Решение по дело №476/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260057

 

гр. Пловдив, 25. 11. 2020 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на пети ноември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                     ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                     ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

 

с участието на съдебния секретар НИНА СТОЯНОВА и прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА като разгледа докладваното от съдия Иван Ранчев, НД /В/ № 476 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ПАС е по реда на Глава 33 от НПК.

Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на Главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №259/2020 г., с постановено Определение от 07.07.2020 г. за одобряване на споразумение, влязло в законна сила на същата дата.

С определението на РС – Д. е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от РП – Д., обвиняемия М.А.Я. и неговия защитник, с което той се е признал за виновен в това, че на 19.05.2020г. в гр. Д., обл. Х. е нарушил мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората – Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г., изм. със Заповед №РД-01-229 от 22.04.2020г, издадени от министъра на здравеопазването на Р. Б., на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба №21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице по т. II.1. от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. /влязло на територията на Р. Б./ поставено под карантина, с Предписание за поставяне под карантина от 13.05.2020г. на СРЗИ, не изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е поставен под карантина, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи - престъпление по чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което като при условията на чл.54 от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в размер на 10 000 лева.

Определението е влязло в законна сила на 07.07.2020 г. и не подлежи на касационна проверка.

В искането се твърди, че в хода на съдебно производство по реда на Глава 29 от НПК пред първоинстанционния съд, е било допуснато нарушение на материалния закон, довело до постановяването на съдебен акт, при съществено нарушение и на процесуалните правила – основания за възобновяването на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Съдът е постановил определението си в нарушение на задълженията по осигуряване разкриването на обективната истина и вземането на решение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по чл.13 и чл.14 от НПК.

Материалният закон е нарушен, тъй като незаконосъобразно е квалифицирано деянието по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, което има бланкетен характер по отношение на неспазените нормативни, поднормативни актове и правни мерки. В повдигнатото срещу Я. обвинение не са описани и действията, с които обвиняемият е нарушил противоепидемичните мерки, както и механизма на извършване на самото престъпление. Останал е неизяснен и въпросът, дали ограничителните мерки са били наложени от съответния компетентен орган, както и до колко с действията си Я. е имал за намерение да нарушава предписанието за карантина.

На следващо място, дори и да се приеме, че е изпълнен състава на чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, то неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществените отношения, свързани с гарантиране живота и здравето на хората, с оглед ограничаване разпространението на заразна болест, не са били реално застрашени.

Като е одобрил споразумението, с което на обвиняемия Я. за така извършеното престъпление са наложени горепосочените наказания, Районен съд – Д. е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.2, пр. 1, вр. ал. 1, т.1 НПК.

Съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила, като не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал.7 НПК – да откаже да одобри предложеното споразумение, въпреки противоречието със закона и да го върне на прокурора. Допуснатите нарушения са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.

В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК, възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението на РС – Д. № 59 от 07.07.2020г. по НОХД № 259/2020г. за одобряване на споразумение в съдебното производство като бъде оправдан М.А.Я. в рамките на фактическите положения по влязлото в сила определение с характера на присъда.

Според представителя на А.п.П. искането за възобновяване на делото е основателно и следва да се уважи.

Осъденият М.Я. се явява с адв. С. Я. от АК – Д. като молят да се уважи искането на главния прокурор, като бъде възобновено производство и бъде оправдан по това обвинение.

Пловдивския апелативен съд, след като се запозна с изложените съображения в постъпилото искане и с материалите по делото, намира за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, като разгледано по същество се явява напълно основателно.

На първо място, безспорно, нормата на квалифицирания състав на престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК за нарушаване на разпоредби, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората по време на пандемия, свързана със смъртни случаи, има бланкетен характер по отношение на неспазените нормативни, поднормативни актове и правни мерки.

И това са посочените Заповеди № РД-01-183 от 06.04.2020г. и № РД-01-229 от 22.04.2020г. на министъра на здравеопазването на Р. Б., издадени на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба №21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. В тази връзка в диспозитива на повдигнатото срещу Я. обвинение са описани и действията, с които обвиняемият е нарушил противоепидемичните мерки, защото представлявайки лице по т. II.1. от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г., влязло на територията на Р. Б. и поставено под карантина, с издаденото изрично Предписание от 13.05.2020г. на Столичната РЗИ, на 19.05.2020 г. не изпълнил задължението да не напуска адреса си в гр.Д., на който е поставен под карантина.

На второ място, макар и да е изпълнен състава на престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. 

Деянието по чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК е на формално извършване и не се изисква, настъпването на определен вредоносен резултат. Същевременно, за да се приеме, че е осъществено дадено престъпление, деянието и деецът би следвало да разкриват минимално изискуемата степен на обществена опасност по чл. 9, вр. чл.10 от НК.

В конкретния случай, обаче обществените отношения, свързани с гарантиране живота и здравето на хората, с оглед ограничаване разпространението на заразна болест, не са били реално застрашени. И това е така, защото Я. се е завърнал от И., определена към този момент като рискова зона, където е гостувал на сина си, но самият той не е бил заразноболен, не е имал контакт със заразноболни, не се е разхождал по улицата и не е контактувал с много лица. Я. е живеел сам в къщата си, като излизането от дома му е било свързано с изчакването на други хора, на които е поръчал да му донесат храна от магазина. Като е бил седнал на пейката пред двора на дома си Я., макар и формално да е нарушил изискванията по поставената карантина, всъщност не е увеличил опасността от разпространение на болестта COVID-19, поради което обществената опасност на деянието му е явно незначителна. Самият той е пенсионер, вдовец, не е осъждан, няма криминални прояви, с добри характеристични данни. И всичко това сочи за наличието на материално-правните предпоставки за приложението на чл. 9, ал.2 от НК[1].

Предвид на изложените съображения, твърдяното в искането за възобновяване нарушение на материалния закон като касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 вр. чл.348, ал.2 от НК е налице, тъй като извършеното от осъдения М.А.Я. деяние, макар и формално от обективна и субективна страна да съставлява престъпление по чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК, обществената му опасност е явно незначителна, което го прави непрестъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Това е довело до постановяването на съдебен акт, при съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като съдът е следвало да спази разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК и да откаже да одобри предложеното споразумение, поради противоречието му със закона и да върне делото на прокурора.

Ето защо, наказателното производство по делото следва да се възобнови, да се отмени влязлото в сила протоколно определение за одобряване на споразумение, с което М.А.Я. е бил признат за виновен в извършването на престъпление чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.425 ал.1, т.2, пр.2 от НПК, същият бъде оправдан в рамките на приетите от съда фактически положения по случая, поради което и Пловдивският апелативен съд,

                                               Р      Е     Ш     И :

         

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 259/2020г. по описа на Районен съд – Д..

ОТМЕНЯ постановеното Определение № 59/07.07.2020г. по НОХД № 259/2020г. по описа на Районен съд – Д. за одобряване на споразумение между прокурор от РП – Д., адв. Б. Ж. – адвокат от АК – Х. и обв. М.А.Я., с което е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал.1 от НК и осъден на наказание от 4 месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и на „Глоба“ в размер на 10 000 лева.

ПРИЗНАВА М.А.Я. *** за НЕВИНЕН в това, на 19.05.2020г. в гр. Д., обл. Х. да е нарушил мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората – Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г., изм. със Заповед №РД-01-229 от 22.04.2020г, издадени от министъра на здравеопазването на Р. Б., на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба №21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице по т. II.1. от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. /влязло на територията на Р. Б./ поставено под карантина, с Предписание за поставяне под карантина от 13.05.2020г. на СРЗИ,  да не е изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е поставен под карантина, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              

                                                            ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

         

                  2.