Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1554 12.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на девети ноември две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 1103 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.215, ал.1 ЗУТ вр.чл.149, ал.1 ЗУТ и е образувано
по жалба на „Еко Клима 11” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Фердинандова” № 20, ет.2, представлявано от прокуриста И.П., против Решение №
1057/08.05.2020 г. на гл.експерт в Отдел „Устройствено планиране и архитектура”
при Община Бургас, с което е отказано одобряване на технически инвестиционен
проект и издаване на разрешение за строеж за обект: „Преустройство на временен
базар с идентификатор 07079.609.220.1 в кафе” в УПИ I-1957, 1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, с
административен адрес ул. „Алеко Богориди” № 51.
В жалбата се сочи нищожност на
издадения акт като постановен от некомпетентен орган – гл.експерт в Отдел
„Устройствено планиране и архитектура” при Община Бургас, вместо от гл.архитект
на общината, както изисква чл.148, ал.2 ЗУТ. На следващо място, сочи се
незаконосъобразност на обжалвания акт поради постановяването му в нарушение на
материалния закон, като се сочи, че жалбоподателят е собственик както на
сградата, така и на поземления имот, в който същата е построена, по силата на
универсално правоприемство от ЕТ „Венус-11-Г. И.”. Поради това, жалбоподателят
счита за неправилен изводът на издателя на акта, че не доказва да е собственик
на сградата, за която е внесена строителна документация за промяна на
предназначението й, и моли за отмяна на решението като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят се представлява от
адвокат, който поддържа жалбата, моли за уважаването й, сочи доказателства и
претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – главен
експерт в Отдел „Устройствено планиране и архитектура” при Община Бургас, представя
административната преписка. В с.з. се представлява от юрисконсулт, който
изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето й.
Сочи доказателства, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна К.Х.В., редовно уведомен, в с.з. се явява лично
и с адв. Д., който оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й, ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна Х.Х.В. не се
явява в с.з., редовно уведомена. Представлява се от адв. И., който оспорва
жалбата, моли за отхвърлянето й, представя доказателства и претендира разноски.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника и на
заинтересованите страни по нея, представената административна преписка и като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване съгласно чл.149,
ал.1 АПК вр.т.III.14 от Приложението към Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и
за преодоляване на последиците /решението на главен експерт в Отдел
„Устройствено планиране и архитектура” при Община Бургас е връчено на
жалбоподателя на 12.05.2020 г. – л.19, а жалбата срещу акта е депозирана по
пощата на 03.06.2020 г. – л.13/. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 215 ЗУТ и от лице с правен интерес, адресат
на акта, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят се легитимира като
собственик на 218.304/303.20 кв.м. ид.части от недвижим имот в гр. Бургас, бул.
„Богориди” № 51, представляващ дворно място с площ от 303.20 кв.м., образуващо
УПИ I-1957, 1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ на гр.
Бургас, съгласно нот.акт за прехвърляне на терен и учредяване право на строеж №
142 от 23.12.2005 г. на нотариус Б. К. при БРС /л.80-л.84/. Останалите
84.896/303.20 кв.м. ид.ч. от УПИ I-1957,
1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас са собственост на заинтересованите
страни Х.В. и К.В. по силата на нот.акт за дарение на недвижим имот и право на
строеж № 49/09.02.2009 г. на нотариус В. Д. при БРС /л.47-л.49/. От своя
страна, Х.В. и К.В. са наследници по закон на Х. К.В., поч. на 10.04.2019 г.,
видно от удостоверение на наследници, приложено на л.46. Последният има
издадено разрешение за строеж № 152/10.08.1993 г. за построяването на временен
базар в кв.25 на ЦГЧ на гр. Бургас, ул. „Богориди” № 51.
На 06.11.2019 г. жалбоподателят е подал заявление до
Община Бургас, с което е поискал издаването на разрешение за строеж и
одобряване на инвестиционен проект за обект „Преустройство на временен базар с
идентификатор 07079.609.220.1 в кафе в УПИ I-1957,
1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас” /л.65/. Към заявлението е приложил
проекти по съответните части: архитектура, конструкции, ВиК, Електро,
паркоустройство и благоустройство, енергийна ефективност; нот.акт за собственост
№ 142/23.12.2005 г., виза за проектиране, становище на РИОСВ – Бургас,
становище от ВиК Бургас, становище от ЕВН Бургас, становище от Министерство на
културата, скица на СГКК Бургас № 15-828524-11.09.2019 г. и оценка за
съответствие.
По повод на заявлението, с писмо от 19.11.2019 г.
/л.63/ жалбоподателят е бил уведомен от Община Бургас, че от представения от
него нотариален акт не се установява същият да е собственик на сградата, чието
преустройство иска, а съгласно архива на строителните книжа, за същата има
издадено разрешение за строеж № 152/10.08.1993 г. на Х. К.В. за строеж на„Временен
базар”. Органът е направил извод в писмото, че жалбоподателят не е представил
доказателства, че е собственик на сградата, респ. че заявлението е подадено от
всички заинтересовани лица. Посочено е също, че следва проектната документация
да бъде съгласувана и с „Електроразпределение-Юг” ЕАД, както и че представеният
технически инвестиционен проект не е подписан от възложителя съгласно изискванията
на чл. 139, ал.3 ЗУТ, поради което и поисканото разрешение за строеж следва да
бъде издадено след попълване на документацията.
На 12.12.2019 г. К.В. и Х.В., като съсобственици на
УПИ I-1957, 1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ на гр.
Бургас, са декларирали пред Община Бургас, че не са съгласни с исканото
преустройство на временния базар в кафене /л.45/.
С писмо от 22.04.2020 г. /л.55-л.56/ и с оглед
спазване на указанията на органа, дадени в писмото от 19.11.2019 г.,
жалбоподателят е посочил, че попълва документацията с посочените от органа като
необходими документи, както и че е съгласувал проектната документация с
„Електроразпределение-Юг” ЕАД, и че в съответствие с разпоредбата на чл. 139,
ал.3 ЗУТ, всички документи – графични и текстови, по всички части на
инвестиционния проект са съгласувани с възложителя. По отношение на
собствеността върху сграда с идентификатор № 07079.609.220.1 – „Еврошоп”,
жалбоподателят е посочил, че същата е негова еднолична собственост, като
сградата е построена от ЕТ „Венус-11-Г. И.” и е получила разрешение за ползване
от 10.01.1994 г. от Районна инспекция за териториалноустройствен и строителен
контрол – гр. Бургас въз основа на Протокол на държавна приемателна комисия за
установяване годността на ползване на строежа от 27.12.1993 г., за което е
приложил и копия от посочените документи. Жалбоподателят е уточнил, че е
правоприемник на ЕТ „Венус-11-Г. И.” в резултат на прехвърляне на предприятието
на ЕТ „Венус-11-Г. И.”, с управител същото лице, за което е посочил, че представя
препис от решение на Бургаски окръжен съд /което обаче не се намира в
преписката/, и че към момента е едноличен собственик на сградата, чието
преустройство се иска. Уточнил е също, че към момента не е налице съсобственост
върху сградата с трети лица, че съсобствеността върху терена съгласно
представения нот.акт № 142/23.12.2005 г. не касае собствеността върху сграда
„Еврошоп” и че в този смисъл всякакви претенции на трети лица са неотносими към
административното производство и че следва да бъдат предявени по съдебен ред.
С оспореното в настоящото производство Решение №
1057/08.05.2020 г. на гл.експерт в Отдел Устройствено планиране и архитектура”
при Община Бургас е отказано одобряването на технически инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж на жалбоподателя за обект: „Преустройство на
временен базар с идентификатор 07079.609.220.1 в кафе” в УПИ I-1957, 1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, с
административен адрес ул. „Алеко Богориди” № 51. В мотивите на решението е
посочено, че съгласно представения от жалбоподателя нот.акт № 142/23.12.2005
г., същият се легитимира като собственик на част от дворното място, в което е
изградена постройката – на УПИ I-1957, 1958 в кв.25 по
плана на ЦГЧ гр. Бургас, но не и на сграда с идентификатор 07079.609.220.1; че
за същата има издадено разрешение за строеж № 152/10.08.1993 г. на Х. К.В., че
наследниците му с декларация са изразили несъгласието си с исканото преустройство.
Посочено е също, че в представената от жалбоподателя скица № 15-828524-1.09.2019
г. на СГКК за сградата, същият е вписан като собственик, без да са налице данни
за документа за собственост и за идеалните му части. Коментирано е също, че
издаването на разрешение за ползване на сградата на ЕТ „Венус-11-Г. И.” също не
обуславя правото на собственост на жалбоподателя върху сградата. Органът е
направил извод, че заявителят „Еко Клима 11” ЕООД не може да докаже правата си
на възложител по смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ във връзка с изискването на
чл.144, ал.1 ЗУТ, съгласно което инвестиционните проекти, по които се издава
разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на
възложителя и след представяне на документи за собственост.
Действително от представената от жалбоподателя пред
административния орган скица, издадена от СГКК Бургас на 11.09.2019 г. за
сграда с идентификатор 07079.609.220.1 /л.68/ - „сграда за обществено хранене”,
е видно, че „Еко Клима 11” ЕООД е вписан като собственик в имотния регистър, но
липсват данни за документа му за собственост и за идеалните части. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал.5 вр.ал.2, т.1 ЗКИР, данните за правото на
собственост върху недвижимите имоти са доказателство за обстоятелствата, за
които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено
значение. Ето защо, поради липсата на данни за източника на правото на
собственост, представената скица за сградата сама по себе си не легитимира
жалбоподателя като собственик.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е
представил и доказателства за правоприемството си от ЕТ „Венус-11-Г. И.”, които
не са налични в административната преписка – Решение № 1/17.05.2007 г. по ф.д.
№ 3677/1990 г. по описа на Бургаски окръжен съд и Решение № 2/04.06.2007 г. по
ф.д. № 3677/1990 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с които са били вписани
като обстоятелства в търговския регистър прехвърляне на предприятието на ЕТ
„Венус-11-Г. И.” на „Еко Клима 11” ЕООД като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, както и заличаване на ЕТ „Венус-11-Г. И.”. Предвид така
представените доказателства, съдът намира по делото за безспорно доказан фактът
на правоприемство на жалбоподателя „Еко Клима 11” ЕООД от ЕТ „Венус-11-Г. И.”.
Този извод, обаче, по никакъв начин не обосновава извод относно наличието на правоприемство
досежно правото на собственост върху процесната сграда, представляваща временен
базар – „Еврошоп”, с идентификатор 07079.609.220.1. По делото не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че към датата на прехвърляне на
предприятието на ЕТ „Венус-11-Г. И.” на жалбоподателя, въпросната сграда е била
част от баланса на предприятието като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения; по делото липсват доказателства относно това, че сградата
е била част от дълготрайните материални активи на ЕТ. Ето защо, не може да се
приеме за доказано, че автоматично с прехвърляне на предприятието на ЕТ на
жалбоподателя, е било прехвърлено и правото на собственост върху временния
базар, тъй като не се доказва към този момент ЕТ да е притежавал това право.
Индиция за това е и представеното също впоследствие /в хода на настоящото
съдебно производство/ Решение № 271/10.09.2020 г. по гр.д. № 1492/2020 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, влязло в законна сила на 26.09.2020 г.
/л.201-л.202/, видно от което жалбоподателят е признат за собственик на
основание давностно владение /т.е. по силата на оригинерен, първичен способ/ на
процесната сграда с идентификатор 07079.609.220.1 в процес по иск с правно
основание чл. 124 ГПК, предявен от жалбоподателя против „Ди М Груп” ЕООД.
Решението на БОС от 10.09.2020 г., с което на жалбоподателя са признати
собственически права върху процесната сграда, представлява надлежен титул за
собственост, който е вписан в Служба по вписванията – Бургас на 02.10.2020 г. с
вх.рег.№ 11206 съгласно изискванията на чл.4, б.”з” вр. б.”а” от Правилника за
вписванията, видно от направеното върху заверения препис отбелязване. Влязлото
в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини в Р България съгласно чл. 297 ГПК
вр.чл.144 АПК и следва да бъде зачетено както от настоящия съд, така и от
административния орган, ответник по настоящото дело. Това съдебно решение
представлява нов факт, настъпил след развилото се административно производство
пред органа, който е от значение за изхода на делото и следва да бъде взет
предвид като настъпил до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция съгласно чл. 142, ал.2 АПК.
Неоснователни са възраженията на заинтересованите
страни, че съдебното решение не следва да се зачита, тъй като е постановено в
процес, по който те не са били страни, и поради това не ги обвързва. Това
възражение би имало значение само в случай на висящ спор за материално право
между жалбоподателя и заинтересованите страни, какъвто настоящият случай не е.
По същата причина, неотносима към настоящия казус се явява цитираната в
писмената защита на адв. И. незадължителна съдебна практика на ВКС, тъй като
същата касае приложението на разпоредбата на чл.297 ГПК в контекста на
разглеждане на спорове за материално право.
Като
неоснователни се преценят и възраженията на процесуалния представител на Х.В. в
последното с.з., че решението на БОС по установителния иск е постановено в
симулативен процес предвид факта, че същото е постановено при признание на
иска, т.е. при изначална липса на правен спор между страните по него. На първо
място, решението при признание на иска е законоустановен способ за разрешаване
на правен спор съгласно чл. 237 ГПК и поради това няма как да служи като
основание за изтъкване на доводи за симулативност на процеса, по който същото е
постановено. На следващо място, представеното съдебно решение по гр.д. № 1492/2020
г. по описа на БОС очевидно не е постановено при признание на иска, тъй като,
освен отбелязването в мотивите на същото, че с отговора на исковата молба
ответникът е признал иска, липсва посочване от страна на съда в мотивите, че
ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска и че решението
се основава именно на това признание, без да е нужно съдът да излага
допълнителни мотиви относно основателността на иска съгласно чл.237, ал.2 ГПК,
както е сторил в случая.
Следва да се отбележи също, че съдебното решение,
което признава правото на собственост на жалбоподателя върху сградата по силата
на давностно владение, само констатира настъпил вече факт. Със самото изтичане
на давностния срок настъпват и правните последици на придобивната давност –
правото на собственост се придобива по оригинерен път от този момент, а не от
момента на влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което
само признава настъпилия вече факт. В този смисъл са и дадените разяснения с т.2
на Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на ОКГК по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК
на ВКС, което е задължително за съдилищата съгласно чл.130 от Закона за
съдебната власт.
Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 ЗУТ, възложител
е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд
имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Според
чл.144, ал.1 ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за
строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след
представяне на документи за собственост.
Предвид представените
пред съдебната инстанция писмени доказателства, установяващи правото на
собственост на жалбоподателя върху процесната сграда, чието надстрояване се
иска, се налага извод, че изискванията на така цитираните разпоредби на ЗУТ са
изпълнени, тъй като жалбоподателят е доказал качеството си на възложител.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган – арх. Д. А., гл.експерт в Отдел „Устройствено
планиране и архитектура” при Община Бургас, лице с пълна проектантска
правоспособност, притежаващ удостоверение за пълна проектантска
правоспособност, издадено от Камарата на архитектите в България /л.228/. Същият
е изрично овластен от гл.архитект на Община Бургас на осн. чл. 148, ал.2 ЗУТ
вр. §1, ал.4 ДР ЗУТ за издаването на оспорения акт с т.IV.4 на Заповед № 721/17.03.2020 г. на гл.архитект на
Община Бургас /л.26-л.30/. Оспореното решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма. Не се установяват съществени процесуални нарушения при
постановяването му, но същото е постановено в нарушение на материалния закон.
По тези причини, жалбата се явява основателна и
атакуваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката
следва да бъде върната обратно на административния орган за продължаване на административното
производство по подаденото от жалбоподателя заявление, във връзка с което
органът следва да прецени при новото произнасяне наличието на останалите
законови предпоставки, извън тези по чл. 144, ал.1 ЗУТ, за издаване на
разрешението за строеж и за одобряване на инвестиционния проект за
преустройство на сградата.
При този изход на делото и предвид своевременното
искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, на осн.чл.143, ал.1 АПК
ответникът по жалбата следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1 555
лв. – разноски по делото, от които 1 500 лв. адвокатски хонорар, 50 лв. –
заплатена д.т. по жалбата и 5 лв. – заплатена д.т. за издаването на съдебно
удостоверение.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1057/08.05.2020 г. на гл.експерт в Отдел „Устройствено
планиране и архитектура” при Община Бургас, с което е отказано одобряване на
технически инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на „Еко
Клима 11” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Фердинандова” № 20, ет.2, представлявано от прокуриста И.П., за обект:
„Преустройство на временен базар с идентификатор 07079.609.220.1 в кафе” в УПИ I-1957, 1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, с
административен адрес ул. „Алеко Богориди” № 51.
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на „Еко Клима 11” ЕООД с ЕИК *********,
при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Бургас
да заплати на „Еко Клима 11” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Фердинандова” № 20, ет.2, представлявано от прокуриста И.П., разноски в размер
на 1 555 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд на Р България.
СЪДИЯ: