Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
04.05.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на 27 февруари през
две хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени
Ковачка
Антон Игнатов
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 59 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 46/30.04.2019
г., поправено по реда на чл.247 и чл.248 ГПК с решение № 385/25.06.2019 г., по
гр.д. № 1132/2018 г., по описа на Районен съд- Радомир е признато за установено,
че Д.Б.И. с ЕГН ********** *** и И.К.Й. с ЕГН ********** ***, дължат солидарно
на „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК ********* с адрес: гр.Перник, ул.„Рашко
Димитров“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, сумата в размер на 316.75 лева,
представляваща неплатено задължение по Запис на заповед от 26.01.2018 г.,
издадена от И.К.Й. и авалирана от Д.Б.И., ведно със законната лихва смятано, от
17.07.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 662/17.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 763/2018 г. по описа на РдРС,
като е отхвърлен иска за разликата над приетия за установен размер, от 316.75
лева, до пълния предявен размер от 8391.75 лева, като неоснователен.
Със същото
решение са осъдени Д.Б.И. с ЕГН ********** *** и И.К.Й. с ЕГН **********,*** да
заплатят солидарно на НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. Перник,
ул.„Рашко Димитров“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71 сумата в размер на 21.99 лева,
представляваща разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
Осъдено е и „НД
Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.Перник, ул.„Рашко Димитров“,
бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, да заплати на Д.Б.И. с ЕГН **********,***, сумата от
721.69 лева, представляваща разноски по производството, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и на И.К.Й. с ЕГН ********** *** сумата от
721.69 лева, представляваща разноски по производството, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
С определение №
952/11.11.2019 г. по гр.д. № 1132/2018 г. на РС- Радомир, е оставена без
уважение молбата, подадена от „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Перник, ул. „Рашко Димитров“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, с искане за изменение
на Решение № 46 от 30.04.2019 г. и решение № 385 от 25.06.2019 г. и двете
постановени по гр.д. № 1132/2018 г. по описа на Районен съд гр. Радомир, в
частта относно разноските.
Със същото
определение е оставено без уважение искането на ответниците Д.Б.И. с ЕГН **********,***,
обективирано в становище рег. № 4362 при РдРС от 27.09.2019 г. и И.К.Й. с ЕГН **********
***, обективирано в становище рег. № 4363 при РдРС от 27.09.2019 г., за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в разпореждане от
12.09.2019 г., по гр.д. № 1132/2018 г. на РдРС.
В
законоустановения срок адв.К.Т. от ВтАК- пълномощник на „НД Мениджмънт“ ООД е
обжалвала постановеното решение и решението по чл.247 и чл.248 ГПК в частта, с
която искът е отхвърлен, като моли съда да уважи предявения иск в пълен размер.
Жалбоподателят се позовава на съществени процесуални нарушения, свързани с
доклада по делото- отразяването на твърденията на страните и разпределението на
доказателствената тежест; позовава се на неправилност на решението, свързана с
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че изискуемостта е
настъпила автоматично за цялото вземане, след неплащане на две месечни вноски.
Твърди, че съдът неправилно е присъдил разноските по делото.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори от насрещната
страна – Д.Б.И. и И.К.Й., чрез техния представител- адв.С.З. от САК, с които
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди, че разпределението на
доказателствената тежест е направено в унисон със задължителната съдебна
практика- т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 48/2013 г. на ВКС, касаещо
вземане, основано на запис на заповед и каузално правоотношение.
В
законоустановения срок е подадена частна жалба от адв.К.Т. от ВтАК- пълномощник
на „НД Мениджмънт“ ООД, срещу определение № 952/11.11.2019 г. по гр.д. № 1132/2018
г. на РС- Радомир, като моли съда да постанови решение, с което да уважи
претенцията за разноски, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят
направените разноски във въззивното производство.
В срока по
чл.276, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна – Д.Б.И. и И.К.Й., чрез тяхната
представителка- адв.В.Б. от САК, с която частната жалба се оспорва като
неоснователна.
Пред районния
съд ищецът „НД Мениджмънт“ ООД е предявил иск против Д.Б.И. и И.К.Й., с който е
направено искане съдът да постанови решение по силата на което да признае за
установено че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 8391.75
лева, представляваща частично непогасена главница по запис на заповед от
26.01.2018 г., предявен за плащане на 05.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, смятано от датата на продаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, като им се присъдят направените в
заповедното и исковото производство разноски.
В исковата молба
се твърди се, че на 26.01.2018 г. ответникът И.Й. издал в полза на ищеца запис на
заповед, а ответникът Д.И. станал поръчител по същата и по този начин
ответниците се задължили да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 10 200
лева. Твърди, че поради неиздължаване на датата на падежа 05.06.2018 г. ищеца е
заявил вземането по заповедта за изпълнение по реда на чл.417, т.9 от ГПК, като
пред РдРС било образувано ч.гр.д. № 763/2018 г., по което в полза на ищеца били
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че по
записа на заповед имало постъпило частично плащане в размер на 1808.25 лева,
като останал неизплатен остатък в размер на 8391.75 лева, който не бил издължен
от ответниците въпреки настъпилия падеж и предявяването на записа на заповед.
Ответниците И.К.Й.
и Д.Б.И. са оспорили всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба,
като са заявили становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Първият
ответник Й. твърди, че е сключил договор за заем с ищеца за сумата от 1000 лв.
със задължение за връщане на сумата и начислени лихви върху нея със срок до
29.11.2019 г., като към договора имало изготвен погасителен план, в който били
посочени 96 седмични вноски, всяка в размер на по 106.25 лева, като общата
сума, която е получил е 1 000 лв., а следвало да бъде върната след
изтичане на договора за заем, сумата от 10 200 лева, а за обезпечение на
вземането в същия ден ответникът подписал записа на заповед. Твърди, че на
заемополучателят не бил предоставен екземпляр от договора за заем. Сочи, че до получаване
на запорното съобщение по изпълнителното дело били погасени 35 вноски от
погасителния план в общ размер на 3178.75 лева, поради което излага доводи, че
частично предявеният иск за сумата от 8391.75 лева е неоснователен за разликата
над 7021.25 лева, поради извършено плащане преди завеждане на заповедното
производство. Сочи, че тъй като падежа на процесния запис на заповед е
15.06.2018 г., който не съвпада с крайния срок за издължаване на договора за
заем – 29.11.2019 г., вземанията за вноските по договора за заем след датата на
падежа по записа на заповед били неизискуеми, като иска в тази му част, счита
за неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът не дължи процесната сума по записа на заповед, като
отхвърли предявените искове, като неоснователни, поради извършено плащане и
поради ненастъпила изискуемост на вноски от № 21 до № 96, като му се присъдят
направените по делото разноски.
Вторият ответник
И. също твърди, че е сключен договор за заем между ищеца и първия ответник, по
който той се е съгласил да стане поръчител. Също твърди, че заемът е за сумата
от 1000 лв., като на двамата не бил предоставен екземпляр от договора. Сочи, че тъй
като падежа на процесния запис на заповед е 15.06.2018 г., който не съвпада с
крайния срок за издължаване на договора за заем – 29.11.2019 г., вземанията за
вноските по договора за заем след датата на падежа по записа на заповед били
неизискуеми, като иска в тази му част, смята за неоснователен. Двамата молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците не
дължат процесната сума по записа на заповед, като отхвърли предявените искове,
като неоснователни, поради извършено плащане и поради ненастъпила изискуемост
на вноски от № 21 до № 96, като им се присъдят направените по делото разноски.
На основание
чл.190 ГПК ищецът е задължен да представи намиращия се у него договор за потребителски
кредит № ***
Районният съд е
приел, че искът е допустим и частично основателен. Изложени са съображения във
връзка с това, че, видно от приложеното по делото частно гражданско дело №
763/2018 г. на РдРС, се установява, че на 17.07.2018 г. ищецът е депозирал в
РдРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, и на същата
дата съдът е издал Заповед № 662 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил длъжниците И.К.Й. и Д.Б.И.
да заплатят солидарно на „НД Мениджмънт“ ООД сумата от 10200 лева, издадена на
26.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като в законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта за изпълнение, длъжниците са подали възражение за
недължимост на сумите по нея, което е довело до предявяване на настоящия
положителен установителен иск.
Относно
основателността на иска първоинстанционният съд е достигнал до извода,
позовавайки се на т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, че предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, е съществуване
на вземането, основано на записа на заповед, а при въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежи и каузалното правоотношение. При това положение, при наличие на
безспорни данни, че записът на заповед като абстрактна сделка, обезпечава
изпълнението на друго каузално правоотношение между ищеца кредитор и ответника
длъжник, в производството по чл.422 от ГПК, за установяване вземането на
кредитора, следва да бъдат събрани доказателства и да се изследва въпросът,
както за действителността/недействителността на менителничния ефект, така и за
каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на заповед. След като
е достигнал до извода, че е сключен договор за заем за сумата от 10 200
лв. между ищеца и първия ответник, поръчител по който е втория ответник (същият
и авалист по издадения запис на заповед, с който е обезпечен договорът),
първоинстанционният съд е заключил, че в представения и приет по делото договор
за кредит страните изрично са уговорили в чл.1 от същия, че кредитът се усвоява
от Й. в пълен размер, веднага след сключване на договора за паричен заем, като
заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с подписване на договора,
за което е приложен и неоспореният от страните разходен касов ордер от
26.01.2018 г., от който се установява по безспорен начин, че Й. е получил от
ищеца сумата в размер на 10 200 лева, което е удостоверил с полагане на подписа
си в ордера.
За да уважи иска
в размер на 316.75 лева първоинстанционният съд на първо място е приел, че при
проверка редовността на процесния запис на заповед от външна страна по смисъла
на чл.535 и чл.536 от ТЗ, се установило, че същият съдържа всички законови
реквизити. При съобразяване падежа на записа на заповед и падежа на каузалното
правоотношение, което е обезпечено с него, РдРС е достигнал до извода, че съгласно
константната съдебна практика, намерила израз в решение № 108 от 22.07.2014 г.
по т. д. 2418/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 171 от 11.11.2014 г. по т.
д. № 2913/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 249 от 2.02.2015 г. по т. д. №
4224/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., записът на заповед установява изискуемост на вземането
към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед
обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за
реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо
задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в
противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на
обезпечителната функция на записа на заповед. Ако обезпечителната функция на
записа на заповед е по отношение на всички видове задължения по каузалното
правоотношение /главница, договорна, наказателна лихва, такси и др./, следва да
бъде съобразявана изискуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа
на записа на заповед. При доказана обезпечителна функция на записа на заповед,
какъвто е настоящият случай, вземането на основание ценната книга следвало да
би било изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното
правоотношение. В противен случай би се стигнало до това, че на основание
менителничния ефект би могло да се присъдят и законни лихви за забава, смятано
от падежа на ефекта, за задължения, чиято изискуемост настъпва в бъдещ спрямо
тази падеж момент. В този смисъл РдРС се е позовал на решение № 252 от
21.03.2018 г. на ВКС, по т. д. № 951/2017 г., II т. о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК. При тези констатации районният съд е достигнал до извода, че следва
да бъде съобразявана изискуемостта на задължението към датата на падежа на
записа на заповед – 15.06.2018 г. и не следва да се обсъждат доводите на ищеца
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ищецът не е изложил твърдения
относно наличието на предсрочна изискуемост на кредита, а такива са наведени едва
в депозираната по делото писмена защита. Всичкото това е довело до извода за
дължимост на задължение към 15.06.2018 г. само на сумата от 316.75 лева, тъй
като от приетото по делото Приложение № 1 към договор за заем от 26.01.2018 г.
се установило, че към тази дата са падежирали общо 20 на брой седмични вноски,
всяка в размер на 106.25 лева, или общо падежиралото задължение по договора за
потребителски кредит е в размер на 2125 лева. Тъй като не е спорно между
страните, че ответникът Й. е погасил до 31.05.2018 г. сумата в размер на
1808.25 лева, предвид падежа на менителничния ефект, към 15.06.2018 г., остава дължима и
непогасена сума в размер на 316.75 лева, до който размер предявеният иск се
явява основателен и доказан.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на Пернишки окръжен съд намира за
установено следното:
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е постановено от съдия от РС – Радомир в предвидената от закона форма и
в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно. По отношение
на допустимост настоящият състав на въззивния съд намира постановения
първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части- районният съд се е
произнесъл по заявените с исковата молба факти- наличие на облигационна връзка
между страните и дължимостта на претендираните суми. Наред с това предметът на исковото производство съвпада с
този на заповедното. В заявлението по чл.417 ГПК заявителят се е позовал на наличие
на задължение по издаден запис на заповед, като от отговора от ответниците и
събраните писмени доказателства е установено, че е налице каузално
правоотношение- договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и
първия ответник- И.Й..
По въпросите за
неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
Възраженията са
свързани с това, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че възраженията
на ищеца за предсрочна изискуемост на цялото задължение са направени едва с
писмената защита. Твърди се, че това е сторено още с подаване на становището по
отговора на исковата молба, както и това, че ищецът се е позовал на неприложимост
на т.18 от ТР № 4/2013 г., тъй като същото касае банките, а не небанковите
институции. Според същото е необходимо уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост.
По направените
възражения за незаконосъобразност окръжният съд намира следното:
Пред районния
съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК от ищеца „НД Мениджмънт“
ООД против Д.Б.И. и И.К.Й., с който моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат солидарно
на ищеца сумата в размер на 8391.75 лева, представляваща частично непогасена
главница по запис на заповед от 26.01.2018 г., предявен за плащане на
05.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
продаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като им се
присъдят направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответниците са направили възражение, че не се касае за
абстрактна сделка, а записът на заповед служи за обезпечение на договор за заем
№ *** Фактът, че процесният запис на заповед обезпечава договор за
потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и И.К.Й., по който договор поръчител
и другият ответник- Д.Б.И.. Твърди се, че договорът е сключен за сумата от 1
000 лв.
По делото е
представен и приет договор за потребителски кредит № ***, от който е видно, че
на 26.01.2018 г. ищецът, в качеството му на кредитор е предоставил на ответника
И.К.Й., в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 10200 лева, със
срок на кредита от 96 седмици. Сумата е следвало да бъде издължена на 96
седмични вноски, всяка от които в размер на 106.25 лева, с фиксиран годишен
лихвен процент от 0 %, и годишен процент на разходите по кредита от 19,80 %, с
крайна падежна дата 29.11.2019 г. и първа вноска на 02.02.2018 г. Според чл.1
от договора кредитът се усвоява от кредитополучателя в пълен размер, веднага
след сключването на договора, като заемната сума се получава от
кредитополучателя в брой с подписването. Като страна по договора е ответникът Д.Б.И.,
който е подписал същият, в качеството му на поръчител. Към договора е приложено
и приложение № 1 към договор за заем № ***, също подписано от страните. Според
същото ответникът И.К.Й. е извършвал погасявания по кредита, които са както
следва: на 12.03.2018 г. - 440 лв.; на 05.04.2018 г. – 200 лв.; на 05.04.2018
г. – 316.25 лв.; на 25.04.2018 г. – 320 лв.; на 11.05.2018 г. – 320 лв. и на
31.05.2018 г. - 212 лв., или е погасил сумата в общ размер на 1808.25 лв., като
по отношение на този факт не се спори от страните.
Настоящият
съдебен състав намира за правилни изводите на районния съд относно това, че не
са ангажирани доказателства да е сключен договор за сумата от 1 000 лв. Между
ищеца и ответник И.Й.. Нещо повече, от една страна ответниците не са оборили
доказателствената сила на договора, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тъй като договорът, притежаващ силата на частен документ, носи подписа на
страните и се ползва с формалната доказателствена сила на чл.180 от ГПК, а от
друга страна в подкрепа на това е и фактът, че са извършени от ответника Й.
плащания на стойност повече от 1 000 лв., а именно- 1 808.25 лв., към датата
25.05.2018 г., съгласно погасителния план. С подписването на договора страните
са уговорили права и задължения, респективно с подписването му ответникът Й. се
е съгласил с всички от тях и е обвързан да ги изпълнява според уговореното.
Същото се отнася и за ответника И., който се е задължил в качеството му на
поръчител.
Предвид
гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че по делото е доказано наличието на
облигационни задължения на ответниците към ищцовото дружество, които не са
изпълнени от ответната страна и се явяват дължими. Това е така с оглед обстоятелството,
че последната седмична погасителна вноска е с падеж 29.11.2019 г. Към настоящия
момент не са ангажирани доказателства
относно това да са извършени каквито и да било плащания след 25.05.2018 г.,
когато, съгласно погасителния план е извършена последната вноска. Видно от
самия погасителен план единственият компонет, от който се формира месечната
погасителна вноска е главницата. В този смисъл окръжният съд намира, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила по силата на договора. С оглед
размера на отпуснатия кредит- 10 200 лева със заплатените от ответника Й. 1
808.25 лв., ответниците дължат към датата на падежа на последната вноска-
29.11.2019 г. цялата претендирана сума от 8391.75 лв. Ето защо жалбата се явява
основателна и решението, в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над
приетия за установен размер от 316.75 лева до пълният предявен размер от
8391.75 лева, като неоснователен, следва да бъде отменено, като установителният
иск бъде уважен и в тази му част.
По разноските. С
оглед изхода на спора И.Й. и Д.И. следва да бъдат осъдени да заплатят на „НД
Мениджмънт”ООД направените разноски на всички фази на процеса, които, съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК, възлизат, както следва:
По заповедното
производство- заплатен адокатски ховорар в - 300 лв., заплатена такса - 204 лв.
или общо 604 лв.
На фазата на
първоинстанционното производство- заплатен авдокатски хонорар- 510 лв.,
заплатена държавна такса- 167.84 лв. Или общо 677.84 лв.
На фазата на
въззивното производство- заплатен авдокатски хонорар- 750 лв., заплатена
държавна такса- 167.84 лв. Или общо 917.84 лв.
В този смисъл
решението в частта за разноските, както и определение № 952/11.11.2019 г.
следва да бъдат отменени, като бъдат присъдени разноските в горния смисъл.
Водим от горното
и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 46/30.04.2019 г., постановено
по гр.дело № 1132/2018 г. по описа на РС- Радомир, поправено с решение №
385/25.06.2019 г., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от „НД
Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* с адрес: гр.Перник, ул.„Рашко Димитров“, бл.80,
вх.В, ет.6, ап.71, иск, с който се иска да бъде признато за установено, че Д.Б.И.
с ЕГН ********** *** и И.К.Й. с ЕГН ********** ***, дължат солидарно на „НД
Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* с адрес: гр. Перник, ул. „Рашко Димитров“,
бл.80, вх.В, ет.6, ап.71 сумата за разликата над приетия за установен размер от
316.75 лева до пълният предявен размер от 8391.75 лева, като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „НД Мениджмънт“ ООД иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, че Д.Б.И. с ЕГН ********** *** и И.К.Й. с ЕГН ********** *** дължат
солидарно на „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, с адрес: гр.Перник, ул.„Рашко
Димитров“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, сумата за разликата над приетия за
установен размер от 316.75 лева до пълния претендиран размер от 8391.75 лева,
представляваща неплатено задължение по Запис на заповед от 26.01.2018 г.,
издадена от И.К.Й. и авалирана от Д.Б.И., ведно със законната лихва, смятано от
29.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 662/17.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 763/2018 г. по
описа на РдРС.
ОТМЕНЯ решение №
46/30.04.2019 г., постановено по гр.дело № 1132/2018 г. по описа на РС-
Радомир, поправено с решение № 385/25.06.2019 г., В ЧАСТТА МУ за разноските.
ОТМЕНЯ
определение № 952/11.11.2019 г.
ОСЪЖДА Д.Б.И. с
ЕГН ********** *** и И.К.Й. с ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на „НД
Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* с адрес: гр. Перник, ул. „Рашко Димитров“,
бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, както следва:
Сумата от 604
лв.- направени разноски по заповедното производство;
Сумата от 677.84
лв.- направени разноски на фазата на първоинстанционното производство и
Сумата от 917.84
лв.- направени разноски на фазата на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: