Решение по дело №4879/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 102
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Николай Младенов
Дело: 20221100604879
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева

Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора Р. Ст. И.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100604879 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 20.05.2022 г. по НОХД № 7135/2018 г. по описа на СРС,
НО, 8 състав, подсъдимият М. О. Л. е признат за невиновен в това, че на
02.10.2014 г., около 19:00 часа, в гр. София, на ул. С.Т., на паркинг пред
ресторант „Бесо“ се е заканил на В.Ч. В. с убийство многократно повтаряйки:
„*******“, „копеле мръсно“, „боклук гаден, ще ти разгоня фамилията“, „ще те
убия, копеле мръсно“, „ще те заколя“, „ще ти изтръгна гръкляна“, „ще те
намеря и ще ти пратя хора да те убият“ и това заканване да е възбудило у В.Ч.
В. основателен страх за осъществяването му. Поради изложеното и на
основание 304 НПК СРС е оправдал подсъдимия Л. по така повдигнатото му
обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок представителят на
държавното обвинение е депозирал протест срещу постановената присъда, в
който са развити съображения за нейната неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. Твърди се, че процесното обвинение се доказва по
1
категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Иска се
отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна
такава. В условията на алтернативност прокурорът прави искане атакувания
съдебен акт да се отмени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг първоинстанционен съдебен състав.
По повод депозирания протест е постъпило възражение от адв. П. Т. –
защитник на подс. М. Л., с което същият оспорва протеста. В тази връзка
навежда твърдения, че в последния не се съдържат конкретни аргументи, от
които да се изведе какво е становището на представителя на СГП. Адв. Т.
намира първоинстанционната присъда за правилна и постановена съобразно
наказателно-процесуалните разпоредби. В заключение моли СГС да приеме
протестът като неоснователен и да потвърди присъдата на СРС изцяло.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на свидетели.
Пред въззивния съд, прокурорът при СГП заявява, че поддържа
въззивния протест. Изтъква се, че СРС превратно е тълкувал събраните, в
хода на досъдебното и съдебното следствие, доказателства. Излага аргументи
за липса на доказателствен анализ от страна на СРС касателно свидетелските
показания на свидетелите М. и Х.. В заключение пледира за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава. Алтернативно
представителят на държавното обвинение предлага, ако СГС прецени, че са
налице нарушения на процесуалните правила, то да отмени атакувания
съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В хода по същество защитникът на подс. Л. – адв. Т. пледира за пълно
потвърждаване на атакуваната присъда. В тази връзка защитникът инвокира
доводи, че първоинстанционният съд е провел прецизно съдебно следствие, а
също и че е постановил правилна и обоснована присъда.
В хода на съдебните прения защитата на подсъдимия в лицето на адв.
Т. намира въззивния протест за неоснователен. Излагат се твърдения, че
атакувания съдебен акт се явява по съществото си правилен. Инвокира
аргументи, че първата инстанция е достигнала до фактическите си изводи
след прецизен доказателствен анализ. Заявява също, че изводите на СРС
досежно доказателствената стойност на заявеното от свид. В. са напълно
2
акуратни. В тази връзка адв. Т. счита, че действително са били налице
противоречия между заявеното от В. и приетото от прокурора в ОА от
фактическа страна. В заключение защитата моли СГС с решението си да
потвърди атакуваната присъда.
Подсъдимият, в правото си на лична защита и последна дума, заявява,
че се солидализира със заявеното от защитника му. Моли съда да потвърди
първоинстанционния съдебен акт.

Софийски градски съд, като обсъди изложените във въззивната
жалба на подсъдимия и допълнението към нея, заявеното от страните в
съдебно заседание и материалите по делото, въз основа на закона, прие
следното:
След преценка на доводите на страните, както и след цялостна
служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК,
настоящият състав на СГС констатира допуснато от страна на СРС
съществено процесуално нарушение от категорията на посочените в чл. 348,
ал. 3, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, изискващи отмяна на постановения съдебен
акт и ново разглеждане на делото от първата инстанция. Съобразно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, мотивите към присъдата следва да
съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа
страна и въз основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат
съображения, защо едно от тях се възприемат от съда, а други се отхвърлят.
Именно в мотивите към присъдата се проявява в пълната си степен
вътрешното съдийско убеждение и начина, по който същото е било
формирано по въпросите, визирани в чл. 301, ал. 1 и ал. 2 от НПК, които
съдът е задължен да реши с крайния си съдебен акт. Затова и мотивите
представляват задължителна, съществена част от присъдата и не изготвянето
им според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение.
За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно
изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се направи
анализ на установените чрез тях факти като се изложат доводи и съображения
защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Правната доктрина и
съдебната практика са категорични, че когато мотивите са непълни, неясни
или противоречиви е налице процесуално нарушение което е от категорията
3
на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика
означава липса на част от съдебния акт.
Тук е мястото да се посочи, че липсата на мотиви ограничава и
правото на защита на подсъдимото лице. Ефективното упражняване на това
право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения,
съображенията за отхвърлянето на някои доказателства и за взетото решение.
В светлината на горното се констатира, че в настоящия казус първата
инстанция макар и формално към присъдата да е изложила мотиви, по
същество същите са непълни и неясни до степен, приравняваща ги до липса
на такива. Не може да се разбере на базата на какви доказателства
подсъдимият Л. е признат за невиновен и съответно оправдан. Не може също
да се установи кои доказателства съдът е приел за достоверни и кои е
отхвърлил. На настоящата инстанция остава неясно и защо първият съд е
приел, че подсъдимият не е използвал заплашителните реплики,
инкриминирани от държавното обвинение и включени в обвинителния акт.
За наличието на мотиви не е достатъчно съдът формално да отбележи,
че е обсъдил доказателствата по делото, нито пък само да ги изброи или пък
да обсъди една част от тях, а друга да игнорира без коментар при все, че те се
отнасят до релевантни факти. В мотивите на постановената присъда по НОХД
7135/2018 г., СРС е анализирал с известна пълнота единствено показанията на
свид. В.. По отношение на останалите доказателства и доказателствени
средства, находящи се в кориците на делото настоящата инстанция не
открива доказателствен анализ, нито би могла да установи каква е била
волята на СРС досежно тях. От така изготвените мотиви СГС не би могъл да
установи също дали първият съд е кредитирал изготвените 4 броя експертни
заключения по изготвени в хода на ДП видео-техническа експертиза, КСППЕ,
СМЕ и СОЕ. Видно от приложените към присъдата мотиви, решаващият
първоинстанционен състав не е изложил нито един аргумент във връзка и с
част от приложените гласни доказателствени средства. Единственото, което
настоящата инстанция констатира е, че СРС декларативно е заявил, че приема
изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като е
взел предвид показанията на разпитаните свидетели и справката за съдимост
на подсъдимия.
Констатираната от въззивната инстанция липса на действителен анализ
4
на доказателствата в коментираната част, както и тяхното обсъждане, сведено
до общата констатация за възприемането им, се приравнят на липса на
мотиви. Съгласно трайната съдебна практика в мотивите на присъдата трябва
да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и
съответният им доказателствен анализ, а не техният преразказ, като
неспазването на тези правила представлява съществено нарушение на
процесуалния закон. Липсата на мотиви пряко рефлектира, както върху
възможностите на страните, така и върху ревизиращата инстанция да
проследят по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на
проверявания съд. Това съществено затруднява въззивната инстанция при
осъществяване на правомощията си по проверка на атакувания съдебен акт и
в конкретния случай се явява невъзможно.
Липсата на мотиви е съществено нарушение на процесуалните правила
от категорията на безусловните основания за отмяна на присъдата съгласно
чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1 от НПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл. 335, ал. 2 от НПК, представляващо процесуално-правното основание за
взетото решение на въззивната инстанция. С оглед всичко изложено по-горе
въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и
съответно да даде отговори на поставените в протеста и възражението
аргументи, поради невъзможността да бъде установена волята на решаващия
първоинстанционен съд. Предвид, че това нарушение не може да бъде
отстранено от настоящата инстанция, следва присъдата да бъде отменена и
делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Въз основа на изложеното, разглеждане на наведените, в протеста на
прокурора, основания за материална незаконосъобразност на постановения
акт не се налага. Допуснатите съществени процесуални нарушения го
опорочават изцяло и е недопустимо да се ревизира порочен от процесуална
страна съдебен акт, касателно правилното прилагане на материално правни
норми.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2, вр.
чл.348, ал.3, т.1, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.2 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:

5
ОТМЕНЯ присъда от 20.05.2022 г. постановена от СРС, НО, 8 състав,
по НОХД № 7135/2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6