Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 02.08.2017г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „А” въззивен състав в закрито заседание на втори
август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЙОАННА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Рубиева ч.
гр. д. № 5576/17г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435-438
от ГПК.
Делото е образувано по жалба, подадена
от В.А.М., длъжник по изп.д. №20168510404357 по описа на ЧСИ М.П.против действия на ЧСИ по налагане на запор
върху твърдяно за несеквестируемо вземане- вземането на длъжника от трудово
възнаграждение със запорно съобщение до работодателя на длъжника. Поддържа, че
указанията на ЧСИ не са точни, тъй като не сочи точен размер на сумата, която
следва да бъде удържана. Моли съда да постанови решение, с което да отмени незаконосъобразните действия на ЧСИ
Петков по насочване на изпълнението върху несеквестируеми вземания на
жалбоподателя.
Ответникът по жалбата „К.“ ООД /взискател
в изпълнителното производство/ в срока по чл. 436, ал.3 ГПК е подал писмени
възражения. Поддържа, че жалбата е недопустима, а при условията на евентуалност
– неоснователна, като излага съображения в подкрепа на своите твърдения. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В изложените от М.П.ЧСИ рег.№851 с район на действие СГС мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК се излагат подробни
съображения, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена, а по същество-
неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните
и доказателствата по делото на основание чл.437 от ГПК, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
въз основа на ИЛ от 09.09.2016г., издаден по ч.гр.д. №237/2016г. по описа на Районен
съд-гр. Брезник с посочен длъжник
- В.А.М. и
кредитор – „К.“
ООД. За образуване на производството е
подадена молба от взискателя.
ЧСИ
Петков е наложил запор върху
вземането на длъжника от трудово възнаграждение, чрез запорно съобщение до
третото лице - работодател на длъжника, като изрично в съобщението е посочено,
че при удръжките от възнаграждението следва да се съобразяват правилата по
чл.446 от ГПК.
Третото лице-работодател на
жалбоподателката е удържало от възнаграждението й следните суми: 384лв. – на
19.12.2016г.; 383лв. – на 27.01.2017г.; 379лв. – на 27.02.2017г.
В подадената жалба липсват, както
твърдения, така и доказателства за размер на трудовото възнаграждение,
получавано от ищцата. Видно от подадената от ищцата декларация по реда на чл.
83, ал.2 ГПК, самата ищца декларира доход в размер на 770лв. – месечно.
По
допустимостта на жалбата:
При действието на ГПК, в сила от
01.03.2008г., се ограничават хипотезите, при които е допустимо обжалване на
действия на съдебния изпълнител, било то частен или държавен. Основно кръга от
субекти с право на жалба и действията, които подлежат на обжалване, са очертани
в разпоредбата на чл.435 от ГПК. Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът има
право да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо.
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата
е подадена в срока по чл.436, ал.1 от
ГПК против действия на ЧСИ, подлежащи на обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК.
Неоснователно е възражението за недопустимост
на жалбата, поради просрочие, поради следното съображение: Изпратената до В.А.М.
покана за доброволно изпълнение, в която същата е уведомена за наложен запор
върху трудовото й възнаграждение, е получена от В.И.В.– отбелязано „дъщеря“.
При липса на отбелязване, дали лицето е пълнолетно или не е, съдът не би могъл
да приеме, че е налице редовно връчване по смисъла на чл. 46, ал.2 ГПК. При
това положение подадената жалба се счита за подадена в срок. И следва да бъде
разгледана по същество.
По
основателността на жалбата:
Съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че ЧСИ
е бил длъжен да посочи в запорното съобщение точен размер на сумата, която
следва да бъде удържана. Видно от запорното съобщение, съдебният изпълнител
изрично е посочил, че запорът следва да бъде наложен при условията на чл. 446 ГПК, т.е. без да се посяга върху несеквестируемия доход на жалбоподателя. С
това съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си, наложени му от
процесуалния закон. В този смисъл, изпълнителното действие по налагане на
запора е законосъобразно.
Несеквестируеми са тези имуществени
права на длъжника, относно които съдебният изпълнител не разполага с
процесуалната власт да ги възбранява, запорира и продава. Правата, които са
несеквестируеми поради изричната забрана на закона, се сочат в ГПК - чл. 444 и
чл. 446. Относима към настоящия случай е разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 3 ГПК., тъй като чл. 446 ГПК определя размера на секвестируемия доход - тази част
от дохода на длъжника, върху която съдебният изпълнител разполага с
процесуалната власт да го запорира. Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК,
ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго
каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над
минималната работна заплата, може да се удържи само: съгласно т. 3 на чл. 446,
ал. 1 - в конкретния случай - ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лева
месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца,
които издържа. В настоящата хипотеза, съдът намира, че наложеният запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателката в размер на /379лв.-384лв./ е
законосъобразен, тъй като е определен съобразно правилото на чл. 446, ал. 1, т.
3 ГПК, а именно - получава трудово
възнаграждение в диапазона от 600 до 1 200 лева месечно, като по делото няма
изложени твърдения, жалбоподателката да е с деца, които да издържа/. Размерът
на наложения запор се явява законосъобразно определен с оглед частта на
секвестируемия доход, определен от законодателя в чл. 446, ал. 1 ГПК.
Следователно няма основание за намаляване размера на наложения запор.
При този изход на спора, следва да се
присъдят разноски на взискателя – „К.“ ООД, който изрично е направил искане. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед
обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед
техния максимум, а не минимум, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба,
подадена от В.А.М., длъжник по изп.д. №20168510404357 по описа на ЧСИ М.П.против действия на ЧСИ.
ОСЪЖДА В.А.М. да
заплати на “К.“
ООД сумата от 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 437, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.