МОТИВИ към Присъда № /22.01.2013 г. по НОХД №1381/2012 г. по
описа на Окръжен съд - гр.Бургас.
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Бургас против М.М.Ю., ЕГН **********, с обвинение за извършено престъпление по чл. 3436,
ал. 1 НК за това, че на 08.06.2012 г.
около 13.30 ч., на кръстовище, образувано между ГП1-6 и югозападния обход за АМ „Тракия" след
гр.Карнобат посока гр.Сливен, област
Бургаска, управлявал МПС - лек автомобил марка „Мерцедес" Е 300, с рег. № X ** ВН, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.26 промила, установено по надлежния ред, както и за извършено престъпление
по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК за това, че на
08.06.2012 г. около 13.30 ч., на кръстовище,
образувано между ГП 1-6 и югозападния обход за АМ „Тракия" след гр.Карнобат
посока гр.Сливен, област Бургаска, дал подкуп в размер на общо 180 турски лири в копюри, подробно описани в диспозитива
на обвинителния акт, равняващи се на 154.08 лв
по курса на БНБ за същата дата на длъжностно
лице полицейски орган К.Б. - полицейски инспектор при
РУП-Карнобат, за да не извърши действия по служба - проверка за алкохол с техническо средство, като деянието е извършено
при условията на реална съвкупност.
След изразено желание от подсъдимия, придружено с признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, и след
като съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, по делото бе
проведено съкратено съдебно следствие по реда и с правните последици на чл.
371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас поддържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при
превес на оттегчаващи вината обстоятелства и при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, като за престъплението по чл. 3436, ал. 1 НК - 6 месеца при първоначален
строг режим в затвор, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 години, а за престъплението по чл. 304а, вр. чл.
304, ал. 1 НК - 4 години при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на 3000 лева. На основание
чл. 23, ал. 1 НК следва да се наложи
най-тежкото наказание от горепосочените, а именно лишаване от свобода за срок от 4 г., което да се изтърпи в
затвор при първоначален строг режим.
На основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното общо наказание следва да се присъедини и наказанието по чл. 37,
ал. 1, т. 7 НК - лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 години, а на основание чл. 23, ал. 3 НК следва
да се присъедини и наказанието глоба в размер на 3000 лв.
На основание
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК следва да се
определи едно общо наказание, измежду
наказанията, наложени по НОХД №982/2012 г. по
описа на
РС Свиленград и настоящото НОХД №1381/2012 г. по описа на БОС, а именно 4
години лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 2, изр.2 НК да бъде определено общо наказание лишаване от права в размер на най-тежкото, а именно 3 години, което да се
присъедини към определеното общо наказание лишаване от
свобода. На основание чл. 23, ал. 3 НК към определеното
наказание лишаване от свобода следва да се присъедини и
наказанието глоба в размер на 3000 лв. На основание чл. 25, ал. 2 НК да се приспадне изтърпяното наказание по горепосочените присъди.
На основание чл. 68 НК следва да се приведе в изпълнение условното осъждане по НОХД №777/2012 г.
Защитата, предвид събраните на досъдебната фаза на производството доказателства и проведеното съкратено съдебно следствие счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. По отношение обвинението по
чл. 3436, ал. 1 НК, намира за справедливо наказание,
определено при условията на чл. 58а от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от 4 месеца, а по отношение
на деянието по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК -
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изтърпяване да бъде
отложено при условията на чл. 66 НК. Счита, че са налице
предпоставките за налагане на едно общо наказание за двете деяния, а именно лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 НК да се отложи за изпитателен
срок от 3 години. Относно лишаването от право да
управлява МПС, предлага подсъдимият да бъде лишен от това право за
срок от 1 година. Счита, че са налице предпоставките на чл.
25 НК да се наложи общо наказание по НОХД №982/2012 г. по
описа на РС Свиленград и настоящото НОХД №1381/2012 г. по описа на БОС, като се приспадне и зачете времето, през което Ю. е бил задържан под стража, както и изтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода по присъдата, която търпи в момента.
Подсъдимият Ю.
се присъединява към казаното от защитника си. При последната си дума заявява, че съжалява за това, което е извършил и моли
съда за снизхождение.
I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и приобщените по делото доказателства, събрани на досъдебното производство - показания на разпитаните свидетели, заключенията по назначените техническа, химическа експертизи и писмените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.М.Ю. е
роден на *** ***, притежава двойно гражданство - българско и турско, със средно образование, женен, осъждан, живущ в Р България, гр.Х., ул."К." № *, ЕГН **********.
Притежава свидетелство за
управление
на МПС за категория „В" от 10.05.1985 г. и към момента на извършване на инкриминираните деяния не е бил осъждан, налагани са му административни наказания по реда на чл. 78а от НК.
За извършено на 20.06.2012 г. престъпление по чл. 3436, ал. 1 , М.Ю. е осъден с Присъда № 77/18.07.2012 г. по
НОХД № 777/2012 г. по описа на РС - Хасково на лишаване от свобода
за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 г. На основание
чл. 343г НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
На 08.06.2012 г. сутринта, след като бил употребил алкохол, подсъдимият
М.Ю. предприел управление на
лек автомобил „Мерцедес Е 300", с рег. № X ** ВН от
гр.Варна в посока за гр.Хасково. Около 13.30 часа на кръстовището, образуващо се между Главен път 1-6 и Югозападен обход за
автомагистрала „Тракия", след гр.Карнобат, посока гр.Сливен, подсъдимият
спрял до намиращия се патрул и ги попитал за посоката за гр.Горна Баня.
В процеса на разговора на полицейските
служители З.Д. - мл. автоконтрольор при РУП - Карнобат и Д.Д. - полицай при РУП — Карнобат им направило впечатление, че подс.Ю. мирише на алкохол и
говори заваляно. Помолили го да отбие
автомобила си встрани от пътя и му поискали документите за проверка. Свидетелят
Д. се обадил на колегите си К.Б. - полицейски инспектор при РУП — Карнобат и К.Ч.
- командир на отделение при РУП -
Карнобат да донесат техническо средство „Дрегер",
за да бъде изпробван водачът на
лекия автомобил за алкохол. Пристигналият на място свидетел Б. няколко пъти поканил подсъдимия да бъде изпробван
с техническо средство „Дрегер 7510" с фабричен № АКБА 0159 за наличие на
алкохол в кръвта, но последният отказал. Отказал да даде и кръвна проба.
В този момент подс.Ю. извадил от портфейла
турски лири в купюри, както следва: 1 бр. банкнота с номинал
100 турски лири № **; 1 бр. банкнота с номинал 50
турски лири с № **; 1 бр. банкнота с номинал 20 турски лири с № ** и 1 бр. банкнота с номинал
10 турски лири с № **, и с дясната си ръка бръкнал в левия джоб на св.Б.,
за да ги остави, изричайки думите „Дай да оправим
нещата, имам три деца, които ме чакат в къщи". Усещайки ръката на Ю., полицейският служител Б. веднага я хванал и
извадил от джоба си, а банкнотите се
разпилели по земята. Свидетелят Б. издал талон за медицинско изследване с № 220669 и подсъдимият бил
откаран за кръвна проба в ЦСМП, а след това задържан за 24 часа в РУП -
Карнобат.
Банкнотите били иззети като веществени доказателства с надлежно съставен протокол, удостоверяващ извършване на оглед на
местопроизшествието и са приобщени към доказателствата по делото
/л.7-12 ДП/. Видно от назначената и изготвена на досъдебното
производство техническа експертиза, банкнотите са
истински /л.34—35 ДП/. Съгласно курса на БНБ към датата на инкриминираното деяние, 180 турски лири се равняват на 154, 08 лева
/л.54 ДП/.
Видно от заключението на назначената химическа експертиза
-Протокол за химическа експертиза №390/11.06.2012 г.
/л.42-44 ДП/, в изпратените за изследване проби кръв,
взети от подс.Ю. се доказва наличие на етилов алкохол в количество 2,26
на хиляда промила.
Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият се признава за виновен и дава обяснения, които кореспондират с останалите
доказателства по делото. Още на ДП е изразил съжаление и се
е признал за виновен по предявените му обвинения. При предявяване на
разследването е било направено и прието от съда искане за
предварително изслушване на страните по реда на чл. 370, ал. 1 НПК.
Описаната и приета от съда фактическа обстановка се потвърждава изцяло от направеното по реда на чл. 371, т. 2
от подсъдимия М.Ю. самопризнание, което се подкрепя от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели К.Б., Д.Д., К.Ч. и З.Д., които са
последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се, кореспондиращи помежду си, както и с останалия доказателствен материал - протокол за оглед на
местопроизшествие с изготвен към
него фотоалбум, техническата експертиза, химическа експертиза, справка за съдимост, типова длъжностна характеристика на
длъжността "Полицейски инспектор"
У1-У степен група/звено "Пътен контрол", сектор/група/звено
"Охранителна полиция" в РУП /УП/ в ОДМВР, справки за длъжностно
качество на свидетеля Б., веществените
доказателства и другите писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 283 от НПК. Всички те в своята съвкупност безспорно установяват
приетата фактическа обстановка,
съдържат релевантни за предявените обвинения факти относно времето, мястото и
начина на извършване на деянията, поради което посочените доказателства се кредитират изцяло от съда.
II. ПРАВНИ ИЗВОДИ
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С поведението си подсъдимият М.Ю. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав по чл. 3436, ал. 1 НК. Изпълнителното деяние е осъществено с действие, изразяващо се в управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда. Тази концентрация е
установена по надлежния ред, определен в Наредба №
30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Видно от заключението на химическата експертиза - протокол
№390/11.06.2012 г., в кръвта на подсъдимия е установено
наличие на етилов алкохол в количество 2,26 промила.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2 НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното
настъпване. Съзнавал е, че е забранено управлението на МПС след употреба на
алкохол и въпреки това съзнателно привел в движение лекия автомобил
и го управлявал от гр.Варна до гр.Карнобат, създавайки по
този начин опасност за живота и здравето на другите участници в движението по
пътищата.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият Ю.
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 1 от НК, като на 08.06.2012 г. дал подкуп в размер на общо 180 турски лири, равняващи
се на 154.08 лева по курса на БНБ за
същата дата, на длъжностно лице - полицейски орган К.Б. - полицейски инспектор при РУП-Карнобат, за да не
извърши действия по служба - проверка
за алкохол с техническо средство. Субект на подкупа по чл. 304, ал. 1 НК може
да бъде само длъжностно лице. Поради специалното качество на адресата на подкупа в случая - полицейски орган, се касае до
по-тежко квалифицирания състав на чл. 304а НК /нов, ред. Д.В.бр.26/2010 г./. Установено е, че към датата на инкриминираното
деяние свидетелят Б. е длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а" от НК.
Подкупът му е даден по време на изпълнение на служебните му задължения.
Облагата не му се следва и му е дадена от
подсъдимия Ю., за да не извърши действие по служба - проверка за алкохол с техническо средство «Дрегер
7510», с фабр. № АКВА0159. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради това, че с оглед изпълняваните задължения по
длъжностна характеристика на
длъжностното лице /полицейски орган/, тя не му се полага, т.е. за
нейното вземане няма законно основание.
От субективна страна и това престъпление е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на противоправните
последици и е желаел тяхното настъпване. Субективните елементи на състава и психическото отношение на подсъдимия към извършеното от него деяние се извежда от неговите действия и думи. По
делото е установено категорично времето и мястото на даването на
банкнотите, както и съпътстващите действието
думи, очертаващи ясното съзнание и цел на подсъдимия Ю. да повлияе чрез предмета на престъплението на полицейските
служители да не извършат следващите им се действия по служба. Всичко това по един категоричен начин обосновава
субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние.
Съобразявайки гореизложеното, Бургаският окръжен съд призна подсъдимия М.Ю. за
виновен в извършване на престъпления по чл. 3436, ал. 1 НК и по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на същото, залегнали в чл. 54 от НК,
изхождайки от предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с целите на наказанието, визирани в
чл. 36 отНК.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното престъпление
по чл. 304а от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. За
престъплението по чл. 3436, ал. 1 от
НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година, а в нормата на чл.343г от НК императивно е предвидено
налагане на наказание лишаване от
право да управлява МПС.
При индивидуализация на наказанията съдът обсъди и анализира общественоопасния характер на деянията, личността на подсъдимия, подбудите за извършване на деянията, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед на процедурата, при която е протекло делото - Глава XXVII от НПК и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
съдът определи наказанията на подсъдимия при условията
на чл. 58а, ал. 1 НК /в ред. ДВ бр.26/2010 т.1.
Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта при хипотезата на конкретната правна норма съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност. Обществената опасност на този вид престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане -
обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, транспортните средства и съоръжения, и
здравето и живота на хората, респ. на всички участници в движението по пътищата. Високата степен на обществена опасност се
обуславя и от динамиката на извършване на подобен род
престъпления, както и от възможността от това деяние да последват
тежки последствия, поради което не следва да се
подценява само защото, наред с допуснатото нарушение, не е извършено и
друго, по-тежко.
Съдът съобрази също и високата степен на обществена опасност на престъплението по чл. 304а НК, с което деяние подсъдимият е целял да заобиколи закона и да не му бъде извършена
проверка за алкохол с техническо средство. Високата степен на
обществена опасност на този вид престъпления е
както с оглед обществените отношения, които се засягат с тях, така и
поради факта на нарастващия им брой и отношението на обществото към тях. Подкупът по смисъла на чл. 304, ал. 1 НК е
едно от най-тежките престъпления
против дейността на държавните органи и обществените организации, широко разпространено с морална и
социална укоримост.
От друга страна, съдът взе предвид липсата на коректив в поведението на подсъдимия като водач на МПС, въпреки наложените му наказания за едно
и
също по
вид престъпление. Към момента на извършване на инкриминираните деяния, подсъдимият Ю. не е бил осъждан, но са му налагани административни наказания по реда на чл. 78а НК за извършени
престъпления по чл. 3436, ал. 1 НК, включително е лишаван от
право да управлява МПС за определен срок. Към
настоящия момент наложените глоби не са платени от подсъдимия.
След извършване на настоящите престъпни деяния, подсъдимият Ю. е осъден с Присъда № 77/18.07.2012 г. по НОХД
№ 777/2012 г. по описа на РС -
Хасково отново за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 3 месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл. 343г НК му е наложено
и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Всичко това го характеризира като системен нарушител с подчертана характерна
упоритост за нарушаване на правилата за движение и въобще не е мотивиран
към спазването им.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете направеното от подсъдимия признание на досъдебното
производство, с което способства за установяване на обективната истина
по делото, изразеното критично отношение към
извършеното престъпно деяние. Изтъкнатият от защитата сравнително нисък размер на дадения подкуп не представлява
някакво изключително смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като не може да бъде изключена субективната преценка на дееца. Не са налице и
някакви други многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК.
Фактът, че
семейството му живее на квартира и че има три деца, според съда не е основание за проява на снизхождение.
Бащинството би трябвало да го прави
отговорен и да бъде стимул да спазва законите на страната, но явно този факт не е изиграл никаква роля като
поведенчески коректив. Освен това
подсъдимият не е единствен родител на децата, което да мотивира съда да приложи разпоредбата на чл. 66 НК, с оглед изцяло
поемане грижите по отглеждането и възпитанието им.
Предвид изложеното, съдът определи наказанията и за двете деяния при
условията на чл. 54 от НК. За деянието по чл. 3436, ал. 1 НК, съдът определи наказанието при превес на оттегчаващите вината
обстоятелства, а именно лишаване от свобода в максимален размер.
Наложените му административни наказания и осъждането му не
са били достатъчно основание да мотивират у подсъдимия
поведение към спазване правилата на обществото и закона, поради което по-голяма снизходителност би довела до определяне на наказание в нарушение на
принципа по чл. 35, ал. 3 НК и чл. 36 НК.
В съответствие с императивната разпоредба на чл. 343г от НК, съдът лиши
подсъдимия Ю. от право да управлява МПС за срок от три години, като размерът на
това наказание е определен, предвид тежестта на конретното
деяние по чл. 3436 НК.
За деянието по чл. 304а от НК, съдът прецени, че справедливият размер следва да бъде под средния, предвиден в закона, а именно три години
лишаване от свобода, предвид ниската стойност на материалната облага и
посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства.
Кумулативно предвиденото наказание глоба съдът определи в размер на 1500 лева,
вземайки предвид имущественото състояние на подсъдимия.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанията лишаване от свобода бяха редуцирани с 1/3.
Въпреки, че са налице формалните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, окръжният съд категорично счита, че в
случая целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, могат да се постигнат успешно спрямо подсъдимия Ю.
само чрез ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, като по този начин ще се въздейства предупредително -
възпиращо и спрямо останалите членове на обществото, склонни към незачитане на нравствените устои и законите на обществото.
При определяне на наказанието следва да се изходи
и от генералната превенция, която налага да се отговори с необходимата
тежест на закона от правозащитните органи.
При преценката на начина на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, предвид оттегчаващите вината
обстоятелства, вземайки предвид неправомерното
поведение на подсъдимия, който за четвърти път извършва едно и също наказуемо от закона деяние, а именно управлението на МПС след
употреба на алкохол, и като съобрази, че реализираната до
момента административна отговорност на дееца очевидно
не е постигнала целеното от закона поправяне и
превъзпитаване на дееца, включително не е се е достигнало и до предупредителен ефект, съдът намира, че преди всичко за поправянето
на подс.Ю. е
наложително същият да изтърпи наказанието ефективно.
Като прецени, че деянията са извършени от подсъдимия при условията на реална съвкупност по чл. 23 от НК, съдът определи едно общо наказание
в размер на най-тежкото, а именно две години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор, към което присъедини и кумулативните наказания глоба в
размер на 1500 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
Тъй като
деянията по настоящата присъда са извършени в изпитателния срок на наказанието по присъда по НОХД № 777/2012
г. по описа на РС -Хасково, в сила от
02.08.2012 г., на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, което,
съгласно разпоредбите на ЗИН, следва да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
Съдът на основание чл. 307а НК постанови веществените доказателства по делото - 1 брой банкнота с номинал 100 турски лири, сериен № А **; 1 брой банкнота с номинал 50
турски лири, сериен № А **; 1 брой банкнота с
номинал 20 турски лири, сериен № А **и 1 брой банкнота с
номинал 10 турски лири, сериен № А **, собственост
на подсъдимия и предмет на процесното престъпление,
иззети като веществено доказателство по делото, да се отнемат в полза на
държавата след влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват
на обществената опасност на деянието и на дееца, достатъчни са за оказване на предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху
останалите членове на обществото.
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът го осъди да заплати в полза на
Държавата сума в размер на 112,48 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.