Р Е Ш
Е Н И Е №___
гр. Русе, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI граждански състав, в публично заседание на 26 септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря Ширин Сефер и в присъствието на
прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5772 по описа
на 2018 г., за да се произнесе съобрази:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова –
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Профи
Кредит България“ ЕООД- гр.София твърди, че
на 31.10.2016г. е сключил договор за потребителски кредит №********** с
ответника А.Д.А., по силата на който предоставил на ответника кредит в размер
на 900,00 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени с контракта,
общите условия към него и погасителен план и че кредитора изпълнил задълженията си по този договор.
Предоставеният от банката кредит бил надлежно усвоен от кредитополучателя.
Съгласно договора, за месечна падежна дата било прието 26-ти ден от месеца, а
месечната погасителна вноска – в размер на 55.64 лева. Срокът за издължаване на
кредита бил определен на 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В
договора било посочено, че за предоставения кредит заемополучателя ще дължи
годишна лихва в размер 49,90 %. В т.А от договора, страните постигнали
съгласие, че неразделна част от Договор за потребителски кредит са “Общи
условия за физически лица”, които били предадени при подписването на договора.
Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и
направил само 8 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната била с
дата 31.08.2017г, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай,
че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,
без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или
други.". На 07.11.2017г. договорът бил прекратен автоматично
от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била обявена неговата предсрочна
изискуемост.
При прекратяване на ДПК на основание чл.12.3 от ОУ,
клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихва за забава и
такси.
Към настоящия момент размерът на погасеното от А.Д.А.
задължение по ДПК № ********** бил в общ размер на 773.90 лв. С плащанията си
длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 746.09 лв. Сумата от
7.81 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.
12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява
лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане." В настоящето производство
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказвал да търси претендираните в
заявлението лихви за забава в размер на 7.64 лв., поради липса на материален
интерес. Поддържали претенцията си само за законна лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна
дата длъжникът А.Д.А. дължал на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер
на 1489.27 лв., неизпълнено
парично задължение по ДПК.
Поради
неизпълнение на договорното задължение, въз основа на подадено на 10.04.2018 г.
от „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№14820 от 10.04.2018г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.дело № 2269/2018 г. по описа на РРС. Съдът е
уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
1290/12.04.2018 г. срещу ответника в настоящото производство, за сумата от 1489.27 лв – главница по Договор за кредит от №
**********/31.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 130,54
лв. държавна такса от 30.54лв. и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Видно от материалите по същото дело, ответникът не е намерен на визирания в
„Справка за представяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г.“ постоянен
и настоящ адрес. Установено е, че към настоящия момент лицето няма действащи
трудови договори. Съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е
указал на заявителя , че може да предяви иск за вземането си.
С оглед
дадените им указания от заповедния съд, ищецът претендира да бъде постановено
съдебно решение, с което да се признае за установено, че А.Д.А. дължи на „Профи
Кредит България” ЕООД сумата в размер на 1489,27 лева, представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит. Претендира
разноски.
По настоящото дело ответникът А.Д.А. е призован по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен му е особен представител адв. Сн.В.,
която е подала отговор на исковата молба. С отговора се оспорва иска. Оспорва
се предоставянето на Общите условия на длъжника, като се твърди, че същите не
са приподписани от кредитора. Прави се възражение за нищожност на договора за
потребителски кредит като противоречащ
на закона и накърняващ добрите нрави, както и противоречащ на европейското законодателство.
Прави възражение за нищожност и на споразумение за закупуване на пакет от
допълнителни услуги, поради липса на основание и като заобикалящо закона.
Посочената недействителност имала за последица недействителност на договора за
потребителски кредит. С оглед на всичко изложено се иска да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2018 г. по гр. д. № 2269/2018
г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника А. да заплати на ищеца
сумата 1489,27 лв. – представляваща задължение по договор за потребителски кредит
№ **********/31.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018 г.
до окончателното плащане, 7.64 лв. – лихва за забава от 27.12.2016 г. до 07.11.2017
г., 30.00 лева- такса за извънсъдебно събиране за периода от 27.12.2016 г. до
07.11.2017 г., както и сумата в размер на 30,54 лв. – разноски по делото за
държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил
уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
С договор за потребителски кредит № ********** от 31.10.2016
г. бил предоставен от ищеца на ответника
А. кредит в размер на 900.00 лв., от които 285,19 , с която било рефинансирано
друго негово задължение към ищеца, като му била преведена парична сума в размер
на 614,81 лв. Предоставеният кредит следвало да се изплати на 24 месечни вноски
с размер от по 55.64 лв. Същият закупил и пакет от допълнителни услуги в размер
на 900.00 лв., като месечната вноска за него била в размер на 37.50 лв., т.е.
общото задължение било в размер на 2235.36 лв., като общия размерна вноската
бил 93.14 лв. Съгласно чл.6.1 от Общи условията на Профи Кредит България ЕООД
към договор за потребителски кредит, клиентът трябвало да върне на кредитора
така предоставените средства, заедно с договорното възнаграждение и дължимото
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги. Не е спорно по
делото, че ответника заплатил на ищеца сумата от 773.90 лв. по сключения
договор. Според текста на чл.12.3 от визираните ОУ било договорено, че при
неплащане на една погасителна вноска с повече от 30 календарни дни целия усвоен
кредит станал автоматично предсрочно изискуем.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в
производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични
суми по договор за потребителски кредит
№ ********** от 31.10.2016 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим,
тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта за изпълнение по чл.410
от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен.
Предвид събраните по делото доказателства, се
установява по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни
правоотношения по договор за потребителски кредит №********** от 31.10.2016 г .
От него за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника сумата от
900 лв., от която на 31.10.2016 била преведена на ответника парична сума в
размер на 614,81 лв., а с 285,19 лв.
било рефинансирано друго негово задължение към ищеца. Ищецът изпълнил
точно и в срок задълженията си по договора. От представените Общи условията на
Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит е видно, че
ответникът не е изпълнил свои задължения по чл.6.1, като общо е погасил сумата
от 773 90лв., поради което на основание 12.3 от визираните ОУ ищецът обявил
целият кредит за предсрочно изискуем. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени
доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което
съдът приема, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 153.91 лв.
-неизплатена главница; – 746.09 лв., платени от ответника/.
Във връзка с посочената от ищеца настъпила предсрочна
изискуемост на претендираното вземане следва да се посочи, че съгласно т.2 на
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Законна лихва в този случай
е претендирана от датата на подаденото заявление по чл.410 от ГПК, поради което
същата следва да се дължи от тази дата- 10.04.2018 г.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която
съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи
служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби
на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат,
че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за
потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в споразумението, се
изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по
общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК),
или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му
и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на
кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието
на дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да кредитира
безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което гласи:
“Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване
на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването
му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението
и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят
именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на
кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение,
обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не
променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно
възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а,
ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението
– чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение
не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му „възможности“,
които така или иначе той има по силата на самия закон. На „възможността“
длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението
„услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза,
която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е
неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума от 900.00 лева,
представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, не се
дължи от ответника и искът за нея се явява неоснователен.
При това положение съдът намира, че предявения иск
следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането
на ищеца за сумата от 126.10 лв. – главница, представляваща задължение по
договор за потребителски кредит № ********** от 31.10.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 13.50 лв.
разноски в заповедното производство.
С оглед уважената част от иска, на основание чл.78,
ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 68.70 лв. разноски в настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.А., ЕГН **********,*** дължи на „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България“,
№ 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 153.91 лв. – главница, представляваща задължение по
договор за потребителски кредит № ********** от 31.10.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2018 г. до окончателното плащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1290 от 12.04.2018
г. по гр. д. № 2269/2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В срещу А.Д.А., ЕГН **********,***, иск по чл.422, ал.1 от ГПК –
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата над 153.91
лв. до 1489,27 лв. главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 31.10.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 10.04.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1290 от 12.04.2018
г. по гр. д. № 2269/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********,*** да
заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 13.50 лв. – разноски, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1290 от 12.04.2018 г.
по гр. д. № 2269/2018 г. по описа на РРС, както и сумата от 68.70 лв. -
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
Районен съдия: