Решение по дело №386/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.208 и сл. АПК.

С Решение №986/13.03.2024г. по адм.дело №941/2023г. по описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на А. Д. А. от гр.Плевен, чрез адв.К. от САК, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София с искане за присъждане на обезщетение в размер на 100000лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата, причинени на ищеца по време на задържането му под стража в ареста в гр.Плевен в периода от 20.01.2023г. до 20.04.2023г., поради бездействие на затворническата администрация в ареста в гр.Плевен. Със същото решение е оставено без уважение искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от А. А., чрез адв.К., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че съдът неправилно е счел, че не са доказани елементите на отговорността по чл.284 от ЗИНЗС, и че няма доказателства ищецът да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС в процесния период. Сочи се, че самият факт, че А. е бил поставен в неблагоприятни условия на живот по време на престоя му в ареста в гр.Плевен, каквито безспорно са били налице, е достатъчно основание, за да се счита, че е нарушен чл.3 от ЗИНЗС. В тази връзка се твърди, че неправилно съдът е приел, че помещението, в което е бил настанен А. и площта, която се пада на всяко едно лице е била 4,51кв.м., което отговаря на изискванията за минимална площ. Счита се, че за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди – спане, обличане, занимания в затворени помещения – гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Твърди се още, че самият факт, че има доказателства за извършени дезинфекции и обезпаразитяване против вредители не доказва по никакъв начин липсата на вредители в килиите в ареста, поради което е неправилно заключението на съда, че не се доказва съществуването на хлебарки и дървеници, които да са причинили множество нахапвания на ищеца. Сочи се, че извършените третирания само 3 пъти на 4 месеца са твърде недостатъчни и са неефективни, и са довели до условия нехуманни за живот и уронващи човешкото достойнство. Не се споделят изводите на съда, че условията в помещенията на арест Плевен при затвора Плевен са отговаряли на всички норми, въведени с българското законодателство и на изискванията на ЗИНЗС. В тази връзка се твърди, че ищецът е бил поставен в изключително неблагоприятни условия по време на целия си престой в ареста на затвора Плевен и многократно са му нарушавани правата – не му е осигуряван престой на открито навън всеки ден минимум по един час на ден, а му е осигуряван такъв през ден; хигиената в помещенията е потресаваща; прекъсвания на ток и спиране на водата и т.н. Счита се, че макар и лишен от свобода, докато е в затвора, човек не губи правата си. Твърди се, че от всички неблагоприятни условия ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, нарушения в съня, апатия и липса на желание за всичко и т.н., което обосновава основателност на претенцията му за присъждане на обезщетение, което следва да бъде съобразено с характера на увреждането и естеството и степента на претърпените морални страдания. В заключение се моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което ГДИН-София да бъде осъдена да заплати претендирания размер обезщетение. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

По касационната жалба е подаден писмен отговор от процесуален представител на ГДИН-София с доводи за нейната неоснователност. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Б., която счита касационната жалба за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Административен съд Плевен е правилно и обосновано, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като не са доказани претърпяни от ищеца неимуществени вреди. Моли за решение в този смисъл.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при доказан правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №986/13.03.2024г. по адм.дело №941/2023г. на АС-Плевен е отхвърлена исковата претенция на А. Д. А. от гр.Плевен, чрез адв.К. от САК, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на обезщетение в размер на 100000лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата, причинени на ищеца по време на задържането му под стража в ареста в гр.Плевен в периода от 20.01.2023г. до 20.04.2023г., поради бездействие на затворническата администрация в ареста в гр.Плевен.

Производството е проведено по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС касаещо отговорността на държавата за вредите, причинени на лишените от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. С решението съдът е приел, че искането се основава на неимуществени вреди, за които се твърди, че са причинени по време на задържането на А. под стража в ареста в гр.Плевен в периода от 20.01.2023г. до 20.04.2023г., като същите представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяващи се в претърпени болки и преживени страдания. На база на събраните доказателства съдът е приел, че А. А. е задържан на 20.01.2023г. в арест-Плевен при затвора Плевен по пр.пр.№330/2023г. по описа на ОП-Плевен и е освободен от ареста с мярка за неотклонение „домашен арест“ на 20.04.2023г. Приел е още, че през този период лицето е настанено в спално помещение №312 с площ 36,1кв.м., ет.3 в корпуса на затвора Плевен, заедно с още осем лица, изрично изброени. Предвид последното е направил извод, че площта, която се пада на всяко едно от осемте лица /като не всички лица са пребивавали помещението през целия период на задържане на А./ е 4,51кв.м., което е над минимално допустимата площ от 4кв.м., съгласно изискването на чл.43 ал.4 изр.първо от ЗИНЗС. Приел е също, че спалното помещение е оборудвано със санитарен възел, изграден от ПВЦ дограма, има умивалник с кран за студена вода и тоалетна чиния с казанче; че има вентилационни отвори /прозорци, и няма мухъл в него. В тази връзка е счел за недоказано твърдението, че тоалетната не е отделена и се намира вътре в килията. По отношение твърдението за наличие на дървеници и хлебарки е приел, че спалното помещение е третирано по график срещу вредители през процесния период 3 пъти от фирма „Фаворит“ гр.Варна, като доказателства за тяхното съществуване и твърдяните множество нахапвания по задържаното лице са недоказани. Относно твърденията за липса на достатъчно светлина и топла вода, съдът е приел, че в проведено открито съдебно заседание пълномощникът на А. изрично е заявил, че от разпита на няколко лица е установил, че не е налице това нарушение. Този факт според съда е виден и от доказателствата по делото. По отношение претенцията за режим на водата, пълномощникът на А. изрично е заявил, че не я поддържа, тъй като през процесния период не е имало такъв. Относно претенцията за режим на тока съдът е приел, че това е в резултат на действия не на ответника, а в резултат на действия /бездействия на енергопреносното дружество, което обслужва затвора Плевен и отговорност от ответника не следва да се носи. За неоснователна е счетена претенцията за нарушения на определения режим за личен престой на открито, като е приел, че съгласно дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито или определеното за целта помещение, А. е прекарвал част от времето на открито, а са налице и откази да излиза на открито, отразени изрично в декларации, приобщени по делото. Относно претенцията, че се налага наказание „лишаване от външни хранителни пратки“ ако не се пазарува от лавката на „завишени цени“ съдът е приел, че не е доказана, тъй като ищецът е разполагал с множество стоки през времето си на престой в ареста. За недоказана е счетена и претенцията за невъзможност за провеждане на телефонни разговори, като този извод е направен на база събраните по делото доказателства. Предвид горните изводи, съдът е приел, че липсват доказателства, че е налице действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 от ЗИНЗС, което е първата задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника. Счел е, че не е налице „безчовечно или унижаващо отношение“ по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Посочил е, че не са събрани доказателства А. да е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването в ареста при затвора Плевен. За недоказани е счел и твърдяните претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между неправомерни действия и такива вреди. По отношение искането на процесуален представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е приел, че такива не следва да бъдат присъждани, предвид това, че отговорността на загубилият делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод, че не са налице незаконосъобразни действия и/или бездействия на орган на ответника, нито са доказани твърдяните неимуществени вреди от такива незаконосъобразни действия. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от VIII-ми състав на Административен съд Плевен се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Както е посочено и по-горе, първоинстанционният съд е направил правилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и е установил, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че А. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му през процесния период в ареста при затвора Плевен. Не са представени доказателства, които да оборват този извод. По делото по безспорен начин е установено, че лицето е било настанено в спално помещение, като квадратурата, която се пада на едно лице е отговаряла на изискването за минимална площ от 4кв.м. Установено е и, че не е налице бездействие на длъжностни лица на ответника за извършване на дезинфекция и обезпаразитяване против вредители, като не са приобщени доказателства, които да водят до извод за причинени ухапвания от мишки, хлебарки и дървеници върху ищеца. Няма данни от негова страна да са правени такива оплаквания, както и да е предприемано лечение на рани от ухапвания. Относно твърденията за нарушения на определения режим за личен престой на открито, изцяло се споделят изводи на първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по делото доказателства. При наличие на писмени доказателства и множество на брой декларации за отказ, друг извод не би бил възможен. Ето защо, не са налице пороци на съдебния акт, които да обосновават неговата отмяна. При безспорно доказана липса на предпоставките за уважаване на исковата претенция, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №986/13.03.2024г. по адм.дело №941/2023г. по описа на Административен съд Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.