Определение по дело №51989/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 май 2025 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20241110151989
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21559
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110151989 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените
искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото представения към исковата молба диск (с надпис аудиозапис).
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 22546/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред „****“
АД за снабдяване с разписка № *** от **** г., след представяне на проект и доказателства за
внесена държавна такса за същото.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за извършване на оглед на
представения с исковата молба диск и за допускане на СТЕ съдебно-техническа експертиза
за първото открито съдебно заседание по делото след изслушване становището на страните с
оглед извършване на преценка за тяхната необходимост за изясняване на спора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.07.2025 г. – 09,55часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „******“ ЕООД с ЕИК:* ***, с
адрес: гр. ****, представлявано от Б. Ив. Н. - управител чрез юрисконсулт А.С. Г. против Ц.
А. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, с която са предявени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено,
че ответникът дължи следните суми: сумата от 3000 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № **** г., ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 148,50 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
период от 11.07.2022 г. до 09.09.2022 г., както и сумата от 578,74 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 09.09.2022 г. до 05.04.2024 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.04.2024 г. по ч. гр. д. №
22546/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.
1
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит от
разстояние № ***** г. Поддържа, че информация за сключването на процесния договор,
както и приложимите към него Общи условия, са достъпни на уеб адреса на ищеца:
www.minizaem.bg. като съгласно същите ответникът е попълнил въпросника от сайта на
ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и съответно след преценка от
ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел. поща договор и общи условия.
Потвърждението става от заемателя след въвеждане на предварително получен уникален код
на електронен адрес, изпратен му по имейл. След извършване на паричния превод клиентът
получава обаждане за потвърждение, което се записва. В хода на кандидатстването
кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че
предоставените лични данни съвпадат. Била предоставена снимка от профил във вайбър.
Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът превел по банкова
сметка на ответника сумата в размер на 3000 лева, като съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора
същата следвало да бъде погасена на 2 вноски, всяка от които в размер на 1500 лева за
периода от 10.08.2022 г. до 09.09.2022 г. Сочи, че ответникът дължи и фиксирана лихва на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в размер на 40,15 % за периода от 11.07.2022 г. до 09.09.2022 г. в
размер на 148,50 лева. Поддържа, че падежът на кредита е настъпил на 09.09.2022 г., до
който момент не са постъпили плащания от ответника, с оглед на което последният дължи и
лихва за забава за периода от 09.09.2022 г. до 05.04.2024 г. в размер на 578,74 лева. Излага
доводи, че е предприемал опити за уреждане на отношенията между страните по
извънсъдебен ред, но ответникът не е пожелал да погаси задълженията си. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира направените разноски в
заповедното производство и в исковото такова.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Навежда възражения за нищожност на договорните
клаузи за лихви и такси, като неравноправни на основание чл. 146 ЗЗП, както и като
противоречиви на добрите нрави по смисъла на чл. 9 ЗЗД. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: 1) сключен с ответника валиден договор за заем със
съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника сумата от
3000 лева; 2) възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да
заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; 3) изпълнение от
кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитолучателя;
4) изискуемост на вземането; 5) изпадането в забава на ответника и размера на мораторната
лихва, 6) наличието на валидна клаузи за заплащане на възнаградителна лихва, която не е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, както и че същата е уговорена индивидуално с
потребителя по реда на чл. 146, ал.1 ЗЗП.
По направеното възражение за погасяване по давност на задълженията в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността, за което МУ УКАЗВА, ЧЕ не сочи доказателства.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи изпълнение
на задълженията, като съдът МУ УКАЗВА, че не сочи доказателства за извършени
плащания, както и направените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните по делото е сключен Договор за кредит № ***** г. с посоченото в исковата
молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
2
възможност да изразят становище по тези въпроси.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3