Решение по дело №5769/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1268
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Моника Жекова
Дело: 20213110105769
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1268
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110105769 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от ищеца СЛ. КР. Ж.
против ответното дружество „Е. П. П. „АД с цена на иска 85,32 лв. , а производството по
гр.дело № 5770/2021г. по описа на ВРС е било образувано по предявен отрицателен
установителен иск от ИВ. КР. Ж. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, против същия
ответник, със същото искане и със същата цена на иска . Двете производства с Определение
№ 2183/7.6.2021 г. са били съединени на осн. чл.213 ГПК предл. второ ГПК в едно
производство, което да се води под настоящия номер(л.43,44 от гр.д.№ 5769/21).
Ищците СЛ. КР. Ж. ,ЕГН **********, с настоящ адрес: **** и ИВ. КР. Ж., ЕГН ***, с
настоящ адрес: ****, двамата представлявани от адвокат С.Д. - АК Варна,със съдебен адрес:
**** са предявили отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
против ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
****, с цена на всеки отрицателен установителен иск 85,32 лв. (осемдесет и пет лева и 32
ст.). Всеки от ищците е отправил искането да бъде постановено Решение, по силата на което
да бъде прието за установено,че ищецът не дължи претендираната от „Е. П. П.“ АД сума в
размер на 85,32 лв. по издадена фактура №**********/19.10.2020г. на обща стойност 511,93
лв. за обект на потребление находящ се на адрес в *** за период на потребление от
29.09.2017г. до 28.09.2018г. по клиентски номер: ****** и абонатен номер: **********.
Ищците молят да йм бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ищците основават исковите си молби, съединени в едно производство, на едни и
същи факти и обстоятелства а именно: Твърди се от ищците,че през месец август 2019 г.
ответното дружество издало фактура №**********/26.08.2019 г. на обща стойност 1536,37
лв. за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. по клиентски номер: ****** и абонатен
номер: ********** относно обект на потребление: ****. Партидата се водела на името на
дядото на ищците - И.Ж. И., който починал на 20.07.1998г. (факт, който бил виден от
1
представеното удостоверение за наследници). По отношение на част от тази сума имало
влязло в сила решение по гр.д. №14470/2019г. на 39 с-в при Районен съд - Варна,
потвърдено с решение по в.гр.д. 929/2020г. на 5 с-в при Окръжен съд - Варна, с което било
прието за установено, че Р. И.а Г. - баба на ищците не дължи сумата от 1024,25 лв.,
представляваща 4/6 от стойността на тази фактура съответстваща на притежаваната от нея
идеална част от правото на собственост по отношение на процесния обект на потребление
— апартамент. След постановяването на този съдебен акт ответното дружество,твърди всеки
от ищците, че сторнирало горепосочената фактура № ********** /26.08.2019г. на обща
стойност 1536,37лв. и издало нова фактура №**********/19.10.2020г. на стойност 511,93
лв., която представлявала разликата между сумата по първоначално издадената фактура и
частта, за която имало влязло в сила решение, че не се дължи, като основанието за
издаването и на двете фактури ,твърдят ищците, че е едно и също.Нейният период бил
идентичен с периода на сторнираната фактура, а именно от 29.09.2017г. до 28.09.2018г.,
касаел същият клиентски номер ****** и абонатен номер: **********, както и обект на
потребление - ****, а като задължено лице отново бил посочен покойният дядо на ищците -
И. И..Основанието за издаване на тази фактура,сочат ищците, че бил съставен констативен
протокол от служители на „Е. С.“ АД, в който се твърдяло, че имало натрупани количества
електрическа енергия в невизиуализирана тарифа. С депозираните пред РС Варна искови
молби всеки от двамата ищци оспорва дължимостта на сума съответстваща на
притежаваната от него 1/18 идеална част от правото на собственост на апартамент находящ
се на адрес: ****, представляващ процесния обект на потребление. Собствеността се
доказвала от представените копия на договор №17431 за продажба на недвижим държавен
имот сключен на 28.12.1990г. и удостоверение за наследници на И.Ж. И.. Видно било от
цитирания договор, според ищците, че процесният недвижим имот бил придобит на
28.12.1990г. и притежаван в режим на съсобственост от Р. Г. И.а — баба на ищците и И.Ж.
И. — дядо на ищците, като имотът бил закупен по време на брака йм. В последствие след
смъртта на И.Ж. И., която видно от удостоверението за наследници била настъпила на
20.07.1998г., по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.1 от Закона за наследството притежаваната
от него 1/6 идеална част от апартамента била придобита при равни дялове за всеки един от
наследниците му - двамата му син а- Ж. И. Ж. и К. И. Ж., и съпругата му — Р. Г. И.а. Така Р.
Г. И.а се е легитимирала като собственик на 4/6 идеални части от процесния недвижим
имот, Ж. И. Ж. като собственик на 1/6 идеална част и К. И. Ж. като собственик на 1/6
идеална част. В последствие на 13.05.2016 г. К. И. Ж. — баща на ищците починал. В
резултат на това, по силата на чл. 5, ал. 1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството
притежаваната от него 1/6 идеална част от недвижимия имот била придобита при равни
дялове за всеки един от наследниците му : Н. С.ова Ж.а - негова съпруга, ИВ. КР. Ж. - негов
син и С. К.ов Ж. - негов син. Така всеки един от ищците се легитимирал като собственик на
1/18 идеална част от процесния обект на потребление апартамент.
Правният интерес от предявяването на отрицателните установителни искове ищците
обосновават с факта, че титулярът на партидата И.Ж. И. и техен дядо починал на 20.07.1998
г. и считано от тази дата той престанал да бъде страна по договор за продажба на
електрическа енергия. В последствие на 13.05.2016 г. е починал и бащата на ищците.След
13.05.2016г. с оглед на обстоятелството, че ищците видно от доказателствата по делото са
станали собственици на по 1/18 идеална част от процесния обект на потребление —
апартамент, твърдят ищците, че възникнало правоотношение между тях в качеството йм на
битови клиенти (потребители) и ответното дружество относно снабдяване с електрическа
енергия. В този момент всеки ищец придобил качеството на битов клиент (потребител) и
страна по договора независимо дали уведомил за това ответното дружество или не. Това
било така, защото това правоотношение възниквало по силата на Закона за енергетиката,
който обвързвал възникването му по отношение на клиента (потребител) с титулярството на
вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване. Аргументът
за това била и нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката, във връзка с легалната
дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ в § 1, т.
42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба -във връзка легалната
2
дефиниция на понятието „битов клиент „ в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.В този смисъл ищците се
позовават и на Решение №205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439 по описа за 2018 г. на Трето
отделение на ВКС, където било посочено, че „неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от
ОУ не квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на вземането за
цена на доставената в имота електроенергия.“. В цитирания съдебен акт било посочено, че
със загубването на правото на собственост върху процесния обект на потребление —
недвижим имот, което в случая настъпило със смъртта, първоначално на дядото на ищците,
а в последствие на баща йм, клиентът загубва качеството си на страна по договорите за
продажба и пренос на електрическа енергия и съответно се прекратяват правоотношенията,
а реципрочно с придобИ.ето на собствеността те възникват.Твърди се още от ищците, че в
самите общи условия на ответника и по-конкретно в чл.4, ал.1 било дадено легално
определение на понятието потребител: „потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е. П. П.“ АД „. На следващо място
съгласно чл.98а, ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продавал електрическа енергия при
публично известни общи условия, като съгласно алинея 4 на същия член :„публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане.“ Тази разпоредба предполагала, че същите започват да се прилагат автоматично
за всички физически лица, които купуват електрическа енергия за битови нужди (§ 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ) и които са придобили качеството на такива, независимо дали са уведомили за това
електроснабдителното дружество за промяната в собствеността или вещното право на
ползване. След като цитираното решение на ВКС указвало, че електроснабдителното
дружество следвало да търси заплащане на процесната сума от реалния собственик на
обекта на потребление към който следвало да насочи иска си, то правото за оспорване
дължимостта на сумата, възниквало и за клиента, който е реалният собственик на обекта на
потребление, тъй като единствената възможност да защити правата си била чрез иск.
В конкретният случай ищците твърдят, че са собственици и за тях е налице правен
интерес да предявят иск. С оглед гореизложеното, независимо, че процесната фактура била
издадена на името на покойния дядо на ищците, който бил титуляр по партидата на имота,
то право на оспорване дължимостта на сумата чрез иск било налице и искът бил допустим.
Още повече, че ответното дружество имало правото да претендира същата по съдебен ред от
лицето, което има качеството на потребител съгласно легалното определение посочено в чл.
4, ал. 1 от Общите му условия, а такова лице, легитимиращо се като собственик и съответно
отговарящо на определението за потребител на обекта на потребление бил всеки от двамата
ищци. Следователно възможността „Е. П. П.“ АД да търси сумата чрез иск от всеки от
двамата ищци, предполагала и правото на всеки ищец да бъде разгледан иска му относно
оспорване дължимостта на сумата по съществото на спора. В този смисъл ищците се позоват
и на практиката не само на ВКС, но и на Окръжен съд Варна, който потвърдил всички
решения постановени по гр.д. №8691/2018г. на 41 с-в при Районен съд Варна, гр.д.
№8695/2018г. на 7 с-в при Районен съд Варна, гр.д. №8694/2018г. на 14 с-в при Районен съд
Варна и гр.д. №8692/2018г. на 24 с-в при Районен съд Варна.Всеки от ищците оспорва да е
консумирал електрическа енергия в размер на количествата обективирани в процесната
фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата предмет на иска и счита, че същата не
следва да бъде заплащана, тъй като липсвало правно основание, което да обосновава
претендирането й от ответника. Оспорва и сумата да е определена правилно по размер,
както и с решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната фактура,
като твърди, че тя и ценообразуващите компоненти са произволно определени от
електроснабдителното дружество. По отношение на релевантния за спора момент, а именно
датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване -
28.09.2018 г., в който било обективирано количеството електрическа енергия посочено в
процесната фактура, следвало да бъде изтъкнато, че липсвала нормативна възможност
даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Преди
извършеното изменение в Закона за енергетиката чрез приемането на разпоредбата на чл.83,
3
ал.1, т.6 от ЗЕ (обнародвани в Държавен вестник бр.54 от 17 Юли 2012г.) за ответника не
съществувало нормативна възможност, която да предоставя право на същия да извършва
едностранна корекция на сметките на потребителите. След цитираното изменение тази
възможност се обвързала с приемането на Правила за измерването на количествата
електрическа енергия, които били обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г.
Преди влизането им в сила електроразпределителните дружества коригирали сметките на
потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни клаузи от
собствените си Общи условия, което било потвърдено в стотици решения на
ВКС.Съотнесено към датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за
търговско измерване ,сочат ищците, че е налице Решение №1500/06.02.2017г. по адм. дело
№2385/2016г. на Върховен административен съд, с което са отменени Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия приети по т.3 от Протоколно решение
№147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г., с
изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Това решение било публикувано на
основание чл.194 от АПК в Държавен вестник брой 15 от дата 14.02.2017г.Очевидно за
ищците било, че към датата на съставянето на протокола за демонтаж на средството за
търговско измерване, която дата се явявала релевантния за спора момент от гледна точка на
приложимата нормативна уредба и по аргумент на § 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.35 от 30.04.2019г.), липсвали предпоставките даващи
основание да се коригира сметката на ищеца/ищците. Това било така, защото не
съществували налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Фактът, че били действали чл.48,
чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013г.), по никакъв начин не се припокривал
с изискването за наличие на действащи правила за измерване на количеството електрическа
енергия. Въпросните членове регламентирали единствено начините, по които се изчислявала
служебно начислената електрическа енергия при не измерена, неправилно и/или неточно
измерена такава. В тази връзка,поясняват ищците, че следвало да се посочи, че чл. 47 от
ПИКЕЕ бил отменен. Същият като норма имаща процесуален характер описвал реда за
извършване на проверката. Очевидно за ищците било, че при липса на регламентация
относно стъпките, които следвало да бъдат извършени при проверката, това се явявал
нормативен вакуум, който нямало как да бъде запълнен. Ето защо липсата й предполагала
произволност на действията на ответника и на „Е. С.“ АД, които нямало как да бъдат
контролирани от никой поради отсъствие на действащи разпоредби.След отмяната на чл. 41
- 44 от ПИКЕЕ липсвал и ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ.Очевидно било за ищците, че въпросните
текстове останали в сила от ПИКЕЕ обн. на 12.11.2013г. в ДВ и в сила от 16.11.2013г.,
нямало как да бъдат приравнени с изискването за наличие на действащи правила такива
каквито трябвало да има съобразно дефиницията на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, тъй като същите
били недостатъчни да регламентират основните положения, които законът изисквал да бъдат
облечени в нормативни текстове. Примерът с отменения чл. 47 от ПИКЕЕ от 2013 г.
разгледан в предходния абзац ищците намират за показателен за този аргумент. В този
смисъл ищците се позовават на решения по въззивно гражданско дело № 830 по описа за
2019 г. на Окръжен съд Варна, възз. гр. д. № 644 по описа за 2019 година на Окръжен съд
Варна и други.На следващо място ищците изтъкват, че е налице Решение №798 от
20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016г. на Върховен административен съд, с което било
отменено Решение № ОУ-6 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Е. П. П.“ АД. Налице било и Решение
№595 от 17.01.2017г. по адм. дело №2719/2016г. на Върховен административен съд, с което
е отменено Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общите
условия за достъп и пренос на електрическа енергия на „Е. П. М.“ АД (със сегашно
наименование „Е. С.“ АД). В този смисъл, обобщават ищците, към датата на съставянето на
протокола за проверка от служителите на „Е. С.“ АД действащи били Общите условия на „Е.
4
П. П.“ АД и „Е. С. АД приети в далечната 2007г. Това било така, защото съгласно чл.21,
ал.1, т.4 от Закона за енергетиката, КЕВР следвало да одобри Общите условия предвидени в
този закон, които след одобряването трябва да бъдели публикувани в най-малко един
централен и един местен всекидневник съгласно правилата на чл.98а, ал.3 от Закона за
енергетиката (за „Е. П. П.“ АД) и чл.104 а, ал.З от Закона за енергетиката (за „Е. С.“ АД).
Тоест, за да са в сила Общите условия на двете дружества от 2014г. следвало да бъдат
осъществени кумулативно и двете предпоставки -решение на КЕВР, с което да бъдат
одобрени и да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник.
След като били налице решения на Върховния административен съд, с които били отменени
решенията на КЕВР, с които били одобрени Общите условия от 2014г. то липсата на една от
императивните предпоставки за действието йм, твърдят ищците, че била отпаднала, считано
от датата на влизане в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече не можело да бъдат
прилагани. Общите условия от 2007 година обаче, твърдят ищците, че не били съобразени с
изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е. П. П.“ АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е.
С.“ АД) от Закона за енергетиката, където било посочено, че Общите условия трябвало да
съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Във връзка с
изложеното в предходните две точки, обобщават ищците, следвало да бъде обърнато
внимание на практиката на Върховния касационен съд, която разгледала възможността да
бъде коригирана едностранно сметката на потребителите от доставчика на електрическа
енергия след измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (съгласно редакцията й в сила след
измененията, обнародвани в Държавен вестник бр.54 от 17 юли 2012г.). В решение
№104/16.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /в редакцията му
към датата на постановяване на съдебния акт/ изрично било посочено, че корекция на сметка
на потребител може да бъде извършена от снабдител на ел. енергия: „но само ако е
изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ за предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на не
измерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.“
Очевидно за ищците било, че към релевантния за спора момент - датата на съставяне
на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване от гледна точка на
приложимата нормативна уредба, липсвали и двете кумулативно приети предпоставки
цитирани в решение №104/01.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС даващи основание да
коригира сметката на всеки от ищците. Твърди се още, че липсвали действащи правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на не измерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.Липсвали и действащи Общи условия съобразени с
разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е. П. П.“ АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е.
С.“ АД) от Закона за енергетиката.
На трето място, според ищците, настоящият случай не попадал в обхвата на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г. В случай, че
ответникът обосновавал начислението на електрическа енергия на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ, следвало да се има предвид, че въпросната разпоредба касаела случаите на
„установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия.“ Това означавало наличие на
грешка при въвеждане данните на електромера от лицето, което отчита електрическата
енергия. В конкретния случай обаче такава хипотеза не била налице, тъй като не
съществувала разлика между данните на електромера за дневна и нощна тарифи и тези
въведени в информационната база данни на ответното дружество. Следователно не се
5
налагало тяхното коригиране, а ищцовата страна не била заявявала доставка на електрическа
енергия по друга тарифа, нито имала достъп до самия електромер, а още по-малко
информация или достъп до данните запаметени в същия. Потребителят ползвал ел. енергия
единствено по дневна и нощна скала.Не били налице и другите хипотези за корекция на
сметка визирани в чл.48 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия.
На четвърто място, по същество, сочат ищците, в случай, че ответната страна
претендирала вземането като реално потребена електрическа енергия на основание
разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, то ответната страна следвало да докаже точния период на
консумацията му от абоната, часовия интервал през денонощието през който се е натрупала,
за да се определи тарифата и че цената, която е приложена е правилно
определена.Позоваването на нормата на чл.183 от ЗЗД предполагало неприложимост на
ПИКЕЕ от 2013 г. и в този смисъл за ищците оставало неясно как по реда на ЗЗД е
определен периода на процесната фактура от точно 1 година назад считано от датата на
демонтажа на електромера - 28.09.2018г. В този смисъл след като процесният период бил
определен по служебен път, а не бил установен чрез техническо средство, въпреки че
нормативно всеки одобрен тип електромер като процесния следвало да осигурява такава
възможност, то не можело да се установи и размера на сумата. По отношение на цената на
ел.енергия, сочат ищците , че за периода на фактурата действали две различни цени на
електрическата енергия, затова и тя имала два подпериода: от 29.09.2017г. до 30.06.2018г.,
за който се твърдяло, че била консумирана ел. енергия в размер на 2042 киловатчаса и от
01.07.2018г. до 28.09.2018г., за който се твърдяло, че била консумирана ел. енергия в размер
на 668 киловатчаса. В този смисъл при липса на яснота какъв бил периода на натрупване и
дали въобще електрическата енергия била натрупана по време на ползването на електромера
от абоната,според ищците, не можело да се установи дали приложената цена на всеки един
от ценообразуващите компоненти била правилна, защото за всеки период действали
различни цени. В тази връзка считат ищците, че незаконосъобразно в процесната фактура
била начислена цена по компонент „задължения към обществото“. Това било така, защото
претендирането на този елемент от цената било в нарушение на чл.51 от ПИКЕЕ, където
било посочено кои ценообразуващи компоненти се включват. Измежду тях липсвало
„задължения към обществото“, който изрично бил добавен в чл. 56 от ПИКЕЕ обнародвани
през 2019г. В допълнение на изложеното ищците сочат, че липсващата нормативна уредба,
регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни
корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не
можело да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други източници
на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на
електрическа енергия, била само тази воля на законодателя, която била намерила външен
израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля,
търсена по тълкувателен път ( Решение № 200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II
т. о.) В този смисъл съгл. чл. 1 от Закона за енергетиката процесните обществени отношения
се уреждали именно със специалния закон.Отделно от горното ищците считат, че Законът за
задълженията и договорите не дава отговор на въпроса кои са ценообразуващите
компоненти в хипотеза като настоящата. Това можело да бъде определено само със
специална норма, а след като такава липсвала, нямало как да бъде определена и самата сума.
Наред с горното твърдят ищците, че по отношение на процесния електромер не била
извършвана периодична проверка в нормативно определения срок. Този срок бил определен
в чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията, където било посочено, че периодичността на
последващите проверки се определяла със Заповед на Председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор, която се обнародвала в „Държавен вестник“ и се
обявявала в официалния бюлетин на агенцията.В конкретния случай такава се явявала
Заповед №А-102/05.03.2010г., която на основание чл. 43, ал. 3 от Закона за измерванията
посочвала, че последващи проверки на средствата за измерване за еднофазен ток се
извършват в срок от една до четири години, преди изтичане на срока на предходната
проверка в зависимост от мощността. Това било разписано в т.26 от цитираната заповед. В
6
задължение на „Е. С.“ АД собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за
търговско измерване, както по силата на закона така и по силата на собствените си Общи
условия било да извършва такива периодични проверки. В тази връзка „Е. С.“ АД, твърдят
ищците, че не било проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си
задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД и не можело да се приеме, че неизправността в
измервателния уред била причинена от потребителя на електрическата енергия, а напротив
същата се дължала на неизпълнение на цитираното дружество, поради което нямало как от
потребителя да бъде търсена отговорност в лицето на процесната сума.
Ищците са оспорили изцяло съдържанието на протокол за монтаж
1103231/10.06.2016г. Считат, че същият бил антидатиран и посочените в него показания и
данни за електромери не отговаряли на истината. Видно било за ищците от самия протокол,
че нито ищецът, нито негов представител се бил подписал на този частен свидетелстващ
документ, поради което същият не притежавал материална доказателствена стойност. В
обобщение на гореизложеното считат ищците, че процесната сума е недължима и не следва
да бъде заплащана. Изрично е заявено от ищците, че ако те или техният йм процесуален
представител не се явят на първото по делото съдебно заседание, че желаят да бъде даден
ход на делото, поддържат исковите си молби и направените доказателствени искания. В
подкрепа на твърденията и исканията си ищецът С.Ж. и ищецът И.Ж. молят да бъдат приети
като писмени представените с исковите йм молби: документ за платена държавна такса за
образуване на делото; пълномощно; договор №17431 за продажба на недвижим държавен
имот сключен на 28.12.1990г.; удостоверение за наследници на И.Ж. И.; извлечение от сайта
на ответника за дължими суми.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д., чрез адв. Н.Б. -
ВАК, личен номер: ***, адрес на кантората: ***, преупълномощен от Адвокатско дружество
„В****“, Булстат: ***, представлявано от управляващ съдружник адв. Г. В. В. от САК е
депозирало отговори на исковите молба на двамата ищци в идентичен смисъл а именно:
Предявените от ищците С.Ж. и И.Ж. отрицателни установителни искове ответното
дружество намира, че са допустими.
Становището на ответното дружество по основателността на всеки предявен иск е
следното: Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право
- предмет на отрицателния установителен иск, а именно 1/18 част от вземането на „Е. П. П.“
АД за потребена електрическа енергия обективирано във фактура №
**********/19.10.2020г. на стойност 511,93 лева, издадена след сторниране на фактура №
**********/26.08.2019 г. за сумата в размер на 1536,37лв. Процесната сума представлявала
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия и се дължала на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Становището на ответното дружество по обстоятелствата, на които се основават
искове е следното: Ответникът потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на
изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес,
както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Наведени са
следните възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се основават: Според
ответното дружество било налице основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена електрическа енергия: Ответното дружество изпълнявало поетите
по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа
енергия в обект, находят се в ****, с абонатен № ********** и клиентски № ******.На
28.09.2018г. била извършена техническа проверка на измервателната система в процесния
обект от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на самия абонат. Дружеството нямало
вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършвало, реализирайки правата си на собственик,
7
тъй като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско
измерване. „Е. С.“ АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвало пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна
лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор
на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на
средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско
измерване. На средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и
последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на
такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №1105070. При
проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. имало показания в размер на 8133 кВтч. В регистър 1.8.1.
били отчетени 5240 кВтч , в регистър 1.8.2. -11765 кВтч , регистър 1.8.3. - 8133 кВтч , а в
сумарния регистър 1.8.0 имало показания - 25139 квтч. Процесният електромер бил
демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
№ 507922 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ.Констативният протокол за
техническа проверка, твърди ответното дружество, че отразявал действителното фактическо
положение, същият бил подписан от член на домакинството на клиента и един независим
свидетел. Извършената проверка на електромер с фабр. № 1114021666882112, на неговата
цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно в
имота била консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът бил
потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка.Експертизата била извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ ,
Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол №
1616/15.08.2019г. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на
електромера, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 8133.976 кВтч.
която била невизуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел -Русе,
подчертава ответника, че е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал.
1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила.На 22.08.2019г. „Е.
С.“АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало
размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел.
енергия с прочитане на регистър 1.8.3 - 8133 кВтч.Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на
съответната мрежа можел да коригира количествата ел. енергии като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.Този тип
вмешателство имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъдела отклонявана в
регистър, който не се визуализирал на електромера.При ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в
невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който
инкасаторите не разполагат. На 26.08.2019г. „Е. П. П.“ АД издало фактура № **********, с
което била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 1536,37 лв. В последствие горепосочената фактура била
сторнирана и издадена процесната с № **********/ 19.10.2020г. на стойност 511.93 лева.
Твърди се още от ответното дружество, че с писма от „Е. С.“ АД (изх. № 54674/23.08.2019г.)
8
и от „****“ АД (изх. № 54674/26.08.2019г.) били приложени констативния протокол от
техническата проверка и фактурата. Не на последно място по степен на важност, ответното
дружество се позовава на Решение № 21 от 01.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016г.,I
г.о.. ГК,с докладчик-съдията Гълъбина Генчева, в което решаващият състав приел, че е
допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на СТИ. Като аргумент в подкрепа
на същия извод, решаващия състав се позовал на принципното разбиране на ВКС в
разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално
доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но
доставчикът е доказал реалното количество на доставката на разликата между заплатеното и
действително дължимото. В обобщение сочи ответното дружество, въпреки, че била
извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър била реално доставена и потребена от потребителя, но същата
не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече
била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната
сума се дължала на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200,ал. 1. предл. 1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, ако съда приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим
към конкретната хипотеза, ответното дружество моли да бъдат отхвърлени исковете на С. и
И.Ж.и, на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл
ответника се позовава на Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело №
4160/2018г. по описа на ВКС. III г.о. При така изложените фактически и правни доводи,
ответното дружество моли ВРС да отхвърли отрицателните установителни искове с цени от
по 85,32 лева като неоснователни и недоказани. Моли за присъждане на сторените в
производството съдебно - деловодни разноски включително и тези за адвокатско
възнаграждение. Изрично е заявено в срока по чл. 131 ГПК възражение за прекомерност за
претендираните разноски от насрещната страна. В подкрепа на твърденията и възраженията
си ответното дружество е направило искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание
ищците,представлявани от адв. Д. от ВАК, молят съда да уважи исковите претенции ведно с
присъждане на сторените разноски. В исковата молба, сочи адв. Д., че е проведено
оспорване на протокола за монтаж от 10.06.2016 г., както и че е направено възражение, че
същият протокол е антидатиран и посочените в него данни и показания на електромери не
отговаряли на действителната фактическа обстановка. В настоящото производство,според
процесуалния представител на ищците, не било проведено доказване, че данните в този
протокол отговаряли на истината, не били ангажирани други доказателствени средства,
които да потвърдят това, поради което адв.Д. моли съда, при разглеждане на спора по
съществото му, да не кредитира този частен свидетелстващ документ. Също моли съда да
има предвид постановеното Решение по отношение на предходно издадена фактура и да
вземе предвид силата му на пресъдено нещо по отношение на правнорелевантните факти,
които твърди, че са източник на настоящото спорно правоотношение. В този смисъл е
отправеното и искане за уважаване на исковете, ведно с присъждане на сторените разноски.
В откритото съдебно заседание адв.Н.Б. от ВАК, в качеството му на процесуален
представител на ответното дружество, моли съда да отхвърли иска по подробни
съображения в депозираните по делото писмени отговори. Моли и за присъждане на
сторените по делото разноски.
9
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С проекта за доклад по делото,обявен за окончателен, съдът е обявил на страните и
отделил по реда на чл. 146, ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК за безспорно , че на адреса на потребление
на ел.енергия в *****,с аб.№ ********** и кл.№ **** е била извършена проверка на
изправността на СТИ, както и че резултатът от проверката е бил обективиран в Констативен
протокол.
Липсва спор между ищците и ответното дружество, че ищците и ответното дружество
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което всеки от ищците е
потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното дружеството за
описания в исковата молба обект на потребление.
Установено на база приложеното на л. 13-ти писмено доказателство по делото-
заверено за вярност с оригинала копие на Договор № 17431/28.12.1990 г. за продажба на
недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че съпрузите И.Ж. И.
и Р. Г. И.а , на 28 декември 1990 г. са придобили правото на собственост върху процесния
обект на потребление на ел.енергия. Липсва спор, че имотът е бил придобит от съпрузите
И.и в режим на СИО.Установено е също така, а и не и спорно, че И.Ж. И. ЕГН ********** е
починал на дата 20.07.1998 г., като към датата на открИ.е на наследството му и съгласно
чл.1 ЗН призовани към наследяване са били лицата : 1.Р. Г. И.а, ЕГН ********** (преживяла
съпруга ), 2.Ж. И. Ж., ЕГН ********** -син, 3. К. И. Ж., ЕГН ********** – син, починал на
13.05.2016 г., 3.1. Н. С.ова Ж.а ЕГН ********** съпруга на Кр.Ив.Ж., 3.2. ИВ. КР. Ж., ЕГН
**** и 3.3. СЛ. КР. Ж.,ЕГН ********** – последните двама ищци по делото, съответно
синове на Н. и К. Ж.и и внуци на И. и Р. И.и ( видно от приобщеното по делото на лист 12 –
ти заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници изх.№
АУ087363ОД/04.09.2019 г.)
На следващо място от приобщената на л.11 –ти по делото в заверено за вярност с
оригинала копие на справка от интернет страницата на „****“, се установява, че към 19,00 ч.
на дата 18.04.2021 г. непогасеното задължение за абонатен номер ********** възлиза на
511,93 лв. със срок на плащане 29.10.2020 г., дата на фактурата 19.10.2020 г. Самата фактура
издадена от „Е. П. П.“ АД е приложена на лист 30 –ти по делото. От завереното за вярност с
оригинала копие на същата фактура № **********/19.10.2020 г. се установява, че на дата
19.10.2020 г. ответното дружество е издало към покойния абонат И. И. първичния
счетоводен документ на стойност 511,93 лева. В цитираната фактура е посочен клиентски
номер ******, адрес на обекта : *** и са вписани два подпериода: от 29.09.2017 г. до
28.09.2018 г. и от 29.09.2017 г. до 30.06.2018 г. за електромер 111402666882112 – съответно
служебно количество ел.енергия от 2042 кВтч на стойност 316,57лв. и 668 кВтч на стойност
110,04 лв., общо сума 426,61 лева , ДДС 85,32 лв., общо сума за плащане 511,93 лв. и срок за
плащане до 29.10.2020 г. Изготвени са били уведомителни писма от двете енергийни
дружества „**** „ АД и „Е. П. П.“ ,адресирани до абоната И. И. затова, че на дата 28.09.2018
г. е била извършена проверка на точността на измерване на обслужващите абоната
измервателна система и свързващите ги ел.инсталация за процесния обект на потребление
на ел.енергия с кл. номер ****** и аб.номер **** , че за извършената проверка е бил
съставен КП № 1105070 и че в резултат на преизчисленията от ответното дружество е била
издадена фактура № **********/26.08.2019 г. на стойност 1536,37 лв. със срок на плащане
5.9.2019 г. ( л. 82, 83 ) .Данни за дължимостта на процесното вземане по размер , дата на
фактура , номер на фактура и падеж се съдържат на л.41 от делото: „ извлечение от сметка“.
Видно от Констативен протокол № 1103231 / 10.06.2016 г. на обекта на
потребление на ел.енергия от служители на „**** *** „ АД е бил монтиран електромер с
фабричен № 1114 0216 6688 2112 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В
протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по
10
отчетен регистър 1.8.3. (л.24 )
От приложен към делото Констативен протокол1105070/28.09.2018 г., се
установява, че на посочената дата ,за времето от 15,00 до 16,10 ч. , служители на „Е. С.“ АД
са били извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта
на потребление на ел.енергия, при която са отчетени следните показания: по регистър 1.8.1
(нощна тарифа) - 005240 кВтч; по регистър 1.8.2 (дневна тарифа) – 011765 кВтч, по регистър
1.8.3 – 008133 кВтч, по регистър 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 - 025111 . Отбелязано е, че
електромерът е демонтиран и подменен с нов, изправен. Демонтираният електромер е бил
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507922 за изпращане за
експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама свидетели, за единият от които е
вписано, че е „син на титуляра на партидата „, а именно ищецът по настоящото дело СЛ. КР.
Ж., който всъщност е внук на покойния Ив.И. ( л.25,26).
Видно от Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 1616/15.08.2019 г. на БИМ ГД МИУ –РО Русе, електромерът обслужващ адреса
на потребление на ел.енергия е бил предоставен на БИМ, надлежно пломбиран с Протокол
№ 1105070/28.09.2018 г. с показание на тарифите 1: 005240.1 кВтч, 2 : 011765.9 кВтч, като
при софтуерно четене е била установена външна намеса в тарифната схема на електромера,
наличие на преминала ел.енергия на тарифа 15.8.3. – 0008133,976 кВТч , която не е
визуализирана на дисплея .Констатирано е било още от БИМ , че електромерът съответства
на метрологични характеристики и отговоря на изискванията за точност при измерването на
ел.енергия, но не съответства на технически характеристики (л.27,28 ).
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Е. С.“ АД от дата
16.10.2020 г., приложено на лист 29 –ти по делото е видно, че същото е издадено въз основа
на горецитирания протокол от метрологична проверка на БИМ, като с него е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия общо в размер на 2710 кВтч , от
които 698 кВтч за периода 29.09.2017 г.-31.12.2017 г., 1344 кВтч за периода 1.1.2018 г.-
30.6.2018 г. и 688 кВтч за периода 1.7.2018 – 28.9.2018 г.(л.29 ). За одобреното количество
ел. енергия от 2042 кВтч (сбора от 2170 + 698) и 688 кВтч, отново към абоната И. И. е била
издадена фактура № ********** от дата 19.10.2020 г. на обща стойност 511,93 лева с
вкл.ДДС и срок на плащане 29.10.2020 г. В същата фактура количеството ел.енергия от
2042 кВтч е било остойностено като 316,57 лв. за периода от 29.9.2017 г. до 28.9.2018 г. , а
количеството ел.енергия от 668 кВтч за периода 1.7.2018 – 30.6.2018 г. остойностено като
110,04 лв.(л.30,31 ) .
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната и
приета изготвената от в. л. инж. Н. В. съдебна електротехническа експертиза.От
заключението на изготвената СЕТЕ, приобщено на листи от 69 –ти до 73 –ти се установява,
че електромерът тип МЕ -162 -ISKRA с фабричен № 1114 0216 6688 2112 , с ток 5/85 А
произведен през 2016 г. , монофазен, станичен монтиран на процесния обект, е преминал
първоначална метрологична проверка през същата година, като срокът му на метрологична
годност е 6 години, т. е. към датата на проверката - 28.09.2018 г. уредът е бил годно
техническо средство за измерване на ел. енергия. Вещото лице дава заключение, че
процесният електромер е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел.
енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2., като пояснява, че
натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само
след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на електромера, като
въздействието е осъществено през инфрачервения порт на уреда (л.73 ). Видно от разпита на
вещото лице (л.87 ) в.л.В. обобщава, че преминала ел.енергия означава отчетена от СТИ, а
процесният електромер е бил монтиран нов на обекта , респ. в паметта на СТИ няма как да
има отразено каквито и да било количества ел.енергия по който и да е от регистрите му.
Вещото лице е дало заключение, че електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3, е
отчетена от процесното СТИ,че процесният електромер не е от типа „смарт“, не е възможно
11
да се установи от кой момент е започнало натрупването в регистър 1.8.3.На конкретно
поставени от съда въпроси във връзка с възможността за провеждане на съдебна софтуерна
експертиза вещото лице обяснява ,че при този тип вмешателства се изтрива това събитие в
паметта на електромера, но електромерът го запомня и по принцип той е в състояние да
запомни датата на която е станало софтуерното претарифиране, независимо , че от опита си
вещото лице обяснява,че в някои случаи я няма дата.
Въпреки дадените от съда указания с Определението по чл.140 и сл ГПК, съобразени
с актуалната практика на ВКС, ответната страна не е поискала провеждане на експертиза
,която да бъде изготвена от вещо лице - софтуерен специалист,респективно и софтуерна
експертиза не е провеждана.
При така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В настоящия казус спорът между страните се концентрира върху законосъобразността
на процедурата по установяване на неизмерена ел. енергия в обекта на ищците, както и по
начисляване на исковите суми като корекция на сметка за минал период.Предявените искове
от ищците С. и И.Ж.и са отрицателни устаовителни, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
кат всеки един от ищците цели да бъде отречено, че всеки от ищците дължи по 85,32 лева от
исковата сума от общо 511,93 лева ,съгласно правото йм на съсобственост и квотата в
съсобствеността върху обекта на потребление на ел.енергия .
Безспорно предявените искове са допустими, заявени при ясен правен интерес за
всеки от ищците,поради което и съдът дължи произнасяне по същество .
На първо и основно място, настоящият съдебен състав намира за нужно да подчертае,
че по делото липсват доказателства затова, че е бабата на ищците Р. И.а е завела гр.д.№
14470/2019 г. по описа на РС Варна,39 –ти състав, че с влязло в законна сила решение и със
СПН ,след въззивен контрол – Решение по в.гр.д.№ 929/2020 г.на 5-ти въззивен състав при
ВОС е било прието за установено,че Р.И.а не дължи сумата от 1024,25 лева представляваща
4/6 от стойността на фактура № **********/26.08.2018 г. на обща стойност 1536,37 лв. за
периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. за кл.номер ****** и аб.номер ********** ,относно
обект на потребление находящ се в ****,по партида водена на името на дядото на ищците
И.Ж. И., починал на 20.07.1998 г.
Твърденията на ищците са , че след приключване на правния спор по цитираното
дело ответното дружество е сторнирало фактурата от дата 26.08.2018 г. и издало нова
фактура № ********** /19.10.2020г. на обща стойност 511,93 лв. ,която сума представлявала
разликата между сумата по първоначално издадената фактура и частта, за която имало
влязло в сила решение, е не се дължи, като основанието и периодите и обекта на
потребеление вписани във втората фактура били едни и същи и фактурата била издадена
отново към покойния И. И..
Ответното дружество не е навело никакви твърдения относно наличието на влязло в
законна сила Решение по първата издадена фактура с цена от 1536,37 лв. , но също е
посочило, че процесната фактура от дата 19.10.2020 г. на стойност общо 511,93 лв. е
издадена след сторниране на фактурата от 26.08.2019 г. на стойност 1536,37 лв.(т.6 от
отговора на искова молба , лист 20 –ти от делото ) .
Съдът приема, на база представеното от ответната страна заверено за вярност с
оригинала копие на извлечение от фактури и плащания за клиента И. И. към дата 27.04.2021
г. , че действително фактурата от дата 26.08.2019 г. на стойност 1536,37 лв. е била
сторнирана, т.к. срещу същата на лист 37 – ми от делото е вписано ФП 01807229011 и
оставаща сума за плащане 0,00 лв. Видно от л. 37 – ми от делото, на ред последен е
посочено ФП ********** / 19.10.2020 г., сума по фактура 511,93 лв., падеж на фактурата
12
29.10.2020 г.и оставаща сума за плащане 511,93 лв.
Както бе посочено и по-горе на лист 30 –ти по делото е приложено от ответната
страна заверено за вярност с оригинала копие на фактура № *********/19.10.2020 г.,
издадена отново към покойния абонат И. И., видимо след сторниране на фактурата от
26.08.2019 г. и издаване на ФП 01807229011 .
Тези обективни данни по делото налагат извод, че ответното дружество претендира
от абоната с кл.№ **** за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. сумата от общо 511,93
лева като корекция на сметка във връзка с извършена проверка на СТИ от дата 28.09.2018 г.
Фактът, че процесната фактура от 19.10.2020 г. е издадена две години след проверката на
СТИ (28.09.2018г.) и една година след първоначалната фактура (26.08.2019 г.) съдът
приема за безспорно установен на база писмените доказателства ангажирани от двете
страни. Отделно от горното, след справка в съдебно деловодната система на РС Варна „
САС „ съдът установи, че твърденията на ищците за предходно водено и приключило
производство по повод фактурата от дата 26.08.2019г. са напълно верни, т.к. ВРС е приел за
установено в отношенията между страните, че : „ Р. И.а Г., ЕГН **********, адрес: с. ****
не дължи на „Е. П. П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***** сумата в
размер 1024.25 лева, представляваща 4/6 от стойността на начислена за периода от
29.09.2017г. до 28.09.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в
****, кл. № ******, абонатен № **********, за която сума има издадена фактура №
**********/26.08.2019г. на обща стойност 1536.37 лева, на основание чл.124, ал.1 ГПК.“, а
решението на ВРС е било потвърдено от ВОС.
Спорно е по делото дали ищците като наследници по закон на абоната И. И. дължат
на ответното дружество суми от по 85,32 лева от общо 511,93 лева съгласно издадената от
ответното дружество фактура № *********/19.10.2020 г.Според ищците ответното
дружество няма законово право да коригира сметките на потребителите на ел.енергия
за минал период от време при действалата към датата на проверката на СТИ
нормативна база, а според ответното дружество приложение намира нормата на чл.50
ПИКЕЕ , а в условията на евентуалност чл. 183, чл.200 ЗЗД .
Обобщавайки твърденията и възраженията на ищците, съдът намира,че ищците са
доказали правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск и фактите и
обстоятелствата, на които се основава иска йм.Съдът намира за безспорно доказано, че И. и
С.Ж.и са наследници по закон на своя общ праводател и дядо И. И., който е бил абонат на
ответното дружество и починал на дата 20.07.1998 г.От приложеното по делото на л. 12
удостоверение за наследници на Ив.И., се доказва, че след открИ.е на наследството му по
см. на чл.1 ЗН призовани към наследяване са били преживялата съпруга Р. И.а и двамата му
сина Ж. Ж. и К. Ж., а след смъртта на сина Кр.Ж. 13.05.2016 г. наследници на последния са
преживялата му съпруга Н. Ж.а и двете деца – ищците по делото И. и С.Ж.и. По силата на
нормите на чл. 5 – 9 ЗН действително ищците се явяват носители на правото на собственост
върху процесния обект на потребеление на ел.енергия в гр.Варна, като квотите йм са по 1/18
ид.ч., определени и от съда след прекратяване на СИО на Р. и И. И.и със смъртта на Ив.И. и
след смъртта на К. Ж..Спор всъщност затова, че И. И. е бил абонат на ответното дружество
няма, както и няма спор относно обема на вещно право на всеки от ищците, а както бе
посочено и по-горе спорът е дали С. и И.Ж.и като носители на вещно право на собственост
върху процесния обект на потребление на ел.енергия и съразмерно на обема на правото им
на съсобственост дължат на ответното дружество по 85,32 лева от общо 511,93 лева.
В процесния случай съдът приема, че считано от 13.05.2016 г. ищците по делото и
ответното дружество се намират във валидна облигационна връзка, т.к. на тази дата е
открито наследството на техния баща, правоприемник на абоната и техен дядо И. И. .Ето
защо и ВРС приема, че двамата ищци имат качество потребител на продаваната от ответното
дружество електроенергия, както и че е била начислена процесната сума като потребена ел.
13
енергия, под формата на корекция на сметка за минал период от време .
Въпреки ангажираните от ответната страна доказателства съдът намира, че исковете
на ищците следва да бъдат уважени изцяло ,така както са предявени .
По същество ВРС счита, че не следва да бъде отричано правото на ответното
дружество да извършва едностранни корекции на сметките на своите абонати , но само при
наличие на материално –правните предпоставки затова.
На съда е служебно известна практиката на ВКС от периода от който ответното
дружество носеше наименованието „ **** „ АД , електроразпределителното дружество
наименованието „ **** *** „ АД до настоящия момент , както и практиката на ВАС
свързана с отмяната на определени текстове от ПИКЕЕ от 2013 г. Настоящия състав се
придържа към мотивите на последните по време постановени актове на ВКС по реда на
чл.290 ГПК а именно: Решение № 60187/01.10.2021 г. на ВКС, Четвърто г.о., ГК, с
докладчик съдията ВелиС. Павков постановено по гр.д. № 37/2021 г., Решение №
60184/01.10.2021 г. на ВКС, Четвърто г.о., ГК, с докладчик съдията Мими Фурнаджиева
постановено по гр.д. № 3164 / 2020 г. и Решение № 60188/01.10.2021 год. на ВКС , Четвърто
г.о. ГК, с докладчик съдията ВелиС. Павков по гр.д.№ 392 /2021 год.
Обобщеното становище на ВКС, Четвърто гражданско отделение, изложено от
съдия Фурнаджиева, напълно относимо към настоящия казус е,че /цитат / : „Съгласно
трайната практика на ВКС (решение № 21 по гр. д. № 50417/2016 г., I г.о.; решение №
150 по гр. д. № 4160/2018 г., III г.о.; решение № 216 по гр.д. № 989/2020 г., IV г.о.;
решение № 16 по гр.д. № 1635/2020 г., III г.о.; решение № 20 по гр.д. № 1896/2020 г., III
г.о.; решение № 108 по гр.д. № 3091/2020 г., IV г.о.) и преди измененията в чл. 83, ал. 1,
т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.), и преди
приемането на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013
г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за
потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени
данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като
източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената
електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД
във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от
правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в
дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди
приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от
14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по
договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той
дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не
влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи. Касационният съд приема, че при липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия
поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено
софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване гражданските
съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена
електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни
14
процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в
отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Договорите за покупко-продажба на електрическа
енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. „а“
ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е
физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление,
или е търговец, респективно юридическо лице-нетърговец, тези транслативни
възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-
продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респективно на договора за търговска продажба (чл. 318 и
сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа
енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост
върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на
купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на
собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл.
116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет
на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на
задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от
изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на
договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ –
електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния
снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително
доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според
които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със
средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или
на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността
на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително
доставеното количество електроенергия за съответния период (включително и в
случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско
измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е
измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна
цена купувачът дължи да заплати. Касационният съд счита, че от значение за изхода
на спора е дали процесното количество електрическа енергия в неактивиран за
търговски отчет регистър е действително доставено и потребено и от кой момент
средството за търговско измерване е започнало да отчита потребената енергия в
скрития регистър – обстоятелства, които не се установяват от изслушаната от първата
инстанция експертиза, без да се ползват специализирани знания за начина и момента
на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация
на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното
количество електрическа енергия да премине през средството за търговско измерване
в рамките на процесния период. „
Неслучайно цитирайки част от актуалната практика на ВКС, ВРС приема, че след
като по делото е установено, че на дата 28.09.2018 г. е била извършена проверка на СТИ
,обслужващо обекта на потребление на ел.енергия и установено,че в регистър 1.8.3. има
показания 008133 кВТч, година по-късно на 15.08.2019 г.БИМ са извършили метрологична
експертиза на същото СТИ и установили „ наличие на преминала ел.енергия на тарифа
15.8.3 от 0008133,976 кВтч , че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговоря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия… и
електромерът не съответства на техническите характеристики „ , че на дата 16.10.2019г. със
Становище на ответника е одобрено да се начисли ОБЩО количество ел.енергия от 2710
кВтч , ответното дружество не е успяло да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че за исковия период от време е доставило на двамата ищци на адреса на
потребление на ел.енергия количеството ел.енергия остонойностено като 511,93 лева .
15
По делото е установено, че на дата 28.09.2018 г. е била извършена проверка на
точността на процесното СТИ, обслужващо адреса на потребеление на ел.енергия находящ
се в **** и че на тази дата служители на ответника са констатирали наличието на ел.енергия
в невизуализирания регистър от общо 1.8.3. от 008133 кВтч. В становището изготвено по-
късно на дата 16.10.2019 г. по неясен начин е определено количество ел.енергия от общо
2710 кВтч. , а от САТЕ е видно, че и вещото лице инж.Н.В. сочи, че в невизуализирания
регистър към датата на проверката на СТИ и датата на изготвяне на метрологичната
експертиза от БИМ е било установено при софтуерно четене наличието на ел.енергия от
8 133 кВтч по тарифа 1.8.3. Разликата в количеството ел.енергия от 2710 кВтч и 8 133 кВтч е
очевидна , но остава неясно дали действително за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г.
ответното дружество е доставило на ищците С. и И.Ж.и ел.енергия било то в размер на 8133
или 2710 кВтч, макар да е ясна целта на едно софтуерно претарифиране .
Липсата на софтуерна експертиза, която обективно да даде отговор дали в паметта на
процесния СТИ има данни затова от кога е започнало претарифирането, мотивират съда да
изведе извод, че ответното дружество не е доказало наличието на фактите и
обстоятелствата, които твърди и на база на които би могло да коригира сметката за
потребление на потребителите за минал период от време . В този ред на мисли, съдът намира
за необходимо и да акцентира върху факта, че към датата на проверката на СТИ 28.09.2018
г. ответното дружество би могло да търси заплащане на цена на доставена и потребена
ел.енергия на основание чл.183 и чл.200 ЗЗД, т.к. към датата на проверката нормата на чл.50
ПИКЕЕ е била неприложима, поради факта, че ПИКЕЕ от 2013 г. са били отменени с
Решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.
Ето защо при липса на проведено пълно и главно доказване от ответната страна,
съдът намира, че исковете на ищците са основателни и доказани и като такива следва да
бъдат уважени ,така както са предявени .
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78,ал.1 ГПК съдът следва да присъди в полза на
всеки от двамата ищци съдебно-деловодните разноски които са сторили пред настоящата
инстанция и за които са представени доказателства за реалното йм извършване.Видно от л.
74 от делото всеки от ищците претендира съдебно деловодни разноски от по 350 лева
представляващи сбора от платената държавна такса от 50 лева и 300 лв.за заплатен
адвокатски хонорар в брой.Т.к. по делото адвокатския хонорар е в минимума по Наредба
№1/2004 ,съдът намира че заявеното само в отговора на искова молба възражение по чл.
78,ал.5 ГПК е неоснователно, т.к. и при най-ниския материален интерес адвокатското
възнаграждение не може да бъде под 300 лева . Ето защо съдът присъжда в полза на всеки
ищец съдебно деловодни разноски в размер на по 350,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 ГПК, СЪДЪТ

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищеца СЛ. КР. Ж.
,ЕГН **********, с настоящ адрес: **** ,със съдебен адрес: ****,чрез адв.Ст.Д. от ВАК и
ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** ,
че ищеца СЛ. КР. Ж., ЕГН ********** не дължи претендираната от „Е. П. П.“ АД сума в
размер на 85,32 лв. по издадена фактура №**********/19.10.2020г. на обща стойност 511,93
лв. за обект на потребление находящ се на адрес в **** за период на потребление от
29.09.2017г. до 28.09.2018г. по клиентски номер: ****** и абонатен номер: **********, на
основание чл.124, ал.1 ГПК .

16
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищеца ИВ. КР. Ж.,
ЕГН ***, с настоящ адрес: ****,със съдебен адрес: ****,чрез адв.Ст.Д. от ВАК и ответното
дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** , че ищеца
ИВ. КР. Ж., ЕГН *** не дължи претендираната от „Е. П. П.“ АД сума в размер на 85,32 лв.
по издадена фактура №**********/19.10.2020г. на обща стойност 511,93 лв. за обект на
потребление находящ се на адрес в *** за период на потребление от 29.09.2017г. до
28.09.2018г. по клиентски номер: ****** и абонатен номер: **********, на основание
чл.124, ал.1 ГПК .

ОСЪЖДА ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: **** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ИВ. КР. Ж., ЕГН ***, с настоящ адрес: ****,
СУМАТА от общо 350,00 лева (триста и петдесет лева ) – представляваща сторените от
ищеца пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна
такса и адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: **** да заплати на ищеца СЛ. КР. Ж. ,ЕГН **********, с настоящ адрес: ****,
СУМАТА от общо 350,00 лева (триста и петдесет лева ) – представляваща сторените от
ищеца пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна
такса и адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна с въззивна жалба ,в
двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17