РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Бургас, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205703 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на „***“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, *** срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/-гр.София, с
което за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, като се
иска отмяна на обжалваният електронен фиш.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:
На 09.11.2020г. в 13:47 часа в община Бургас по път А-1 км.357+949, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e било установено
нарушение № В3BCD7D2FD310C52E053041F160A407D, като за пътно превозно средство
/ППС/ влекач „Скания Р420“ с рег.№ *******, с технически допустима максимална маса на
20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 50000 изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото
пътно превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на
път А-1 км.357+949.
1
Разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП предвижда, че движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл.10, ал.1 от ЗП. Според нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според
категорията на пътното превозно средство.
Съгласно чл.139, ал.7 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на
пътни превозни средства да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение
на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение
може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние /НУРПИФССТРКППСБВБИР/, приета на основание чл.10, ал.7 от
ЗП.
Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за
изминато разстояние се дължи за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3 от ЗП. Съгласно
посочената разпоредба, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като заплащането и дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между
две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл.10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата
за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7 или чрез закупуването на
еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Според последната, собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Глобата се
налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер 2500 лева.
По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно средство е
„***“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Стара Загора, ***.
Нарушението е установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към
него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в
него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и
2
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както
и местонахождението на техническото средство № 10032, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.189е,
ал.8 от ЗДвП генерирания доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и снимковия материал
представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси.
Наред с това безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно
превозно средство през контролно устройство № 10032, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за
влекач „Скания Р420“ с рег.№ *******, собственост на „***“ЕООД, ЕИК *********, тъй
като за него няма получена тол-декларация или маршрутна карта. Това се потвърждава от
представеното становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура на НТУ изх. № 09-99-469/07.02.2022г. Разпоредбата на чл.10б, ал.3
/понастоящем ал.4/ от ЗП предвижда, че размерът на дължимата такса се определя въз
основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда на
НУРПИФССТРКППСБВБИР, приета на основание чл.10, ал.7 от ЗП. Тол таксата може да
бъде определена посредством бордово устройство, което предава декларираните тол данни
на доставчика на услугата за електронно събиране на такса за изминато разстояние или чрез
предварително закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право на ползвателя на
пътя, да измине предварително заявено разстояние по определен маршрут с превозно
средство, регистрационния номер, на което се декларира от собственика или ползвателя на
същото. В случая дружеството жалбоподател е сключило договор с „Интелигентни трафик
системи“АД, като доставчик на услуга за електронно събиране на пътни такси на база
изминато разстояние посредством бордово устройство. При сключване на договора
жалбоподателят е предоставил данни в съответствие с т.3.6 от Общите условия на
„Интелигентни трафик системи“АД, но е декларирал регистрационния номер на процесното
пътно превозно средство погрешно, като вместо цифра „0“ е посочил буква „О“, и така
вместо ******* е декларирал ******. Той е бил наясно и се е съгласил с т.4.9 от Общите
условия, че „Интелигентни трафик системи“АД не носи отговорност за грешно декларирани
и/или фалшифицирани данни или документи.
Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че са били удържани суми за ползване
на пътищата. Представената като доказателство извадка от информационна система на АПИ
бе оспорена от ответната страна. В нея липсват подпис на длъжностно лице, печат и няма
данни за кое пътно превозно средство се отнася. Представените от жалбоподателя пътен и
тахографска лист доказват, че процесното превозно средство действително е извършвало
движение по пътната мрежа и кореспондират с установените от доклада по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП обстоятелства и снимки от контролно устройство №10032. Тези данни установяват, че
при преминаване на процесното превозно средство с рег.№******* през посоченото
контролно устройство, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП е регистрирала извършено нарушение, тъй като за него към този момент е липсвала тол
декларация или маршрутна карта. Нарушението е осъществено от обективна страна от
жалбоподателя, като въпросът за вината не се обсъжда, предвид обстоятелството, че
субектът на нарушението е юридическо лице.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но същият не е приложен, това е
основание за отмяна, поради издаването на акта в противоречие със закона. В конкретния
случай обаче разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.28, ал.1
до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ изключва приложението
3
на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, съдът счита, че
деянието не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай на административно
нарушение, поради което обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък
от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза на административнонаказващия орган, чийто представител своевременно е поискал
присъждането им. Предвид изхода от спора и изрично направеното искане, на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, чийто размер бе
определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.
Предвид изложените съображения на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/-гр.София, с
което за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „***“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, *** е наложена имуществена санкция в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „***“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, *** да заплати Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Македония № 3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала : В.Д.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4