Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 01.03.2017г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 396/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба(допълнена с уточняваща молба) подадена от „.....” ЕАД от гр. С., жк. „......”, Бизнес парк „....”, сгр......, представлявано от прокуристите Н. Н. и Д. Д., чрез процесуален представител, против Д. Б. Г. от гара Л., общ. С., ул. „......” № ...., ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 22.02.2013 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 66/2013г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № ... от 22.02.2013г. за следните суми : 616,66 лева – неиздължена главница по паричен кредит предоставен с договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ...... от 23.09.2010г., 94,58 лева – добавка, представляваща печалба на кредитора по договора, дължима за периода от 15.07.2011г. до 14.09.2012г., 87,92 лева – мораторна лихва за периода от 15.08.2011г. до 22.02.2013г., общо 799,16 лева, и за законната лихва върху главницата считано от 22.02.2013г. до изплащане на вземането, както и за сумата 125 лева - разноски по делото. След подаването на заявлението Д. Г. е направила плащания, в общ размер на 676,23 лева. Тази сума не е достатъчна за да се покрие цялото вземане, поради което и на основание чл. 76 от ЗЗД се погасяват първо разноските, след това лихвите и накрая главницата. Поради горното по настоящото дело се претендира сумата от 122,93 лева – неиздължена главница (799,16 лева – 676,23 лева = 122,93 лева), както и направените разноски.

От страна на ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор. Твърди се нередовност на исковата молба. Оспорва се основателността на исковете и фактическите твърдения изложени в исковата молба. Посочва се, че Гълъбинова е внесла изцяло сумата по кредита и го е погасила напълно. Навеждат се доводи за нарушения на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от страните, като е приложено и ч.гр.д. № 66/2013г. по описа на РС Своге.

От фактическа страна : на 23.09.2010г. е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ...... между „.......” ЕАД и Д.Ю.Г.(Д. Б. Г.) за сумата от 918,13 лева(стока на стойност 799 лева, гаранционна карта на стойност 1,79, както и две застрахователни премии в размер на 76,88 лева и на 40,46 лева). Кредитът е следвало да бъде погасен на 24 месечни вноски за периода от 15.10.2010г. до 14.09.2012г. – двадесет и три вноски в размер на 47,43 лева, а двадесет и петата в размер на 47,59 лева(общо 1138,48 лева). Ответникът е заплатил изцяло първите девет вноски, макар и част от тях с закъснение. От десетата вноска е внесъл само 37 стотинки, след което е прекратил плащанията. След образуването на заповедното производство, издаването на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и независимо от нередовното връчване на 11.03.2013г., Д. Г. е направила плащания, в общ размер на 676,23 лева – първото плащане е направено на 23.03.2013г. Ищецът е обявил кредитът за предсрочно изискуем на 15.08.2011г., поради неплащане на две поредни вноски и по силата на чл. 3 от договора. Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила изцяло своето задължение, както към датата 14.09.2012г., така и към датата 22.02.2013г.включително и към днешна дата. Към 22.02.2013г. Г. е дължала сумата от 711,24 лева(тринадесет вноски по 47,43 лева, една вноска от 47,06 лева и една вноска от 47,59 лева), като от тях 616,66 лева са главница и 94,58 лева – добавка, представляваща печалба на кредитора по договора, дължима за периода на действието му. По делото не са налице доказателства, които да установяват, че към датата 15.08.2011г.  до длъжника е достигнало изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно към тази дата не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на всички неизплатени вноски по договора и претендираната лихва в размер на 87,92 лева - на заявеното основание и за посочения период от 15.08.2011г. до 22.02.2013г. не се дължи. Към днешна дата, с оглед на направените плащания след подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, Г. дължи сумата от 35,01 лева, която е разликата между претендираните 122,93 лева и недължимата лихва в размер на 87,92 лева.

Ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото. Юрисконсултското възнаграждение съобразно с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и изчислено според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева, както и дължимата държавна такса в размер на 25 лева, а не на фактически заплатената в размер на 125 лева. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство. Претенциите за главницата и за добавката(печалбата на дружеството) към датата на подаването на заявлението в съда са били основателни и причината да се понесат от ищеца направените разноски е неплащането от страна на ответника.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на Д. Б. Г. от гара Л., общ. С., ул. „.....” №...., ЕГН **********, че дължи на „........” ЕАД от гр. С., жк. „......", Бизнес парк „.....”, сгр....., представлявано от прокуристите Н. Н. и Д. Д., сумата от 35,01 лева – представляваща неиздължена главница по паричен кредит предоставен с договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер : ......... от 23.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2013г. до окончателното изплащане на вземането, като до пълния претендиран размер от 122,93 лева - отхвърля иска, като погасен чрез плащане, извършено след 22.02.2013 г.

Осъжда Д. Б. Г. от гара Л., общ. С., ул. „.......” № ...., ЕГН **********, да заплати на .......” ЕАД от гр. С., жк. „.......”, Бизнес парк „......”, сгр....., представлявано от прокуристите Н. Н. и Д. Д., сумата от 125 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 396/2016г. по описа на РС Своге, както и сумата от 111,25 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 66/2013г. по описа на РС Своге.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                   

                                                                   

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :