№ 137
гр. Тетевен, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100012 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с цена 15 00 лева и посочено основание чл.55,ал.1,пр.1 от
ЗЗД.
Ищцата твърди,че е дъщеря на ответниците х В.а и М.В.. Преди повече от 25 години,
по време на семейно тържество, х заявили на ищцата, че тя ще живее на първия етаж на
собствената им къща с идентификатор х.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Тетевен, одобрени със заповед № РД - 18-16/06.03.2009г. на Директора на АГКК, с
административен адрес град Тетевен, х построена в Поземлен имот с идентификатор х по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Тетевен. Родителите заявили, че ще й
дарят този етаж, от този момент да го счита за свой и да го „стяга както иска". Цветелина
приела с доверие това обещание. Етажът към този момент бил необитаем, построен само на
груб строеж - без замазка на подовете, без изградени ел и ВиК инсталации, дори без
прозорци. Съответно ищцата трябвало да довърши строежа за своя сметка, за да може да го
обитава. Била млада и с ентусиазъм започнала да гради бъдещия си дом. Цветелина вярвала
на обещателите, че ще й дарят имота. Все пак те били нейната майка и баща. Започнала с
поставяне на входна врата. Направила замазка на целия етаж. Поръчала и поставили врати
на стаите. Сменила дограмата, с нова PVC дограма, на целия етаж. Закупила теракотени
плочки за кухнята и коридора, наела и майстори, които ги поставили. Закупила ламиниран
паркет и наела майстори, които го монтирали в хола. На пода в спалнята монтирали мокет.
Тъй като не била изградена ел инсталацията,наела майстори, които я изградили,
включително поставили ключове, контакти и осветителни тела. След това ремонтирала и
измазала стените. Изградили кухня, като прекарала ВиК инсталация, монтирали кухненски
шкафове, мивка и чешма. Налепили фаянсови плочки в кухнята. За всички тези подобрения
1
тя похарчила повече от 20000 (двадесет хиляди) лева, а подобренията са повишили цената на
имота с 15000 лева.
х В.а и М.В. така и не изпълнили обещанието си да дарят имота на Ц.С.. И до днес те не са
сключили договор в предписаната от закона форма на нотариален акт. Преди повече от 20
години М.В. се изнесъл от къщата, тъй като се скарал със съпругата си. През 1998г. се и
развел с нея по съдебен ред. х В.а останала да живее в къщата с дъщерите си и техните
семейства. Няколко години по-късно М.В. прекратил и отношенията с дъщеря си, тъй като
вероятно й бил сърдит, защото останали да живеят при майка си. х В.а ослепяла и имала
нужда от постоянни грижи, които били полагани от ищцата х Вероятно М.В. се озлобил
срещу това, което довело и до нежеланието му да поддържа връзка с дъщеря си.През 2020г.
М.В. завел дело за делба на къщата срещу бившата си съпруга х В.а, по което било
образувано гр. дело 297/2020г. на PC Тетевен. хпоканила баща си и майка си да спазят
обещанието си и да й прехвърлят собствеността върху етажа от къщата. Ответникът отказал,
като заявил, че ще продаде къщата на цигани, но няма да остави дъщеря си да живее в нея.
Също заявил, че за него тя била умряла и никога нищо няма да й дари. хсе почувствала
излъгана.Тя е вложила всичките си пари, които е успяла да спести през живота си, в
подобрения на дома, който й бил обещан от родителите. Сега изведнъж вече й е отказан. Тя
трябва да го напусне и търси начин да намери друго място, на което да живее.Изявленията
на М.В., че се отказва от обещанието си да дари етажа, както и че ще го продаде на трети
лица, провокира хда предяви иск за обезщетяване на разходите, които е направила за
подобрения. Тези подобрения са на значителна стойност - 20000 (двадесет хиляди) лева. В
резултат на тях значително се е повишила цената на имота с 15000 (петнадесет хиляди) лева.
Моли да бъдат осъдени М.В. и Г.Д. В.а да платят на хсумата от 5000 (пет хиляди)
лева, част от сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи цена за извършени
подобрения, които са повишили цената на собствения им имот, представляващ къща с
идентификатор х.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Тетевен,
одобрени със заповед № РД - 18-16/06.03.2009г. на Директора на АГКК, извършени и
заплатени от х
В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска,чрез увеличение до
размера от 12 402.00 лева.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.В писмена защита доразвива
съображенията си по съществото на спора.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника М. М. В.,в който се възразява срещу допустимостта на иска.Излагат се доводи и
за неоснователност на иска.Твърди,че обещание за дарение,съгласно чл.266 от ЗЗД не
произвежда действие,ищцата не е направила подобренията,които твърди,никога не е
разговаряла с него да и прехвърли имота,не е давал такова обещание,ако има извършвани
някакви ремонти,то те са необходими във връзка с поддръжката на имота,а не за увеличение
на стойността му.От твърдените подобрения не се е обогатил,къщата е незаконен строеж и
не следва да се заплащат подобрения.Допусната е делба на сградата между него и другата
2
ответница.Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли да бъде отхвърлен иска.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.Също представя писмена защита по
делото.
От ответницата Г. Д. ИВ. не е депозиран писмен отговор на исковата молба.В
първото открито съдебно заседание по делото заявява,че не оспорва иска.
От представените по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите х и
заключението на съд.-оценителната експертиза,изготвена от вещото лице Р.М.,съдът приеза
за установена следната фактическа обстановка:
Ответниците Г.Д. В.а и М. М. В.,двамата от град Тетевен,Лов.обл. са бивши
съпрузи,като бракът им е прекратен с решение по гр.дело №хг по описа на РС-Тетевен.
През време на брака,на 14.05.1984г,ответникът М.М. закупил от АПК-Тетевен
незастроено дворно място,начиращо се в град Тетевен,регулирано в парцела десета,кв.145
по действащ план на град Тетевен,понастоящем заснето по КККР на град Тетевен с
идентификатор х,като в имота същите изградили жилищна сграда-еднофамилна,със
застроена площ от 71 кв.м.,брой етажи-3,заснета с идентификатор х.1.
С решение по гражданско дело №297/2020г по описа на РС-Тетевен е допусната
съдебна делба между ответниците на посочения имот-дворно място и сграда, при равни
квоти между тях-по ½ ид.част от имота.
Отношенията между ищцата и ответникът х са влошени,като към момента на
приключване на устните състезания по делото в жилищната сграда живеят ищцата и
ответницата х В.а.
Свидетелката х твърди,че ищцата живее на втория етаж от къщата,приземен,който
реално е първи,защото е над приземния ,че заедно с мъжът и закупили теракота за
етажа,мъжът и го поставял,след това слагали ламинат,когато ищцата заживяла на етажа
същият бил излепен,но не бил стегнат,тя правила ремонт.
Свидетелката х твърди,че ищцата и мъжът и правили ремонт-фаянси,плочки
,теракота,сложили подова част,ламинат,ПВЦ,всичко се преобразило.
Свидетелят Нх твърди,че къщата е построена от ответника М.М. със заем от
ДСК,етажът бил обзаведен,било е излепено,на показани и представени от ответника снимки
това се вижда,къщата била излепена външно и вътрешно,имала врати и прозорци,имало
поставени фаянсови плочки.
В заключението на съдебно-оценителната експертиза,вещото лице е посочило
стойност на претендирани подобрения от ищцата,увеличили стойността на имота,в размер
на 12 402.00 лева.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните прани изводи:
Съдът намира, че правилната квалификацията на исковите претенции и по чл. 59, ал.1
3
ЗЗД, а не по посочената от ищеца чл. 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Определянето на правното основание на иска е дейност на съда и същата се
извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед заявеното
искане, като дадената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда.
Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и
подобрения почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 359/21.07.2010 г. по гр.д. №
1205/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., при предявен иск за заплащане на направени подобрения в чужд
имот, основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с
които ответникът-собственик се е обогатил.
Всяко лице /физическо или юридическо/ извършило подобрения на чужда вещ,
увеличавайки стойността и чрез влагане материали и труд, има право на възмездяване
/обезщетение/ за да бъде избегнато, недопустимото от гледна точка принципите на правото,
неоснователно разместване на блага. Правният способ и път на обезщетяване, размер и
срокове на погасителната давност са обусловени от качеството на лицето- подобрител –
владелец, държател или гестор. С разясненията дадени с Постановление № 6 от 27.XII.1974
г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, действащи и към настоящия момент, се приема че
правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има
само подобрителят- владелец, но не и лицето – държател. При изясняване на качеството на
лицето, извършило подобренията в чуждия имот, съдилищата следва да изхождат от
презумпцията на чл. 69 ЗС, изследвайки дали тази презумпция не е оборена. Владението на
чужда вещ, като фактическо състояние по смисъла на чл. 68 ал.1 ЗС предполага
упражняване фактическа власт от едно лице с намерения за своене т.е. упражняване на
фактическата власт със съзнанието, че вещта е негова. Когато фактическата власт се
упражнява по силата на нищожно правно основание, същото е недобросъвестно.
За разлика от владението, държането на вещта е право на едно лице /държател/ да държи
вещта на правното основание, на което е получил фактическата власт. Владението може да
бъде правомерно или неправомерно, но е фактическо състояние, което може да бъде
защитено. Държането винаги /по дефиниция/ е правомерно, след като почива на договорно
основание т.е. на постигнато съгласие, по силата на което е предадена фактическата власт
върху вещта. Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ като
владелец или държател се базира на субективният признак. Това е характеристика на едно
субективно /лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя
- animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно
да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното
право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи
4
вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Така и постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. дело № 2687/2015 г. на
ВКС, II г.о., ГК.
От твърденията в исковата молба, както и от писмените и гласните доказателства
става ясно, че ищецът е държател на имота, предвид учреденото му право на ползване по чл.
56 ЗС,на база неформален договор/св.Чикова твърди,че на сватбата на ищцата ответникът
М.М. е дал ключа от етажа,за който се твърди,че е правила подобрения/.Няма никакви данни
владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС да му е предадено от собственика, или пък то да е
осъществявано от него срещу собственика чрез своене. Оттук няма как да се приеме че
ищцата е държала имота за себе си с намерение да го свои.
При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършени
от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво
качество той го е извършил. Следва да се изясни характерът на претендираните работи. В
случая претенцията на ищеца е с предмет разходите за труд и материали, вложени от него
при ремонтите. Обстоятелството, че е бил държател, не го лишава от възможността да
претендира заплащане на извършени от него строителни дейности. Предприетите от ищеца
СМР в имота е с оглед ползването на имота от него. В случая следва да намери
приложение Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Според
него когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД.
В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно
лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго
лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-
малката сума между обедняването и обогатяването. Такава именно правна квалификация
е дал съда на исковата претенция в изготвения доклад по делото.
В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 83 от 31.07.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2509/2017 г., II г. о., ГК Решение № 385 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 6740/2014 г., IV г. о., ГК, както и Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 г. по г. дело
№ 149/1968 г. на ОСГК на ВС.
С оглед изчерпателност следва да се посочи, че в случая отношенията между
страните не се уреждат по правилата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Приетото в правната теория
определение за воденето на чужда работа без поръчка е законово облигационно отношение,
което възниква в случаите, когато едно лице, наречено управител на работата
или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се
поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което е
наречено заинтересовано лице или доминус, или стопанин. По силата на него гесторът,
който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи дължимата грижа и
да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да
плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка
- на оправданото и истинско гестио - т. е. гесторът предприема извършването на действия за
друго лице, като съзнава и иска това и предприемането на действия отговаря на интересите
5
и на действителната или предполагаема воля на доминуса включва елементите -
1. гесторът извършва фактически или правни действия - осъществява някаква работа, 2.
работата се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда
правна сфера, 3. работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес
и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да
е овластен или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице оправдание за
осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на чуждата работа следва да
отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса.
Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които
той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им.
В настоящият случай изложените фактически твърдения и искането на ищеца,
съответно установените факти по делото, преценени с петитума на иска не сочат на правна
квалификация по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Не са налице твърдения и не са установени факти,
които да водят до извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 61, ал.
1, вр. чл. 60, ал. 1 ЗЗД - извършване на чужда работа - фактически действия само в
чужд интерес и оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес - в интерес на
собственика. В случая ищецът – държател, който има учредено право на ползване по чл. 56
ЗС, също е имал интерес от извършването на процесните СМР. Ето защо, правната
квалификация на искови претенции е по чл. 59 ЗЗД. В този смисъл вж. постановеното по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 385 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6740/2014 г., IV г. о.,
ГК
След като подобренията в процесния имот са извършени от лице с учредено право на
ползване по см. на чл. 56 ЗС, без това да е предвидено в сключен договор за между него и
собственика ,правата се уреждат според правилата на неоснователното обогатяване - чл. 59
ЗЗД.
Под "разноски" се разбира извършването на парично оценими разходи независимо
дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е
намаляло имуществото на владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило
имуществото на собственика.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази съществуването
на имота, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило
съществено, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Това са
разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на
стойността на вещта. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски
(подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота и които не са били
необходими за запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на
стойността на имота (т. 6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум
6
на ВС).
Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане
подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е
подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или
намаляване цената на имота (така решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на
ВКС, ІV г.о. и т. 8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на
ВС). От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено
към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията, но и държателя
не може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение.
Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са довели до
увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за
стойност поради неоснователно обогатяване срещу собственика/ съсобственика, стига
извършеното да не е в изпълнение на договорно задължение. Обяснението е в забраната за
неоснователно обогатяване. Обективното ни материално право я провежда последователно.
То предвижда вземане за връщане (за плащане) на това, с което притежателят на вещното
право на собственост/ съсобственост се е обогатил, а подобрителят е обеднял, дори когато са
изключени материално-правните предпоставки на всеки друг иск за защита на
неоснователно разместените блага (чл. 59 ЗЗД).
Когато държател е извършил подобрения в чужд имот без договорно основание, за
него е изключен искът за реално изпълнение (за плащане на тяхната строителната стойност
според уговореното). За него не възникват и исковете по чл. 72 – 74 ЗС.
При подобрения в чужд имот, извършени от държател, в полза на държателя
възниква парично притезание за неоснователно обогатяване за чужда сметка по чл. 59
ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума между стойността на обедняването
(разходите, които държателят е направил за строителството) и обогатяването
(увеличената стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали,
средства и труд). Длъжник по него е собственика на имота/в случай ответниците,като
съсобственици с равни права/.В този смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 40 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 2004/2017 г. на ВКС, III г.о., ГК.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е необходимо по делото да
бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: обогатяване
на ответника по иска за сметка на ищеца, причинна връзка между обедняването и
обогатяването, липса на основание за това.
На база свидетелските показания,съдът приема,че ищцата е извършила в процесния
имот-жилищен етаж,описан в исковата молба,следните подобрения:
-положена бетонна замаска през 2007г на стойност 2592.00 лева,
-доставка и монтаж на вътрешни интериорзни врати през 2019г на стойност 480.00
лева,
-доставка и монтаж на ПВЦ дограма през 2019г на стойност 1928.00 лева,
7
-доставка и поставяне на теракот през 2007г на стойност 848.00 лева,
-доставка и поставяне на ламиниран паркет пред 2007г на стойност 655.00 лева,
-ремонтиране и измазване на стени през 2007г на стойност 2048.00 лева,
За посочените подобрения-доставка и монтаж на входна врата,изграждане на
кухненски бокс през 2020г,поставяне на фаянсови плочки в кухненски бокс не са събрани
доказателства за извършването им.
Посочените като подобрения –поставяне на мокет в спалня и подмяна на
ел.инсталация не съставляват подобрения,увеличаващи стойността на имота.
Ответникът М.М. е направил възражения за изтекла погасителна давност за
поддобренията. Както се приема в трайната съдебна практика, давността за вземанията за
подобрения тече от датата на извършване на съответния разход, защото тогава вземането
става изискуемо - чл.114, ал. 1 ЗЗД, като за тези вземания се прилага общата 5 - годишна
давност (арг. от чл. 110 ЗЗД). Относно началния момент на течение на давността следва да
се посочи, че за процесния период, в който се твърди да са извършени твърдените СМР
ищцата е била държател на имота, а не владелец. Тъй като давността спира да тече с
предявяване на вземането по съдебен ред, което става с подаването на искова молба,
погасени по давност ще са тези вземания за извършени разходи, които са направени повече
от 5 години преди предявяване на претенцията или в случая преди 04.01.2017 година.
Съобразно изложеното,погасени по давност са следните подобрения,които съдът
приема,че ищцата е извършила: положена бетонна замаска през 2007г на стойност 2592.00
лева, доставка и поставяне на теракот през 2007г на стойност 848.00 лева,доставка и
поставяне на ламиниран паркет пред 2007г на стойност 655.00 лева,ремонтиране и
измазване на стени през 2007г на стойност 2 408.00 лева.
Непогасена по давност е претенцията за следните подобрения: -доставка и монтаж на
вътрешни интериорзни врати през 2019г на стойност 480.00 лева,доставка и монтаж на ПВЦ
дограма през 2019г на стойност 1928.00 лева или обща стойност на непогасените по давност
подобрения-2 408.00 лева.
Тези подобрения съставляват полезни разноски,водещи до увеличаване на стойността
на имота,със сумата от 2 408.00 лева ищцата е обедняла,а ответниците са се
обогатили,поради и което искът следва да бъде уважен до размера на тази сума от 2 408.00
лева,а за разликата до претендираната сума от 12 402.00 лева подлежи на отхвърляне,като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и съгласно чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 от ГПК ,ищцата и
ответникът М.М. си дължат разноски,както следва: ответникът х следва да заплати на
ищцата сумата от 232.23 лева,включваща държавна такса в размер на 96.32 лева съобразно
уважената част от иска,депозит за вещо лице в размер на 58.25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 77.66 лева; ищцата дължи на ответника х разноски в размер на
120.87 лева,за адвокатско възнаграждение.
8
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА,на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, Г.Д. В.а,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл. и М. М. В.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., да заплатят на ЦВ.
М. СТ.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл. ,сумата от 2 408.00/две хиляди
четиристотин и осем/лева,за обогатяването им от увеличената стойност на поземлен имот с
идентификатор х.1 по КККР на град Тетевен,Лов.обл.,вследствие на извършени полезни
разноски за извършването на следните строително-монтажни работи: -доставка и монтаж на
вътрешни интериорзни врати през 2019г на стойност 480.00 лева,доставка и монтаж на ПВЦ
дограма през 2019г на стойност 1928.00 лева ,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
размер ат 12 402.00 лева,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, М. М. В.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл.,да заплати на ЦВ. М. СТ.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата
от 232.23/двеста тридесет и два лева и двадесет и три ст./,представляващи сторени разноски
по делото,определени съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ЦВ. М. СТ.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл. да заплати на М. М. В.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата от
120.87/сто и двадесет лева и осемдесет и седем ст./лема,представляващи сторени разноски за
адвокатско възнаграждение,определени съразмерно отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9