РЕШЕНИЕ
№ 206
Велико
Търново, 07.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
923/2018г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид
следното по фактите и правото:
Производство по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. с чл. 13 от Наредба№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка
11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалба на Е.Т.П. ***,
действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се като незаконосъобразно
Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4103 от 12.11.2018г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, което УП обективира отказ за изплащане на
субсидия/финансово подпомагане/ в размер на 14 375,13лв. по Заявление за
плащане за кампания 2016г. по Мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020г. – направление „Биологично пчеларство“.
Жалбоподателят счита, че административният акт е незаконосъобразен, поради
липса на изискуемата от закона форма, допуснати съществени нарушения на
административно производствени правила и противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Сочи, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от
съдържанието на обжалваното уведомително писмо не става ясно какви са
конкретните фактически констатации и кое е правното основание за постановения
отказ, същите не могат да се изяснят и от документите в административната
преписка. Изтъква и че цитираната от ответника Методиката за намаляване и
отказване на плащания по м. 11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020 е утвърдена през 2017 г.,
а в случая се касае за заявление за подпомагане, подадено за кампания 2016 г.,
при което прилагането на въпросната методика е недопустимо. По същество твърди,
че в случая санкционираните пчелини отговарят на базовите изисквания, посочени
в Приложение № 2 към чл. 13 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез упълномощения адвокат, поддържа жалбата, по
съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на
устните състезания и в писмена защита. В писмената защита сочи, че в
административното производство е започнато и проведено без да са спазени
разпоредбите на чл. 26 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, което е обусловило и
нарушение на чл. 35 от АПК.
Със съображения за процесуална и
материална незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска от съда
да прогласи нищожността, алтернативно да отмени обжалвания ИАА. Претендира се
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-
заместник-изпълнителен директор на
ДФЗ-РА, действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е издаден при спазване на
изискванията за форма, съответните административно производствени правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Доводи в тази насока
развива в хода на устните състезания и в писмена защита. По отношение
съответствието на обжалвания акт с материалния закон се позовава на
разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. и Методиката за намаляване и отказване на плащания по
м. 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/ 23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните. Изтъква,
че заявлението за подпомагане на Е.Т.П. за кампания 2016 г., е за втора поредна
година, като същевременно посоченото подпомагане е за биологично пчеларство в преход /код БПП 6/. Предвид това и
доколкото за биологичното пчеларство е предвиден минимален период на преход към
биологичен начин на производство от една година, ответникът счита, че на
жалбоподателя правилно не е предоставено финансово подпомагане за процесния
период. С тези аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния
предвиден размер, прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, констатациите в обжалвания акт, и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомително писмо изх. №
02-040-6500/4103 от 12.11.2018г. на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ - РА има качеството на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването срещу УП е извършено от лице
с надлежна процесуална легитимация – адресат на акта, чийто интерес е засегнат
от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок. ОР в преписката сочи, че ИАА е
получен на 10.12.2018г., а жалбата е депозирана на 20.12.2018г., видно то
пощенското клеймо. От външна страна жалбата срещу уведомителното писмо отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната. Предвид
това е редовна и допустима. Съгласно действалите при образуване на делото
правила/вж. §149, ал.1 от ЗИД АПК/обн. ДВ бр.77 от 2018г., в сила от
01.01.2019г./ АСВТ е родово и местно компетентния съд по конкретния спор.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена с Определение от 31.01.2019г., като на ответника е указано на
основание чл.170, ал.3 от АПК, че следва да докаже пред съда наличието на
предпоставките за намаляване или изключване на помощта по посочената Мярка
11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. – направление „Биологично
пчеларство“. В това число, че между заявените пчелни семейства и отразените в
Регистър на БАБХ е налице несъответствие и др. резултати от проверки, които
сочат неизпълнение на базови изисквания, съответни за прилагане на посочената мярка и направление.
Делото е основано изключително на
писмени доказателства, представени с административната преписка. Същите не са
оспорени. В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя са
ангажирани писмени доказателствени средства. Представени са Договори и анекси,
сключени със сертифициращия орган- „Лакон България СЗХ“ООД/вж. л.104 и
сл./. От БАБХ.ОД В. Търново са представени по реда на чл.192 от ГПК писмени
доказателства за извършена регистрация и ветеринарен контрол на пчелните
семейства, отглеждани от жалбоподателя.
Ответникът попълни административната
преписка със з.к. на Утвърдената Методика за намаляване и отказване на плащания
по мярка 11“Биологично земеделие“.
Не са четени нарочни определения за
приети за безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива
на съда. На практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната
правна интерпретация.
След съвкупната преценка на
доказателствата, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че Е.Т.П.
е регистриран земеделски производител. През 2015г. е поел петгодишен ангажимент
за извършване на земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на
околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.,
направление „Биологично пчеларство“
За кампания 2016 г. същият е подал общо
заявление за подпомагане с УИН 04/210616/70079 от 15.06.2016 г./, като е
заявено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 –
2020 година. Заявеното подпомагане е било по направление „Биологично
пчеларство“ /вж. л.87/, за пчелин с рег. № 5225-0237, общо 210
пчелни семейства. В заявлението като код на агроекологичната дейност е
посочено „БПП 6“ /вж.л.86/, т.е. за биологично пчеларство в преход, съгласно Приложение № 1 - кодовете на биологичните
дейности към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 година.
Към заявлението са приложени
документи, доказващи опит в заявените за подпомагане дейности и договор с
контролиращо лице по смисъла на § 1, т. 4 от ДР към Наредба № 4/ 24.02.2015 г.
на МЗХ, вр. с чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на общата организация на
пазарите за земеделски продукти на Европейския съюз. В преписката се съдържат
приложените Стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска
продукция от 20.02.2015 г. с „Лакон – Частен институт за осигуряване на
качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти“ ООД,
Офенбург, Германия /по-долу в решението „Лакон“ ООД/, представлявано от „Лакон
България СЗХ“ ООД, офис в гр. Велико Търново. Два броя анекси към този договор,
от дати 13.05.2016 г. и 30.05.2016г.
От ответника се представени намиращите се в
административната преписка формуляр за резултати от автоматични проверки, при
които не са открити несъответствия. Посоченото разминаване в броя н апчелните
семейства е в повече и те не са основанието на процесния отказ.
Представени са от Областна дирекция
по безопасност на храните – гр. В. Търново данни за регистрация на пчелина и
проведени профилактични прегледи на пчелите.
Не се оспорва от ответната страна,
че освен извършените административни проверки в информационната система, не са
извършвани проверки на място.
Във връзка с подаденото от Е.П.
заявление за подпомагане за кампания
2016 г., с Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4103 от 12.11.2018 г. издадено
от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, на заявителя е отказано оторизирането на
суми и изплащането на финансова помощ за 2016 г. по поетия ангажимент за
извършване на биологични дейности, направление „Биологично пчеларство“, за посочените
пчелни семейства е одобрена сума за подпомагане 0,00 лева. Заявлението на
жалбоподателя не е попаднало в извадката на Риск анализ за проверка на място и
такава не е извършвана.
Като фактическо основание за
извършения отказ е посочено, че 2016 г. е втора
година от последно поетия от заявителя ангажимент по това направление.
Съобразно отразеното в табличен вид /колони 5 и 7 и съответните пояснения на
стр. 2 и 3 от уведомителното писмо/, са санкционирани 210 от общо 210 пчелни
семейства, санкцията е за неспазване на базови изисквания съгласно раздел V
„Намаления за неспазване на базови и изисквания по управление на направленията
по мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от
Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Б3“ от ПРСР
2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г. издадена от
министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4/
24.02.2015 г. на МЗХ. От исканата сума от 14 375,13лв. е оторизирана
0,00лв.
Уведомителното писмо е било доведено
до знанието на адресата му на 10.12.2018 г., видно от съдържащата се в него
разписка /л. 99/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на 20.12.2018 г. по
пощата.
В съдебната фаза на производството от
жалбоподателя са представени договор и анексите към него със сертифициращия
орган и данните от ОД-В. Търново на БАБХ.
От ответника са представени
документите, съдържащи се в административната преписка, Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г., Заповед № 03-РД/715#2 от 13.12.2018 г., и двете на изпълнителния
директор на ДФЗ, Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г. на министъра на земеделието
и храните и утвърдената с нея Методиката за намаляване и отказване на плащания
по м. 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
1. Оспореното уведомително писмо е
валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в
кръга на законово вменените му правомощия. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция,
предвиждат, че изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната
дейност, и я представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, респ.
чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, е въведена
възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му
правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. В
случая със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на
ДФЗ /т. 1 от заповедта/, на П.Д.С.– заместник изпълнителен директор, са
делегирани правомощия за издаване и подписване на уведомителни писма за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по чл. 1 от Наредба № 5/
27.02.2009 г. на МЗХ. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен
орган, при упражняване на делегираните му правомощия, при наличието на
материална компетентност на неговия автор.
За прецизност следва да бъде посочено, че претендираната от
жалбоподателя нищожност на УП, поради приложение на нормите на ЗУСЕСИФ е
неоснователно. Аналогията между постановения отказ за подпомагане и налагането
на финансова корекция, която прави ПП на оспорващия не се подкрепя от
установените факти и приложимото право. Не е налице фактическият състав на ФК и
не се сочи такова основание в оспорения акт, нито пък има доказателства в тази
връзка. Следва да се има предвид, че ЗПЗП е специален закон, който се прилага
по отношение на подпомагането на земеделските производители със средства от ЕЗФРСР,
съгласно чл.1, т.7 от ЗПЗП, а нормите на ЗУСЕСИФ са приложими само тогава,
когато това е изрично посочено или пък хипотезата не е уредена от специалния
закон. Този извод се основава на предвиденото в §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, в
приложимата редакция, а именно: „Предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията
и по реда на този закон, доколкото друго
не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември
2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по
неговото прилагане. В случая такова отклонение от приложението на нормите
на ЗУСЕСИФ е предвидено в нормативен акт по приложението на ЗПЗП, а именно
визираната Наредба№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г.
Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя, че оспореното уведомително писмо не отговаря на изискването на
чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Действително, при пръв прочит от съдържанието на
същото не може да се бъде установена причината, поради която на заявителя е
отказано финансово подпомагане, като същата е подробно аргументирана от
ответника едва в хода на съдебното производство. Същевременно, при цялостен
анализ на фразата „2016 г. е втора година от последно поетия от заявителя
ангажимент по това направление“ и правното основание за санкцията, посочено в
разясненията към съдържанието на таблично оформената информация /т. 7 от
разясненията/ се установява, че административният орган се позовава на
разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ и б. „b“
Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020 година. Съгласно чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, плащания по ал. 1 от същата наредба се
предоставят на подпомаганите лица за
срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола. Или от административния орган се претендира
надвишаване от заявителя на нормативно определения период в преход, като
основание за постановения отказ. Съобразно това настоящият състав приема, че в
случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59 от АПК, като
съдържащите се в административния акт, макар и лаконични мотиви, кореспондират
с посоченото правно основание за отказ от отпускане на финансова помощ. Фактически
в уведомителното писмо се съдържат както данни във връзка със заявените за
подпомагане за кампания 2016 г. пчелни семейства и установените за тях
обстоятелства, така и изрично отбелязване на фактическото основание за
конкретния отказ, при което не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С посоченото си съдържание уведомителното писмо позволява на адресата му
да упражни правото си на защита, и не създава значителни затруднения пред съда
при осъществяването на контрол за законосъобразност. Не се установява в
оспорения акт да липсва някой от останалите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и
не са налице нарушения на формата, съставляващи отменително основание по чл.
146, т. 2 от АПК.
При издаването на процесния акт не
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Неоснователни са
оплакванията за неспазване изискването на чл. 26 от АПК при започване на
административното производство, доколкото цитираната норма задължава
административния орган за уведомяване на известните заинтересовани граждани и
организации, извън заявителя. В случая производството по издаването на
оспорения административен акт е започнало по инициатива на Е.П., чрез
подаването на заявление по реда на чл. 4 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ,
вр. с чл. 41 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, в приложимата редакция, като
към заявлението са били приложени и изискуеми от закона писмени доказателства,
изброени по-горе. Тоест в случая жалбоподателят притежава качеството заявител
по смисъла на чл. 26 от АПК и като такъв по силата на самата правна норма, е
изключен от кръга лица, подлежащи на уведомяване за започналото производство.
Както се посочи, административната преписка се състои основно от документи
изходящи от заявителя или от трети лица, но представени от земеделския
производител като изискуеми приложения към заявлението му за плащане. Данните
от тези документи, както и от подаденото от П. Заявление с УИН 04/210616/70079
от 15.06.2016 г./, са били преценени от административния орган като верни, не
се били спорни и са изцяло съобразени при издаването на обжалвания
административен акт. Не се установява земеделският стопанин да е предприемал
действия по промяна на въпросните данни в срока и по реда на чл. 11, ал. 1 и
ал. 4 от Наредба № 5/ 06.04.2009 г. 27.02.2009 г. на МЗХ. В преписката се
съдържат и документи съставени от служители в ЗФЗ – РА, при извършени
автоматична проверки при приемане на заявлението от 15.06.2016 г., но не и
такива от проверка на място за изпълнение на изискванията за подпомаганата
дейност. Видно от приложените документи, издадени след приключване на тези
проверки в хода им не са установени нередности. П. е бил надлежно уведомен за
резултатите от същите, за удостоверяване на което се е подписал. Съобразно
изложеното, не могат да бъдат възприети твърденията на жалбоподателя за
нарушаване изискванията на чл. 34, ал. 1 от АПК в хода на административното
производство. Отделно от това, оспорваният отказ не се основава на резултатите
от коментираните проверки, а изцяло на данните, съдържащи се в подадените от
заявителя документи. Предвид горното съдът намира за неоснователно и
твърдението за неспазване изискванията на чл. 35 от АПК при издаването на
оспореното уведомително писмо. Не се установява в процедурата по издаване на
обжалваното уведомително писмо да са допуснати други процесуални нарушения,
ограничаващи участието на земеделския стопанин в административното
производство.
При преценка на съответствието на
оспорения в настоящото производство административен акт с материалния закон, съдът прие, че административният акт не е
постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Както се посочи, в мотивите си
административният орган от правна страна е обосновал решението си с
разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ и б. „b“
Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания
по м. 11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020 година. Освен това административният орган е
отбелязал, че 2016 г. е втора година от поетия ангажимент, т.е. е изтекъл
минималният период на преход към биологично производство по относимата
разпоредба от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008. Според установеното в чл.
6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, в приложимите
редакции, биологичните направления се изпълняват за период от пет
последователни години, като срокът започва да тече от началото на годината на
подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година
на кандидатстване е и заявление за плащане. Всяка следваща година до изтичане
на срока кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Съобразно
последно цитираните норми, кампания 2015 г. се явява първа година от поетия от Е.П.
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ и това обстоятелство не е било
спорно между страните. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г.,
плащанията за периодите на преход по алинея първа от същия член, включително
отглеждане на пчелни семейства /чл. 11, ал. 1, т. 6 от наредбата/, се
предоставят на подпомаганите лица за
срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство
съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) №
889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО)
№ 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола. Конкретно по отношение на биологичното пчеларство с разпоредбата на
чл. 38, § 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008 е предвиден минимален период на преход към биологичен начин на производство от една
година. Същият като продължителност преходен период за преминаване към
отглеждане на пчели по биологичен начин е предвиден и в сочената от ответника
норма на вътрешното право, действала през процесния период. Става въпрос за чл. 26, т. 5, вр. с чл. 23 от Наредба № 1/
07.02.2013 г. на МЗХ за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и
етикетирането /обн. ДВ бр. 16 от 19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г., отм.
бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 година/. Анализът на тези норми
сочи, че не е налице противоречие между националното и европейското
законодателство относно периода на биологично земеделие, включително
пчеларство, в преход. Действително, в Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008
срокът е посочен като минимален, но след като във вътрешното право срокът е
регламентиран като фиксиран и при липса на колизия с европейското право,
ответният административен орган е длъжен да го съобрази при вземане на
решението си.
При действието на чл. 26, т. 5 от Наредба № 1/ 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и
етикетирането /отм., ДВ бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г/, а
след отмяната й при пряко приложение на чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията
(ЕО) № 889/2008, преходният период за отглеждане на
пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца/една година.
Финансовата помощ за извършване на биологичните дейности, включени в
направление "Биологично пчеларство" се предоставя съгласно
отбелязания в заявлението код на дейността, чиято продължителност е нормативно
установена. В случая посоченият в Заявление за подпомагане 2016 с УИН 04/210616/70079
код БПП6 е код за биологично пчеларство в преход. За 2015г жалбоподателя е
получил финансово подпомагане за биологично пчеларство в преход. Следователно е
налице хипотезата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г за отказ да бъде изплатено
финансово подпомагане по заявлението на Е. П. по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г.
Доколкото поетият от Е.П. петгодишен
ангажимент за извършване на биологични дейности по мярка 11, направление
„Биологично пчеларство“, е започнал през 2015 г., а 2016 г. е втората година от
този ангажимент, към момента на подаването на заявлението за процесния период
определеният в цитираната по-горе норма на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/
24.02.2015 г. срок за подпомагане в период на преход е бил изтекъл. Въпросното
обстоятелство, независимо от разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, съставлява
самостоятелно основание за отказ да бъде отпусната заявената финансова помощ за
2016 г., при това в хипотеза, в която административният орган действа при
обвързана компетентност. Налице е соченото от ответника основание за постановения отказ от
подпомагане, което определя съответствието на оспореното уведомително писмо с
приложимия материален закон.
За пълнота следва да се отбележи, че
направеното от ответника позоваване на Методиката за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със
Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и
храните, е неправилно и не може да послужи като основание за издаване на акта.
Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г., на основание на който е издадена
методиката, в приложимата към момента на издаването на оспорения акт редакция,
когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите
изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и
изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и
горите. Видно е, че делегацията на правомощия по определяне размера на
намаляване на конкретните заявени от земеделските стопани плащания, не обхваща
случаите от вида на разглеждания, а и това би било безсмислено, доколкото чл.
11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. изрично изключва изцяло от подпомагане
пчелните семейства в преход, след изтичането на нормативно определен период.
В заключение по изложените мотиви
съдът намери, че е постановен валиден административен акт, който съдържа
фактически и прави основания за упражненото от органа правомощие да откаже
финансово подпомагане, като са събрани необходимите за този извод доказателства, а правото на защита на
страната не е нарушено. Приложен е
материалният закон според точния му смисъл, а правните последици са съответни
на законовата цел. Този извод определя и решаващия такъв, че оспореният акт,
съдържащ отказ за изплащане на субсидия за направление „Биологично пчеларство“
е законосъобразен, а подадената жалба е неоснователна.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от ответната страна. Същите са своевременно заявени и
следва да бъдат определени в размер на 100,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, ХI-ти административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.П. с ЕГН ********** ***, срещу Уведомително
писмо изх. № 02-040-6500/4103 от 12.11.2018 г., издадено от П.С.– зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано изплащане
на субсидия в размер на 14 375,13лв. по Заявление за плащане за кампания 2016г.
УИН 04/210616/70079 по Мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020г. – направление „Биологично пчеларство“, за 210 бр. пчелни семейства.
ОСЪЖДА
Е.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ – гр. София, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/
лева.
Решението подлежи обжалване или
протест пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава
чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото, по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: