Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С., 07.06.2016 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ю. А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8420/ 2013 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са активно субективно съединени исковете
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ИЩЦИТЕ- Н.Р.И.
с ЕГН **********; И.Н.Я. с ЕГН **********;
А. Г. Н. с
ЕГН **********; В.Г.А.
с ЕГН
**********; Л.К.Г. с ЕГН **********; И. П. С. с ЕГН **********; С.П.С. с ЕГН **********; Р.С.Я. с ЕГН **********; Г.В.К. с ЕГН **********; Д.В.А. с ЕГН **********; К.Я.К. с ЕГН **********; М.Я. Г. с
ЕГН **********; В.Я.К. с ЕГН **********;
С.П.П. с ЕГН ********** - всичките със съдебен
адрес ****, чрез "Адвокатско дружество С., В., Д., Д.
и партньори”, твърдят, че са единствени законни наследници на Я. Г. ***, починал на 01.11.1984 г. С
решение №6299 от 12.09.2002 г. на ПК-В., постановено по преписка по заявление
вх.№С 160/06.02.1992 г., влязло в сила на 20.03.2003 г., като наследници на Я. Г.К.,
им било възстановено правото на собственост върху следния недвижим имот, бившо притежание на Я. Г.К. към момента на образуване на
местното ТКЗС, именно: нива от 1.158 дка
/един декар и сто петдесет и осем кв.м./, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с. С., местността „Г.",
имот №2880, к.лист №737 по кадастрален план, изработен 1950 г., при граници
/съседи/ на имота: н-ци на М.А.; К. Г. и дере. Сочат,
че имотът бил възстановен при условията на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, с площ от
1.158 дка - парцел XI, имот №431 в кв.41 по ЗРП на в.з. „С.-север".
По КК и КР на град С., район „В.",
одобрена със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 година на изпълнителния
директор на АГКК гореописаният им съсобствен недвижим
имот бил заснет с идентификатор 68134.2042.431
с граници: имоти с идентификатори 68134.2042.465; 68134.2042.433;
68134.2042.430; 68134.2042.428; 68134.2042.427; 68134.2042.426 и улица,площ на
имота от 1239 кв.м., стар номер 431,квартал 41,парцел XI, с административен адрес град С.,
кв. „С.", ул. „*****. Твърдят, че ответницата
се е снабдила с нотариален акт за собственост на
притежавания от тях недвижим имот под №165, том I, рег.№6085, дело
№165 от 2003 г. по описа на нотариус А. ***
действие - Районен съд - град С.,
вписан под №* в регистъра на НК.
К. О.- К. в нотариално производство по реда на
чл.483 от ГПК /отм./ е била призната за собственик на имота на основание
давностно владение на 5/6 идеални части и по
наследство - 1/6 идеална
част. Същата се позовава на самостоятелно и непрекъснато давностно
владение от 1987година и на права, придобити въз основа на наследяване
от баща й В. Г. О.. Той е бил закупил от
ТКЗС
„В."- С. процесния
недвижим имот по Закона за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот. Сделката е оформена в нотариален акт № 107, том IV, дело №626/1963 г. Актът се е съставил на основание Протокол №4 от
14.02.1963 година на Изпълкома на Софийски градски народен съвет. Твърдят, че от момента на влизане в сила на
постановеното в тяхна полза позитивно реституционно решение, ищците -наследници
на Я. Г.К., владеят процесния
недвижим имот със съзнанието и публичната манифестация, че са негови
собственици. Ответницата не притежава собственически права върху имота, предмет
на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ продажбата от ТКСЗ
на трети лица на имот, подлежащ на възстановяване по реда па ЗСПЗЗ, не е пречка
за възстановяване правото на собственост
върху този имот в полза на лицата, които са били негови собственици и /или техните наследници преди
включването му в ТКЗС. Твърдят, че в случая
е приложима разпоредбата на чл. 10 алинея 7 от ЗСПЗЗ, тъй като бившият
земеделски имот е включен в строителните граници на населеното място и към
влизане в сила на реституционния закон е незастроен. Съгласно чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ /нова от ДВ бр. 107 от 18.11.1997 година, изтеклата придобивка давност
за имоти, собствеността върху които се възстановява по посочения закон и по
ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова придобивка давност от деня на
влизане на тази разпоредба в сила - т.е. от 21.11.1997 година. В полза на
ответницата не е текла давност, която би могла да доведе до придобИ..е
на право на собственост съобразно чл.79, ал. 1 от Закона за собствеността.
Сочат, че К. О.- К. предявила иск с правно
основание чл. 75 от ЗС против
първите двама от ищците, въз основа на който било образувано гражданско
дело №3434/2004г. по описа на СРС, 47 състав за преустановяване на действия, с
които й се пречи да владее процесния недвижим имот.
Искът бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. Изтъкват, че депозирали
заявление входящ №94-37612 от 11.07.2012г. до АГКК за иницииране на процедура
по изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти по реда на глава VI от
Наредба №3 от 2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на ККР, с
оглед регистриране на данни за собственик на имот с идентификатор 68134.2042.431 от ККР на район „В.".
Процедурата им може да бъди финализирана с
отбелязване на наследници на Я. Г.К. като собственици на имота, поради заявени
собственически претенции върху него от страна на ответницата К.О.- разполага с
документ за собственост досежно техния имот, поради
което е налице за тях правния интерес от водене на настоящия установителен иск за собственост и претенцията им за отмяна
на нотариален акт №№165, том 1, рег.№6085, дело №165 от 2003 г. по описа на Нотариус А. *** действие-Районеи
съд -град С., вписан под №* в регистъра на НК. Сочат, че всеки от тях
имат следните ид.части от имота: Н.Р.И. с ЕГН **********
- 9/126 идеални части ; И.Н.Я. с ЕГН ********** - 9/126 идеални части; А. Г. Н.
с ЕГН **********-
3/126 идеални части; В. Г.А. с
ЕГН **********- 3/126 идеални части; Л.К.Г. с ЕГН ********** -
2/126 идеални части; И. П. С. с ЕГН **********- 2/126 идеални части; С.П.С. с ЕГН **********- 2/126
идеални части; Р.С.Я. с ЕГН **********-
6/126 идеални части; Г.В.К. с ЕГН **********- 9/126 идеални части; Д.В.А.
с ЕГН **********- 9/126 идеални части; К.Я.К. с ЕГН **********- 18/126 идеални части; М.Я. Г. с
ЕГН **********- 18/126 идеални части;
В.Я.К. с ЕГН ********** - 18/126 идеални части; С.П.П. с ЕГН **********
- 18/126 идеални части. Молят съда да
постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ищците,че ответницата К. О. -К. не е
собственик на следния недвижим имот, заснет с идентификатор
68134.2042.431 със граници: имоти с идентификатори 68134.2042.465; 68134.2042.433; 68134.2042.430; 68134.2042.428; 68134.2042.427;
68134.2042.426 и улица, площ на имота от 1239 кв.м., стар номер 431, квартал
41,парцел XI, с
административен адрес град С., кв. „С.", ул. „********, да отмени изцяло нотариален акт № 165, том 1,рег.№6085, дело №165
от 2003година по описа на Нотариус А. *** действие-района на PC -град
С., вписан под №* в регистъра на Нотариалната камара. Претендират разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-
К.В.О., чрез пълномощника адв.А.П.Д.,
адрес ***, оспорва предявените
искове срещу нея. Твърди, че ищците никога не са установявали владение и
не владеят, а и не са собственици на
основание наследство и решение № 6299 от 12.09.2002г. на ПК-В.. Сочи, че
това решение е нищожен и незаконосъобразен административен акт. Техният праводател Я. Г. К. не е бил член на ТКЗС, не е влизал в
ТКЗС с имотите си, в частност-с имота, който ищците претендират, същият не е
бил собственик към образуване на ТКЗС и ищците не са негови наследници.
Собственик е тя по наследство и давност -десет, евентуално-петгодишна, на
посочените от ищците основания и актове, на имот,
който не е идентичен с този, посочен от ищците, нито с този, на който е бил
евентуално собственик Я. Г.К., съобразно представените емлячен регистър, договор за делба на недвижим наследствен
имот и нотариален акт, нито с този, за който е постановено Решение № 6299/12.09.2002г., в точка I от него. На 26 юли, 1956 година, когато Я. Г.К., е
признат за собственик на дворно място, съставляващо имот пл.№1, кв.ЗО, за който
са отредени посочените парцели, не
би могъл да се позове и да придобие по давност, защото имотът е бил вече в
ТКЗС. Или, ако не е бил в ТКЗС, това означава, че имотът е бил в регулация отпреди ТКЗС и затова ЗСПЗЗ е в случая
неприложим и издаденото по този ред решение на ПК е нищожно. Евентуално
твърди, че приложим е бил §4 ЗСПЗЗ, защото имотът към 1991г.е бил във вилна
зона. А изцяло липсва проведена процедура по одобряването на план на
новообразуваните имоти, по които ищците да придобият собственост. Сочи, че
бащата й -В. Г. О., е придобил собственост върху едно празно място с пространство
от 1425 кв.м.с нотариален акт от 27.02.1963г., за собственост на придобит имот
по Закона за прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти № 107/1963п, том IV, дело № 626/1963г., като урежда сметките по
регулация за 58 квадратни метри от съседен имот планоснимачен
номер 75 кв.м.с нотариален акт върху недвижим имот, придобит по регулация №
41/63п, том X, дело № 1909/1963г., и така е образуван парцел XI-2880 от квартал 41 по плана на
вилна зона I-ва част С. -север, при посочените в акта граници. Изтъква,
че е налице смесен фактически състав: продажба и придаване по тогава действащия
закон. Оташлииска е получила владението от родителите
си и никога не го е губила, като го е
манифестирала, включително и спрямо ответниците, като
на този от тях, който живее в съседен имот, активно се е
противопоставяла и отблъсвала самоволните му и самоуправни
противоправни действия. Въобще- твърдението на ищците
за установяване на фактическа власт е било за тях съдбовно неизбежно предвид
обстоятелството на повече от десетгодишното им бездействие, през което време
ищцата е придобила по давност. Оспорва твърдението на ищците за установяване на
владение веднага след влизане в сила на постановеното „позитивно реституционно
решение", без за това да е извършен въвод по
предвидения в закона ред- по реда на чл. 32, ал.2 ППЗСПЗЗ- от длъжностното лице
от съответната служба по земеделие в присъствието на собственика. Изтъква, че липсва твърдение за какъвто и да
е факт на придобИ..е на владението от тяхна страна.
Изтъква, че самоволните и самоуправни действия на
един от ищците, К.Я., поради своята противоправност,
не могат да го ползват. Твърди, че е фактическа невъзможност за част от ищците
да установят владение, тъй като живеят
извън България. Сочи, че ищците нито са декларирали имота като собствен, нито
са заплащали данък, който през цялото време без прекъсване е заплащан от нея и
родителите и. Освен това имотът е застроен с еднофамилна жилищна сграда, със
застроена площ от 14,00 кв.м., има монтиран електромер от 1968 г., има прокаран
водопровод, което се доказва от
представената от ищците копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, отпечатана на
12.02.2013година, от АГКК-СГКК-С. град. Тази сграда е построена още през 1963г.
от родителите й и е в режим на търпимост. Отразявана е във всички кадастрални
планове още от тогава. Позовава се на собственост и на лично основание: на
основание изтекла придобивна давност в нейна полза,
като на първо място като начало на давността посочва: 27 октомври, 1987г., а на
второ място като втори ирелевантен период посочва: от
21.03.2003г. Оспорва -Удостоверение за наследници № 1082/11.07.2012г.на
СО-район „В."; Решение № 6299 от 12.09.2002г.на ПК-община В.; Скица №
СТ94-2-129/02.07.2002г.; Нотариален акт за признаване на собственост на
основание обстоятелствена проверка № 70/1956г., том V, дело № 915/1956г.; Договор за
доброволна делба на недвижим наследствен имот от 20 април, 1945година;
Препис-извлечение № ГП-116-22-01/1992г.на ОбНС-В.,
кметство кв.С., от емлячния регистър на името на Я. Г.К.;
Уведомление изх.№ 94-37612-22-10-12467/12.07.2012годинана АГКК-СГКК С.-град.Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение
за наследници №1082/11.07.2012година на С.О. -район „В.", ищците са законни наследници на Я. Г. ***, починал на 01.11.1984 г. Същото е оспорено от ответницата.
От решение №6299 от 12.09.2002година
на ПК Община В., постановено по преписка по заявление вх. №С 160 от
06.02.1992година, влязло в сила на 20.03.2003година, се установява, че на
ищците, като наследници на Я. Г.К., им било възстановено
правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следния
недвижим имот: нива от 1.158 дка, четвърта категория, находяща се в строителните
граници на с. С., местността „Г.", имот №2880,
к.лист №737 по кадастрален план, изработен 1950 г., при граници /съседи/ на имота: н-ци
на М.А.; К. Г. и дере. Оспорено от ответницата.
Представеният нотариален
акт №107,том IV дело №626 от 1963 година по описа на I-ви Нотариус при Софийски народен съд. / Скица
№94-К-852 от 18.12.2006 година на район „В.", установява, че В. В. Г. О., наследотател на ответницата, закупил от ТКЗС
„В."- С. процесния недвижим имот по Закона за
прехвърляне на вещни
права върху недвижим имот.
С представения към ИМ нотариален акт №165,том I, рег.№6085, н.д. №165 от 2003 година по описа на нотариус
А. *** действие-района на PC -град С.,
вписан под №* в регистъра на Нотариалната
камара, се установява, че нотариус А. Ч.
в нотариално производство по реданачл.483 от ГПК /отм./ е признал ответницата
К. О.- К. за собственик
на имота на основание давностно владение на 5/6 идеални части и по наследство - 1/6 идеална част.
Видно от решение на СРС от 31.03.2006 година,
постановено по гр.дело №3434/2004 година по описа на същия съд, 47 състав,
предявеният от ответницата К. О.- К. иск с правно основание чл. 75 от ЗС против първите
двама от ищците- за преустановяване на действия, с които й се пречи
да владее процесния недвижим имот- бил отхвърлен.
Представени са - препис от емлячен
регистър № ГП-116 от 22.01.1992 година; договор за доброволна делба №191 том 2
/56година, дял ІІт.2; нотариален акт №70, том V, дело
№915 от 1956 година на 1 Нотариус при Софийски Народен съд; уведомление с
изх.№94-37612-22-10-12467 от 12.07.2012 година на АКГТ; копие от кадастрална
карта с данни от КРНИ- въз основа на които с решение №6299 от 12.09.2002година на ПК Община В. е възстановила
на наследниците на
на Я. Г.К. нива от 1.158 дка, четвърта категория, находяща се в строителните
граници на с. С., местността „Г.", имот №2880,
к.лист №737 по кадастрален план, изработен 1950 г., при граници /съседи/ на имота: н-ци
на М.А.; К. Г. и дере. Тези писм.
доказателства също са оспорени от ответницата по съображения, изложени в
отговора й към ИМ.
На основание чл.186 от ГПК е изискана и приложена по делото образуваната преписка по заявление вх. №С 160 от
06.02.1992година на ищците пред ОСЗ-О.К., материалите по която са използвани и
при изготвяне заключението на СТЕ.
С отговора на исковата молба са представени и
приети от съда следните писмени доказателства:
-удостоверение за наследници на №
218/10.04.2001г. на В. Г. О., установяващо приемството
между ответницата и нейния баща;
-удостоверение №
2477/03.06.2004г.на МВР, от което е видно, че И.Н.Я. живее на адрес, съседен на
процесния имот;
-протокол от 09.02.2004г.на СРС,
49 състав, по гр.д.№ 9773/2003п, с което е прекратено
производството по жалба на К.О. срещу решение № 6299/12.09.2002г.на ПК В.;
-договор за присъединяване на
обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, ДПЕРМ № 4-1223937 от
13.09.2009г, между К.В. О. К. и Ч.Р.Б., относно обект, находящ
се на ул."*****, М.С.;
-разрешение (в полза на ответницата) за строеж № 223 от 27.07.2012година
на СО-район В.-за прозирна ограда по вътрешните регулационни линии на
УПИ XI-431;
-приходна кВ.ция №
0585948 от 05.07.2002г., приходна кВ.ция № сББ04№25235 от
01.04.2004г.;приходна кВ.ция
№с.ББ03№6218 от 19.02.2003г.; приходна кВ.ция с.ББОЗ № 6219 от 19.02.2003г., с отбелязване, че сумата
се е платила от К. О.; приходна кВ.ция № серия ББ12
номер:**********/19.03.2013г. От 19.03.2013г.- за платен данък от ответницата
по процесния имот.
По делото е
прието заключение на СТЕ, изготвена от в.л. инж.Д., което проследява регулационния статут на имота
на ответницата от придобИ..ето
му с нот. акт от 27.03.1963г. за собственост върху придобит имот по Закона
за прехвърляне на вещни права
върху недвижими имоти № 107/1963г., том IV, дело № 626/1963г., а именно: със заповед № 1036/19.09.1961г. е бил одобрен
регулационен план на вилна зона „I част, С.-север", като в квартал 41 на
този план е бил нанесен и одобрен парцел XI-2880, с неуредени сметки по регулация за около 58 кв.м.,
които са част от имот № 75, кв. 41.Съгласно нот. акт № 107/1963г., том IV, дело № 626/1963г., за
собственост на придобит имот по Закона за прехвърляне вещни права върху
недвижими имоти, В. Г. О. е бил признат за собственик на празно място с площ от
1425 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 58 кв.м., съставляващо парцел XI- 2880, кв. 41 по плана на вилна зона „С.-север-1-ва част", при граници по
скица: път и парцели XII; IV; VI; IX и X. Съгласно нот. акт № 41, том X, дело № 1909/1963г., за собственост
върху недвижим имот,
придобит по рлегулация, В. Г. О. е бил признат за собственик на
празно място с площ от 58 кв.м., което се придава по
силата на регулацията към собственият му парцел XI, кв.
41, м. в.з. „С.-север", от
имот Nq 75, при
съседи: парцели: X; II и XI.Със заповед № РД-50-09-202/03.07.1989г. е бил одобрен следващия
регулационен план на в.з. „С.-север", като в кв. 41 на този план е бил одобрен парцел УПИ XI-43. След извършване на идентификация
се установява, че парцел XI-2880, кв. 41 по плана на вилна
зона „С.-север-1-ва част"
е идентичен с парцел УПИ XI- 43, кв. 41 по плана на
в.з. „С.-север". Със заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК са били одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на район „В.", кв. С.. В кадастралната карта е нанесен и одобрен
имот с идентификатор
68134.2042.431, идентичен с УПИ XI-431, кв. 41 по регулационния план на в.з. С. север, одобрен със
заповед Nq
РД-50-09-202/03. 07. 1989г. След оглед на място вещото лице е установил,
че изградената в имота сграда е тухлена, с еднноскатен покрив, с дървена дограма. По данни от кадастралния
план, изработен около 1975г., сградата е нанесена в същия. От
представената по делото извадка от архитектурен
проект е видно, че разрешената за изграждане сграда
в имота на В. О. е свободностояща вилна сграда, която следва
да бъде разположена
на най-малко 10 м. от
дъното на парцела и най-малко на 5 м. от страничната регулационна линия.
Във връзка с оспореното от ответната страна заключение
съдът е допуснал тройна СТЕ, чието заключение, изготвено от вещите лица инж. Т.Л.Д.,
инж.В.Т.Г. и Л.П.С., установява, че за първи път в
изработения през 1975 г. кад.план в имот пл.№431/процесен/ от к.л.№737 е заснета и нанесена постройка в процесния имот пл.№431. Този кадастрален план е послужил за
основа при изработването на рег.план на м.в.з."С.-север", при който
имот пл.№431 попада в кв.41 и за него е отреден УПИ XI-431.По тази
причина заснетата постройка съществува в този рег.план и в изработената след
това и одобрена през 2011 г. кадастрална карта.
По делото е прието и заключение на допълнителна СТЕ, според което имотът изцяло е заграден от ограда от колове и мрежа. Налице
е входна врата откъм улицата. Не може да се установи идентичност между имот,
предмет на договор за делба от 1945г., а именна: част от нивата в
м. „Г.", е площ от 6.8 дш цялата нива от 11. 8
дка., при съседи на частта: М.А.; Д.Н. М. А.К. и Д.Г.К., и имот, предмет на нот. акт № 70, том дела Ns 915/ 1956г., a именно: нива в м.
„Г.", цялата от около 14 дка., при границии: наследници
на К. Г.; Б.М.А.; П.П.Д., наследници на М. А.К. и
път. Процесният имот съставлява част от имот пл. Ш
2880 от кадастрален план, изработен
около 1950г. и записан в разписния списък на Я. Г. Ч., a наследодателят
на ищците е с имена Я. Г.К.. В протокл за делба от
1945г. и в нот. акт № 70, там V, дело № 915/1956г. е записан
Я. Г.К.. По делото е представен нот. акт № 153, т.
XIII, дело № 2469/1957г. от който видно местоположението на част от имота на Я.
Г.К., който същият продал на Г.Г. и Д.Г., като се е
легитимирал като собственик на продавания имот пред нотариуса, с нот. акт № 70, том V, дело № 915/1956г., а от съседите на
продадения имот от 1050кв.м. и кадастралния план от около 1950г. определя, че
имотът на Я. Г.К. е разположен северно от процесния
им по делото, което води до извод, че процесният имот
не е идентичен с част от имота, предмет на нот. акт Ш
70, там V, дела Ш 9IS/ 1956г., за който
като съседи на продаваемия имот от 1050 кв.м. от юг са записани: А. и В. Н., а
не продавачът Я. Г.К..
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят на ищците - Г. П.И.,
твърди, че знае за процесния имот, тъй като е израснал
там - през 1930 г. е роден в С.. С имот му и процесния
ги дели дерето. Сочи, че преди ТКЗС този имот го работел Я. и децата му. След
това - през 1958 г ТКЗС взел имота насилствено. Върху имота имало застроена
къща на сина на Я. - К.. ТКЗС взел незастроената част, а къщата с другия имот
останал на К. - първия наследник на Я.. Този имот бил около 18 декара. Никой не
е спорил за този имот. Твърди, че последните 10 години този имот се владеел от
наследниците на Я.. Едната част от имота е продадена, а за тази част, за която
е делото, го владеят наследниците на Я.. Тази част е около декар и нещо. С
къщата на К. няма ограда. От три страни има ограда, само откъм двора на К. няма
ограда, защото те си го ползват.Твърди, че не е видял през своя живот някой
друг да владее този имот. Наследниците на Я. почистват имота, поддържат го,
чистят тръни. В имота има една барака, колиба, която се е разкапала отвсякъде и
е развъдник на плъхове и се състои от едно помещение - няма ток, няма вода. Сочи,
че вижда ответницата за първи път в съдебната зала, не я виждал да ползва
имота, „сефте я виждал“. Последно виждал наследниците на Я. да чистят и
поддържат имота. Използвали този имот за ливада и косели сено за кравите,
там пасяли
кравите им.Изтъква, че оградата я направили наследниците, които са живи. Тази
част, която е продадена, наследниците на К. направили оградата, от другата
страна комшиите си направили оградите.Твърди, че няма наследници, които не са в
България повече от 10 години.
Другият свидетел на ответниците - В.Д.В., сочи,
че също е роден в С. и е съсед през дерето с процесния
имот. Преди образуване на ТКЗС този имот бил на П.К.. През 1958 г. ТКЗС взел
имота. Преди няколко години видял братята К., М. и В.да чистят имота. Те са
синове на Я.. Сочи, че има някаква ограда в имота. К. О. не я виждал там. Имал
към процесния
имот видимост зимата, когато нямало листа по дърветата. В имота имало една
барака, не може да кажа от колко помещения е, не е влизал в нея. Сочи, че В.и К. са по-възрастни от него и на
ръка почиствали мястото.
Свидетелят на ответницата - И.. С.П., твърди, че ответницата К. О. има имот
в С.. В този имот е ходил през 1981-82 г., заедно със съпруга на ответницата направили
оградата с мрежа, която отдолу имала циментова основа. Сочи, че в имота имало
къща тухлена, в която имало една голяма стая около 4 на 3 метра, имало един
навес, ток, вода. Сега електромерът го нямало вече и нямало ток. За последно е
ходил пролетта в този имот. Някои бил откраднал електромера и прозорците са били
счупени, както всички вили в България. Изтъква, че имотът се заключва с врата и
когато са ходили, или ответницата го отключвала, или- мъжът й. Когато правили оградата,
в долният ляв ъгъл направили място да се вдига мрежата и да се влиза с кола, твърди,
че той също е влизал там с кола. Твърди, че всяка година ходи на това място.
Там си правят барбекю. Бащата на ответницата там си
живеел преди и той ги посрещал. В мястото имало дръвчета плодни. Имотът се
поддържал от бащата на ответницата, а след това от съпруга й. Когато са били
там, никой не се е карал с тях. Сочи, че имотът не е малък. Сочи, че сега, в
момента, няма ограда, оградата е бутната. Твърди, че съседът от ляво не го е виждал,
когато е бил там, да влиза.
Другият свидетел на ответницата - Н.П. В.- също твърди, че я познава и последно е ходил в имота в С. есента,
миналата година. Преди 5-6 години също е ходил и сочи, че тогава имало врата, но
сега вратата покрай оградата я няма. Изтъква, че той лично е връзвал с медна
тел оградата миналата година, пролетта. Била скъсана мрежата и влязли през нея. Последно не видял да има врата. Били
отишли да окосят имота, имало плодни дръвчета и да ги оберат. Твърди, че, когато
бил там, пред него никой не е оспорвал, че това не е имот на ответницата.
Изтъква, че са косели с бензинова косачка в продължение на повече от три часа -
не било лесно да го почистят с бензинова косачка. Сочи, че на ръка не може да
се почиства имота, защото е много голям.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Тъй като по отношение на иска са направени възражения за допустимостта му, съдът
следва да се произнесе първо по тях.
Основната предпоставка за
предявяване на отрицателен установителен иск е
наличието на правен интерес от страна на ищеца и негово задължение е да докаже
фактите, от които той се извежда, както съдът го е посочил в неоспорения по
делото доклад. Предмет на доказване от страна на ответника е неговото право на
собственост. В този смисъл е установената задължителна практика на Върховния
касационен съд, обобщена в TP № 8 от 27.11.2013
год., постановено по гр. дело 8/2012 год. на ОСГТК.
В настоящото производство
ищците твърдят, че са собственици на процесния имот
по силата на решение № 6299 от 12.09.2002 , постановено от Поземлената комисия,
община В., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Я. Г.К.
в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 1.158 дка, находяща се в строителните граници на с. С., местност „Г.",
имот пл. № 2880, кад. Лист № 737 от кадастралния
план, изработен през 1950 год. На това решение се противопоставят документи за
собственост, издадени на името на ответницата К. О. и сочещи на права върху
имота, изключващи тези на ищците. Това обуславя правния интерес от завеждането
на отрицателен установителен иск и в този смисъл неоснователни са доводите на ответницата, че искът е
недопустим.
В отговора на ответницата е
заявено оспорване на решение № 6299 от 12.09.2002 , постановено от Поземлената
комисия, община В., в смисъл, че то няма основание, тъй като не е налице
предвидената в закона хипотеза за възстановяване правото на собственост на
земеделски земи, попадащи в урбанизираната територия на населените места, ако
не са застроени.
Законосъобразността на
посоченото решение е от основно значение за решаването на съдебния спор, поради
което и съдът, упражнявайки контрол на законосъобразността на административния
акт на основание чл.17, ал.2, изр.2, хип.2 от ГПК, трябва
да изследва.
От
събраните гласни и писмени
доказателства, както и от заключенията на СТЕ-зи, се
установи по категоричен начин, че в имота, който е придобит от наследодателя на
ответницата В. О. с нотариален акт № 107 том IV дело 626/63 год. на I Нотариус
при СНС, е осъществено строителство и съществува постройка. Според представения
одобрен архитектурен проект, разрешение за строеж и приета съдебно-техническа
експертиза, потвърдена от заключението на тройна съдебно-техническа експертиза,
сградата е заснета за първи път в изработения през 1975 година кадастрален
план, съществува и в изработения регулационен план за местността в.з. „С.-север",
нанесена е и в кадастралната карта. В изработената въз основа на последния
действащ регулационен план кадастрална карта на град С., кв. С., сградата
съществува и имотът е записан на името на К. О.. Изложеното, дава основание да
се приеме, че процесният имот е бил законно застроен
преди 1991 година, поради което не подлежи на възстановяване на предишния му
собственик, съответно на неговите наследници, при хипотезата на чл. 10 ал. 7 от
ЗСПЗЗ, т.е. решението на Поземлената комисия е издадено в противоречие на
закона.
Освен това в решението на Поземлената
комисия № 6299 от 12.09.2002 год., имотът не е описан с актуалния му статут по
регулационния план. Към него е приложена скица копие от неодобрен кадастрален
план, изработен през 1967 година, който не отразява актуалния статут на имота
към датата на постановяване на решението, съответно към датата на издаване на
удостоверението по чл. 13 ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Самото удостоверение по чл. 13
ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ страда от пороци, които обуславят неговата
незаконосъобразност. Нормативният акт е възложил издаването на това
удостоверение на техническата служба на съответната община, като решението й, с
което се определя застроената, съответно незастроената част от имота, предмет
на искането на възстановяване, се одобрява със заповед на кмета на общината. С
тази заповед приключва производството по чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Именно въз
основа на решението по цитирания текст се издава удостоверение и скица и тези
два документа са основанието за постановяване на решение за възстановяване на
собствеността. По делото не са представени доказателства, установяващи спазване
на процедурата по издаване на удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ -
липсват данни за издадена заповед на кмета на общината. Неспазването на
установената задължителна процедура, гарантираща законосъборазност
на административния акт, опорочава процедурата по възстановяването. Още повече,
че липсва валиден акт, установяващ факта, че имотът не е застроен, за да е налице основание за възстановяване на
собственост върху имот в урбанизираната част на населеното място при въведената
хипотеза на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Не на последно място следва да
се отбележи, че според заключенията на приетите
съдебно-технически експертизи съгласно данните в разписния лист към
кадастралния план от 1950 година, като собственик на имот с пл. № 2880 с площ
от около 5 800 м, е записано лицето Я. Г. Ч.,
а ищците твърдят да са наследници на Я. Г.К..
Освен това е посочено, че не може да
се установи идентичност между имота, предмет на договора за делба от 1945
год., от който ищците твърдят, че черпят права, и имота, предмет на нотариален
акт № 70 том V дело № 915/56 год. - нива в местността „Г.". Експертът е
стигнал до този извод след извършено изследване на посочените договор за делба
и нотариален акт № 70 т. V дело № 915/56 год., съпоставени с нотариален акт за
продажба № 153 том ХШ дело 2469/57 год., с който Я. К. е продал на трети лица
част от имота.
От гореизложеното следва, че
Поземлената комисия не е имала достатъчно категорични данни да възстанови
правото на собственост на наследниците на Я. К. и по този начин е постановила
един незаконосъобразен акт, от който ищците не следва да черпят права и само това е достатъчно искът на ищците да
бъде отхвърлен.
При този изход
на делото ищците на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва
да заплатят на ответницата направените
по делото разноски в размер на 2 220лв. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Р.И. с ЕГН **********; И.Н.Я. с
ЕГН **********; А. Г. Н.
с ЕГН **********; В.Г.А. с ЕГН **********; Л.К.Г. с ЕГН **********; И. П. С. с ЕГН **********; С.П.С. с ЕГН **********; Р.С.Я. с ЕГН **********; Г.В.К. с ЕГН **********; Д.В.А. с ЕГН **********; К.Я.К. с ЕГН **********; М.Я. Г. с
ЕГН **********; В. Я.К. с ЕГН **********;
С.П.П. с ЕГН ********** - всичките със съдебен
адрес ****, чрез "Адвокатско дружество С., В., Д., Д.
и нартньори”, искове с правно основание чл.124 от ГПК
срещу К.В.О., чрез пълномощника адв.А.П.Д., адрес ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Р.И.
с ЕГН **********; И.Н.Я. с ЕГН **********;
А. Г. Н. с
ЕГН **********; В.Г.А.
с ЕГН
**********; Л.К.Г. с ЕГН **********; И. П. С. с ЕГН **********; С.П.С. с ЕГН **********; Р.С.Я. с ЕГН **********; Г.В.К. с ЕГН **********; Д.В.А. с ЕГН **********; К.Я.К. с ЕГН **********; М.Я. Г. с
ЕГН **********; В. Я.К. с ЕГН **********;
С.П.П. с ЕГН ********** - всичките със съдебен
адрес ****, чрез "Адвокатско дружество С., В., Д., Д.
и нартньори”, да
заплатят на К.В.О., чрез пълномощника адв.А.П.Д., адрес ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски
в размер на 2 220лв.(две хиляди двеста и двадесет лева)
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийският Апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: