Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр.В.Търново, 28.12.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. ИЛИЕВА
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№2402 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е
подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е
чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е налице облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне на топлинна енергия за обект в гр. ************. Сочи се, че ответника не е заплатил следните суми-главница в общ размер- 473,86 лв., за месеците 11,12 2012г; м.1,2,3,11,12 2013г;м.1,2,3,11,12 2014г, м.1,2,3 2015г., от която обща сума както следва: за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация в размер на 467,86лв., такса разпределение в размер на 6.00 лв. Навежда твърдения, че в резултат от неизпълнението на ответника, за него е възникнало и правото да претендира обезщетение за забава в общ размер на 63.00 лв., за период 01.12.2012г-30.06.2015г. Навеждат се твърдение, че с оглед липсата на доброволно изпълнение е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1775/2015г., по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми и е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за процесния период са дължими и отговарят на действителното потребление на ответника, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №980 от 03.07.2015г. по частно гражданско дело №1775/2015г., по описа на Великотърновския районен съд както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на
исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове по
съображения подробно изложени в отговора. Твърди, че тръбите в жилището са
изолирани и по тази причина не топлоотдават и до жилището не достига топлинна
енергия от сградната инсталация. Оспорва и размера на исковите претенции.
Счита, че при промяна на партидата дружеството ищец следва да събере сумите от
предишния собственик до откриване на партида на новия собственик, като посочва,
че партидата е сменена на 15.06.2015г. Ответникът заявява, че по делото липса
заявка за отопление за периода 2011-2012г, както и че заявките за отопление и
протоколите от общото събрание на ЕС са изготвени при липса на кворум. Твърди,
че не става ясно по коя методика се определя количеството топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация. Моли съда да отхвърли предявените искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество “Т ВТ” АД в качеството му на доставчик на топлинна
енергия е подало на 30.06.2015г. до Великотърновски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Е.М.Ф. за
дължими суми за топлоенергия за обект:***************,за
месеците 11,12.2012г., м.1,2,3,11,12 2013г; м.1,2,3,11,12 2014г; м.1,2,3
2015г.
Въз основа на заявлението на “Т – ВТ” АД е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №980/03.07.2015г. против длъжника Е.М.Ф. по ч.г.гр.д.№1775/2015г.
на Великотърновски районен съд за следните суми: главница в размер на 473,86
лв. за топлинна енергия за месеците 11,12.2012г., м.1,2,3,11,12 2013г; м.1,2,3,11,12
2014г;м.1,2,3 2015г., сумата 63 лв. лихва за забава за периода от 01.12.2012г.
до 30.06.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението /30.06.2015г/ до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 325 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжника Е.М.Ф. е подала възражение за недължимост на сумите по
нея. В едномесечен срок заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
По делото не се спори, че ответника Е.М.Ф. притежава право на собственост
върху апартамент, намиращ се в гр.***********.
Не е спорно, че процесния обект се е водил в ищцовото дружество с партида
№2532 с титуляр Г Д Ф..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Гено Ф. е
починал на 22.11.2009г, като е оставил законни наследници съпруга-ответницата Е.Ф.,
син и две дъщери.
С писмо от 01.04.2015г ищцовото дружество е отправило покана до ответницата
Ф. да подаде заявление за смяна на партидата на адреса поради смърт на титуляра
Гено Ф., като е указано, че в противен случай партидата ще бъде сменена
служебно.
По делото е представен протокол от общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в режим на етажна собственост на адрес гр.******** вх. „*”,”*”, проведено на 30.10.2014г.
относно вземане на решение за пускане на централното отопление от "Т"
за отоплителен сезон 2014г.-2015г, избор на абонатчик, избор на начин на
извършване на дяловото разпределение и избор за определяне на количеството
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация по предложени варианти.
Представени са заявки за ползване на топлинна енергия за отоплителен сезон 2013г-2014г;
2014г-2015г.
По делото е приложено извлечение от сметка на абоната, от която е видно, че
за процесния период по партида №2532 са начислени 467,86 лв. за топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация
и сумата 6.00 лв. такса за разпределение на топлинна енергия.
От заключението на допусната съдебно-техническа експертиза се установява,
че при проведения оглед вещото лице е установило, че абонатната станция на
процесния адрес обслужва два входа /вх. „*” и вх. „*”/, като на границата между съоръженията
принадлежащи на абонатната станция и елементите на сградната инсталация е
монтиран търговски уред-топломер, който е пломбиран с оловна пломба и печат от ДАМТН
и е в период на валидност. Вещото лице е посочило, че в жилището на ответника
няма включени към сградната инсталация отоплителни тела. Радиаторите на места
липсват, на места са отсъединени, като вещото лице не е установило наличие на
включени отоплителни тела към хоризонталните отклонения на вертикалните
щрангове в жилището. В съдебно заседание вещото лице допълни, че вертикално
разположените тръби са покрити с полиеританови тръби, които възпрепятстват
отдаването на топлинна енергия от вертикалните щрангове. Вещото лице е изложило, че стойността на топлинната
енергия отдадена от сградната инсталация, начислена на ответника за процесния
период е определена като пропорционална част от общата отдадена топлинна
енергия от сградната инсталация за всеки месец относно пълния отопляем обем на
неговата собственост в сграда етажна собственост. Вещото лице е установило, че претендираното
за заплащане количество топлинна енергия е изчислено съобразно Методиката в
Наредба №16-334/06.04.2007г., като за месец октомври 2012г. е установено
превишаване на количеството топленна енергия отдадена от сградната инсталация
над изразходената топлинна енергия за отопление.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество същите са
неоснователни и недоказани. Съображенията за това са следните:
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен
начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен
начин качеството потребител на топлинна енергия на ответника, основанието, от
което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
На първо място, за да възникне
задължение за ответника да заплаща доставена топлинна енергия е необходимо той
да има качеството потребител на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.В случая се претендира за
заплащане топлинна енергия отдадена от сградната инсталация начислена по
партида №2532, която се е водила, вкл. и за процесния период, на името на
лицето Г Ф., починал през 2009г. Ответницата оспорва исковата претенция с
възражение, че не следва да бъде ангажирана отговорността й за суми начислени
по партида, която е на името на друго лице. По делото няма конкретни данни, че титуляр на
партидата към момента е ответника. Но дори и това да е така, видно от
доказателствата починалия Ф. има четирима законни наследници. Няма заявление от
наследниците за промяна на партидата на името на някой от тях и е неясно защо
ищцовото дружество извършвайки служебно промяната в партидата, започва да я
води само на името на единия от наследниците, без да има яснота дали е
единствен собственик или ползвател на жилището, за което се претендира
заплащане на топлинна енергия, още повече, че самата ответница не е заявила
промяна на партидата на нейно име. Освен това в представените списъци на
собствениците на имотите в етажната собственост като собственик на апартамент * от вх „*” не фигурира името на ответницата,
а на друго лице. На следващо място ответникът Ф. оспорва наличието на
облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество, както и извършеното
от ищцовото дружество дялово разпределение на топлинна енергия, като счита, че
ищецът неправомерно вменява задължение в неясен размер за услуга, която не е
поискана по установения в закона ред от живущите на адреса.
В конкретния случай предмет на спора е искова
претенция за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, като не е
спорно, че ответникът не ползва топлинна енергия за отопление на имота. По
правило съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. За да възникне валидно облигационно отношение между
собствениците в етажната собственост и топлофикационното дружество и за да придобие собственика качеството
"клиент" на топлофикационното дружество е необходимо между
топлопреносното предприятие и потребителите в сградата етажна собственост да е
налице сключен писмен договор /чл.149 ал.1 т.6 от ЗЕ/, какъвто по делото не е
представен. Следва да бъде взето и но надлежен ред решение от Общото събрание
на Етажната собственост с квалифицирано мнозинство от две трети от всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
за избор на доставчик на топлинна енергия, при което всеки съсобственик
придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, като наред
с това следва да участва и в разпределението на тежестите свързани с ползването
на общата вещ, като заплаща топлинна енергия за отопление на общите части на
сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. В настоящия
случай за процесния период /отоплителни сезони 2012г.-2015г/ няма ангажирани
доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест относно проведено ли е
общо събрание на етажната собственост на процесния адрес и вземане по надлежен
ред на решение за пускане на централното отопление от „Т ВТ”АД, избор на
абонатчик, на начин на извършване на дяловото разпределение на топлинната
енергия. Представеният протокол от общо събрание на ЕС от 30.10.2014г. се отнася само за част от
исковия период, но същия е оспорен от ответната страна с възражение, че
решенията не са взети при наличие на необходимия кворум. Представените заявки за отопление и списъци на
собствениците в етажната собственост не доказват взето по надлежен ред решение
на ОС на ЕС относно въпросите с ползването на топлоенергия и избор на фирма за дялово
разпределение и методиката, по която да се извършва дяловото разпределение, избор
на упълномощен представител на потребителите, който да ги представлява в
отношенията с топлопреносното предприятие
за отоплителните сезони посочени в заявките за отопление. След като не
бяха ангажирани доказателства за взето по надлежен ред решение на ОС на ЕС,
съдът приема, че ищцовото дружество не доказа основанието, по силата на което
за него е възникнало право да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, вкл. топлинна енергия отдадена от срадната инсталация за
отоплителните сезони, предмет на исковата претенция.
На следващо място, видно от заключението на вещото лице,
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация за месец октомври 2012г превишава по стойност топлинната енергия за
отопление на индивидуалните имоти. Съгласно чл.78 ал.1 от Наредба №16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването, когато количеството енергия отдадено от
сградната инсталация е било по-голямо от количеството енергия за отопление на
индивидуалните имоти, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми
абонатите в сградата и лицето по чл.139б от ЗЕ и да предприеме действия съгласно
т.6.6 и 6.6.1 от Методиката. В конкретния случай няма доказателства, че такава процедура е
била предприета. След като ищецът не е изпълнил задълженията си за извърши
проверка и обследване на инсталацията и да уведоми клиентите като им предостави
възможност за преценка дали да продължат ползването на предоставените им
услуги, неизпълнението на тези задължения поражда обективна пречка да бъде
установено какъв процент от тази енергия следва да бъде разпределен на абоната
за съответните месеци съгласно нормативно установените изисквания, респ. каква
цена ще заплати за потреблението й.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен
начин основанието на исковите претенции, както и техния размер. При това
положение за ищеца не възниква право да претендира заплащане на суми за
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и за такса за услугата дялово разпределение, след като не
се установи, че е възникнала договореност между ищцовото дружество и етажните собственици „Т ВТ”АД да извършва
тази услуга за процесните отоплителни сезони. С оглед гореизложеното предявения
иск за установяване дължимост на сумата 473,86лв. за топлинна енергия отдадена
от сградната инсталация и такса за разпределение следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователност на
главния иск, неоснователна и акцесорната претенция за лихва за забава върху
главницата в размер на 63лв. за периода 01.12.2012г-30.06.2015г, както и за законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението/30.06.2015г/ до
окончателното изплащане.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС съдът в исковото производство се произнася и по
разноските направени и в заповедното производство. Съдът намира, че предвид
неоснователност на предявените положителни установителни искове разноските
направени от заявителя в заповедното производство, включени в издадената
заповед за изпълнение са недължими от ответника.
Относно разноските
в исковото производство.
На ищцовото дружество не се дължат разноски
при този изход на спора.
Ответникът не е претендирала присъждане
на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т- ВТ” АД, със
седалище и адрес на управление: гр.***********, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор В Д против Е.М.Ф. с ЕГН ********** *** искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК
вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
следните суми: главница в размер на 473,86лв.
/четиристотин седемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинкии/ за
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за
месеците 11,12.2012г., м.1,2,3,11,12 2013г; м.1,2,3,11,12 2014г; м.1,2,3 2015г.
за обект гр.***************, сумата 63 лв./шестдесет и три
лева/ лихва за забава за периода от 01.12.2012г. до 30.06.2015г., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението /30.06.2015г/ до
окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство в
размер на 325 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е
издадена заповед № 980/03.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1775/2015г. на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1775/2015г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: