Решение по дело №64/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

156

Година

6.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.27

Година

2012

Председател:

Секретар:

Ищецът «В. З.» -гр.Д., чрез процесуалния си представител ЮК А., излага в исковата си молба, че през 2006 г. и 2007 г. между универсалния му праводател „В. З.” ООД и ответника Д. А. „Д. Р. И В. З.”-Териториална дирекция „Д. Р.” гр.В.Т. е бил сключен договор за съхранение на материали, представляващи Д. Р. и В. З.. Твърди се, че договорът не е бил анексиран за последващ период, във връзка с което в открити и закрити складови помещения, собственост на ищеца, се намират материали, собственост на ответника. Твърди се, че тези материали заемат открита площадка с площ 3 000 кв. м. и закрит склад с площ 600 кв. м., уточнени по граници и индивидуализирани в първото по делото заседание от представителя на ищеца, а именно: открит склад с граници: на север-главен път В. Т. - С. З.; на изток 4-та главна железопътна линия, свързваща В. Т. и С. З.; на запад, закрит склад, и на юг- асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. З., гр. Д.; закрит склад с граници: на север-главен път В.Т.-С. З., на изток - открит склад, на запад-главен път В. Т. – С. З., и на юг-асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. З., гр. Д.. Твърди се, че до ответника са отправяни многократно покани за освобождаване на заетите складове, но до настоящият момент материалите не са преместени и не са освободени заетите от тях площи. Твърди се, че от 01.01.2008 г. до 18.04.2011 г. ключовете за откритите и закритите складови площи са съхранявани при ответника, като вратите К. същите са били и запечатани от служители на ответника, които обстоятелства са лишили ищцовото дружество и неговите служители от достъп до процесните складови площи, при което ответникът се явява недобросъвестен владелец на чужд недвижим имот. Твърди се, че с тези си действия-с ползване от страна на ответника на чужд недвижимия имот, собственост на ищеца, без правно основание за това, същият препятства възможността на ищеца лично да ползва или да отдава под наем откритите и закрити складови площи, реализирайки имуществена облага. Счита, че поради това за него е възникнал правен интерес да търси сумата, с която е обеднял като не е реализирал ползата от наемната цена на откритите и закритите складови площи. Твърди, че съгласно определените от Община Д. минимални наемни цени, месечната наемна цена за ползването на открит склад е 1 лв./кв.м. без ДДС, а за закрит склад е 1.25 лв./кв.м. без ДДС. Твърди, че с оглед на това ищецът не е реализирал полза от наемна цена на открит склад в размер на 3 000 лв. месечно и от наемна цена на закрит склад в размер на 750 лв. месечно. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 45000лв. без ДДС, представляваща наемоподобно обезщетение за ползването на открит склад с площ 3000 кв.м. и закрит склад с площ от 600 кв.м. за периода 21.12.2008г.-21.12.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, както и направените разноски по делото, вкл. ЮК възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. А. „Д. Р. И В. З.”-Териториална дирекция „Д. Р.” гр.В.Т., чрез процесуалния представител мл.ЮК Д.. Оспорва се изцяло предявения иск по основание и по размер, като счита иска за неоснователен. Прави се възражение срещу иска като се сочи, че договорът за съхранение на ВВЗ е бил продължен с анекс от 07.05.2007г. Излага, че договорът е сключен с „В. З.” ООД, но по силата на правоприемство съхраняваните различни материали са преминали К. ищцовото дружество, и с приемането им ищецът се е задължил да ги пази и съхранява по силата на реален договор за влог. Твърди, че между страните не е сключван писмен договор за възнаграждение на дружеството за съхраняваните материали, но законът предвиждал начина и момента на сключване и прекратяване на такъв вид сделки, а те се сключват в момента на приемане и влагане на вещите при влогоприемателя, а прекратяването им е с предаване на вещите обратно. Сочи, че за действителността на тази сделка не е нужна форма, поради което следва да се приеме, че е налице сключен действителен договор за влог между страните, при което ищецът носи отговорност за тяхната цялост и състояние до реализацията и преместването на материалите съгласно чл.24 ал.4 ат ЗДРВВЗ. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът разполага с друг иск за защита по чл. 250 и сл. ЗЗД. Счита, че между страните са се породили отношения на влогодател и влогоприемател по реален договор за влог. При това положение ищецът разполага с възможността да предяви иск по чл.250 и сл. от ЗЗД, което изключва като недопустим иска по чл.59 от ЗЗД, който е предявил с исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като претенциите, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г. на ВС на РБ се погасяват с изтичането на тригодишна давност, когато вземането е срещу държавата и държавни организации. Освен това претенциите за наемоподобно обезщетение се погасяват с кратката тригодишна давност. Възразява, че в случая не е налице неоснователно обогатяване, тъй като то е налице само тогава когато обогатяването реално е настъпило, т.е. когато в патримониума на обогатилия се за чужда сметка е влязло някакво имущество. Освен това следвало да се установи действителния размер на обогатяването на ответника и то в причинна връзка с обедняването на ищеца, което да не надвишава размера на това обедняване. Моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че не спори твърдението на ищеца, че в процесните складове се намират материали на ответника, но оспорва твърдението, че ответникът е канен от ищеца да освободи складовете, както и твърдението, че ответникът притежава ключове за тях. Претендира разноски, вкл. ЮК възнаграждение.

Кат¯ обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Видно от приетия като доказателство по делото договор за съхранение на Д. Р. от 13.09.2006г. е, че същият е сключен между ответника, като възложител, и „В. З.” ООД-гр.Д., като съхранител. Не се спори, че ищецът е правоприемник на „В. З.” ООД-гр.Д.. Страните са се договорили възложителят да предаде на съхранителя за съхранение и пазене в складовите му бази и складове, материали, описани по групови позиции в Приложение № 1 К. договора, собственост на ДА „ДР и ВВЗ”, по количества, разфасовки и качество съгласно БДС, срещу възнаграждение. Съгласно договора, същият е сключен за срок от една година, считано от 01.01.2006г. Съгласно чл.4 ал.2 от него, договорът продължава действието си за всяка следваща година при същите условия след подписване на писмен анекс, по предложение на една от страните, отправено в писмен вид до другата. Съгласно чл.21 т.1 от договора, същият се прекратява с изтичането на срока, посочен в договора /извън случаите по чл.4 ал.2-когато има анекс/.

Видно от приложения анекс от 07.05.2007г. К. договора за съхранение на ВВЗ, страните са се договорили, че договорът е сключен за срок от една година, но считано от 01.01.2007 г.

Като доказателства по делото са приложени 13 бр. протоколи, съставени в периода 17.09.2008г.-08.10.2008г. От тях се установява, че ответникът чрез свои служители са извършили натоварване на различни материали, оставени на съхранение при ищеца, като след натоварването складът е бил запечатан с печата на ТД „ДР и ВВЗ”-В.Т.. Отпечатването също е извършвано от служители на ответника, а служители на ищеца само са присъствали на натоварването, претеглянето и премерването на натоварените материали.

Като доказателства по делото са приложени писмо от 18.01.2010г. от ищеца до ДА „ДРВЗ”, чрез Директора на ТД „Д. Р.”-В.Т., и писмо от 29.11.2010г. от ищеца до Директора на ТД „Д. Р.”-В.Т., получени на 20.01.2010г. и на 02.12.2010г. В първото писмо ищецът е посочил, че след изтичане срока на договора на 31.12.2007г. дружеството праводател не е получавало никакви суми за разноските по съхранение на материалите, но същите все още се съхраняват в складове на дружеството без да е налице договорно или законово основание за това и от страна на ответника не са предприети никакви мерки относно преместването им. Поради това е поискано да бъдат предприети действия по преместването и изнасянето на вещите от складовете на ищцовото дружество. Във второто писмо ищецът посочва, че ответникът му е предложил с писмо от 11.08.2010г. сключването на договор за съхранение на ВВЗ, като ищецът не възразява принципно по сключването на такъв договор.Изложил е, че материалите на ответника продължават да заемат складове на ищеца без да е подписан договор за това, като по този начин ищецът е лишен от възможността както да разполага със своите складови площи, така и да ги отдава под наем на трети лица.

Като доказателство по делото е приложен инвентаризационен опис и сравнителна ведомост от 21.08.2007г., с който документ е извършено описание на наличния инвентар и материали при ищеца К. 27.07.2007г.

Като доказателства по делото са приложени и два констативни протокола от 11.09.2008г. и от 06.10.2011г., издадени от ДА „ДР и ВВЗ”, ТД „ДР”-В.Т.. Приложени са и предавателни сведения за периода 17.09.2008г.-08.10.2008г. И двата протокола, и предавателните сведения касаят периоди извън процесния, поради което са ирелевантни за спора по настоящото дело.

По делото са разпитани свидетелите А. В., служител при ответника и М. В., служител при ищеца.

Свидетелят В. излага, че началото на септември 2008г. започнал работа в ТД „Д. Р.”-В.Т. на длъжността „главен специалист”. Излага, че за извършената проверка на 11.09.2008г. /за която е съставен гореописания констативен протокол/ не си спомня как е ставало отключването и заключването на закрития и открития склад. Сочи, че при извършване на проверката през 2010г. установил, че става отключване и заключване на закрития склад, като той извършил тези действия с ключове, които са били предоставени на ответното дружество от ищеца още преди това. Сочи, че ключовете върнали на ищеца след извършване на проверката през 2011г. Посочва, че при извършване на проверката през 2010г. установили, че в дъното на закрития склад имало и материали на ищеца-електроди. Това разбрал от представителя на ищцовото дружество, който винаги присъствал при извършване на проверките. Сочи, че не си спомня през 2008г. дали е имало материали на ищеца в склада.

Св.В. излага, че работи при ищеца от м.май 2005г. на длъжността „К.” първоначално, след това-„сътрудник охрана”, а от м.май 2012г.-„отговорник спомагателни дейности”. Излага, че винаги на склада имало по два катинара сложени, като ключът за единия стоял в представител на ответника, а ключът за другия-в представител на ищеца, и за да се отключат двата катинара трябвало да присъстват едновременно и двете лица. Излага, че представители и на двете страни поставяли печати-единият печат-от представител на ищеца, а другият-от представител на ответника. Сочи, че не знае ищцовото дружество да има материали в закрития склад. Излага, че не е виждал служители от завода да вземат материали оттам, но няма как и да вземат, тъй като няма как да влязат сами, без присъствието на представител на ответното дружество.

По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, изцяло възприето от съда като компетентно и обективно. Вещото лице посочва, че при извършеното проучване на съществуващи аналогични пазарни цени на отдадени под наем подобни открити и закрити складови площи в района на предприятието на ищеца, е констатирала, че в района няма отдадени под наем подобни открити и закрити складови площи. Експертът е посочил, че поради това за извършване на съответните изчисления е ползвала обявените в Тарифата за базисни месечни наемни цени на имоти, общинска собственост на Община Д., за процесния период. Констатирала е, че месечният наем на закрит склад с площ 600 кв.м. възлиза по тези цени на 420 лв., като за периода 21.12.2008г.-21.12.2009г. е общо 5040лв., а месечният наем на открит склад с площ 3000 кв.м. по тези цени възлиза на 3000лв., като за периода 21.12.2008г.-21.12.2009г. е общо 35999,90 лв. Предвид на това експертът е изчислил, че за процесния период 21.12.2008г.-21.12.2009г. наемът за процесните два склада е в общ размер 41039,90лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване във вид на наемоподобно обезщетение за ползване на чужд имот без правно основание за това.

Искът е допустим, тъй като в случая ищецът не разполага с друг иск, с който да защити правата си. Несъстоятелно е възражението на ответника, че ищецът разполага с иска по чл.250 и сл. от ЗЗД, поради което предявеният иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД е недопустим, тъй като страните не се намират в договорни отношения по договор за влог, за което ще бъдат развити по-долу аргументи. По останалите възражения за недопустимост на предявения иск съдът се е произнесъл с определението си от 12.03.2012г., поради което не е нужно отново да се произнася.

Искът е основателен по следните съображения:

Съставът на чл.59 ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Обогатяване на един правен субект е налице когато същият е увеличил своето имуществено състояние, намалил е пасивите си или е спестил разходи за сметка на ищеца. В случая е налице последната хипотеза-ответникът е спестил разходи за сметка на ищеца, представляващи такива за ползване на процесните складове, за процесния период. Когато някой ползва чужд имот без правно основание, отношенията между ползвател и собственик се уреждат съобразно принципите на неоснователното обогатяване. Следователно собственикът може да претендира обезщетение за ползването, от което е лишен на база наемна цена, тъй като ползвателят се облагодетелства със спестения наем /при което е налице обогатяване за него/, а собственикът е лишен именно от този доход от имота /при което е налице обедняване на същия/-ТР № 82/1975г. на ОСГК на ВС на РБ.

Безспорно по делото е, че описаните по-горе два склада- открит склад с площ 3000 кв.м. с граници: на север-главен път В. Т. - С. З.; на изток 4-та главна железопътна линия, свързваща В. Т. и С. З.; на запад-закрит склад, и на юг- асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. З., гр. Д.; и закрит склад с площ 600 кв.м. с граници: на север-главен път В.Т.-С. З., на изток - открит склад, на запад-главен път В. Т. – С. З., и на юг-асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. З., гр. Д., са собственост на ищеца. Безспорно е и че в тези два склада се намират материали като ВВЗ, собственост на ответника, и че същите са се намирали в складовете и през време на процесния период-този факт не се спори от ответника и се установява от събраните по делото гласни доказателства. Спорен е въпросът налице ли е правно основание за ползването на процесните два склада за процесния период от ответника. Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че за този период-21.12.2008г.-21.12.2009г. страните по делото не са били в договорни правоотношения по договор за влог, както възразява ответникът. Това е така, тъй като сключеният между тях договор за съхранение на Д. Р. от 13.09.2006г. е действал за срок от една година, считано от 01.01.2006г., която дата е променена със сключения анекс от 07.05.2007г.- считано от 01.01.2007г., т.е. до 31.12.2007г. Както бе посочено по-горе съгласно чл.21 т.1 от договора, същият се прекратява с изтичането на срока, посочен в договора /извън случаите по чл.4 ал.2-когато има анекс/. Едногодишният срок от сключване на договора /началната дата на който е променена с анекса от 07.05.2007г./ е изтекъл на 31.12.2007г. Последващ анекс за удължаване срока на договора няма, а съгласно чл.4 ал.2 от него, договорът продължава действието си за всяка следваща година при същите условия след подписване на писмен анекс, по предложение на една от страните, отправено в писмен вид до другата. След като срокът на договора е изтекъл и няма подписан писмен анекс за удължаването му, то същият е прекратен на осн.чл.21 т.1 от него. Фактът, че в двата склада на ищеца са продължили да се намират материалите на ответника, останали там след прекратените вече договорни отношения, не дава основание да се направи извода, че страните по делото за процесния период са били в договорни правоотношения по договор за влог поради това че ищецът е продължил да съхранява материалите в складовете си, и предвид на това, че договорът за влог е неформален и реален, какъвто довод излага ответникът. Това е така, тъй като преди процесния период страните са имали сключен договор, изрично са посочили в договора срок на действието му-една година, както и са се споразумели относно прекратяване на същия-поради изтичане на уговорения срок, и за начина на удължаване на срока-с писмен анекс. След като липсват сключени нов договор или анекс К. договора от 13.09.2006г., то следва да се приеме, че страните не са подновили договорните си правоотношения по договор за влог на материали като ВВЗ, намиращи се в двата склада на ищеца.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че ответникът за процесния период е ползвал двата склада на ищеца-открит и закрит, описани по-горе, без правно основание за това. С оглед на това същият дължи обезщетение за ползване на двата склада на ищеца без правно основание за това, равняващо се на месечния пазарен наем за тези складови помещения. Тъй като в района, където се намират тези складове, не са констатирани от вещото лице аналогични помещения, отдавани под наем, критерият за определяне на обезщетението е наемът по базисни цени, определени за наем на имоти, общинска собственост на Община Д., за процесния период. Както е посочено по-горе, месечният наем за закрит склад с площ 600 кв.м. възлиза по тези цени на 420 лв., като за периода 21.12.2008г.-21.12.2009г. е общо 5040лв., а месечният наем на открит склад с площ 3000 кв.м. по тези цени възлиза на 3000лв., като за периода 21.12.2008г.-21.12.2009г. е общо 35999,90 лв., или за процесния период за двата склада общо-41039,90лв.

Налице е обогатяване на ответника, представляващо спестени за сметка на ищеца разходи по заплащане на сума за ползване на процесните вещи, равняваща се на наема на всяко едно от помещенията за процесния период. Респективно, налице е обедняване на ищеца, предвид на това, че същият не е имал възможност да реализира получаването на месечен наем за двете помещения за процесния период. От гласните доказателства-показанията на св.В. и В. се установява, че ищÕцът не е можел през процесния период да ползва двата склада, тъй като същите са били заключени, и отключването им се осъществявало при едновременното присъствие на представители на двете страни, тъй като помещенията се отключвали с два ключа-единият, намиращ се в представител на ищеца, и другият-намиращ се в представител на ответника. Налице е връзка между обогатяването и обедняването на двата правни субекта, тъй като обогатяването на ответника е за сметка на ищеца. Липсва валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните, тъй като както бе посочено по-горе, през процесния период същите не са били в договорни правоотношения.

По делото не бе доказано възражението на ответника, че в складовете на ищеца за процесния период са се намирали и негови вещи. Дори да бе установено такова обстоятелство, то същото е ирелевантно за предмета на делото.

Ирелевантно относно дължимостта на претендираното обезщетение за ползване без правно основание за това, е възражението на ответника, че не е бил канен да освободи процесните помещения. Това възражение би било релевантно при предявен иск за лихва за забава върху дължимото обезщетение за ползване, тъй като поканата определя началния момент на забавата съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, а не възникването на задължението въобще, тъй като не е юридическият факт, при настъпването на който възниква задължението на ответника за изпълнение-за заплащане на обезщетение за ползване. В случая покана не е необходима, тъй като очевидно срокът на договора за влог е изтекъл, и след тази дата-31.12.2007г. няма правно основание материалите на ответника да продължават да се намират в двата склада на ищеца, т.е. същият да ползва имотите на ищеца. Обстоятелството, че материалите са продължили да се намират там и по този начин ответникът е продължил да ползва помещенията на ищеца, не дава основание да се приеме, че страните са продължили договорните си взаимоотношения по договора за влог, тъй като в законовата уредба на договора за влог-чл.250 и сл. от ЗЗД липсва аналогична разпоредба на разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД, за да се приеме горното. Освен това, видно от разпоредбата на чл.255 ал.1 от ЗЗД задължение за отправяне на предизвестие /покана/ до влогодателя за вземане на вещта, респективно - освобождаване на помещенията, където са вложени вещите, влогоприемателят има само ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта. В случая ,както бе посочено по-горе, между страните е бил уговорен такъв срок с договора от 13.09.2006г., който срок е изтекъл на 31.12.2007г. и не е бил удължен.

С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан, като размерът на дължимото от ответника на ищеца наемоподобно обезщетение за ползването на двата процесни склада за процесния период възлиза на общо 41 039,90 лв., в който размер следва да бъде уважен предявеният иск. Сумата ще следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-21.12.2011г. до окончателното й изплащане. Искът за разликата от 41039,90 лв. до пълния претендиран размер от 45000лв. ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Видно от исковата молба, същата е депозирана на 21.12.2011г., а претендираното обезщетение е за периода 21.12.2008г.-21.12.2009г., т.е. не е изтекъл предвиденият тригодишен давностен срок.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски /за внесена Д. такса-1800лв., за възнаграждение на вещо лице-120 лв., депозит свидетели-30 лв. и ЮК възнаграждение, определено съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения-1350 лв./, съразмерно на уважената част от иска-в размер на 3003 лв., а ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски /за ЮК възнаграждение, определено съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения-1350 лв./, съразмерно на отхвърлената част от иска-121,50 лв. След извършване на компенсация, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2881,50лв.

Водим от горното,съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д. А. „Д. Р. И В. З.”-Териториална дирекция „Д. Р.”-гр.В.Т. със съдебен адрес: гр.В.Т., ул.”Х. Б.” № 86, да заплати на „В. З.” със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.”Ш.” № 4, на осн.чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата 41039,90 лв. /четиридесет и една хиляди тридесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на открит склад с площ 3000 кв.м. с граници: на север-главен път В. Т. - С. З.; на изток 4-та главна железопътна линия, свързваща В. Т. и С. З.; на запад-закрит склад, и на юг- асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. З., гр. Д.; и на закрит склад с площ 600 кв.м. с граници: на север-главен път В.Т.-Ст.З., на изток - открит склад, на запад-главен път В. Т.- С. З., и на юг-асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. З., гр. Д., двата склада, собственост на „В. З.” -гр.Д., за периода 21.12.2008г.-21.12.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-22.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. З.” със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.”Ш.” № 4, срещу Д. А. „Д. Р. И В. З.”-Териториална дирекция „Д. Р.”-гр.В.Т. със съдебен адрес: гр.В.Т., ул.”Х. Б.” № 86, иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на открит склад с площ 3000 кв.м. и закрит склад с площ от 600 кв.м., собственост на „В. З.” -гр.Д., за периода 21.12.2008г.-21.12.2009г., за разликата от 41039,90 лв. до 45000лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д. А. „Д. Р. И В. З.”-Териториална дирекция „Д. Р.”-гр.В.Т. със съдебен адрес: гр.В.Т., ул.”Х. Б.” № 86, да заплати на „В. З.” със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.”Ш.” № 4, направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска-2881,50 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: