. е собственик на имота, описан в пар. 1. М.Н. е с адрес ***.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:

1. Т.К. да заплати на М.Ш. 885,00 лева разноски по делото;

2. М.Н. да заплати на М.Ш. 2 934,00 лева разноски по делото.

 

[4] ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК М.Ш. да заплати по сметка на СГС 760,00 лева държавна такса.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[6] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[7] М.Ш. заявява в искова молба от 11.05.2020 г., че е собственик на апартамент 7 в гр. София, ж. к. „Гео Милев“, ул. ******(апартамента). Тя е придобила собствеността на 1/4 идеална част от апартамента по наследство от баща си Х.Г., а съпругата му Н.Г.ѝ е завещала останалите 3/4 идеални части.

 

[8] Ответникът М.Н. е племенник на Н.Г.. На 31.01.2020 г. той е дарил на ответницата Т.К. 3/4 идеални части от апартамента, въпреки че той не е бил техен собственик. За да го направи, той се е легитимирал като наследник по закон на Н.Г..

 

[9] Т. Г.е установила владение върху целия апартамент. Затова М.Ш. моли съда:

-                 да я признае спрямо ответниците за собственик на апартамента;

-                 да осъди Т. Г.да ѝ предаде владението на апартамента (исковата молба, л. 2-3).

 

2. На ответниците

 

2.1. На Т.К.

 

[10] Т.К. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1. Н.Г.не е изготвила и подписала саморъчното завещание и затова М.Ш. не е придобила 3/4 идеални части от апартамента, а ги е придобила Т.К. чрез дарението от М.Н.;

2. дори завещанието да е изготвено и подписано от Н.Г., то е било вписано в Службата по вписване на 10.03.2020 г., а дарението на 3/4 идеални части от апартамента на Т.К. е било от 31.01.2020 г. и затова завещанието не е противопоставимо на Т.К.. Ето защо Т.К. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 69-70).

 

2.2. На М.Н.

 

[11] М.Н. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че завещанието не е било изготвено и подписано от Н.Г.. Затова М.Ш. не е придобила собствеността на 3/4 идеални части от апартамента. Ето защо М.Н. моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 71-72).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[12] На 21.06.1972 г. Х.И.Г.и Н.Ц.К.(Г..) са сключили граждански брак (удостоверението, л. 13). На 12.06.1976 г. Х.Г. е закупил апартамента, описан в пар. 1 (апартамента) (договора за продажба, л. 9-10).

 

[13] Х.Г. е починал на 24.02.1990 г. Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си Н.Г.и дъщеря си М.Ш. (удостоверението, л. 14). На 01.10.2019 г. Н.Г.е завещала на М.Ш. цялото си движимо и недвижимо имущество, с което е разполагала към момента на смъртта си (саморъчното завещание, л. 4). Н.Г.саморъчно е написала завещанието, вписала е дата в него и го е подписала (саморъчното завещание, л. 4; заключенията на вещите лица, л. 109-116 и л. 161-166).

 

[14] Н.Г.е починала на 25.10.2019 г. (препис-извлечение от акт за смърт, л. 8). На 29.10.2019 г. нотариус В.Я.е обявила завещанието (протокола за обявяване на завещанието, л. 5).

 

[15] На 31.01.2020 г. М.Н. е дарил на Т.К. 3/4 идеални части от апартамента (нотариалния акт, л. 17). Не се спори, че оттогава Т.К. владее апартамента. На 13.03.2020 г. препис от обявеното завещание е бил вписан в Службата по вписванията по персоналната партида на Н.Г.(справката, л. 7).

 

[16] М.Ш. е заплатила: 760,00 лева държавна такса (л. 25); 2 809,00 лева депозит за особен представител (л. 51); 250,00 лева депозит за вещо лице (л. 95). Т.К. е заплатила: 1 050,00 лева депозити за вещи лица (л. 128, 180); 5,00 лева за съдебни удостоверения (л. 91). М.Н. не е направил разходи по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[17] М.Ш. е предявила иск по чл. 108 от Закона за собственост (ЗС) срещу Т.К. и иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК срещу М.Н..

 

1.            По иска по чл. 108 от ЗС срещу Т.К.

 

[18] Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това (чл. 108 от ЗС). Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. М.Ш. да е собственик на процесния имот;

2. Т.К. да владее имота без основание и без да е негов собственик.

 

[19] Съгласно чл. 13 от Семейния кодекс от 1968 г., принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, които са придобити от съпрузите през време на брака и служат за задоволяване нуждите на семейството. Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг (чл. 26, ал. 1 от СК от 1985 г.[1]). При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни (чл. 27 от СК от 1985 г.). Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете (чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН)).

 

[20] Съдът установи, че Х.Г. е закупил апартамента през 1976 г., докато е бил в брак с Н.Г.. Затова този апартамент е станал съпружеска имуществена общност.

 

[21] Съдът установи, че Х.Г. е починал през 1990 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Н.Г.и дъщеря си М.Ш.. Тогава е била прекратена общността върху апартамента, като делът на Н.Г.от нея е бил 1/2 идеална част, а останалата 1/2 идеална част е преминала в наследството на Х.Г.. Наследството на Х.Г. е било поделено по равно между Н.Г.и М.Ш.. Така Н.Г.е станала собственик на 3/4 идеални части от апартамента, а М.Ш. на 1/4 идеална част.

 

[22] Съдът също установи, че Н.Г.е завещала цялото си имущество на М.Ш.. Н.Г.е починала на 25.10.2019 г., а малко след това, на 29.10.2019 г. завещанието ѝ е било обявено. Препис от него обаче, е бил вписан на 13.03.2020 г., като преди вписването М.Н. е дарил на Т.К. 3/4 идеални части от апартамента. Основен спорен въпрос по делото е дали саморъчното завещание е противопоставимо на Т.К., след като е било вписано в Службата по вписванията след дарението.

 

[23] Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН, както и вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие да се породи вещно-правното действие на завещанието. Общото завещателно разпореждане прави наследник лицето, в чиято полза е универсалното завещание. Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон. Затова наследникът по универсалното завещание измества от наследяване наследниците по закон. Наследникът по закон наследява, само ако наличното завещание не е породило действието си.

 

[24] Нещо повече, правилото на чл. 113 от ЗС, че до вписването им актовете по чл. 112 от ЗС не могат да се противопоставят на трети лица, е неприложимо както в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, така и в отношенията между наследник по завещание и трето лице, придобило права с прехвърлителен акт, сключен с наследника по закон. В тези случаи вписването на обявеното завещание е без значение (решения на ВКС: 206-2012-II Г. О. по гр. д. 238/2012 г.; 698-2011-I Г. О. по гр. д. 1281/2009 г.).

 

[25] В случая М.Ш. е наследник по универсално завещание, М.Н. е наследник по закон, а Т.К. е придобила права от М.Н.. Ето защо независимо от това, че вписването на протокола за обявяване на завещанието в полза на М.Ш. е станало след като М.Н. е дарил на Т.К. апартамента, М.Ш. е придобила собствеността на апартамента по завещание. М.Н. не е придобил 3/4 идеални части от него чрез наследяване по закон, защото М.Ш. го е изместила от наследяване, а Т.К. не би могла да придобие от несобственик. Налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[26] Съдът установи, че Т.К. владее целия имот. Тя го владее без правно основание, защото не е придобила собствеността върху прехвърлените ѝ идеални части. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска и съдът го уважава.

 

2. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК срещу М.Н.

 

[27] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. М.Ш. да е собственик на недвижим имот;

2. тя да иска това да бъде установено спрямо М.Н..

 

[28] Съдът установи, че М.Ш. е собственик на процесния апартамент, а тя иска това да бъде установено спрямо М.Н.. Налице са предпоставките за уважаването на иска и съдът го уважава.

 

3. По разноските

 

[29] М.Ш. търси разноски. Тя е направила такива за 885,00 лева по иска по чл. 108 от ЗС (760,00 лева държава+125,00 лева за вещи лица) и 2 934,00 по установителния иск (2 809,00 лева за особен представител и 125,00 лева депозит за вещи лица).

 

[30] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова съдът осъжда Т.К. да заплати на М.Ш. 885,00 лева разноски по делото, а М.Н. да ѝ заплати 2 934,00 лева разноски по делото. На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда М.Ш. да заплати още 760,00 лева държавна такса (тя е внесла държавна такса само по иска по чл. 108 от ЗС срещу Т.К., но не и по установителния иск срещу М.Н.).

 

Съдия: