Р Е Ш Е Н И Е
№ 11 / 20.06.2019
год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като
разгледа докладваното от съдията Радев административно дело № 2 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с § 19 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 год., изм., бр. 58 от 2017 год., в сила от 18.07.2017 год.) и е образувано по жалба на С.И.Б. и С.И.Е. против решение № 2749/25.05.2004 год., издадено от ПК - Созопол, в частта, с която им е отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници на нива от 2.8 дка в м. „...“ и нива от 6.1 дка в м...., в землището на гр.Ч...
Жалбоподателите твърдят, че атакуваното решение е нищожно, тъй като не е спазена изискуемата от закона форма. Молят за отмяната му и връщане на преписката на ОС“Земеделие“ - гр.Созопол с указания по издаването на нов административен акт.
Административния орган – ОС“Земеделие“ - гр.Созопол, не се представлява.
Заинтересованата страна Министерство на отбраната на РБ оспорва жалбата, моли за оставянето й без разглеждане, поради наличието на предходен процес, респ. за нейното отхвърляне.
Жалбата, с оглед релевирания порок на оспорения акт, не се ограничава със срок и изхожда от надлежна страна, поради което е допустима.
В отговор на възражението на заинтересованата страна за недопустимост следва да се отбележи, че съдът понастоящем е сезиран с жалба срещу определена част от административен акт, различна от тази, за която е налице произнасяне по предходното дело, поради което производството е допустимо.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателите са наследници на С.Е. ***.
По делото е представено решение № 2749/25.05.2004 год. на бившата ПК - гр.Созопол, понастоящем ОС“Земеделие“ - гр.Созопол (неподписано), с което на наследници на С.Е. Л.. е признато правото на собственост върху 18 бр. недвижими имоти в землището на с.Ч..; възстановено е правото на собственост върху 13 бр. от тях в стари реални граници; за останалите, като попадащи в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отложила произнасянето при условията на чл.28, съответно чл.28а от ППЗСПЗЗ, до влизане в сила на план на новообразуваните имоти; отказала е възстановяване на собствеността в стари реални граници на 7 бр. имоти, в т.ч. нива от 2.8 дка в м. „...“ и нива от 6.1 дка в м...., землище на с.Ч..; отказала е да признае правото на собственост на 3 бр. недвижими имоти.
За състав на комисията при постановяване на решението са вписани председател, секретар и четен брой (четирима) членове, а самото решение е неподписано в нито един от представените екземпляри (преписи).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна.
Макар да липсва легална дефиниция за нищожен административен акт, законодателят
е задал критериите (conditio sine qua non), на които следва да
отговаря един административен акт, за да е
законосъобразен. Най-общо те са: компетентност на издалия акта орган, спазване
на установената за издаване на акта форма, на административнопроизводствените
правила, на материалните разпоредби, както и и съответствие с целта на закона
(целесъобразност по закон). В зависимост от тежестта на нарушаването на тези
критерии, актът би бил нищожен или унищожаем.
Атакуваното решение на ПК - гр.Созопол, с оглед нормата на чл.60а от ППЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) - редакцията му към момента на постановяване на решението, е следвало да бъде подписано от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" служители от службата. Т.е. волята на комисията, като колективен орган, се формира посредством полагане на подписи от членовете върху решението, в което тази воля е обективирана. Следователно, в случая липсва валидно формирана воля на органа, в изложения в решението смисъл, който порок води до нищожност на атакувания акт. По делото е изискана по реда на чл.152, ал.2 от АПК пълната административна преписка и представеното решение, фигуриращо само като преписи, в няколкото му разновидности, ако и да е извадено от регистъра на земеделските земи, не би могло да доведе до извод, различен от изложения, тъй като по делото липсва подписан екземпляр или друг равнозначен документ, който да е подписан от членовете на комисията и обективиращ волята за приемане на такова решение.
И понеже установеният порок засяга целия оспорен акт, съгласно чл.168, ал.2 от АПК, следва да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на решение № 2749/25.05.2004 год. на ПК - гр.Созопол в неговата цялост, изключая частта, за която вече е налице произнасяне по гр.д. № 1844 / 2004 год. на БРС, служебно известно на настоящия състав.
Освен това преписката се
върне на ОС“Земеделие“ - гр.Созопол за постановяване на законосъобразен акт.
При
този изход на спора, на жалбоподателите се следват разноски, но липсват
доказателства за реално сторени такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.168,
ал.2, чл.172, ал.2 и чл.173,
ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 2749/25.05.2004 год. на ПК - гр.Созопол (понастоящем ОС“Земеделие“ - гр.Созопол), постановено по преписка, образувана по заявление вх.№ 2749 / 10.02.1992 год. на наследниците на С.Е. Л.., с изключение на частта от оспореното решение, за която е налице произнасяне по гр.д. № 1844 / 2004 год. на БРС.
ВРЪЩА преписката на ОС“Земеделие“ - гр.Созопол
за издаване на законосъобразен акт по посоченото заявление.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред
Административен съд – Бургас, в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ