Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в.гр.дело
№ 3955 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 22055/24.01.2019 г., постановено по гр. д. № 83246/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 61-ви състав е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №518273/29.10.2018 г. постановено по гр. д. 83246/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 61 състав.
Срещу така
постановеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена
редовна и допустима въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД. В
жалбата се излага, че допуснатите в решение №518273/29.10.2018 г.
постановено по гр. д. 83246/2017 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав грешки не
представляват фактически такива. Поддържа, че в диспозитива на соченото решение са посочени наименования на
дружества, които не са страна в производството, както дължима сума различна от
процесната, поради което жалбоподателят не е бил осъден да заплати свое
задължение и за него не е бил налице правен интерес от подаване на въззивна
жалба. Излага, че дружеството ответник не е било уведомено за производството по
чл. 247 от ГПК. Поддържа, че в решението липсва съответствие между мотивите и
диспозитива, като с постановяване на обжалваното решение съдът по недопустим
начин е изменил волята си. Претендират се разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцовото
дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, в който се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Излага се, че от
обстоятелствената част на поправеното решение, както и от материалите по гр. д.
83246/2017 г. са видни страните по делото и размера на процесните суми, поради
което допуснатите в диспозитива грешки са фактически такива. Излага, че на
ответника е била дадена възможност да вземе становище по искането по чл. 247 от ГПК, доколкото същото му е било връчено от съда със съответни указания. Иска
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и
изложените във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното от
фактическа страна:
Производството
по делото е било образувано по подадена от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД искова молба срещу ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД. Исковата претенция, с правно основания чл.411 от КЗ, е за
заплащане от страна на ответника – застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на ищеца – застрахователно по имуществена застраховка на сума от
1777,62 лв. (след допуснато изменение на иска в открито съдебно заседание на
02.10.2018 г.) – обезщетение за имуществени вреди нанесени на МПС „БМВ“, модел
„Х 5“ с рег. Номер *******от съществило се на 06.05.2017 г. ПТП между град
Дупница и село Бистрица, причинено от водача на МПС марка „Мазда“, рег. Номер *******.
С решение №518273/29.10.2018
г. постановено по гр. д. 83246/2017 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав съдът е
осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 295,77 лв. – обезщетение платено по
застраховка „Каско“за застрахователно събитие настъпило на 01.07.2013 г. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата.
Ответникът е осъден да заплати и разноски – 50
лв. за държавна такса, 20 лв.- депозит за свидетел, 200 лв.- депозит за вещо
лице и 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното
пред настоящия съд решение съдът е уважил молбата на ищцовото дружество за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото решение, като
е осъдил ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД сумата от 1777,62
лв. обезщетение платено по застраховка „Каско“ за застрахователно събитие на
06.05.2017 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата. ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД е осъдено
да заплати и разноски – 71,10 лв.- държавна такса, 10 лв.- такса за издаване на
2 бр. съдебни удостоверения, 60 лв.- депозит за възнаграждение на свидетел, 600
лв.- депозити за вещи лица и 360 лв. – адвокатско възнаграждение
С оглед
приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
269 ГПК, вр. с чл. 247, ал. 4 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящата състав намира постановеното от
Софийски районен съд, 61-ви състав, решение за валидно, допустимо и правилно.
Съображенията на съда в тази връзка с оглед изложените от въззивника доводи са
следните:
Съгласно
константната съдебна практика, за да е налице основание за поправка на явна
фактическа грешка е необходимо да се установи несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението, както и когато съдът е пропуснал да изрази в решението част от иначе
напълно формираната своя воля. (В този смисъл определение № 295 от 9.06.2009 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 328/2009 г., III г., решение № 34/14.02.2012 г. по гр. д.
№ 684/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о, решение № 164/24.04.2015 г. по гр. д. №
5934/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 27/11.03.2016 г. по гр. д. № 3502/2015
г. на ВКС, ІІ г. о)
В разглеждания
казус е налице очевидна фактическа грешка. С оглед изложените от съда мотиви,
същият изцяло е формирал волята си за решаване на спора вкл. досежно страните в
производството и спорния предмет. В обстоятелствената част на решението
правилно са посочени наименованията на страните, датата на процесното ПТП, номера
и периода на валидност на полицата по застраховка „Каско“ сключена между
ищцовото дружество и водача на участвалото в ПТП МПС „БМВ“. Ясна е волята на съда във връзка с
основателността на иска. Съдът е формирал воля и за присъждането на разноски в
производството с оглед неговия изход, които с оглед уважаване изцяло на иска
следва да бъдат присъдения в целия сторен размер в полза на ищеца.
При така
формирания извод за наличие на очевидна фактическа грешка в „основното“ решение
по спора, доколкото волята на съда е бива ясна с оглед изложените от него
мотиви, съдът намира, че за двете страните по спора е съществувала равна
възможност да сезират съда за съществуващото и установено от тях несъответствие,
както и че едновременно с това, ответникът е имал възможност да обжалва
решението, като неправилно по същество, доколкото същото не е в негова полза,
поради което неоснователни се явяват твърденията във въззивната жалба, че ответникът
не би имал правен интерес от подаване на въззивна жалба срещу решението
поставено по същество на спора.
Съдът намира
за неоснователно твърдението на въззивника, че е бил лишен от възможност да вземе становище по
молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка, доколкото видно от разписка
за връчване на съобщение (л.138 от делото пред СРС), на 15.11.2018 г. на
ответника е връчен препис от молба вх. №5180192/07.11.2018 г., в която именно
се съдържа искането на ищеца за поправка на фактическа грешка в решението по
спора. Видно от разписката на ответника е указана възможността в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да изрази становище по молбата, което същият
не е сторил.
Поради
изложеното, съдът намира, че е налице очевидна фактическа грешка в решение №518273/29.10.2018
г. постановено по гр. д. 83246/2017 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав и
въззивната жалба срещу допуснатата поправка по чл. 248 от ГПК е неоснователно.
Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба – оставена без
уважение.
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 273 от ГПК право на
разноски пред въззивната инстанция има въззиваемото дружество. От същото е направено искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 425,32 лв. с ДДС и е
представено доказателство за реалното им заплащане по банков път, поради което
въззивникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия „ДЗИ – О.З.“ ЕАД пълния
размер от 425,32 лв. с ДДС.
Настоящият съдебен акт не подлежи на
касационно обжалване, предвид обстоятелството, че решението, чиято поправка се
иска по реда на чл. 247 от ГПК също не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
22055/24.01.2019 г., постановено по гр. д. № 83246/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 61-ви състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И
З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 425,32 лв. с ДДС –
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.