Определение по дело №13/2024 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 102
Дата: 16 януари 2024 г. (в сила от 16 януари 2024 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20247120700013
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер

 

     година

   16.01.2024

     град

       Кърджали

 

Кърджалийският 

 административен съд                             

         състав

 

 

На

      16.01.

   година

          2024

 

В

   закрито

   заседание  и следния състав:

 

                                                          Председател:

 ВИКТОР АТАНАСОВ

 

 

 

като  разгледа  докладваното  от

                         съдията Виктор Атанасов

 

 

административно дело

   номер

          13

 по описа за

    2024

  година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.88, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.117, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, б.„а“ от КСО.

Образувано по частна жалба на А.Б.Т., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, подадена чрез упълномощен адвокат - Д.Е.И., член на *** адвокатска колегия, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Решение №2153-08-281 от 28.12.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, с което е оставена без разглеждане жалбата на А.Б.Т. срещу Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - град Кърджали, с което, на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

Жалбоподателката А.Б.Т. заявява в частната жалба, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения за това, като сочи, че по повод на подадена от нея жалба срещу Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - град Кърджали, директорът на ТП на НОИ - град Кърджали се бил произнесъл с Решение №2153-08-232 от 23.10.2023 год., с което е отхвърлил жалбата й. Сочи също, че това решение на директора на ТП на НОИ - град Кърджали било обжалвано пред Административен съд – Кърджали, но същото, на основание чл.156, ал.1 от АПК, било оттеглено от издалия го административния орган и че във връзка с волеизявлението за оттегляне, с Определение №201 от 20.11.2023 год. по адм. дело №442/2023 год. на Административен съд – Кърджали, съдът е оставил без разглеждане жалбата на А.Б.Т. и е прекратил производството по делото, като е приел, че е налице волеизявление на издателя на оспорения административен акт, насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения и че това е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, тъй като с оттеглянето на акта отпада и правният интерес от неговото оспорване.

Във връзка с горното, жалбоподателката А.Б.Т. развива съображения, като сочи, че оттеглянето на оспорен административен акт е волеизявление с противоположно на издаването му съдържание и че негов предмет е едностранното прекратяване от страна на административния орган на разпоредените с акта права и задължения, както и че в същинския, тесен смисъл на понятието, оттеглянето има обратна сила към момента, в който е направено обективираното чрез административния акт волеизявление. Според жалбоподателката, то е форма на отзив - преразглеждане на въпроса от компетентния орган при постъпило обжалване по административен ред (чл.91 от АПК), възприемане от административния орган, който се явява същевременно и контролен, на порок на акта, пораждащ незаконосъобразността му, като твърди, че това е основанието за прекратяване на правата и/или задълженията, чийто източник е волеизявлението и че именно в разглежданата хипотеза трябва да се разбира оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.156, ал.1 от АПК. В тази връзка сочи, че аргумент в подкрепа на естеството на понятието може да се почерпи и от инкорпорираната в ал.3 на чл.156 от АПК забрана за повторно издаване на същия акт, изразена с правилото, че оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства. При така развитите съображения счита, че след като оспорения административен акт вече е бил оттеглен, следвало административният орган да издаде разпореждане, с което да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като твърди, че вместо това, абсолютно недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, административният орган е преразгледал отново жалбата й и оставил същата без разглеждане. С оглед на изложеното, с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-281 от 28.12.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да задължи административния орган да издаде разпореждане, с което да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С жалбата се претендира и присъждане на деловодни разноски.

Частната жалба е  подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, регистрирана в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2158-08-281#1 от 05.01.2024 год., като със съпроводително писмо с Изх.№2153-08-281#2 от 08.01.2024 год. на ТП на НОИ – град Кърджали, същата е изпратена на Административен съд – Кърджали, окомплектована в заверен препис с административната преписка по издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, постъпили в съда с Вх.№52 от 08.01.2024 година.

Към преписката не е приложено писмено становище на директора на ТП на НОИ – Кърджали, по повод частната жалба, подадена против Решение №2153-08-281 от 28.12.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали.

Административният съд, за да се произнесе по така подадената частна жалба, взе предвид следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в установения в чл.88, ал.3 от АПК 7/седем/-дневен срок, тъй като обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е получено от пълномощника на жалбоподателката, срещу подпис, на датата 03.01.2023 год., видно от оформената разписка за получаване към съпроводително писмо с Изх.№1012-08-375#3/28.12.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.8, стр.2/. Жалбата против решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е подадена на 05.01.2024 год., регистрирана с Вх.№2153-08-281#1/05.01.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, видно от попълнения щемпел, положен върху същата/л.3/, т.е. същата е подадена на 2-ия/втория/ ден след получаването на решението, поради което следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения в чл.88, ал.3 от АПК 7/седем/-дневен срок от съобщаването му. Жалбата, освен това, е подадена от лице, което е адресат на акта, поради което е допустима и следва съдът да я разгледа по същество.

Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е започнало по повод на подадено в ТП на НОИ – Кърджали, от жалбоподателката А.Б.Т., заявление с Вх.№2113-08-672 от 24.04.2023 год./л.40-л.41/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което заявление пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали се е произнесъл с Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год./л.32/, с което, на жалбоподателката А.Б.Т. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането изрично е указано, че същото може да се обжалва пред директора на териториалното поделение на НОИ, в едномесечен срок от получаването му, съгласно чл.117, ал.2 от КСО.

Това Разпореждане №2113-08-672#2 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е било получено лично от жалбоподателката А.Б.Т., срещу подпис, на датата 26.07.2023 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод ИД *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.33/.

Срещу това Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали е била подадена жалба от А.Б.Т., чрез пълномощник – адв.Д.И. от ***, който адвокат – пълномощник, всъщност, е изготвил, подписал и подал въпросната жалба, регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх. №1012-08-375 от 25.09.2023 год./л.28-л.29/, като по повод тази жалба е постановено Решение№2153-08-232 от 23.10.2023 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.23-л.24/, с което жалбата на А. Б. Т. срещу посоченото разпореждане е била отхвърлена като неоснователна.

Против това Решение №2153-08-232 от 23.10.2023 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, получено чрез пълномощник на 03.11.2023 год., е била подадена жалба с Вх.№2153-08-232#1/09.11.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, от А.Б.Т., адресирана до Административен съд – Кърджали, чрез административния орган/л.19-л.20/, като по повод тази жалба е било образувано  административно дело №442/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали. С оглед постъпило по делото писмо с Изх.№2153-08-232#4 от 20.11.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали, заведено в деловодството на съда с Вх.№3094/20.11.2023 год./л.14/, в което, на основание чл.156, ал.1 от АПК, административният орган - директорът на ТП на НОИ - град Кърджали, е заявил, че оттегля Решение№2153-08-232 от 23.10.2023 год., Административен съд – Кърджали се е произнесъл с Определение №201 от 20.11.2023 год./л.13/, с което, на основание чл.159, т.3 от АПК, жалбата на А.Б.Т. срещу посоченото решение, е оставена без разглеждане и производството по административно дело №442/2023 год. по описа на АдмС – Кърджали е прекратено.

Така, предвид описаното по-горе, е издадено и обжалваното с частната жалба Решение №2153-08-281 от 28.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ - град Кърджали/л.9/, с което, на основание чл.88, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от АПК, във връзка с чл.117, ал.5 от КСО, е оставена без разглеждане жалбата на А.Б.Т. против Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали и на основание чл.88, ал.2 от АПК, е прекратено административното производството по същата.

От мотивите към решението се установява, че административният орган е намерил жалбата, подадена от А.Б.Т., против Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, за недопустима,  поради подаването й извън преклузивния едномесечен срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО. Посочено е, че същата е била подадена в деловодството на ТП на НОИ - Кърджали на 25.09.2023 год., т.е. извън преклузивния едномесечен срок за обжалване, който е изтекъл на 28.08.2023 год. включително.  С оглед на това е прието, че същата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.88, ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс, а административното производство по случая следва да бъде прекратено, на основание чл.88, ал.2 от АПК. В решението са изложени подробни мотиви за така приетото, които са обусловили и така постановения краен резултат с обжалваното решение.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Оспореното решение, най-напред, е постановено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в пределите на неговата материална и териториална компетентност. На следващо място, същото е постановено в необходимата писмена форма и съдържа ясни и точни фактически и правни основания за издаването му. Съдът, освен това, не констатира да са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на производството по издаването му.

Съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предмет на оспорване и произнасяне от директора на ТП на НОИ – град Кърджали с обжалваното решение е било Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, като не се спори между страните, а и се установява по безспорен начин от приложеното по преписката известие за доставяне на препоръчана кореспондентска пратка, с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.33/, че процесното разпореждане е било изпратено на жалбоподателката А.Т.,*** и е получено от нея на датата 26.07.2023 год., съобразно разписаната в същото известие за доставяне дата, като са изписани саморъчно двете имена на получателя – А.Т.  и е положен саморъчно изписан подпис, като следва да се упомене, че такава възможност за редовно връчване на индивидуалния административен акт в този вид производство е изрично установено в чл.10, ал.8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, предвиждащ, че разпореждането за отпускане, отказ за отпускане, изменение, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавки, както и за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии се връчва лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка, на посочен адрес или на съответния адрес по чл.18а, ал.8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Ясно е, че предвиденият в тази норма ред за съобщаване на изброените актове в пенсионното производство е специален по отношение на реда за съобщаване, включително на индивидуалните административни актове, предвиден в чл.137, респ. в чл.18а от АПК. Така в случая, от страна на ТП на НОИ – Кърджали е използван лицензиран пощенски оператор, като разпореждането е изпратено на посочен от жалбоподателката адрес с препоръчана кореспондентска пратка, която пратка, както вече се посочи и по-горе в определението, е била връчена на и получена  лично от адресата й – А.Т..

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, буква „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ/каквото е и обжалваното разпореждане/ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като съобразно нормата на чл.117, ал.2, т.1 от КСО, тези разпореждания могат да се обжалват в едномесечен срок от получаването. С оглед установените в чл.60, ал.3 от ГПК правила за броене на сроковете, приложими по силата на чл.144 от АПК, в случая, едномесечният срок за оспорване на разпореждането по административен ред, връчено на жалбоподателката А.Т. на 26.07.2023 год., е изтекъл на датата на 28.08.2023 год. включително и това е така, защото датите 26 и 27.07.2023 год. са били неприсъствени дни/събота и неделя/, а съгласно чл.60, ал.6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, т.е. в случая на 28.08.2023 год./понеделник/. На следващия ден – 29.08.2023 год. разпореждането влиза в законна сила и вече представлява стабилен административен акт. Изготвената и подписана от пълномощника на А.Т. жалба, с която се оспорва Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год., е подадена от същия този пълномощник - адв.Д.И. от ***, в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали, на датата 25.09.2023 год., т.е. много извън преклузивния едномесечен срок за обжалване на разпореждането, като жалбата против разпореждането се явява просрочена с приблизително един месец. Като е съобразил тези обстоятелства, административният орган е приел, че тази жалба, подадена на 25.09.2023 год., се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.88, ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а на основание чл.88, ал.2 от АПК, административното производство по случая следва да бъде прекратено на това основание.

Настоящият съдебен състав в пълна степен споделя изводите на административния орган, изложени в мотивите към обжалваното решение в тази насока, като намира, че тези изводи са в пълно съответствие с приложимите законови разпоредби, а така и постановеният краен резултат с оспорения административен акт се явява правилен и законосъобразен. Също така, по отношение на направените в жалбата възражения, че с оспореното в настоящото съдебно производство решение, директорът на ТП на НОИ – Кърджали недопустимо и незаконосъобразно е преразгледал жалбата на А.Т. срещу Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, вместо да бъде издадено разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът намира същите за неоснователни. В тази връзка отново следва да се посочи, че по подадената от жалбоподателката А.Т. жалба срещу горното разпореждане на пенсионния орган в ТП на НОИ - Кърджали, директорът на ТП на НОИ – Кърджали първоначално се е произнесъл с Решение №2153-08-232 от 23.10.2023 год., с което същият е отхвърлил жалбата като неоснователна, като след подадена срещу това решение жалба, сезираща съда, издателят на административния акт, т.е. директорът на ТП на НОИ – Кърджали, е оттеглил единствено своя акт - Решение №2153-08-232 от 23.10.2023 год., като с така направеното от решаващия орган волеизявление за оттегляне не е било изрично отменено Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, нито пък при оттеглянето но решението от органа е направено каквото и да е волеизявление по отношение на депозираната пред него жалба против това разпореждане, респ., дали същата се уважава или отхвърля.

Така всъщност, Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, нито е отменено от горестоящия административен орган - директора на ТП на НОИ – Кърджали, нито е оттеглено от издалия го орган - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, нито е отменено от съда, тъй като жалбата против решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е оставена без разглеждане и производството по образуваното дело е било прекратено. В тази връзка, съдът намира за неоснователен доводът в частната жалба, че след като оспореният административен акт вече е бил оттеглен, следвало административният орган да издаде ново разпореждане, с което на жалбоподателката да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и че вместо това, абсолютно недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, административният орган преразгледал отново жалбата й и оставил същата без разглеждане. Това е така, тъй като оттеглянето на акта, постановен от горестоящия административен орган - в случая на решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, не означава автоматично оттегляне или отмяна и на акта, издаден от долустоящия орган, т.е. и на разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, още повече, че към датата на издаване на оттегленото решение, това разпореждане вече е било влязло в законна сила.

При това положение, след оттегляне на горецитираното решение, жалбата с Вх.№1012-08-375 от 25.09.2023 год. на А.Т. срещу Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, адресирана до горестоящия административен орган, все още се явява предмет на разглеждане от ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали, поради което и правилно, последният с оспореното в настоящото производство решение се е произнесъл по същата, като следва да се посочи, че процесното решение е различно от оттегленото такова, т.е. същото не е издадено в нарушение на чл.156, ал.3 от АПК, каквито твърдения също се съдържат в жалбата. Тази норма регламентира, че оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства, а в случая, оттегленото решение не е издадено повторно, а напротив, издадено е съвсем друго решение, с което жалбата е оставена без разглеждане, като подадена извън преклузивния едномесечен срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, докато с оттегленото решение директорът на ТП на НОИ – Кърджали е разгледал тази жалба по същество и е отхвърлил същата.

Така, след като е подадена след изтичането на определения от закона едномесечен срок за оспорване по административен ред на разпорежданията за отказ за отпускане на пенсия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, то жалбата на А.Б.Т. против Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали безспорно се явява просрочена. Сроковете за обжалване по чл.117, ал.2 от КСО са преклузивни такива и пропускането им погасява правото на обжалване, което съгласно чл.88, ал.1, т.2 от АПК, във връзка с чл.117, ал.5 от КСО, се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и за разглеждането й по същество от компетентния горестоящ административен орган. Ясно е, при това положение, че след като Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали не е било обжалвано в законоустановения едномесечен срок, т.е. до 28.08.2023 год. вкл., то на следващия ден - 29.08.2023 год., същото е влязло в сила и представлява стабилен административен акт, а от това следва, че липсва каквото и да е основание, вместо него да бъде издаване друго разпореждане с каквото и да е различно съдържание.

Ето защо, съдът в настоящия състав намира за законосъобразно Решение №2153-08-281 от 28.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, който се е произнесъл в този смисъл и е оставил подадената пред него просрочена жалба без разглеждане, като недопустима и съответно е прекратил производството по тази просрочена жалба.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява частната жалба на А.Б.Т., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, подадена чрез адв.Д.И. от ***, против Решение №2153-08-281 от 28.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ - град Кърджали, като недоказана и неоснователна, поради което и като такава, същата следва да бъде отхвърлена с определението по настоящото дело.

Независимо от изхода на делото съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по частната жалбата, а реално, такива не са и сторени от него.

Ето защо, водим от горното и на основание чл.88, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 от АПК, Административният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТХВЪРЛЯ частната жалба на А.Б.Т., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, подадена чрез упълномощен адвокат - Д.Е.И., член на *** адвокатска колегия, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Решение №2153-08-281 от 28.12.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, с което е оставена без разглеждане жалбата на А.Б.Т. срещу Разпореждане №2113-08-672#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - град Кърджали, с което, на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО и е прекратено административното производство по тази жалба.

Определението, съгласно чл.88, ал.3 от АПК, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните.

 

 

 

 

                                                                С Ъ Д И Я: