РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди и осемнадесетата година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при секретаря Марияна
Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1013 по описа за 2018г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба, с която ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за четири дни в общ размер на 200,00
лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от завеждане на иска до
окончателното изплащане на главницата и направените по делото разноски. Твърди, че с трудов договор № 419/ 31.07.2015
г., сключен между ищеца и ответника, ищецът е бил назначен на работа на
длъжност „Организатор производство технологични процеси" в ответното
дружество, като трудовият договор бил
сключен за неопределено време. Твърди, че по време на действието на договора
ищецът не е използвал изцяло дължимият му се платен годишен отпуск - в размер
на 4 дни. Със Заповед № 25/04.05.2018 год. ответникът е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 190, ал. 1, т. 1, т.2 от КТ, считано от
04.05.2018 год., като в същата заповед било посочено, че на ищеца се дължи
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 4 дни, като
дължимото обезщетение за неползвания отпуск е 200,00 лв., което претендира да
бъде да осъден ответника да му заплати , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. В
съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа предявения иск, за което
излага подробни съображения с позоваване на съдебна практика. Представя списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът СД „ Конрат и сие“ –
Кърджали в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с който
намира иска за допустим, но
неоснователен, като не оспорва
валидността на трудовия договор между страните, размера на получаваното
трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения и прекратяването
на трудовия договор, както и правото на ищеца на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск с акта на прекратяване на трудовия договор.
Сочи, че от значение в случая е ползвания от ищеца отпуск поради временна
неработоспособност за периода 01.04.2018г.до 30.04.2018г. и представянето на
25.04.2018г. на работодателя на болничен лист с № Е 20176264383 от
24.04.2018г., по който работодателят депозирал жалба за проверка на редовността
му и на 27.06.2018г. получил писмо Изх.№ Ж-77#3/21.06.2018г. и Експертно решение №2133/17.05.2018г. на ТЕЛК
към МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски" АД - гр. Кърджали, с което е удостоверено, че
болничният лист е законосъобразен и е спазен
реда за издаването му. Сочи, че в
резултат на процедурата по проверка и приключването й на 21.06.2018г, през
същия месец юни 2018г. било начислено, считано от 04.05.2018г., обезщетение за
4 дни, при което счита, че в случая основанието за обезщетението възникнало на
04.05.2018г., поради което база за изчисляване на обезщетението следвало да се
взема трудовото възнаграждение за м. януари 2018г. - единственият месец през
2018г., в който ищецът имал отработени най-малко 10 дни. Твърди, че за месец
януари на ищеца било начислено трудово възнаграждение в размер на 777,27 лв.,
ведно с ДТВ - трудов стаж в размер на 195.87 или 54,06 лв. дневна ставка, при
което обезщетението за 4 дни неизползван платен годишен отпуск възлиза на 216,25
лв., като след плащане на осигурителните вноски на лицето е изплатена сумата в
размер на 192,79 лв. с платежно нареждане от 03.07.2018г. Така определеното
обезщетение било начислено към 04.05.2018г. в месец юни 2018г и изплатено на
03.07.2018г. по сметка на работника, съгласно Вътрешните правила за работната
заплата в ответното дружество. На следващо място счита, че за да настъпи падеж
и забава ответникът следвало да бъде поканен да престира, за което липсвали
доказателства по делото. Счита, че изискуемостта на вземането по чл.224, ал.1 КТ настъпва с
прекратяването на трудовото правоотношение, но с настъпването на изискуемостта
не настъпва забава на ответника, поради липса на отправена покана от кредитора.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.В писмена
молба моли съда да отхвърли иска и да присъди разноски.
Съдът,
като обсъди приобщените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа и
правна страна:
С доклада по делото на осн. чл.146,ал.1 от ГПК съдът призна за безспорно
следното: - че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по
силата на безсрочен трудов договор № 419/31.07.2015г. , по силата на който
ищецът е изпълнявал длъжност „Организатор производство технологични
процеси" при ответното дружество, с месечно трудово възнаграждение в
размер на 850 лв. и допълнителни трудови възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 198,90 лв.; че трудовият договор между страните е прекратен
със Заповед № 25 от 04.05.2018г., като с
прекратителната заповед е разпоредено изплащането на обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от четири дни и е посочено
обезщетението да се изплати след произнасяне по жалба с Вх.№ Ж –
69/11.04.2018г. и жалба Вх.№ Ж-77/03.05.2018г. на ответното дружество до РЗИ
Кърджали относно законността на издадените болнични листове на ищеца и че
брутният размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 216,25 лева
е начислено през м.май 2018г. и изплатено на ищеца на 03.07.2018г. в размер на
192,79 лева след удържане на дължимата лична осигурителна вноска и данък
физически лица .
Установява се по делото, че въпреки прекратяването на трудовото
правоотношение, считано от 04.05.2018т., обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 4 дни, не е изплатено,като ответникът се позовава на проверка
по редовността на представен от ищеца болничен лист, по повод на който е
депозирана жалба от ответното дружество. При същата е установеноява, че
издаденият болничен лист е редовен.
Видно от изготвеното по делото и неоспорено от страните заключение по
назначената ССчЕ, в т.ч. и устният доклад в с.з., се установява,че размерът на
обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск
възлиза на 216,24 лв., което е начислено във ведомостта за м.май 2018г. , като
след уддържане на лична вноска ЗО непл.отп. в размер на 2,04 лв. и ДФЛ в размер
на 21,42 лв. нетния размер на обезщетението възлиза на 192,79 лв. Вещото лице е
установилоизлъчен на 03.07.2018г. банков превод към ищеца на сума в размер на
192,79 лв. с посочено основание обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ.
Установено бе по делото, че прекратявайки трудовото правоотношение с ищеца,
ответникът е изразил воля относно правото му на неизползван платен годишен
отпуск за 4 дни, но не е начислил дължимото обезщетение, а е посочил ,че същото
следва да се изплати след установяване редовността на представения от работника
болничен лист. Относно изискуемостта на същата е налице трайна и
непротиворечива съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, поради
което и задължителна за настоящия състав – Решение № 948/2009г. по гр.дело №
3128/2008г. на Трето ГО на ВКС, Решение № 289/19.10.2011г. по гр.дело №
618/2010г. на Трето ГО на ВКС, с които е прието,че правото на работника за
обезщетяване по чл.224,ал.1 от КТ се поражда при прекратяване на ТПО и не е в зависимост от законосъобразното
извършване на уволнението. Доколкото вземането за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ,обаче, макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, с оглед неговия характер - парично и безсрочно в рамките на
една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на
кредитора и когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен
искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 год. по гр. д. № 3/95
год. на ОСГК на ВС и определение № 901/10.08.2010г. на ВКС по гр.д.№ 376/2010г.
В случая искът е предявен на 26.06.2018г., като към този момент процесното
обезщетение не е изплатено. Ответникът е получил разпореждането по чл.131 от ГПК на 29.06.2018г. и погасяването на задължението е извършено на 03.07.2018г.
в по-висок брутен размер от претендираното с исковата молба.Или, поради
настъпило в хода на процеса плащане на исковата претенция, главният иск следва
да бъде отхвърлен. Предвид направеното акцесорно искане за присъждане на
законна лихва върху дължимия размер на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ,
считано от предявяване на иска – 26.06.2018г. до окончателното изплащане и
погасяване на задължението на 03.07.2018г., съдът намира съгласно посочената
съдебна практика, че ответникът следва да бъде осъден да заплати законната
лихва върху главницата от 200,00 лв., чийто размер на осн. чл. 162 от ГПК и
посредствум онлайн калкулатор определя на 0,39 лв. за периода от 26.06.2018г.
до 02.07.2018г. вкл.
С оглед горното, съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на
настоящия иск, като предвид активното му процесуалното поведение по оспорване
на иска, с въвеждане на възражения и позоваване на съдебна практика, въпреки
погасяване на задължението, обосновава
извод за правна сложност на делото, при което договореното и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. не е прекомерно.
С оглед крайния изход на делото и чл.78, ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение – 600,00 лв. следва
да се възложат в тежест на ответника. Ответникът не е доказал извършени по
делото разходи.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса по предявения иск по чл.224,
ал.1 от КТ,възлизащ на 50,00 лв., както и да възстанови направените бюджетни
разноски за вещо лице в размер на 100,00 лв.
Водим от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ Конрат и сие“ СД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.П., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес:***, *** - адв.И.Б.,
сумата в размер на 0,39 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата от 200,00 лв. за периода от
26.06.2018г. до 02.07.2018г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск по чл.224, ал.1 от КТ за сумата от 200,00лв., поради извършено
плащане.
ОСЪЖДА „ Конрат и сие“ СД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.П., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес:***, *** - адв.И.Б.,
разноски в размер на 600,00 лв.
ОСЪЖДА „ Конрат и сие“ СД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса в размер на 50,00 лв. и бюджетни разноски в размер
на 100,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: