Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………../18.10.2022 г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХХІІІ
състав, на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдия М. Ганева адм. дело № 1434 по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.З.Г.,
ЕГН **********,***, срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна за заверка на
молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.5403.3112 по КККР на Варна .
Релевира се материална
незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, като се сочи, че в
производството за заверка на молба-декларацията извън компетентността на
административния орган е преценката за наличието на предпоставките за издаване
на нотариалния акт. Навеждат се доводи, че правомощието на административния
орган, който действа в условията на обвързана компетентност, се свежда
единствено до вписване в молба-декларацията дали имотът е актуван като
общински, съответно дали по отношение на него са проведени отчуждителни
производства, а преценката на основателността на искането за издаване на
констативен нотариален акт се извършва от нотариуса.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на мълчаливия отказ на кмета на Община Варна за заверка на
молба-декларацията за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и
връщане на преписката на административния орган за издаване на искания
административен акт.
В депозирана чрез представител по
пълномощие писмена молба № с.д.12660/22.08.2022 г. жалбоподателката претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание И.Г., чрез
процесуалния си представител адв. Д.П., поддържа жалбата на изложените в нея
основания и прави искане за нейното уважаване и за присъждане на направените по
делото разноски съгласно представен техен списък.
Ответната страна по жалбата –
кметът на Община Варна, в депозирана чрез процесуален представител молба №
с.д.12820/25.08.2022 г. прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение , ако се претендира
размер по-голям от минималния по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административното производство е
образувано по заявление рег. № АУ035669ВН/13.04.2022 г. от И.З.Г. *** за
заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на имот с идентификатор
10135.5403.3112, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“, местност „Боровец-юг“
/л. 19 от адм. преписка/. Към молбата са приложени актуална скица на имота /л.
21 от адм. преписка/, удостоверение рег. № МД-Т22002064ВН/21.02.2022 г. от
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“, съгласно което поземлен имот с
идентификатор 10135.5403.3112, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“,
местност „Боровец – юг“, е деклариран от жалбоподателката с декларация вх. №
**********/11.01.2022 г. /л. 22 от адм. преписка/. Според скица №
15-396982/12.04.2022г. на СГКК-Варна има
обособен самостоятелен поземлен имот с ид. 10135.5403.3112 по КККР на
гр. Варна , който е с площ от 3509 кв.м., записан като неидентифицирана
собственост. /л. 21/ .
Съобразно правилото на чл. 26 АПК с
уведомително писмо рег. № АУ035669ВН_004ВН/08.06.2022 г. /л. 38 от адм.
преписка/ всички заинтересовани лица са уведомени за образуваното
административно производство .
На интернет страницата на Община
Варна е публикувано съобщение по чл. 26 и чл. 61, ал. 3 от АПК за образуваното
административно производство /л. 15 от адм. преписка/.
В хода на адм. производство са
постъпили писмени възражения за удовлетворяване на поисканата адм. услуга от
заин. лица , а именно становище-възражение рег. № АУ035669ВН_09ВН/20.06.2022 г.
от Д Д Ми жалба рег. № АУ035669ВН_007ВН/13.06.2022 г. от Я Д С с приложени към
тях доказателства /л. 1-11 от адм. преписка/.
С писмо рег. №
АУ035669ВН_008ВН/14.06.2022 г. /л. 28 от адм. преписка/ директорът на дирекция
„АГУП“ при Община Варна е изпратил на директора на дирекция „ОСИСД“ при същата
община заверени копия от наличните кадастрални планове и разписни листове към
тях, съхраняващи се в отдел „Кадастър и регулации“, Дирекция АГУП /л. 29-37 от
адм. преписка/.
Във връзка с отправено запитване
от Директора на Дирекция ОСИСД при Община Варна от 18.05.2022 г. /л. 18 от адм.
преписка/ с писмо рег. № АУ035669ВН_011ВН/08.08.2022 г. /л. 30 от делото/
началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна уведомява,
че по заявление № 01-564636/08.10.2021 г. от И В Т за имот с идентификатор
10135.5401.3112 е издадена скица №
15-19979/11.01.2022 г. за обстоятелствена проверка, като по преписката са
уведомени по реда на чл. 26 от АПК Община Варна и Областна администрация –
Варна. Посочено е, че по отношение на същия имот е подадено заявление №
01-206565/12.04.2022 г. от И.З.Г. и Р П К за издаване на скица за
обстоятелствена проверка, във връзка с което е издадена скица №
15-396982.12.04.2022 г., като по преписката не е извършвано уведомяване и
съобщаване на заинтересованите лица.
На л. 43 от адм. преписка е
приложено удостоверение рег. № АУ005871ВН_006ВН.27.05.2022 г., издадено от
кмета на Община Варна във връзка с изпълнение на услуга № 9042 – „Заявление за
обстоятелствена проверка за признаване право на собственост“, по заявление с
рег. № АУ005871ВН/18.01.2022 г. и в уверение на това, че посоченият в
молба-декларация от И В Т имот, представляващ ПИ с идентификатор
10135.5401.3112 по кадастралната карта на гр. Варна, по данни от отдел
„Общинска собственост“, предоставени с писмо рег. № АУ005871ВН_005ВН.02.03.2022
г., няма съставени АДС до 01.06.1996 г. и АОС, както и няма извършвано
отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, СПИНМ, ЗТСУ и други. Посочено е, че е
издадено удостоверение от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с рег. №
МД-Т21010345ВН/29.09.2021 г. /л. 46 от адм. преписка/, от което се установява,
че имотът, посочен в молба-декларация, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5401.3112,
целият с площ 3509 кв.м., е деклариран от И В Т с декларация вх. №
**********/03.06.2021 г. и е заведен с партиден № 5305Н445051.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с
активна процесуална легитимация, подател на заявление за извършване на поискана
административна услуга, която не е била реализирана. Мълчаливият отказ
административноправната теория приравнява на изричен такъв по правни последици.
Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи
снабдяването му с констативен нотариален акт, представлява индивидуален
административен акт по критериите на чл. 21, ал. 3 от АПК. Отсъствието на
издадено удостоверение по заявлението обуславя извод за съществуването на пряк,
личен и непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен контрол за
законосъобразност. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срок.
Заявлението за извършване на поисканата административна услуга е подадено на
13.04.2022 г., т.е. срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл
на 20.04.2022 г. /аргумент от чл. 57, ал. 2 от АПК/, поради което срокът за
обжалване е до 20.05.2022 година /вж. чл. 149, ал. 2 от АПК/. Жалбата срещу
мълчаливия отказ е подадена на 17.05.2022 г., т.е. в регламентирания в чл. 149,
ал. 1 от АПК едномесечен срок.
В обобщение, оспорването на И.Г.
съдът счита за процесуално допустимо, а разгледано по същество, е основателно,
поради следните съображения:
Според § 2, т. 2, буква „в“ от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за администрацията административна
услуга е извършването на други административни действия, които представляват
законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването
ѝ е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт
– чл. 21, ал. 3 от АПК, във връзка с § 8 от Преходните и заключителни
разпоредби /ПЗР/ на АПК.
По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК в хипотезата на оспорен мълчалив
отказ съдът следва да провери дали са били налице нормативните изисквания за
издаване на индивидуалния административен акт.
В конкретния случай поисканата
административна услуга съществува в списъка на Община Варна за административно
обслужване на физически и юридически лица, което предполага допустимо сезиране
на ответната страна за произнасяне. Поисканата адм. услуга се отнася за
съществуващ поземлен имот по действащата кадастрална карта на гр. Варна.
Подаденото заявление от И. Г. е редовно и допустимо и не са съществували
пречки за разглеждане от ответника на неговата основателност.
Според решение № 4553/12.05.2022
г. на ВАС произнасяне по подадено заявление за заверка на молба – декларация предполага
компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК да извърши проверка
в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на
надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в
молбата- декларация.
Исканата административна услуга е
по повод бъдещо производство по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, във връзка с чл. 79
от Закона за собствеността /ЗС/, с цел установяване на изискуемите
предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е
забранено /вж. чл. 86 от ЗС/. Следователно заверката на молба-декларация е част
от необходимата документация по провеждане на охранителното производство по чл.
587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като с
този официален свидетелстващ документ административният орган удостоверява
единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода
на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и
след тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде
мотивирано постановление, с което да признае или да отрече правото на
собственост на молителя. Административният орган /кметът на общината/ не
разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на
жалбоподателя върху посочения имот на основание давностно владение е
действително или не, нито има право да препятства, посредством неизвършването
на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Неговите права и задължения се ограничават единствено в извършването
на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на
това обстоятелство в поисканото удостоверение, но не и преценка за
основателност на твърдяното право на собственост. Освен това доказателствената
сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, е
оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярът
по нотариалния акт не е собственик.
Не представлява пречка за
извършването на поисканата административна услуга фактът, че преди подаване на
заявлението от жалбоподателката друго лице е подало заявление за заверка на
молба-декларация за обстоятелствена проверка на същия имот, по което е издадено
удостоверение от кмета на Община Варна . Това следва именно от обстоятелството,
че извън компетентността на ответния административен орган е да преценява
наличието или отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на имота,
за който се иска удостоверението. В последното единствено се отбелязва липсата
или наличието на съставен акт за общинска собственост, какъв е видът на
собствеността и евентуално – какви са данните за собствеността по имотния
регистър.
Предвид изложените съображения
отказът за извършване на поисканата от И.З.Г. административна услуга е
незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна като унищожаем индивидуален
административен акт, като преписката следва да се върне за произнасяне на
ответния административен орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за
произнасяне по подаденото заявление съгласно изричните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Съгласно
чл. 174, изречение първо във връзка с чл. 57, ал. 2 от АПК съдът определя срок
за произнасяне от 7 /седем/ дни от получаване на преписката.
При този изход на правния спор,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят сторените в производството разноски, за които са налице доказателства
за извършването им, в общ размер на 510 лева, както следва: 10 лева – заплатена
държавна такса за образуване на делото /л. 9 от делото/, и 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение /л. 28 от делото/. Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е
определено в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /500 лева/.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 във връзка с чл. 173 от АПК, Административен
съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.З.Г., ЕГН **********,***,
мълчалив отказ на кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с
идентификатор 10135.5403.3112, находящ се в гр. Варна, местност „Боровец-юг“.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
административния орган за произнасяне по заявление рег. № АУ035669ВН/13.04.2022
г. на И.З.Г. в срок от 7 /седем/ дни от получаване на
преписката, съобразно задължителните указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза
на И.З.Г., ЕГН **********,***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: