№ 1886
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500328 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20207765 от 04.11.2021 г. по гр.д.№ 4521/ 2021 г. на СРС, 150 с-в е
отхвърлен като неоснователен предявения по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК от Н. К.
ЯНК., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.София, ул. *******, офис-партер, срещу
„К.К.М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.
„*******, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ******* дължи на Н. К. ЯНК., ЕГН **********, сумата от
476.00 лв., представляваща недължимо платена сума от ищцата на основание
противоречащи на закона клаузи по договор за потребителски кредит № 3-1-9424-
176228/22.08.2018 г. и по договор за възлагане на поръчителство от 22.08.2018г.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Н. К. ЯНК.
срещу постановеното решение. Изложени са доводи, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че същото е
необосновано.
Поддържа, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по спора.
Чрез приетата по делото ССчЕ се установява заплащане от ищеца на ответника на
сумата 2976.00 лв. От представените разписки за заплатени суми чрез Изипей АД се
установява, че сумата е била заплатена по договора за кредит с така посоченото
основание именно на ответника. Каква част от сумата е била след това разпределена в
1
полза на ответника и дали същата е останала по сметка на Ф.С. е без значение за
разрешаване на спора по делото. Сумата по кредита е била заплатена от ищцата по
посочената банкова сметка в Райфайзенбанк ЕАД с титуляр „К.К.М.“ ЕАД чрез Изипей
АД. Същата не е била уведомена и не е давала съгласието си суми от заплатените в
полза на кредитара й да отиват в полза на друго лице каквото е Ф.С..
Неправилно съдът е приел и че договора за кредит не е недействителен на
основанията въведени в производството от ищцата. Неправилно е приел, че клаузата за
възнаградителна лихва не е недействителна. Нейният размер е посочен в договора като
36 процента, а чрез приетата в производството ССчЕ е установено, че при правилно
изчисление същият възлиза на 72 процента при ГПР: 99.33 процента. Тези
обстоятелства не са били правилно съобразени от съда при постановяване на
решението.
С оглед това неправилно съдът е приел, че заплатената в повече сума 476.00 лв.
над дължимата от ищцата по недействителния договор сума 2500.00 лв. не следва да й
бъде възстановена. При съобразяване, че ищцата е заплатила по договора за кредит
това което е получила, а именно сумата 2500.00 лв., недължимо заплатена остава
посочената сума 476.00 лв., тъй като договора за кредит е недействителен на
посочените основания. Отправя искане за отмяна на решението на СРС като
неправилно и уважаване на предявения осъдителен иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „К.К.М.“ ЕАД подава отговор
на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Заявява,
че постановеното решение е правилно и постановено в съответствие с материалния
закон и процесуалните правила, че е обосновано. Фактическата обстановка е била
правилно възприета от СРС и изводите на съда са обосновани, чрез събраните
доказателства. С оглед това следва да бъде потвърдено решението на СРС. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 150-ти състав, решение за
валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на постановения съдебен акт, въззивният
съд намира следното:
Производството е образувано по предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови сума заплатена от ищеца без основание по
2
договора за кредит.
В производството е установено, че страните са сключили договор за
потребителски кредит № 3-1-9424-176228/22.08.2018г., тип кредитна линия, по силата
на който „К.К.М.“ ЕАД е предоставил на Н. К. ЯНК. потребителски кредит, който да
бъде усвоен от кредитополучателя при уговорените в договора срок и условия.
Сключения договор е за кредитен лимит в размер на 2500 лева с минимална сума,
която може да бъде усвоена в размер на 200 лева, и годишен лихвен процент в размер
на 36 % и ГПР в размер на 50 %, но само при определени условия.
В договора за кредит изрично е посочено, че дистрибутор по договора е „Ф.С.“
ЕАД, като е предвидено изрично, че кредитополучателят има възможност многократно
да усвоява и погасява изцяло или частично суми до размера на предоставения кредитен
лимит. Посочено е и, че предоставената в заем сума следва да бъде изплатена
съобразно анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума, а
усвояването на сумите се осъществява в брой, по банков път или по друг способ. В чл.
3 от договора за кредит изрично е посочено, че плащането на дължимите вноски по
кредита ще се осъществява по банкова сметка на посредника „Ф.С.“ ЕАД.
Уговорено е и задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение по
кредита - поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално трудово месечно възнаграждение в размер на 1500.00 лева.
Предвидено е, че усвояването на отделни суми от кредитополучателя се осъществява
по изрично негово искане, като за всяка усвоена сума е предвидено същата да бъде
върната съгласно погасителен план, приложим към съответната сума (чл.2, ал. 1 и ал. 2
от договора). В чл. 4 от договора изрично е посочено и, че кредитополучателят има
право да се откаже от договора в 14-ет дневен срок от датата на неговото сключване,
като има право и да погаси предсрочно кредита. При неизпълнение на задълженията по
договора за кредит в чл. 7 е уговорено, че кредитополучателят ще дължи заплащането
на лихва за просрочени плащания, както и разходи за събиране на вземането, които
включват разходи за изпращане на CMC, за ангажиране на човешки ресурс и други, но
разходите не трябва да надвишават сумата от 100.00 лева месечно. По отношение на
срока на договора в чл.10 от него е посочено, че същият е безсрочен, като всяка една от
страните може да го прекрати е писмено предизвестие в определен срок (чл.11, ал. 1 и
ал. 2 от договора). Посочена е и банкова сметка, по която следва да бъдат заплащане
задълженията по договора за кредит.
Установява се от представения пред първата инстанция договор за възлагане на
поръчителство от 22.08.2018г., сключен между „К.Г.“ ЕООД в качеството на поръчител
и Н. К. ЯНК., че поръчителят е поел задължение да отговаря солидарно за всички
задължения на ищцата Я. и за срока на договора за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ № 3-1-9424-176228/22.08.2018г. подписан с „К.К.М.“ ЕАД.
3
Предвидено е, че договорът влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще
породи действие само, ако кредитополучателя в петдневен срок от одобряване на
искането за усвояване на всяка сума в рамките на кредитната линия не осигури като
обезпечение по кредита поръчител. По отношение на размера на възнаграждението за
поръчителя в чл. 2, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че същият зависи от
размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на
задължението по кредита, редовността на клиента, като конкретния размер на
възнаграждението следва да се посочи в погасителен план неразделна част от договора
за поръчителство. В чл. 2, ал. 3 от договора за възлагане на поръчителства е посочено
и, че заплащането на дължимото на поръчителя възнаграждение следва да се извършва
по посочена банкова сметка, която е идентична с банковата сметка, посочена за
плащане по договора за кредит.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява усвояване на
главницата по кредита 2500.00 лв. в брой в търговски обект на посредника
/дистрибутора/ „Ф.С.“ ЕАД.
Чрез представените пред първата инстанция разписки за извършени плащания
по договора за кредит чрез „Изипей“ ЕАД, с посочено основание за внасяне на сумата
„вноска по кредит *********“ и констатациите на приетата пред първата инстанция
ССчЕ, се установява заплащане от ищцата на сумата 2976.00 лв. в периода 29.11.2018
г.-06.07.2020 г. Според експерта в полза на ответното дружество е била заплатена по
договора за кредит сумата 2214.30 лв., от която сумата 1350.39 лева за погасяване на
главница и сумата 863.91 лева за погасяване на възнаградителна лихва. Дължими,
според констатациите на ССчЕ са сумата 1149.61 лв. – главница по договора за кредит
и сумата 178.97 лв.-възнаградителна лихва. За остатъка от заплатената сумата в размер
на 761.70 лв. експертът е посочил, че не е установено дали е заплатена от „Ф.С.“ ЕАД в
полза на К.Г. ЕООД.
Установява се, чрез представените в производството разписки за заплатени суми
от ищцата по договора за кредит, че в същите като получател е посочен „К.К.“
ЕАД/„Ф.С.“ ЕАД с номер ЕИК на „Ф.С.“ ЕАД.
Чрез ССчЕ се установява, че в конкретния случай при главница в размер на
2500.00 лева дължима за срок от 24 месеца при годишен лихвен процент от 36 %, ГПР
ще бъде в размер на 42.58 % и кредитополучателят следва да възстанови сума в общ
размер на 3542.88 лева, което съответства на погасителния план към договора за
кредит. При извършване на изчисления па годишен лихвен процент при задължение за
възстановяване на сума в размер на 4747.44 лева, представляваща сбор на
задълженията по договора за кредит и задълженията по договора за поръчителство,
вещото лице посочва, че той би бил 71 %, а размерът на ГПР възлиза на 99.33 %.
4
При така установената правилно и от районният съд фактическа обстановка се
налага извод, че в производството е останало недоказано твърдението на ищцата, че
сумата от 476.00 лв., представляваща разлика между заплатената по договора за кредит
сума в размер на 2976.00 лв. и дължимата, според ищцата 2500.00 лв. е била заплатена
от ищцата на ответника „К.К.“ ЕАД. Доводът на въззивника, че е заплащал сумата с
ясното съзнание, че погасява на ответника, а не на посредника по договора за кредит се
явява неоснователен с оглед събраните в производството доказателства и установените
чрез тях факти. Както бе посочено, в чл. 3 от договора за кредит изрично е било
предвидено, че плащането на дължимите вноски по кредита ще се осъществяват по
банкова сметка на посредника „Ф.С.“ ЕАД, което е сторено от ищцата при
извършените погашения.
Доколкото ищцата не оспорва заплащането и дължимостта на сумата 2500.00 лв.
по договора за кредит сочената сума не е предмет на производството. Касае се за
сумата, която я надвишава, а именно 476.00 лв., за която не е установена първата
предпоставка на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, че е заплатена на ответника.
По отношение доводите на въззивника, че първоинстанционният съд не е изложил
мотиви досежно възраженията за нищожност на договора за кредит и клаузата за
договорената възнаградителна лихва по кредита, съдът препраща по реда на чл.272
ГПК към същите след като напълно ги възприема. Сключеният договор за кредит не е
недействителен по см. на чл.22 ЗПК и не е нарушено изискването, установено в чл. 19,
ал. 4 ЗПК (действащ към датата на сключване на договора за кредит), според което
ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България (основен лихвен процент - 0. 1 %, плюс 10 %).
При така изложеното, съдът намира за правилен извода на първата инстанция, че
предявения осъдителен иск е неоснователен. Постановеното от първата инстанция
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата 300.00 лв.-разноски за въззивната инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20207765 от 04.11.2021 г. по гр.д.№ 4521/ 2021 г.
на СРС, 150 с-в.
5
ОСЪЖДА Н. К. ЯНК., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.София, ул.
„*******, офис-партер, да заплати на „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в
размер на 300 лева - разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6