№ 96
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20 в закрито заседание на
дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на фондация „С.И Д.“ срещу отказ №
20210713154314/14.07.2021 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър по партидата на „Издателска къща Х.Г.“ ЕООД промяна на едноличния
собственик поради смърт и завещание на дяловете му в полза на жалбоподателя, промяна на
управителя и на адреса на управление. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че не се
установявало жалбоподателят да е придобил членствено правоотношение в дружеството,
тъй като имал качеството на заветник, а не на универсален наследник на едноличния
собственик.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като завещанието,
направено от досегашния едноличен собственик, било универсално, а не завет. Счита също,
че не е налице основание за ограничително тълкуване на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ,
като същата следвало да се счита приложима и по отношение на заветника, а не само за
универсалния наследник.
От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения срещу
основателността на жалбата, идентични с мотивите на обжалвания отказ.
Съдът намира следното:
С аргумент от чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ предпоставка за извършване на вписването е да
са представени доказателства за формалното (от външна страна) съответствие на
заявените за вписване обстоятелства с уредения в закона фактически състав по
тяхното осъществяване/възникване. В настоящия случай заявените за вписване
обстоятелства са промяна на едноличния собственик на капитала в резултат от наследяване
на дружествените му дялове, както и решения за промяна на управителя и на адреса на
управление, взети от новия едноличен собственик. Следователно от представените към
заявлението документи трябва да се установи, че лицето, легитимирало се като нов
1
едноличен собственик и желаещо да бъде вписано като такъв, е придобило надлежно
членственото правоотношение на досегашния едноличен собственик, както и че от
формална страна е взело решенията относно представителството и адреса на управление на
дружеството.
От фактическа страна се установява, че като едноличен собственик на капитала на
„Издателска къща Х.Г.“ ЕООД е вписана В.Л.Г., починала на 09.06.2020 г. Тя е оставила
саморъчно завещание, обявено с протокол от 10.06.2020 г., съгласно което „апартаментът,
находящ се в гр. София, ул. „Оборище“ 1“ е завещан на „Шведската академия в Стокхолм“,
а при отказ или юридическа пречка за придобиването му от този заветник имуществото
следва да се придобие от Национален дарителски фонд „13 века България“. На следващо
място, завещателят е изразил воля, че завещава „цялото останало имущество – движимо и
недвижимо, пари, ценности, права по интелектуална собственост и всичко останало
наследимо“ извън апартамента, на фондация „С.И Д.“ (с предишно наименование „В.Г.“).
Изброени са и конкретни права, предмет на завещанието в полза на фондацията, сред които
правото на собственост върху вила в кв. Бояна, мебели, художествени предмети, картини и
книги, намиращи се във вилата и в апартамента, средства по банкови сметки, а също и
„дяловете от капитала на „Издателска къща Х.Г.“ ЕООД, заедно с всички произтичащи от
тези дялове, права, задължения и фактически отношения, включително всички права по
отношение на активи на дружеството, на ликвидационен дял и всякакви други“.
След обявяване на завещанието фондацията в качеството си на нов едноличен
собственик е взела решения за промяна на седалището на дружеството, както и за избор на
нов управител. Вписването на тези обстоятелства, заедно с промяната в притежанието на
дяловете, е заявено с процесното заявление, по което е постановен обжалваният отказ.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като лицето, взело
решение за смяна на управителя и на адреса на управление и желаещо вписването му като
нов едноличен собственик, не се легитимира като такъв, а само като титуляр на правото
на ликвидационен дял от имуществото на дружеството. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно
физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако е предвидено друго или ако
наследниците поискат да продължат дейността. Когато един закон използва понятие от
регулацията на друг закон, то обемът му – при липса на изрична уредба в друг смисъл –
следва да се определи според закона, който пръв въвежда понятието и се явява
специален за него, в случая – според Закона за наследството. Според чл. 16 ЗН
завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото
имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето,
в полза на което са направени, а тези, които се отнасят до определено имущество, са частни
и придават качеството на заветник.
Следователно специалният закон използва две понятия, относими към придобиването
на права по силата на завещание – наследник и заветник, а в Търговския закон
законодателят е използвал само едно от тях – наследник. Това означава, че според чл.
157, ал. 1 ТЗ продължаването на дейността на дружеството, притежавано еднолично от
починал, може да се извърши само от лице, наследяващо по закон или по универсално
завещание, тъй като само то би било наследник по смисъла на ЗН. Този извод е лесно
обясним с характеристиките на двата вида наследяване и със съдържанието на
членственото правоотношение. Продължаването на дейността може да се извърши само
от това лице, което може да е титуляр на членственото правоотношение, съществувало в
лицето на починалия собственик. От своя страна членственото правоотношение е
съвкупност от права и задължения, вкл. неимуществени, а не се изчерпва само с права.
2
Заветникът обаче е лице, което придобива по силата на завещанието само права, за разлика
от наследника по силата на универсално завещание, който придобива цялото или дробна
част от цялото имущество, схванато като съвкупност от права и задължения.
Ето защо по първия спорен въпрос – с какъв обем е използвано понятието „наследник“
в чл. 157, ал. 1 ТЗ – настоящият състав приема, че то е използвано с обема, даден от
специалния закон, който го въвежда, и това съответства на духа на закона.
Следва да се отговори на въпроса какво качество има фондация „С.И Д.“, в чиято
полза починалият едноличен собственик е направил завещателно разпореждане. За отговор
на този въпрос съдът изхожда от съдържанието на завещателното разпореждане, обсъдено
по-горе, както и от дефиницята, дадена в чл. 16, ал. 1 ЗН. За да е налице универсално
завещание, в полза на лицето следва да се завещае или цялото имущество, или дробна
част от същото (независимо от възможните различни начини за неговото
индивидуализиране). В настоящия случай не е така – видно от текста на завещанието, в
полза на две лица са завещани различни имущества (индивидуално или родово
определени), но не дробна част от тях, а разгледани като самостоятелни обекти на
правото на собственост (недвижими имоти, средства по банкови сметки, движими вещи,
дялове и т.н.). Следователно нито едно от тези лица не отговаря на дефиницията за
универсален наследник по завещание, дадена в чл. 16, ал. 1 ЗН, тъй като нито едно от тях
не е придобило цялото имущество или дробна част от него, и поради това се явява
заветник – титуляр на определени имуществени права (вж. Определение № 51/15.02.2021 г.
по гр. д. № 1537/2020 г. на ВКС, ГК, І Г.О., в мотивите на което се приема, че лицето,
комуто е завещано „останалото наследство“ след направените завети, също е заветник - „по
силата на чл. 16 ЗН и според утвърдената по прилагането му съдебна практика /срв.
решение № 833 от 6.01.2011 г. по гр. д. № 1221/2009 г., на ВКС I г. о./ завещателните
разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на
завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на наследник на лицето, в полза
на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и
придават качеството на заветник на облагодетелстваното лице. В случая не е завещано
нито цялото имущество на завещателката, нито дробна част от него. Завещано е
конкретно имущество, което е обозначено в завещание като "останалото наследство"
след направените завети на други лица“).
Ето защо според настоящия състав фондация „С.И Д.“ има качеството на заветник и по
силата на направеното в нейна полза завещание е придобила комплекс от права, част от тях
индивидуално, а други – родово определени. Сред тези права е и правото върху дружествен
дял, като в този случай предмет на придобиване правото на ликвидационен дял, а не
членственото правоотношение. Следва да се отбележи, че това тълкуване съответства и
изцяло на волята на завещателя – съгласно изразеното в завещанието желание,
„фондацията, изпълнителят на завещанието или определено от който и да е от тях лице
следва да предприеме предвидените в Търговския закон правни и фактически действия за
прекратяване с ликвидация на „Х.Г.“ ЕООД в предвидените от закона срокове. Наличното
имущество на дружеството да се продаде, да се изплатят неговите задължения и
останалото имущество да премине във Фондацията и да бъде използвано за покриване на
текущите й разходи“. Това означава, че завещателят не е искал продължаване на дейността
на дружеството (какъвто е смисълът на наследяването на членственото правоотношение), а
провеждане на ликвидационно производство, като с ликвидационния дял на заветника да
се покрият неговите разходи като юридическо лице.
Поради изложеното обжалваният отказ е законосъобразен и жалбата срещу него следва
да бъде оставена без уважение.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на фондация „С.И Д.“ срещу отказ №
20210713154314/14.07.2021 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър по партидата на „Издателска къща Х.Г.“ ЕООД заявените със
заявление вх. № 20210713154314/13.07.2021 г.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в седемдневен срок
от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4