№ 10691
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20231110109103 по описа за 2023 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на А. П. Г., действаща лично и като законен представител на
А. Н. П. срещу Н. Н. П.. Твърди се, че страните са били във фактическо съжителство до
месец април 2022 г., като от връзката им са родени две деца – малолетните Н. Н. П. и А. Н.
П.. Посочва, че причината за раздялата с ответника е системното емоционално, физическо и
психическо насилие, изразяващо се в обиждане, крещене и нанасяне на побой.
Твърди, че на 09.02.2023 г. около 08:20 часа в гр. София, ...., пред сградата на 35 ДГ
„Щастливо детство“ ответникът е отправил заплахи към двамата молители, като е крещял и
обиждал молителката А. П. Г.. Заплашил е същата, че ще я пребие и ще й вземе детето.
Посочва, че заплахите са отправени в присъствието на детето А.. Ето защо иска от съда да
издаде заповед за защита в полза на молителите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата и всички изложени в нея твърдения за извършено домашно
насилие. Отрича да е бил на посоченото от молителката място на процесната дата. Посочва,
че след раздялата с молителката, детето Н. е останало да живее при ответника, а детето А.
при своята майка. Твърди, че А. е жертва на ежедневен тормоз от страна на новия партньор
на майката и сина му. Твърди, че майката ограничава контактите с дъщеря му. Предвид
изложеното иска от съда да отхвърли молбата. Претендира разноски.
Молителката А. Г. депозира становище по отговора на молба, с което оспорва наведените
твърдения за извършено домашно насилие спрямо децата на страните, както и твърденията,
че майката е ограничавала контактите на бащата с детето А..
1
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита.
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие.
В настоящото производство не се спори по делото, че страните са живели във фактическо
съжителство, от което са родени две деца, като страните попадат сред кръга от лицата
посочени в чл. 3 т. 2 и 3 ЗЗДН.
Описаният в молбата акт на насилие на 09.02.2023 г. представлява акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо
насилие спрямо молителката.
По делото е представена Декларация по чл. 9 ЗЗДН.
От представените по делото Акт за раждане № 763/23.08.2016 г. и Акт за раждане №
956/07.10.2010 г. е видно, че молителката А. Г. и ответникът Н. П. са родители на децата Н.
Н. П. и А. Н. П..
Други релевантни към спора писмени доказателства не са представени по делото.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП Люлин, от който е видно, че за детето А. Н.
П. основни грижи се полагат от нейната майка, а за детето Н. Н. П. от неговия баща, като е
посочено, че родителите са разделени от месец април 2022 г. В останалата част не обсъжда
доклада, тъй като пресъздава твърдения на майката, а не лични впечатления. Не са
провеждани срещи с децата.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели.
Съдът е кредитира показанията на св. Д.К., тъй като намира същият за заинтересован от
изхода на спора. Свидетелят е лице, с което молителката А. Г. поддържа близки, интимни
отношения. Отделно самите показания на свидетеля К. са противоречиви. Веднъж завява,
че молителката е била толкова разстроена, че не е отишла на работа. Впоследствие
свидетелства, че след твърдяната случка, е отишла да си върши своята работа.
От показанията на св. З.А., които съдът кредитира, се установява, че на процесната дата,
около 9:00 - 9:30 ч., ответникът и свидетелят са били заедно. Установява се, че детето А. е
привързана към своя баща и обича да прекарва време с него.
От събраните по делото доказателства се установява, че след фактическата им раздяла А. Г.
и ответникът Н. Н. П. са в силно влошени отношения по повод уреждане въпросите относно
родителските права върху двете им деца.
Настоящият състав приема, че не се доказа, че ответникът е извършил описаните в молбата
актове на домашно насилие.
Производството по защита от домашно насилие предполага доказване на изложените
2
твърдения. В настоящото производство, молителите не проведоха доказването на
твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата. Производството
е състезателно и в конкретния случай, ответникът проведе насрещно доказване, с което
обори презумпцията.
За пълнота на изложеното, съдът следва да отбележи, че законът за защита от домашно
насилие има за цел да се защитават жертвите на насилие, а не да се използва за решаване на
родителски конфликти. Противното означава, че се злоупотребява с право.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителите против ответника.
Относно разноските за делото.
Право на разноски има ответникът, който е направил искане за присъждането им,
като е доказал разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение, поради което
същото следва да му бъде присъдено.
При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. П. Г., ЕГН **********, действаща лично и като
законен представител на А. Н. П., ЕГН **********, срещу Н. Н. П., ЕГН ********** за
издаване на заповед за съдебна защита и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, А. П. Г., ЕГН **********, да заплати на Н. Н.
П., ЕГН ********** сумата от 700.00 (седемстотин) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, А. П. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4