Р Е Ш Е Н И Е
№ 745/6.12.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно заседание
на 06.11.2023 г. в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА
ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия
Златева адм.дело № 225 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на А.Р.П. *** против Заповед № 23-0367-000020 от 14.02.2023 г., издадена от ВПД Началник РУ – Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С жалбата се оспорва
заповедта, като се излагат съображения, че същата е незаконосъобразна -
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и
противоречие с материалноправните разпоредби. Моли да бъде отменена. В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира
присъждане на сторените разноски.
Ответникът по жалбата чрез
процесуален представител оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –
Пазарджик, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото
и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1, във връзка
с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената
заповед и на посочените в жалбата основания, приема от фактическа и правна
страна следното:
На жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №
770542/14.02.2023 г. за това, че на 13.02.2023г., около 22:15 часа в
гр.Сърница, ул. „Дъбраш“ е управлявал лично МПС – лек автомобил „***“, модел „*“
с рег. № *** след употреба на алкохол – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На лицето е направена проверка с техническо средство ALCOTEST
7510 с фабричен № ARNA
0197 в 23:31 часа, при
която е отчетен резултат от 1,28 промила алкохол в издишания въздух.
Нарушителят е подписал акта без възражения. Издаден му е талон за изследване
№ 100835/13.02.2023 г. и му е връчен на в 23:40 часа.
На 14.02.2023г. е издадена
от ВПД Началника на РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик ЗППАМ №
23-0367-000020, с която на А.П. е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Оспорването е допустимо - направено е от
легитимирано лице с правен интерес /собственик на МПС, спрямо когото е
приложена обжалваната ПАМ/, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, като разгледано по същество е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Според чл. 172, ал. 1, изр.
първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената по делото заповед №
312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик е видно, че
правомощията по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, 5 буква „а“, 6 и 7 от ЗДвП са делегирани на началниците на районни
управления при ОД на МВР – Пазарджик – в случая на Началника на РУ – Велинград
при ОД на МВР – Пазарджик. В този смисъл заповедта е издадена от
компетентен орган.
Обжалваният административен акт е постановен
при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание.
Изрично е посочено както правното основание за налагане на ПАМ, така и
фактическото основание за издаването на заповедта. Посочени са всички релевантни
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които
законът свързва прилагането на наложената ПАМ, като съдът възприема същите за
достатъчни мотиви, които да обосноват правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие, съответно – да осигурят възможност на
адресата на акта също да защити правата си. А дали и доколко е налице така
обоснованото от фактическа и правна страна основание за прилагане на
принудителната административна мярка, е въпрос на материална, а не на формална
законосъобразност на административния акт.
Съдът приема, обаче, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон.
В случая на водача на МПС – жалбоподателя П.
- е предоставен талона за изследване, като му е
указано в срок до 120 мин, считано от 23,40 ч. на 13.02.2023г. / когато му е
връчен талонът/ да се яви в МБАЛ Велинград за медицинско и химическо изследване
– какъвто избор е направил жалбоподателя. Едновременно с извършване на
проверката за концентрация на алкохол в кръвта – приключила в 23,31 ч. – е
издадена заповед за задържане на П. за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ-Велинград. Освободен е на 14.02.2023г. в 23,05 ч.
Законодателят е вменил в
чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози задължение на полицейските
органи в случаите, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, да съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор
или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване. Видно от събраните по делото доказателства това
задължение не е изпълнено, с което е нарушена процедурата по установяване
концентрацията на алкохол. Съответно
жалбоподателят е бил в обективна невъзможност сам да се яви в болничното
заведение – поради задържането му за времето от 23,31 ч. на 13.02.2023г. до в 23,05
ч. на 14.02.2023г.
Затова съдът приема, че
административният орган е издал изградил
извода си за извършване на вмененото нарушение при липса на доказателства и в
нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК
- индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая - не е събрал чрез регламентираните в АПК
способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин, че
водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила
това обстоятелство.
По изложените съображения оспорената заповед
следва да бъде отменена. В тежест на ответника следва да се възложат сторените
от жалбоподателя разноски в размер на 410лв, от които 10лв ДТ и 400лв
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
По изложените съображения Административен съд
– Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
за прилагане на ПАМ № 23-0367-000020 от 14.02.2023 г., издадена от ВПД Началник
РУ – Велинград към ОДМВР – Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пазарджик
да заплати на А.Р.П. *** сторените
разноски в размер на 410лв.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
/п/