РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Русе, 29.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 453
по описа за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 38,
ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на И.Г.Р. ***
против Решение № ППН-01-457/2021 г.
от 14.09.2022 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), само в частта,
с която е оставена жалба рег. № ППН-01-457 от 14.06.2021 г., подадена от
жалбоподателя срещу лицето Е.М., без уважение като неоснователна, по отношение
на камери №№ 1, 5 и 8, в обхвата на които попадат части от етажната собственост.
В жалбата са изведени доводи за
незаконосъобразност на издаденото решение в оспорената му част поради
неправилно приложение на материалния закон. Изложени са твърдения, касаещи заинтересованата
страна Е.М. за това, че лицето няма разрешение да обработва личните данни и да
съхранява такива по закон. Сочи и аргументи, свързани с позоваването на
надзорния орган на протокола от Общото събрание на етажната собственост, за който
липсват данни да е обжалван и на което липсват данни жалбоподателят да е
присъствал, че не съдържал факти, на които надзорният орган се е позовал.
Иска се отмяна на решението. Претендират
се направените в производството разноски. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът в производството – Комисия
за защита на личните данни, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Ганева,
в депозирано по делото писмено становище вх. № 4887 от 06.12.2022 г. по описа
на съда и в проведеното о.с.з. в хода по същество на делото, оспорва основателността
на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирано от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Е.С.М.,
чрез процесуален представител адв. О. Б., също оспорва основателността на
жалбата, като счита решението на КЗЛД в обжалваната му част за законосъобразно.
Претендира присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските с
приложени писмени доказателства за реалното заплащане на адвокатския хонорар
(л. 82 и л. 75 от делото).
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК, административният съд приема за установено следното:
По
фактите
Административното производство е
образувано пред Комисията за защита на личните данни по повод депозирана пред
органа жалба peг. № ППН-01-457 от 14.06.2021 г.,
подадена от И.Г.Р., с предмет видеонаблюдение (стр. 1 - 3 от преписката).
В жалбата си до КЗЛД Р. сочи, че
лицето Е.М. от няколко години живее в блок „ЦЮР-5", вх. Е, ет. 7, не се
регистрира, че живее на адреса, но е поставил 2 бр. камери на партера пред
асансьора и стълбището и 3 бр. камери, за да наблюдава колите си, паркирани
пред блока. Изложени са още твърдения за липса на взето решение от общото
събрание на етажната собственост за монтиране на камери за видеонаблюдение и че
се нарушават конституционните му права, предвидени с разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от Конституцията на Република България.
В условията на залегналото в
административния процес служебно начало и в изпълнение на чл. 26 от АПК, за
започване на производството, органът е предоставил възможност по чл. 34, ал. 3 от АПК на лицето Е.М. /заинтересованата страна в настоящото производство/ за
изразяване на становище и предоставяне на относими доказателства по предявените
в жалбата на Р. твърдения (стр. 22 и 23 от преписката).
В постъпилото становище
от М. било посочено, че в следствие на извършени кражби, нападения и вандалски
прояви във входа, на 17.01.2017 г. от част от живущите във входа бил поставен
въпросът за монтиране на камери за видеонаблюдение с цел охрана на имуществото.
Взето било решение за монтиране на камери, обективирано в Протокол № 27 от 17.01.2017
г. Камерите били монтирани за сметка на М.. При вземане на решението за
монтиране на системата било уговорено камерите да са насочени към двете врати,
на предния и задния вход на блока и вътре в помещението, на партерния етаж в
посока стъпалата и пред асансьора. Преди монтажа на камерите собствениците и
обитателите на последния етаж, заедно с М., решили да поставят камери за видеонаблюдение
само за тях, насочени към трите входни врати на апартаментите, приложена е
декларация съгласие на собствениците на трите апартамента
(вж. стр. 36 от преписката). От М. е посочено, че този етаж е последен и не се
посещава от останалите етажни собственици. След
монтиране на камерите М. твърди, че е уведомил всички желаещи от входа за
възможността да извършват наблюдение на тяхната собственост, но много малко
хора проявили интерес. След поставяне на камерите вандалските прояви
престанали. Към становището си М. приложил и други според него относими писмени
доказателства, както и веществени такива – снимков материал, от които се
установявало разположението на камерите, както и обхвата на заснемането им
(стр. 30 – 53 от преписката).
От органа е било изискано и становище от председателя на управителния
съвет на етажната собственост Мирослав Гецов (стр. 26 и 27 от преписката).
Със становище peг. № ППН-01-457#4 от 27.10.2021
г., от Гецов е посочено, че в следствие на зачестили вандалски прояви и
посегателства върху лична движима, недвижима и обща етажна собственост е било взето
решение за монтиране на камери за видеонаблюдение, обективирано в Протокол № 27
от 17.01.2017 г.
Към становището на председателя на управителния съвет на етажната
собственост Мирослав Гецов също са приложени относими към предмета на жалбата
писмени доказателства – Списък на собствениците във вх. Е, адрес Русе – 7012,
ул. „Муткурова“ 84, вх. Е, присъствали на Общото събрание, проведено на
17.01.2017 г. Видно от съдържанието му срещу името на жалбоподателя, собственик
на ап. 9 липсва положен подпис, удостоверяващ присъствието му на проведеното
Общо събрание; Списък на собствениците и тяхното дялово участие в общите части
на сградата по акта на собственост;
Протокол № 27 от 17.01.2017 г. Съгласно последния, на дата 17.01.2017 г.
се провело Общо събрание на собствениците и обитателите на вх. Е, ЦЮР-5 от 19:00
часа, когато присъствали 48,18% ид.ч. от общите 38,1% части на етажната
собственост. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС за кворум били необходими 67% ид.ч.
от общите. Поради липса на кворум и съгласно закона, събранието било отложено с
един час. Към 20:00 часа представителството било сформирало 53,96% ид.ч. Според
чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС, събранието се смятало за законно при не по-малко от 33%
ид.ч. от общите. Събранието било проведено при посочения в протокола дневен
ред, като т. 4 от последния включвала обсъждане поставянето на LED осв. тела с датчици на етажните площадки,
фоайето, преден и заден вход, камери. Според обективираното в протокола, по т.
4 от дневния ред, след обсъждане на ценовите параметри на единица осветително
тяло – 22 лв., било прието да се подменят 10 бр. тела на площадки и фоайета,
както и един брой LED прожектор с датчик на задната врата (40 лв.). Прието било още, че
монтажът на телата ще се извърши безвъзмездно от част от
собствениците: Е.М., Мирослав Гецов, Ирия Гарабедов и Ивайло Обретенов, а
монтажът на камерите ще бъде за сметка на Е.М.. (стр. 28 – 34 от преписката).
С оглед изясняване на случая и в
изпълнение на Заповед № РД-15-20 от 17.01.2022 г. на Председателя на КЗЛД е
извършена проверка по предмета на жалбата на Р. до КЗЛД. (стр. 54 – 81 от
преписката)
Изготвен е констативен протокол от
дата 28.02.2022 г., с приложен към него снимков материал, както и Въпросник за
извършване на проверки с предмет видеонаблюдение – Приложение № 2 към Инструкция
за практическото осъществяване на надзорната дейност на КЗЛД, попълнен
собственоръчно от М. и предаден на проверяващия екип, като са налице данни за
проявено съдействие и осигурена възможност от М. на проверяващия екип за достъп
и събиране на доказателства.
Резултатите от проверката са
обективирани в Констативен акт № ППН-02-138 от 11.03.2022 г.
Проверяващият екип е констатирал, че на посочения в жалбата адрес: гр.Русе, ул. „Муткурова" № 84, бл.
5, вх. Е, се намирала жилищна сграда - етажна собственост, състояща се от седем
етажа и шест входа, като във всеки вход имало по три апартамента на етаж.
Жилището на лицето, срещу което била депозирана жалбата на Р. – Е.М., се намирало
на седмия етаж във вх. Е, а жилището на жалбоподателя се намирало на четвъртия
етаж в същия вход. Системата за видеонаблюдение била инсталирана след взето
Решение на Общо събрание на етажната собственост. Същата се състояла от седем
броя видеокамери HIKVISION, model:
DS-2CE56C0T-IRF 1 MPix,
CMOS сензор, 25 кадъра в секунда, механичен инфрачервен
филтър, обектив: фиксиран 3.6 mm, Ъгъл на видимост:
71°, както, които нямат възможност за запис на звук и един брой камера-шпионка,
1 Mpix, Full HD (1920x1080рх), ъгъл
на заснемане 180°, всичките свързани към записващо устройство с 2 ТВ хард-диск.
Системата за видеонаблюдение позволявала осъществяване на запис и съхранение на
видеокадри на хард-диска на записващото устройство за срок от около три месеца,
след което записите автоматично се изтривали по реда на постъпването им.
Най-старият съхраняван запис бил от дата 18.11.2021 г. Достъп (локален) до
изходящия образ от системата за видеонаблюдение се осъществявала единствено от М.,
а възможност за отдалечен достъп бил предоставен на останалите живущи във входа.
Основанието за извършваното видеонаблюдение било охрана на входа и имуществото на живущите.
Системата за видеонаблюдение била изградена през месец октомври 2020 г. от
„ТЕХ-НЕТ" ЕООД, за което не били предоставени удостоверяващи документи.
Проверяващият екип установил също така пространственото разположение на
видеокамерите и обхвата на заснемане, а именно досежно предмета на доказване в
настоящото производство било констатирано следното:
Камера № 1 била монтирана над прозорец на апартамент на първия етаж,
непосредствено до предния вход и заснемала стълбите, водещи към предния вход,
подстъпа към предния вход, както и площта пред самия преден вход;
Камера № 5 била монтирана на стената над вътрешна входна врата на първия
етаж и заснемала вратата на асансьора, задната входна врата от вътрешната
страна, както и стълбището към втория етаж и
Камера № 8 била разположена на стената на първия етаж над вратата на
асансьора и заснемала вътрешната входна врата и помещението, в което се намират
пощенските кутии на входа.
Прието било, че посредством изградената система за видеонаблюдение се
обработват лични данни на живущи и посетители в етажната собственост, както и
на случайно преминаващи пред входа и по ул. „Муткурова" физически лица.
Установено е още, че не се извършва предаване и запис на моментни снимки
и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud
сървър, E-mail или друго място за съхранение на данни). На обекта не се извършвала
охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната
охранителна дейност, което да има права на достъп до системата за
видеонаблюдение. Системата за видеонаблюдение позволявала идентификация на
физически лица. Същата не позволявала лицево разпознаване на физически лица
(посредством осъществяване на достъп до база с данни). Налице били
информационни стикери, залепени на врата на предния и задния вход,
предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение, които не съдържали информация
относно администратора на лични данни, както и данни за контакт с него. От
страна на М. не били предоставени документи (правила, процедура, инструкция или
други), регламентиращи обработване на лични данни чрез система за видеонаблюдение.
На 08 и 09.06.2022 г. Комисията провела
заседание, на което приела жалбата на Р. за процесуално допустима и като страни
в административното производство конституирала: жалбоподател - И.Г.Р., ответна
страна - Е.М., посочен като пасивно легитимирана страна от жалбоподателя и
Мирослав И. Гецов, в качеството на председател на управителния съвет на
етажната собственост. (стр. 99 – 104 от преписката).
За насроченото за 20.07.2022 г. заседание на Комисията за разглеждане на
жалбата по същество, страните са редовно уведомени като им е било указано
разпределянето на доказателствената тежест (стр. 87 – 92 от преписката).
На 20.07.2022 г. Комисията провела
заседание, на което приела решение, с което по т. 1 оставя жалбата на Р. без
уважение като неоснователна по отношение на камерите /в обжалваната част на
решението досежно камери №№ 1, 5 и 8/, в обхвата на които попадат части от
етажната собственост (стр. 105 – 109 и стр. 13 – 21 от преписката).
За да достигне до този правен извод,
органът е обсъдил легалните дефиниции на понятията „лични данни“,
„администратор“ и „обработващ лични данни“ в контекста на установените по случая
факти и обстоятелства. Приел е, че заснемането на дадено лице с камера
несъмнено представлява лични данни по смисъла на закона, доколкото то позволява
това лице да бъде идентифицирано. Видеозаснемането също безспорно представлява
обработване на лични данни с автоматични средства. В конкретния казус администратор
се явява лицето Е.М., предвид обстоятелството, че последният определя целите и
средствата относно видеонаблюдението и има достъп до него, като отговорността
на лицето се определя основно от това в какво качество то действа при съответната операция по обработване на
личните данни. Предвид обстоятелството, че
видеонаблюдението се осъществява в обект, етажна собственост, Комисията е
посочила, че съгласно Закона за управление на етажната собственост общото
събрание приема решения по други въпроси, свързани с управлението на общите
части, извън изрично изброените в чл. 11, ал. 1 от ЗУЕС. Предвидени са
необходимите кворум - чл. 15 от ЗУЕС и мнозинство, като последното е поставено
в зависимост от въпроса, който се обсъжда - чл. 17 от ЗУЕС. Прието е, че по
административната преписка не е спорно, че е предоставен Протокол № 17 от
17.01.2017 г. от проведено събрание на етажната собственост, при необходимия
кворум и мнозинство, на което е взето решение за монтиране на камери за
видеонаблюдение. Решението не е обжалвано. В допълнение е предоставен протокол
- списък със съгласие на собственици/наематели на апартаменти, от ап. ап. 18,
19 и 20 на ет. 7, които допълнително са изразили съгласие с монтиране на камери
за видеонаблюдение на ет. 7. Посочено е още, че доколкото не е спорно, че в
етажната собственост с адрес: гр. Русе, ул. „Муткурова" № 84, бл. 5, вх. Е
е взето решение при необходимия кворум и мнозинство от етажната собственост за
поставяне на камери, може да се направи извод, че по отношение на камери №№ 1,
5 и 8, които заснемат части от етажната собственост е налице правно основание за монтиране на система за видеонаблюдение и съответно за
експлоатацията й, аргумент от разпоредбата на чл. 6, § 1, б „а" от
Регламент (ЕС) 2016/679.
Заверен препис от Решение №
ППН-01-457/2021 г. от 14.09.2022 г. на Комисията за защита на личните данни е
връчен лично на жалбоподателя на 27.09.2022 г. (вж. Писмо изх. №
ППН-01-457(21)#17 от 21.09.2022 г. и известие за доставяне на пратка ИД PS
1113 011NJ4 Z на стр. 93
и 94 от преписката).
Жалба против частично оспорения акт
на КЗЛД е депозирана пред Административен съд – Русе на 11.10.2022 г. (л. 1 от
делото).
Правни
изводи
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане,
като предявена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от страната,
инициирала административното производство с правен интерес от обжалване и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението е издадено от компетентен
орган съгласно чл.6 от ЗЗЛД –Комисията за защита на личните данни в качеството
си на постоянно действащ независим надзорен орган, в изискуемата от закона
писмена форма и при спазване на административно производствените правила .Решението е взето в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД и чл. 8, ал. 7 от ПДКЗЛДНА.
Актът съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК
реквизити, спазени са изискването за форма, посочени са мотивите - фактически и
правни основания, на които почива. При издаването му не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила, които да мотивират неговата отмяна.
Комисията е изяснила в цялост фактите и обстоятелствата по случая, като на
страните е предоставена възможност да участват в производството по
постановяване на обжалвания акт и да сочат доказателства.
В оспореното Решение, подробно, аргументирано и мотивирано са съобразени
фактическите и правни основания, въз основа на които надзорният орган е счел
жалбата на субекта на данни за частично основателна и е преценил необходимостта
от упражняване на корективните правомощия по чл. 58 §2 от Регламент 2016/679.
Същите Комисията упражнява по целесъобразност, спрямо необходимостта наложените
санкции да са ефективни, пропорционални и възпиращи, както и в пълна степен да
могат да защитят индивидуалният и обществени интерес, продиктуван от
необходимостта от спазване на правилата за защита на личните данни.
Съобразявайки необходимостта за съответния администратор да се въздейства
предупредително, но и да се санкционира незаконосъобразното и недобросъвестно
обработване на лични данни, Комисията е извършила преценка по целесъобразност
за това какви свои корективни правомощия да упражни. Наложената санкция, под
формата на принудителна административна мярка, на администратора Е.М. да
съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента,
е съобразена с това, че администраторът е извършил обработване на лични данни в
противоречие с принципа, прогласен от Регламента, а именно „свеждане на данните
до минимум".
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Комисията за защита
на личните данни, наричана по-нататък "комисията", е постоянно
действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при
обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези
данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този
закон.
Съгласно легалното
определение на § 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗЛД, По смисъла на този
закон 1.
"Лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. "Обработване"
е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Според чл. 1, т. 1.
"лични данни" от Регламент (ЕС) 2016/679 означава всяка информация, свързана с
идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. т. 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 гласи, че "обработване"
означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни
или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране,
записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна,
извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване
или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване.
В чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 са посочени изискванията
при събиране и обработване на личните данни: 1. Обработването е
законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните
условия:
a) субектът на данните е
дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни
цели;
б) обработването е
необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна,
или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването
на договор;
в) обработването е
необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо
администратора;
г) обработването е
необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните
или на друго физическо лице;
д) обработването е
необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването
на официални правомощия, които са предоставени на администратора;
е) обработването е
необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета
страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или
основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на
личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.
Изрично в чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено, че когато
обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в
състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на
личните му данни.
В § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД (изм., бр. 17 от 2019 г.) е предвидено, че
по смисъла на този закон "Администратор", с изключение на администратора по
глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. А съгласно т. 3. от ДР на ЗЗЛД "Обработващ лични данни" е
понятието по чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съответно според чл. 4, т. 7 и т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679
"администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен
орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя
целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата
за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава
членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат
да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.
"Обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице,
публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от
името на администратора.
Безспорно, в случая
обработването на личните данни е осъществено в сграда в режим на етажна
собственост. Визираната хипотеза на осъществено видеонаблюдение в жилищни
сгради в режим на етажна собственост е установен в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "а" и чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, в които са установени правомощията на
Общото събрание на ЕС като орган на управление. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "а" от ЗУЕС, Общото събрание приема
решение за извършване на разходи, които са необходими за поддържане на общите
части. Нормата на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС определя, че посоченото решение се взема с
мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални част от общите части на
етажната собственост. Същото мнозинство е определено и в чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС, за вземане на решение
за поставяне на рекламни или технически съоръжения на сградата и т. н.
Наведените в жалбата
доводи и мотивите на административния орган обосноват наличието на спор между
страните по отношение на фактите, установени в хода на административното
производство, относно валидността и законността на решението на ОС на ЕС. Както
вече се посочи това решение на ОС на ЕС е валидно, законно с оглед на
изискването на кворум, не е оспорено на законовоопределения начин и е влязло в
сила. Не е спорно, че в т. 4 от Протокол № 27 от 17.01.2017
г. е посочено, че монтирането на камерите ще е за сметка на Е.М.. Съгласно
Закона за управление на етажната собственост, общото събрание приема решения по
други въпроси, свързани с управлението на общите части, извън изрично
изброените в чл. 11, ал. 1 от ЗУЕС. Предвидени са необходимите кворум /чл. 15
от ЗУЕС/ и мнозинство, като последното е поставено в зависимост от въпроса,
който се обсъжда /чл. 17 от ЗУЕС/. Безспорно е, че в етажната собственост с адрес: гр. Русе, ул. „Муткурова" № 84, бл. 5, вх. Е,
е взето решение при необходимия кворум и мнозинство, от етажната собственост,
за поставяне на камери, от където и извода, че за камери №№ 1,2,3,4,5 и 8,
които заснемат части от етажната собственост е налице правно основание за
монтиране на система за видеонаблюдение и съответно за експлоатацията й, аргумент
от разпоредбата на чл. 6 § 1, б „а" от Регламента. Не са предоставени
данни решението на етажната собственост, обективирано в Протокол № 27 от
17.01.2017 г., да е обжалвано, т. е същото е влязло в сила и етажните
собственици, следва да се съобразяват с него.
Ирелевантни
към предмета на настоящия спор се явяват твърденията на жалбоподателя - Р., че
във вх. Е на партера има две стаи, които се дават под наем на фирма ЕТ „Илко
Илчев" от Пловдив", а по настоящем и на друго лице. Ирелевантно към
настоящото производство е обстоятелството дали е искано съгласие от ЕТ „Илко
Илчев" за монтиране на камери за видеонаблюдението, предвид факта, че
камерите за видеонаблюдение са монтирани на обект, който е етажна собственост,
след решение на етажната собственост, което не е обжалвано. Ирелевантно е дали
е дадено съгласие от ЕТ „Илко Илчев“ или новия наемател. В тази връзка трябва
да се направи уточнението, че обработването на лични данни от администратор на
лични данни, както в публичната, така и в частната сфера е законосъобразно, ако
е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1
б. а– е от Регламент (ЕС) 2016/679 . Съгласието е едно от основанията за
събиране и обработване на лични данни. Независимо от факта, че то е посочено на
първо място, важно е да се знае, че всички правни основания са алтернативни и
равнопоставени, като същите не са подредени в йерархична зависимост. Наличието
на което и да е от тях прави обработването законосъобразно, при условие, че са
спазени и другите изисквания на регламента. В конкретния случай е налице
решение на ОС на ЕС относно монтиране на камерите за видеонаблюдение, в което е
обективирано съгласието на етажните собственици по смисъла на чл. 6, §1, б.
„а" от Регламента, във вр. с чл. 17 от ЗУЕС, поради която причина за
камери № 1,5, и 8, съгласно описанието от констативния акт е налице правно
основание за обработване на лични данни. Осъществяваното
видеонаблюдение е основано на изрично съгласие на ОС на ЕС и преследва законна
цел – опазване личността и имуществото на живущите в блока лица. Въз основа на
изложеното настоящият състав счита, че оспореното решение на Комисията за
защита наличните данни е законосъобразно, постановено при правилното приложение
на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, което налага отхвърляне на оспорването.
В този смисъл са Решение № 9111 от
9.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2020 г., V о. и Решение № 2864 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
629/2021 г., V о. по идентични казуси.
По разноските
С оглед изхода на спора ответната
страна има право на разноски за процесуално представителство, които съдът на
основание наредбата за правна помощ определя на 100лв.,дължими от жалбоподателя
Заинтересованата страна претендира
разноски поради което и по арг. от чл. 143, ал. 3
и ал. 4 от АПК
и с оглед изхода на спора следва да се присъдят в размер на заявеното и платено
1100лв адвокатско възнаграждение, включващо съгласно Наредба 1 / 2004г. за
адвокатските възнаглаждения изм. С ДВ бр.88/2022г./ -чл.8 ал.2 т.10 и параграф 2 а сумата от 900 лв и
дължимия ДДС, т.е 1100лв.,като при утвърденият минимум и наличието на
хипотезата на параграф 2а възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на И.Г.Р. ***
против Решение № ППН-01-457/2021 г.
от 14.09.2022 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), само в частта,
с която е оставена жалба рег. № ППН-01-457 от 14.06.2021 г., подадена от
жалбоподателя срещу лицето Е.М., без уважение като неоснователна, по отношение
на камери №№ 1, 5 и 8, в обхвата на които попадат части от етажната
собственост.
ОСЪЖДА И.Г.Р. *** да заплати на КЗЛД –София
сумата от 100лв.разноски за юрисконсулско възнаграждение
ОСЪЖДА И.Г.Р. *** да заплати на Е.С.М. ***
сумата от 1100лв. разноски за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
Съдия: