Решение по дело №3108/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1698
Дата: 22 октомври 2018 г. (в сила от 12 февруари 2019 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20183110203108
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1698/22.10.2018г.

гр.в., 22.10.2018 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Варненският районен съдтридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на първи октомври   през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА  СЛАВОВА

 

 

при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД№ 3108 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано на основание  чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Я.М.В. против НП  819а-5/30.03.2018 г.   на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - в., с което  на основание чл. 81 ал.2 т.6 от ЗБЛД му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева

            В жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на админстративно-наказателното производство, както и за субективна и обективна несъставомерност на извършеното деяние. Сочи се, че твърдяното нарушение не е подкрепено с доказателства.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. З., който  жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено. Излага съображения, че в НП са описани две отделни нарушения, а именно ползването на нередовен документи  управление на МПС с изтекъл срок. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства за виновно осъществяване на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 23.11.2017 г., около 14.10 ч. в гр. в. на пътен възел А. м.в посока – С. Е., въззивникът управлявал МПС – „Р. С.“ с ДК№ ***. На посоченото място същият бил спрян за проверка от дежурни полицейски служители – св. Д.Д. и И.М.. В хода на проверката по документи, въззивникът представил СУМПС №  *********, валидно до 17.05.2017 г.  При така установените факти, на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл. 81 ал.2 т.6 от ЗБДЛ, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

г          В хода на съдебното производство  е разпитан в качеството на свидетели актосъставителят – св.Д.Д. и свидетеля по акта –св. И.М.. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитан в..  Приобщени са към материалите по делото като писмени доказателства материалите по АНП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване  и е приета от съда за разглеждане.

            Наказателното постановление 819а-5/30.03.2018 г.   е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на нарушението в АУАН и НП, респ. описване на две отделни нарушения, доколкото  недвусмислено е посочена волята да се ангажира отговорността на лицето за използване на нередовен документ за самоличност. Описанието на нарушението, от друга страна, кореспондира с правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност.

Като разгледа жалбата  по същество съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл.50 от Закона за българските лични документи, свидетелството за управление на МПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл.1, ал.5, т.2  от ЗБЛД, който се издава от органите на МВР, със срок на валидност 10 години. С изтичането на срока на валидност на СУМПС за водачът се поражда задължението да направи постъпки пред съответните органи да му бъде издадено ново такова. Също така с изтичане на срока на валидност на свидетелството, то се превръща в нередовен документ по смисъла на §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД. С оглед на изложеното, констатираното нарушение правилно е санкционирано по реда на чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД, съобразно който текст се наказва с глоба от 30 до 200 лв. лице, което използва нередовни български лични документи. Съгласно нормата на чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД е именно документ за самоличност, съотв. когато се констатира неговата нередовност, редът за налагане на санкция е съгласно ЗБЛД, поради което правилно е определено правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника

Като неоснователни съдът оцени доводите за субективна несъставомерност на осъщественото нарушение. Съгласно горепосочената разпоредба, въззивникът е бил длъжен да положи необходимата грижа да се информира за срока на валидност на процесния документ, която се съдържа върху материалния носител на същия. За лицето е съществувала и обективна възможност да се информира за  посочената дата, порази което е могъл да предвиди настъпване на общественоопасния резултат от реализираното бездействие. Поради изложеното, съдът намира, че въззивникът е осъществил деянието виновно, при форма на вина непредпазливост, при нейния подвид – небрежност.

   С оглед на изложеното , съдът намира, че НП е  законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено,

Като взе предвид, периода изминал от дата на валидност на документа до датата на извършване на нарушението, а именно надхвърлящ шест месеца, съдът намери, че наложеното административно наказание към минималния размер, но надхвърлящо същия, е справедливо и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Поради изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА  НП №  819а-5/30.03.2018 г.   на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - в., с което на Я.М.В. на основание чл. 81 ал.2 т.6 от ЗБЛД му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.       

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд..

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

СЪДИЯ при PC- в.: