№ 239
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000502987 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 81 от 19.07.2023 г., постановено по т. д. № 148/2022 г. на
СОС ответната застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати
на основание чл.432, ал.1 от КЗ на ищеца К. С. Н. сумата от 60 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 2 565 лева, обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 24.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 09.11.2022 г. до окончателното изплащане,
като претенциите за неимуществени вреди до претендираните 120 000 лева,
както и тези за лихва за забава за периода от 13.04.2022 г. до 09.11.2022 г., са
отхвърлени, като неоснователни.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищецът оспорва решението в частта, в която исковата му претенция за
неимуществени вреди е отхвърлена до сумата от 90 000 лева. Счита, че
предявеният иск е основателен до този размер, като съобразен с болките и
1
страданията, дискомфорта и лишенията, търпени от него. В този смисъл моли
да бъде постановено решение от въззивната инстанция.
Ответната застрахователна компания оспорва решението в частта, в
която исковите претенции са уважени, като поддържа, че не бил установен
механизмът на произшествието. Сочи, че определеният размер на
обезщетението е завишен и несъобразен с нормата чл.52 от ЗЗД. Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено, евентуално - да бъде
намален размерът на присъденото обезщетение.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
К. С. Н. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумите от 120 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата
от 2 656 лева, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, настъпили от пътно-транспортно произшествие, реализирано на
24.10.2021 г., ведно с лихва за забава върху главниците от 13.04.2022 г. до
окончателното плащане.
От фактическа страна въз основа на приетата съдебно-автотехническа
експертиза и съставения протокол за оглед се установява, че на 24.10.2021 г.,
по път на ПП №1, в зоната между селата Люти дол и Новачене, в землището
на с. Новачене в посока от гр. Ботевград към гр. Враца, около 21:10 ч., през
тъмната част на денонощието, при нормална видимост, сухо асфалтово
покритие, прав участък, на къси светлини, в дясната пътна лента се движил
лек автомобил „БМВ“ с peг. № ********, управляван от ищеца К. Н..
Платното за движение в този участък било двупосочно, с по една лента за
движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством
единична, непрекъсната линия „М1”. Към този момент, в лентата за движение
в посока от Враца към Ботевград, т.е. обратна на посоката на движение на
лекия автомобил „БМВ”, се движил автобус „Сетра“ с peг. № ********,
2
управляван от В. Х., застрахован при ответното застрахователно дружество
по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на
покритие, включващ датата на настъпване на събитието. В района на км
179+000, в местността „Купяновец“, водачът на автобуса предприел
изпреварване на движещ се пред него автобус, но като възприел светлините
на насрещно движещото се МПС и видял, че не може да завърши маневрата
за изпреварване, предприел действия за намаляване на скоростта на
движение, но въпреки това настъпил удар между челната лява част на
автобуса и челната лява част на лекият автомобил. Ударът за двете превозни
средства бил челен, ексцентричен, при което, в следствие на голямата разлика
в масите, лекият автомобил бил отхвърлен назад и надясно по отношение
първоначалната му посока на движение, като се установил в мястото, в което
бил описан в протокола за оглед на местопроизшествието. След удара
автобусът „Сетра” продължил в спирачен режим праволинейното си
движение и също се е установил в мястото, където бил описан в протокола за
оглед. Според експертизата от техническа гледна точка причината за
възникване на ПТП следва да се търси в субективните действия на водача на
автобуса „Сетра“, който преди да предприеме маневра за изпреварване на
движещо се пред него МПС, свързано с навлизане в лентата за насрещно
движение, не се е убедил, че няма да създаде опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея. За водача на лекия автомобил в
конкретната пътна ситуация ударът е бил непредотвратим. В резултат на така
причиненото пътно произшествие пострадал ищецът К. С., който получил
увреди на здравето, подробно описани в заключението на съдебно-
медицинската експертиза.
При тези данни настоящият въззивен състав намира, че от правна страна
са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ прякото право
на пострадалия от ПТП да търси обезщетение от застрахователя на
причинителя на вредата, т.е. искът е доказан по своето основание. За да се
произнесе по размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди
съдът съобрази указаните общи критерии в задължителната съдебна практика,
обективирана в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и
специалните такива, изведени в казуалната, но константна практика на ВКС
по приложението на чл.52 от ЗЗД, подчинени на установените по делото
факти. Конкретно, съдът взе предвид възрастта на увредения към датата на
3
произшествието – 31 години; стресогенното събитие, довело до промяна в
начина на живот на ищеца; телесните увреждания и търпените от него
физически болки и страдания от това, а именно: фрактурата на задната стена
на левия ацетабулум, заедно със задна луксация на бедрената глава на лявата
бедрена кост /фрактура на тазобедрена става/; лечебния и оздравителния
период, който бил съпроводен с голяма болезненост от травмите; наложилата
се сложна хирургична интервенция с фиксиране на фрагментите с инплант,
който следвало да бъде постоянен; продължителния период на възстановяване
от около 6 месеца; констатирания дефицит в активните движения на ставата,
който е възстановен до ниво „трудоспособност“, но е и изцяло, остатъчния
белег 5/1 мм на дясното коляно, затрудненията в ежедневното обслужване,
необходимостта от подпомагане от близките си, което се потвърждава от
събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. С. В., пътувал с ищеца по
време на произшествието и св. Н. И., живееща на семейни начала с ищеца.
Наред с изложеното съдът отчита и дългосрочната прогноза за увредената
става и подлагането и на засилен артрозен процес, посттравматичното
стресово разстройство и изгледите за възстановяване на здравето. Не на
последно място съдът съобрази и икономическата конюнктура към момента
на произшествието, както и практиката на съдилищата в други подобни
случаи. Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че
справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от
ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 60 000 лв., както е приел и
първоинстанционният съд. Този размер не е нито занижен, нито завишен, а
съответен на причинените и доказани болки и страдания. Основателен е и
искът за обезщетение на имуществените вреди, доказан в претендирания
размер от 2 656 лева.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. П. П.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 5 450 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №81 от 19.07.2023 г., постановено по т.д.
№148/2022 г. по описа на СОС, V първоинстанционнен търговски състав.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на
адвокат П. З. П. от САК с адрес: гр.***, бул. „***“ № *, вх. *, ап.**, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 5 450 лв. адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач В. И. Х..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5