№ 7324
гр. С., 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110155238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба от „.“ АД, уточнена с молба от 09.10.2024 г. срещу Г. К.
К..
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва се допуснат двама свидетели при режим на довеждане по искане на ищеца, а
по отношение на останалите свидетели следва да намери приложение разпоредбата на чл.
159, ал. 2 ГПК.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е нередовно,
поради което съдът ще се произнесе по него след отстраняване нередовностите от страна на
ищеца, а именно поставяне на конкретни задачи, по които вещото лице да работи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба, а другите двама поискани свидетели може да
бъдат разпитани при наличие на предпоставките по чл. 159, ал. 2 от ГПК, като УКАЗВА на
ищеца, че допуснатите свидетели следва да бъдат доведени в първото по делото открито
заседание.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
1
конкретизира доказателственото си искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
като посочи конкретни задачи, на които вещото лице да даде отговор, с оглед извършване от
съда на преценка на тяхната допустимост и относимост към предмета на спора, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение, доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.03.2025 г. от 10.20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.
211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 10 200 лева, представляваща констатирана на 27.10.2023 г. липса във
рамките на трудово правоотношение по трудов договор № . г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 17.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата в размер на 1 301,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху липсата от 27.10.2023г. до 12.09.2024г., сумата в размер на 9 402,52 лева,
представляваща констатира на 12.02.2024г. липса трудово правоотношение по трудов
договор №.г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 17.09.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 767,67 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху липсата от
12.02.2024 г. до 12.09.2024 г.
Предявени са в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 203, ал. 2
КТ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на
10 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени в резултат на
отнемане и задържане на парични средства от служебната каса, което е констатирано на
27.10.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 17.09.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 1 301,70 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху липсата от 27.10.2023 г. до 12.09.2024
г., сумата в размер на 9 402,52 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на отнемане и задържане на парични средства от служебната каса,
което е констатирано на 12.02.2024 г, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 17.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на
767,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху липсата
от 12.02.2024 г. до 12.09.2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.10.2023 г. между страните е
сключен трудов договор № ., по силата на който ответникът е заемал длъжността „.“ с
уговорено работно място: офис .. Сочи, че длъжността „.“ вменява на служителя задължение
за управление на ежедневната дейност на офисите в съответната зона, както и на
служителите на тези офиси. Поддържа, че съгласно инструкция за сигурност и опазване на
фирменото имущество и средства, главен отговорник е управителя на офис, като
управителят на зона има задължение по отношение на събирани и отчитане на паричните
2
средства на .ите, като е длъжен да не допуска задържане на оборотни суми от последните.
Изложени са твърдения, че съгласно т. 1 от Раздел . „.“, служителят носи имуществена
отговорност за повереното му имущество като при липса на същото дължи разноските по
възстановяването му. Сочи, че по време на действието на трудов договор от 13.10.2023 г.
ответникът е изпълнявал функцията „.“, обслужващ възложената му зона за управление, част
от задълженията по изпълнението на която включват събиране на цената на .ската услуга,
събиране на сумата на наложени платежи, събиране и изплащане на пощенски преводи. В
изпълнение на своите задължения, .ът държи, съхранява и отчита пари и материални
ценности, като е длъжен да отчита своята касова наличност и да предава суми над 1 000
лева, като редът за отчитане бил въведен със Заповед № . г., отразена в . – Инструкция за
сигурност и опазване на фирменото имущество и средства и . – Правила и сигурност в
обектите на ., задължителни за всички служители. Излага твърдения, че 27.10.2023 г. била
извършена проверка на касовата наличност в офис С. – „Г. К.“, при която била констатирана
липса на касова наличност, държана от ответника, в размер на 10 200 лева, за която проверка
бил съставен Констативен протокол от 27.10.2023 г., подписан от проверяващия . и от
ответника – Г. К.. Поддържа, че при отправено устно питане към служителя относно
констатираните липси, последният посочил, че ги е взел и ще ги възстанови. При вътрешна
проверка от страна на работодателя било установено, че паричните средства, държани от Г.
К. не са разходвани за извършването на служебна дейност. Излага твърдения, че на
10.11.2023 г. на основание чл. 71 КТ, трудовият договор от 13.10.2023 г. бил прекратен.
Изложени са твърдения, че на 16.11.2023 г. между страните е сключен нов трудов договор
№ ., по силата на който ответникът заемал длъжността „.“ – офис С. – „Г. К.“, като в
изпълнение на своите трудови задължения, служителят държи, съхранява и отчита пари и
материални ценности. Сочи, че на 12.02.2024 г. била извършена проверка на касовата
наличност, при която била констатирана липса в размер на 9 402,52 лева, за което бил
съставен Констативен протокол от 12.02.2024 г., подписан от проверяващия ., както и от
свидетел – .. Поддържа, че липсата била отразена и в съставен на същата дата Констативен
протокол за цялостна ревизия на локален партньор, подписан от проверяващи . и свидетел –
.. Сочи, че и до настоящия момент констатираните липси не са възстанови от ответника.
В условията на евентуалност твърди, че ответникът Г. К. чрез вземане и задържане от
своята служебна каса и фактическия отказ за тяхното възстановяване умишлено е увредил
работодателя, поради което претендира заплащане на обезщетение за претърпените от
имуществени вреди, установени на 27.10.2023 г. и 12.02.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че във връзка с
трудовото правоотношение между страните му е възлагано да държи и съхранява каквито и
да е парични средства. Поддържа, че сочената от ищеца Инструкция за сигурност и опазване
на фирменото имущество и средства не е била сведена до негово знание и ответникът не е
поемал задължения по нея към работодателя си. Оспорва да му е поверено имущество,
предмет на исковата претенция нито от работодателя, нито от трети лица, като поддържа, че
3
по времето на трудов договор от 13.10.2023 г. не е изпълнявал функцията „.“. Оспорва
посочените в исковата молба Заповед № . г., отразена в . – Инструкция за сигурност и
опазване на фирменото имущество и средства и . – Правила и сигурност в обектите на . да
са сведени до негово знание и същият да е запознат с тях. Оспорва представения от ищеца
констативен протокол от 27.10.2023 г., като поддържа, че в същия не е посочено основанието
на което е съставен, къде е съставен, както и какво качество има лицето ., съставител на
протокола. Оспорва твърдяното от ищеца съгласие с констатациите в протокола, като
посочва, представената втора страница, която носи имената и подписа му не е част от него –
двете страници не съставляват едни документ. Оспорва и констативния протокол от
12.02.2024 г. Излага твърдения, че от исковата молба не става ясно как работодателят е
изчислил размера на претендираните суми, както и че не е установено, че същите са
предадени на ответника. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ,
е да установи наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение с ответника, в
рамките на което на последния е възложено изпълнението на длъжност, включваща
отчетнически функции; съдържанието на задълженията на ответника по това
правоотношение, свързани със съхраняване и отчитане на материални ценности;
констатиране на липсата по надлежния ред; размера на вредата.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането
на претендираното обезщетение /за което не се излагат твърдения, нито се сочат
доказателства/, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в
претендирания с исковата молба размер/за което не се излагат твърдения, нито се сочат
доказателства/.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество, че е
докаже наличието на вземане от ответната страна и изпадане в забава на работника.
По иска с правно основание чл. 203 КТ вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че ответникът е полагал труд по действително трудово правоотношение през периода, през
който са причинени имуществени вреди на работодателя; виновно и противоправно
поведение на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на
имуществени права на работодателя; имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от
работодателя имуществени загуби и причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на работника и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя
имуществени загуби да са закономерна, присъща, естествена последица от умишленото
противоправно деяние, извършено от работника.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането
на претендираното обезщетение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи
задълженията му в претендирания с исковата молба размер /за подобни обстоятелства не са
излагани твърдения и не са ангажирани доказателства от ответника/.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че
4
страните към 27.10.2023г са били обвързани от валидно трудово правоотношение по трудов
договор № .г, а към 12.02.2024г са били обвързани от валидно трудово правоотношение по
трудов договор № .г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5