РЕШЕНИЕ
№ 596/11.7.2022г.
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХIII –ТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: ЯНКА
ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм.дело
№ 470 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 ал.1 от ЗУТ.
Делото е образувано след отмяна на
решение по адм. дело № 1184 по описа на съда за 2020 г. и връщане за ново разглеждане на същото. Същото
е започнало по жалба подадена от П.Т.П., против отказ на главен архитект на
община Велинград за издаване на удостоверение
за търпимост на сграда по параграф 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /параграф 127
от ПЗР на ЗУТ /, обективиран в обследване за търпимост на строеж издадено от главен
архитект на община Велинград , озаглавен Отказ за издаване на Удостоверение за
търпимост на строеж от гл.архитект на община Велинград № 94-00/9592 от
06.10.2020г.
В
жалбата се сочи, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и се моли за неговата
отмяна. Твърди се, че са представени всички доказателства, доказващи статута на
търпимост на незаконния строеж и периодът отговаря на изискванията на § 127
ал.1 от ПЗР на ЗУТ и на параграф 16, ал.1 от ЗУТ. Според жалбоподателя,
съображенията в отказа не касаят предпоставките за уважаване на искането, които
са изцяло налице. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Постъпили са писмени бележки от адв. М., който поддържа жалбата и твърди, че не
били взети всички доказателства, от които било видно, че постройката е търпима тъй
като са налице на предпоставките по §127 ал.1 от ПРЗ на ЗУТ и параграф 16, ал.1
от ЗУТ. Излага подробни съображения в писмено становище.
Ответникът
Главен архитект на Община Велинград не се явява, представлява се от юрист – А.К..
Оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. В писмено становище излага
подробни съображения относно неоснователността на подадената жалба. Сочи
доказателства, претендира юрисконсултско възнаграждение. В срок представя писмени бележки.
Жалбата
съдът приема за подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Същата отговаря на разпоредбите на АПК,
подадена е от лице с активна процесуална легитимация, пред компетентния съд и
срещу акт от категорията на обжалваемите по реда на чл. 215 ал.1 вр. чл. 214 от ЗУТ, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество. Обжалваният отказ, представлява индивидуален административен акт
по см. на специалната норма на чл. 214, т.2 от ЗУТ.
Жалбата разгледана по същество е неоснователна.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа
страна намира следното:
Настоящето административно
производство, въз основа на което е издаден и процесният акт е започнато във
връзка с Решение №399/20г. постановено по адм.д. № 986/19г. по описа на Адм.съд
Пазарджик, с което е върната преписката на главния архитект за произнасяне по
направено искане за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж, във
връзка с подадено заявление от жалбоподателя с вх.№ 94-00/3461 от 14.05.2018г.,
както и въз основа на подадена последваща молба от жалбоподателя, отново за
издаване на Удостоверение за търпимост на обект, с приложени писмени
доказателства към нея, с вх.№ 94-00/8413 от 08.09.2020г.
Във връзка с така подадените
молби за издаване на Удостоверение за търпимост на един и същи обект ,
гл.архитект се е произнесъл с един ИАА – Отказ за издаване на удостоверение за
търпимост на строеж с изх.№ 94-00/9592/06.10.2020г.Изрично в акта е посочил, че
се издава въз основа на тези две молби, като е посочено, че двете производство
се обединяват в едно.Главният архитект е съобразил и новите представени
даказателства с втората молба –искане на жалбоподателя. Това обединяване на
административните преписки не е съществено нарушение на производствените
правила, тъй като двете преписки имат еднакъв предмет и с обединяването им се
избягва възможността за издаване на повече от един ИАА по същия предмет.
Установено е следното от
фактическа и правна страна :
Жалбоподателят П.П. е собственик
на недвижим имот УПИ № V – 7657, в кв. 206 по регулационният план на
гр.Велинград обозначен на приложената скица, като поземлен имот с идентификатор
10450.501.2015 по действащата кадастрална карта на гр.Велинград, на основание
Протокол за съдебна делба №26 от 04.06.1984 г. одобрен по гр.д.№223/1984 по
описа на РС-Велинград.
Със Заявление с вх.№94-00/3461 от
14.05.2018г. жалбоподателят поискал от
гл.архитект на община Велинград да му бъде извършена административна услуга,
като му се издаде от него удостоверение за търпимост на стопанска постройка в
УПИ №V-7657, в кв.206
по регулационния план на гр.Велинград.Към заявлението са приложени – Приходна
квитанция №********** от 14.05.2018г. за заплатена такса от 200лв. в касата на
община Велинград, Конструктивно обследване за процесната сграда на основание
пораграф 127 от ЗУТ, изготвено от инж.Овчаров и инж. Илчев / оттеглено в
последствие/.
В законоустановения срок не е
издаден акт от страна на главния архитект на Община Велинград, с оглед на което
е било налице мълчалив отказ за издаване на удостоверение за търпимост.
Мълчаливият отказ не е обжалван и същият е влязъл в сила.
Въпреки наличието на мълчалив
отказ, почти година по-късно гл.архитект на община Велинград изготвя Обследване
за търпимост на строеж, което е във връзка с друга процедура, т.е. елемент /
етап от производство по изследване дали един строеж е законен или не, което
производство приключва с издаването на Заповед от страна на кмет или
упълномощено от него лице. Същевременно в Обследване за търпимост на строеж е
посочено, че същото се издава във връзка с две производства – едното започнало
с молба на органа по премахването и незаконно строителство – длъжностни лица за
строителен контрол по чл.223,ал.2 от ЗУТ отдел „ИБКТ“ при ОбА- Велинград и
второто производство – по заявление вх.№ 94-00/3461 от 14.05.2018г. подадено от
П.П., в което главния архитект , като орган одобряващ инвестиционния проект
обследва строежа, за които няма строителни книжа но е бил допустим по
действащите подобни градоустройствени планове и правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
Именно това производство е
приключило с акт, който е бил отменен от съда , с влязло в сила Решение №
399/20г. по описа на административен съд – Пазарджик и е върнато за ново
произнасяне по така подадената молба.
С оглед обстоятелството, че до
връщане на делото от съда е постъпила нова молба-искане за извършване на същата
услуга – издаване на Удостоверение за търпимост на същия обект – молба от 08.09.2020г.
главният архитект се е съобразил и е взел в предвид и представените нови
доказателства, като е обединил двете производства.
С обжалваното Обследване и
преценка за търпимост на строеж на Гл. архитект на Община Велинград с
изх.№94-00/9592 от 06.10.2020г., е приел че сграда със застроена площ (ЗП) 101
м2 в североизточната част на УПИ У-7657 в кв.206 по Регулационния план
(Подробен устройствен план - План за регулация - ПУП-ПР) на Велинград, одобрен
с Решение №29 от 30.01.2014г. на ОбС - Велинград и Заповед №624/25.05.2006г.,
строеж пета категория - допълващо застрояване, отразена:
- в
Кадастралния план, одобрен със Заповед №1226/24.09.2013г. на Кмета на Община
Велинград (в сила до 13.07.2018г.) с пл.№ 10450.504.7657.1 на един етаж масивна
селскостопанска сграда,
- в
Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на Велинград, одобрени със
Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на СГКК - София (в
сила от 13.07.2018г.) с идентификатор (ИД) 10450.501.2015.1 на един етаж
масивна друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, констатирана
като дърводелска работилница с Констативен протокол №92-00/2207 от 01.07.2018г.
на длъжностни лица за строителен контрол при Община Велинград, не е търпим
строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ (доп. ДВ бр.65/2003г.) и §127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/26.10.2012г., в сила т 26.11.2012г.) и подлежи
на забрана за ползване по смисъла на § 184, ал.4 и ал. 12 от ЗУТ във връзка с
чл.225а от ЗУТ по определения от ЗУТ ред, построена в поземлен имот (ПИ) с ИД
10450.501.2015 с административен адрес ул.“Гергевана" №15,
кв."Каменица" (л.20-68 и 81-129).
От извадка от Улично и дворищно
регулационен план на с.Каменица (днес квартал на гр.Велинград), утвърдени със
Заповеди №629 и №630 от 09.03.1937г., кв.258, парцел V-1885 и VII-1885:
Сегашният ПИ с ИД 10450.501.2015 е в части от терена на парцели V-1885 и
VII-1885 срещу о.т.284 на запад от улицата с о.т.623-284-622. В кадастралната
основа на дворищно регулационния план не са заснети и не са попълвани постройки
в парцели V-1885 и VII-1885 (графична част на плана на л.23 - нецветно и
нечетливо копие, л.84 и 130).
С Предписание №11955/26.10.1941г.
е одобрено „Узаконяване коларо-дърводелска работилница на н-ци на Тодор Ил. П.
в имот 111-491 в кв.214 в с.Каменица", с текст долу дясно „Стопани Иванка
П. Пунева и Тодор П. П.". Парцелът е разположен на две улици, които са от
изток и от юг. В югоизточният ъгъл има сграда „ж.п.". Петното за
застрояване е на 5м от уличната регулационна линия и на 4м и 3м от страничната
към съседния от запад парцел II-490. Застрояват се 48м2 (л.35, 96 и 166).
Главният архитект приел, че има
очевидна разлика в геометрията на парцелите по цитираните документи в т.1.3.1.
и в т.1.3.2. и разположението им: единият на две улици, другият на една, както
и в разположението на коларо-дърводелска работилница в парцела, а също и в
площите на сградите. Прието е, че в документ с №11955/26.10.1941г. се има
предвид друг имот в друга част на кв.Каменица и това е сегашен ПИ с ИД 1045.501.497
с площ 364м2, за който е отреден УПИ IV-556 в кв. 310 по действащия ПУП и който е на 1000м. въздушно на
североизток от УПИ IV -7657 в кв.206 с административен адрес ул. "Милош
Папарков "№18.
След обсъждане на всички налични
доказателства по административната преписка бил постановен процесния отказ.
По делото са изготвени единична и
тройна съдебно – технически експертизи, които са приети от съдебния състав.
Съгласно заключението на вещото
лице изготвило единичната съдебно техническа експертиза, че изброените по-долу
документи се отнасят за парцел III -491 в кв.214 в с.Каменица (сега кв.Каменица) и не
се отнасят за УПИ - IV -7657 в
кв.206:
- Обяснителна
записка от февруари 1941 г. за узаконяване на коларо-дърводелска работилница
полумасивна с лице на улицата с размери 6/8м с печат одобрил на 26.11.1941 г.
(л.39, 97 и 167), Протокол за оглед от 30.06.1941 г. от пещерски околийски
инженер по молба с вх.№3855/20.02.1941г. от н-ци на Тодор Ил.П. да построят
коларо-дърводелска работилница - полумасивна едноетажна сграда с площ 48м2 в
дворно място с площ 438м2, одобрен с Предписание №11955/26.11.1941 г. от
Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (л.36, 98 и
169) и Проекторазрешително към протокол за оглед от 30.06. 1941г. (л.36,98 и
170) и,
- Протокол
за строителна проверка от 07.07.1941г., утвърден с № 12813/06.10.1942г. (л.37,
99 и 171)
- Обяснителна
записка „към плана за узаконяване на разширението на работилницата за
производство на дървени коли...Сградата е двуетажна полумасивна..., парцела е
438м2 застроена плоскост 150м2, остава двор 288м2", одобрено с Предписание
№5269/26.05.1947г. (л.39, 100 и 168),
- Проекторазрешително
за узаконяване разширение на коларо-дърводелска работилница, одобрено с
№5269/26.05.1947г. от Министерството на обществените сгради, пътищата и
благоустройството (л.40, 101,172 и 187) и Съобщение от 02.06.1947г., че се
одобрява протокол за оглед от 25.12.1946г. и се разрешава разширението на
коларо-дърводелска работилница, одобрено с №5269/26.05.1947г. (л.173),
- Протокол
за строителна проверка от 17.12.1948г., извършена от районен инженер при
Околийски нар. съвет (л.40, 101 и 174).
Видно от Кадастрален план на
Велинград, Каменица от 1949г., извадка на кв.206: Сегашният ПИ с ИД
10450.501.2015 е в терена на имот с пл.№1985 срещу о.т.742. Към имот с пл.
№1985 е присъединен от запад терен (от имот с пл.№1985 към откоса, вкл. и
откоса). Заснета е сграда „Б.Д.Ж. столова" с размери по графични данни 10м
х 20м, която попада в три имота с пл.№1983, №1984 и №1985, като в последния е
част с размери 6м х 20м (графична част на плана на л.24 - нецветно и нечетливо
копие, л.85 - цветно немащабно копие и 131- на експертизата).
Видно от Дворищна регулация на
всички строителни квартали на Велинград - общ план, одобрен със Заповед
№3583/26.07.1957г. на МКСБП (сега МРРБ), извадка на кв.206, Каменица: От имот с
пл.№1985, от присъединения от запад на него терен, от част от присъединения към
имот с пл.№1986а терен (от изток на имот с пл.№1986 към откоса) и от западните
части от имоти с пл.№1983 и с пл.№1984 (от изток на имот с пл.№1985) са
образувани няколко парцела. Сегашният ПИ с ИД 10450.501.2015 е в част от терена
на северния парцел –IV-1985а срещу о.т.742 и в целия терен на южния парцел V-1985а (графична част
на плана на л.26 - нецветно и нечетливо копие, л.87 и 132, текстова част на
Заповед №4326 от 04.08.1955г. на МКСБП за одобряване на общия
улично-регулационен план на Велинград на л.25 - нечетливо копие, л.86 и 134,
текстова част на Заповед №3583/26.07.1957г. на МКСБП за одобряване на
дворищната регулация на всички строителни квартали на Велинград на л.25- нечетливо копие и на л.86 и 132-гръб). В
кадастралната основа на дворищната регулация в парцели IV-1985а и V-1985а не са
заснети и не са попълвани постройки. По данни от разписната книга към Заповед
№3583/26.07.1957г. за дворищната регулация П.Т.П. е собственик на 1/2 ид.ч. от
парцел V-1985а.
От Нотариален акт за право на
собственост по обстоятелствена проверка №49 от 14.02.1959г., е видно, че е
признато правото на собственост на А.В.П. на 1/2 ид.ч. от дворното място,
съставляващо парцел У-19853, цялото от 324м2 и на дворното място, съставляващо
парцел IV-1985а, цялото
от 735м в кв.206 (л.229).
От извадка от
Квартално-застроителен план на кв.206 за жилищни сгради и гаражи, одобрен със
Заповед №19/29.09.1966г. на Зам.председателя на ОкрНС – Пазарджик се вижда, че
е предвидено ново индивидуално жилищно
строителство по означените застроителни петна и разстояния до външните и
вътрешни регулационни линии. В северната част на парцел IV-1985а (по-голям в
сравнение с парцел У-1985 ) е показано застроителното петно на нова едноетажна
жилищна сграда (МЖ) на 5 м от уличната регулационна линия, а на 6м на юг от МЖ
срещу о.т.742 - възможност (с прекъсната линия - пунктир) за двуетажна сграда
на 3м от страничната регулационната линия към съседния от юг парцел V-1985а. В
парцел V -1985а (по-малък в сравнение с парцел IV -1985а) е показано застроително
петно на нова жилищна сграда на 5м от уличната регулационна линия, на 6м от
страничната регулационната линия към съседния от юг парцел VI-1985 и на 3м от
страничната регулационната линия към съседния от север парцел IV -1985а.
Показани са и застроителни петна на гаражи на външната регулационна линия и на
страничната, свързано застрояване между парцели IV -1985а и V-1985а (графична и
текстова част на л.27 - нецветно и нечетливо копие, л.88 и 135 и 135-гръб).
Във времеви порядък е видно, че
Застроителен, регулационен и кадастрален план на Велинград, е одобрен със
Заповед №РД-14-03-063/13.10.1983г. на МСА.От извадка на кв.206 от Регулационен
и Кадастрален план,за целия терен на парцел IV 1985а и за част от терена на
парцел V 1985а е бил попълнен имот с пл. №2245 (вероятно в съответствие с
Нотариален акт №49/14.02.1959г.). От него са образувани два приблизително
еднакви по площ парцела: IV -2245 (северен)
и V -2245 (южен), за втория по-късно е попълнен нов имот с пл.№7657, за който
е отреден парцел V -7657, като в кадастралната основа са отразени сгради:
- 2МЖ
(двуетажна масивна жилищна) по графични данни от страничната регулационна линия
на около 3м със съседния от юг парцел VI -2248 и на около 11м със съседния от
север парцел IV-2245,
- две
МС (едноетажна масивна) на уличната линия към източната фасада на 2МЖ,
- ПС
(едноетажна паянтова) по графични данни на около 3м от регулационната линия към
дъното със съседния от запад парцел ХХI-2246 към западната фасада на 2МЖ,
- МС
(едноетажна масивна) на външната регулационна линия срещу о.т.2269, на
страничната регулационна линия със съседния от север IV -2245 (в западната 1/3
част) и по графични данни на по-малко от 1м от страничната регулационна линия
(в източните 2/3 части).
С черни диагонални черни
прекъснати линии (пунктир), както е прието да се означава съществуващ навес/
което изрично е посочено в приетата еденична експертиза/ в кадастралната
основа, е отразена частта от сграда „Б.Д.Ж. столова", която е попадала в
имот пл.№1985 по Кадастрален план на Велинград, Каменица от 1949г. и някаква
част - уширение, където е сега източната половина на 2МЖ, а с непрекъснати
черни линии - част, която попада в улична регулация (графична част л.28 -
нецветно и нечетливо копие, л.89 и 137, текстова част 89 и 136-гръб).
От извадка на кв.206 от
Застроителния план: Показани са характерът и начинът на основното застрояване,
а конкретно в парцел V -2245 - нова двуетажна жилищна сграда (съгласно
легендата на условните означения), ситуирана на 3м от страничната
регулационната линия към съседния от север парцел IV -2245, на 5м от уличната
регулационна линия и върху част от означената като навес съществуваща постройка
(графична част л.29 - нецветно и нечетливо копие, л.90 и 136). Поради
съществуването на навеса сградата на основното застрояване 2МЖ е била построена
не на 3м от северната регулационна линия (с парцел IV), а на 3м от южната
регулационна линия (с парцел VI), т.е. е изместена с около 8м на юг.
Цитираният Застроителен план е
действащият към момента.
Скица №68/19.01.1984г. на парцел
V -2245 в кв.206 (имота вписан на А.В.П. и на П.Т.П.) с виза на Гл.инженер, с
която разрешава проектиране и строеж на нова жилищна сграда по нанесеното
червено петно 120м двуетажно на 3м от регулационната линия с парцел IV -2245
(от север) и на 5м от уличната регулационна линия. В кадастралната основа са
отразени: с непрекъснат контур и черни диагонални прекъснати линии (пунктир)
съществуващ навес (както е прието да се означава навес в кадастралната основа)
-частта от сграда „Б.Д.Ж. столова", която е попадала в имот пл.№1985 по
Кадастрален план на Велинград, Каменица от 1949г. и част, която попада в улична
регулация и някаква част от запад (като уширение) и с черни непрекъснати линии
съществуваща едноетажна паянтова сграда. Петното за новата жилищна сграда е
показано с пунктир и попада върху средната западна част на навеса (нецветно
копие на л.41, 102 и 161-гръб).
Няма данни по делото за наличие на одобрени
проекти на 07.06.1984г.
Скица №619/07.09.1985г. на парцел
V -2245 в кв.206 (имота вписан на П.Т.П.) с виза на Гл.инженер, с която
разрешава проектиране и строеж на вкопани гаражи по нанесеното с червено петно
по теренни причини. Петното предвижда две гаражни клетки на уличната
регулационна линия и на източната фасада на 2МЖ и на 3м от страничната
регулационна линия към съседния от юг парцел У1-2248. Новата жилищна сграда, за
която са издадени Скица №68/19.01.1984г. с виза и Разрешение за строеж
№69/11.06.1984г., е показана на разстояние 3м от страничната регулационна линия
със съседния от юг парцел VI -2248, а не на 3м от регулационната линия със
съседния от север парцел IV -2245 (нецветно копие на л.43, 104 и 162-гръб).
Вероятно към 07.09.1985г. жилищната сграда е била построена (или строителството
е било на някакъв етап).
Относно Разрешение за строеж
№98/20.09.1985г. на П.Т.П. за гараж върху 20м2 в парцел У-2245 в кв.206 (л.44,
105 и 162). Няма данни да е давана строителна линия от служба „КРВП" при
съвета.
Относно Разрешение за строеж
№22/02.04.1994г. на Тодор и П. Пуневи за ремонт и реконструкция на съществуваща
стопанска сграда (л. 44, 105, 163 и 186). По данни от делото не са налични
строителни книжа (л.44 и 105).
Относно -Скица №167/20.02.1995г.
на парцел V -2245 в кв.206 с виза на Гл. архитект от 21.02. 1995г., с която
разрешава реконструкция на съществуващо помещение за дърводелска работилница.
Показано е петно (визуално значително по-малко от петното на сега
съществуващата) в североизточната част на парцела на страничната регулационна
линия със съседния от север парцел IV -2245 (като не е показано застрояване на
допълващо застрояване в него), на 25м от 2 МЖ в парцел Х-2258 и на 20м от МЖ в
парцел 1-2259 в кв.208 от изток и на 35м от 2МЖ в парцел ХХI-2246 в кв.206
от запад (нецветно копие на л.45, 106 и 164). Не се събраха доказателства,
относно това дали са налични одобрени проекти и разрешение за строеж (л.45 и
106).
Относно-Договор за доброволна
делба от 12.12.2001 г. между П.Т.П., Й.Т.Т.и Ц.Т.Т.на УПИ IV -2245 в кв.206 с
площ 500м2 ведно с намиращата се в него къща с площ 130м2 - приземен и един
жилищен етаж, като приземието не отговаря на Наредба №5, като П.Т.П. приема в
дял и става собственик на описания имот (л.157 и 228).
Относно Заповед
№1009/04.08.2005г. на Кмета на Община Велинград за ПКО за имотни граници, нов
имот и ново заснети сгради. Съгласно Констативен акт на длъжностни лица при
Община Велинград от 04.08.2005г. не са постъпили жалби и възражения и заповедта
е влязла в сила.
Относно Заповед №624/25.05.2006г.
на Кмета на Община Велинград, с която одобрява нов ПУП-ПР за кв.198, 206 и 207,
като се поставят регулационните линии на изброените УПИ... в съответствие с
имотните граници. Съгласно Констативен акт на длъжностни лица при Община
Велинград от 19.06.2006г. не са постъпили жалби и възражения и заповедта е
влязла в сила.
Относно - Извадка от
Регулационния план, одобрен с Решение №29/30.01.2014г. на ОбС -Велинград (за ПИ
по §8 от ЗУТ, за които има одобрен Кадастрален план в цифров вид, като с тази
заповед не се изменят улично-регулационните линии, които определят границата на
УПИ с прилежащата улица - лице на имота) и Заповед №624/25.05.2006г. - нецветно
копие на Скица №538/02.05.2018г. от Кадастралния план, одобрен със Заповед
№1226/24.09.2013г. на Кмета на Община Велинград (л.30,91,138,158). В имот с ИД
10450.504.7657 с площ 527м2 са заснети пет сгради:
10450.504.7657.1 - 1 етаж, масивна, селскоктопанска,
101м2,
10450.504.7657.2 - 1 етаж, масивна, селскоктопанска,
63м2,
10450.504.7657.3 - 2 етажа, масивна, жилищна, 93м2,
10450.504.7657.4 -1 етаж, масивна, селскоктопанска,
19м2,
10450.504.7657.5 -1 етаж, масивна, селскоктопанска,
19м2.
Регулацията за УПИ V -7657 е
приложена – видно от текста към скицата.
По Регулационния план, одобрен
със Заповед №РД-14-03-063/13.10.1983г., източната (улична) регулационна линия е
права линия, както е и по предходния план. Външната имотна и регулационна линии
съвпадат (по този план), а по плановете от 1955-1957г. имотната линия е навътре
(на запад) от регулационната. В кадастралната основа на плана от 1983г.
източната част на сградата със сегашен ИД 10450.501.2015.1 е извън УПИ V-7657 и
попада в уличната регулация (повече от 1м по графични данни). Към момента на
Решение №29/30.01.2014г. (както и към момента на Заповед №1009/04.08.2005г. и
Заповед №624/25.05.2006г.) сградата на основното застрояване е построена.
Регулацията е приложена (по данни от Скица №538/02.05.2018г. от Кадастралния
план, одобрен със Заповед №1226/24.09.201Зг.). Следва да се отбележи, че няма законово основание за ПКО със Заповед
№1009 от 04.08.2005г., както и за последвалото изменение на ПУП-ПР със Заповед
№624 от 25.05.2006г., с които се поставят външната имотна и регулационна линия
по очертанията на сградата със сегашен ИД 10450.501.2015.1, още повече, че ПКО
и изменението на ПУП-ПР са направени по контура на сграда без строителни книжа
и построена в несъответствие със строителните правила и норми за допълващо
застрояване. Измененията на Кадастралния план и на ПУП-ПР, не променят
обстоятелствата във връзка с търпимостта на сградата със сегашен ИД
10450.501.2015.1.
В Констативен протокол от
12.04.2018г. на длъжностни лица при Община Велинград е отбелязано, че „...не се
представиха строителни книжа и Разрешение за ползване на строежа като
дърводелска работилница. Строежът е изграден преди да бъдат в сила условията за
въвеждане в експлоатация....Захранен е с ел.енергия, но няма вода... П.Т.П. каза,
че масивната сграда е построена от неговите родители, но не представи
нотариален акт за собственост на сградата...Всички масивни сгради са строени
преди 1987г." (л. 140-144).
С Декларация №2349/09.05.2018г. от П.И.К.и №2350/09.05.2018г. от Е.К.Е.,
същите декларират, че едноетажна сграда с площ 101 м2 е построена преди 1986г.
(л.154 и 156) и Декларация №2351/09.05.2018г. от А.П.С. - собственик на УПИ IV
-2245 в кв.206 с Нотариален акт за дарение №45/04.03.2002г. е дадено съгласие
собственикът на УПИ V -7657 в кв.206 да узакони едноетажна сграда с площ 101м2,
построена на общата граница без сервитут (л.155).
В Констативен протокол от
01.07.2019г. на длъжностни лица при Община Велинград е посочено, че: „Към
днешна дата в помещението няма видими машини, с които да се работи"
(л.146).
По делото е представена и Скица
№15-627010-12.07.2019г. на ПИ с ИД 10450.501.2015 па КККР на Велинград,
одобрени със Заповед №РД-19-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК-Сф с площ 528м2 и
отразени пет сгради (л.189 и 244) и Скица №15-627003-12.07.2019г. на сграда с
ИД 10450.501. 2015.1 със ЗП 101м2 на един етаж с предназначение друг вид
производствена, складова, инфраструктурна (л. 182 и 225), които обаче не
променят горните изводи.
С
Декларация №3023/06.08.2020г. от Н.И.Д. и Р.К.Г.,същите сочат, че са
съгласни с построената и съществуваща сграда с ИД 10450.504.7657.1, завършена
изцяло преди 2000г. (л.220 и 222).
По делото е назначена и изслушана
тройна съдебно-техническа експертиза. Същата е приета от настоящият съдебен
състав.Оспорена от процесуалния представител на ответника. Съгласно отразеното
в експертизата заключението на вещите лица по поставените въпроси е следното :
1. Видно от 3.4. на КОНСТАТИВНА ЧАСТ, към
1949г. в процесният парцел сграда с предназначение „БДЖ - столова” е
съществувала;
2. Съгласно тогава действалите
чл.чл. 127 — 130 вкл. от ЗБНМ (ДВ.бр.117/1941 г. в редакцията му към
01.10.1949г. - отм.) в парцела е било допустимо да се разрешава, както
второстепенна, така и временна постройка, следователно изграждането на
съществуващата процесна постройка там е било допустимо;
3. Изискването на § 127. (1) ЗИД
на ЗУТ (ДВ бр.82/2012г., а именно че „Строежи, изградени до 31 март 2001 а., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или..."е налице.
Видно от КОНСТАТИВНА ЧАСТ е, че
спорната заварена постройка не е елемент от предвижданията на уличната и
дворищната регулации - утвърдени със Заповеди №№ 4326/6. VIII.1955 г. и
3583/26. VII.1957 г. и, че същата не се запазва като елемент от предвижданията
на уличната регулация, защото към тази дата уличната регулация я засяга. (виж
приложение #2).
Съгласно §289 (2) ППЗПИНМ процесната постройка е строена до 14.11.1958г. ,
заварена е и според цитираната разпоредба не е следвало да се премахва.
4. Видно от КК (кадастрална
карта) процесната постройка попада в имот с идентификатор 10450.501.2015. По
площ представлява приблизително половината от някогашната,,БДЖ- столова".
Същата не е част от предвижданията, нито на дворищната, нито на уличната
регулации.
5. Съгласно чл.41 от действалия
към датата на изработването на кадастрален план на с. Каменица, Закон за
благоустройството на населените места в Царство България ЗБНМ— (ДВ. бр.
117/1941 г. - последна редакция ДВ. бр.197/01.01.1948г. отм.) е следвало да се
състави „проектоплан (кадастрално-нивелачна основа и проекторегулация, към
регулационния план на с. Каменица,)''
6. Видно от КОНСТАТИВНА ЧАСТ е,
че част от процесната сграда е премахната. Останала е приблизително половината
от някогашната „Б.Д.Ж- столова". Тази част отново е затворена със зидове и
покрив, но това строителство не е противоречало на предвиждането на тогава
действащия план, защото тази постройка е била второстепенна, а такива постройки
е могло да бъдат изграждани, без да са били предмет от предвижданията на плана.
7. Съгласно раздел IX и т. 59 от
действалите по времето на преустройването на процесната „Б.Д.Ж- столова”
„Строителни правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ — в-к
„Известия" бр.75 1965г. отм.) се е допускало изграждането на второстепенни
постройки. Процесната постройка представлява допустима в съответствие с тази норма
второстепенна постройка.
8. Съгласно т.60 от същия раздел,
постройки като процесната са могли да бъдат разполагани на самата
дворищнорегулационна граница, ако са покрити от калканен зид на сграда или
заварена плътна ограда. Както вече е установено, процесната постройка е
преустроена и достроена в периода 26.VII.1957 г. - 14.V.1965 г. при действието
на ЗПИНМ(отм), ППЗПИНМ (отм.) и СПНИНМ (отм.). По време на преустрояването и
действащи са били:
а. Регулационен план (улична и
дворищната регулация), утвърден със Заповеди №№ 4326/6.VIII.1955 г. и
3583/26.VII.1957 Г. И;
б. „Квартално застроителен план
на кв. 206, утвърден със Заповед № 19/28.09.1966 г. на зам. Председателя на
ОНС-Пазарджик. Процесната постройка(„Б.Д.Ж. столова“) попада в квартал 206,
който по смисъла на тогава действалия §183 ППЗПИНМ (отм.) е предназначен за
малкоетажно (1-2 етажа) застрояване.
в. По смисъла на §178в ППЗПИНМ (отм.) процесната постройка, е заварена и
допустима.
г. Съгласно СПНИНМ (отм.), в
частите за малкоетажно застрояване - какъвто към онова време е бил режима на
застрояване в процесния имот са се допускали второстепенни постройки. Предвид
констатацията за приложимост на разпоредба по §178в ППЗПИНМ (отм.), относно
процесната постройка не е било необходимо да се спазва изискването на §60.(4)
СПНИНМ(отм.), съобразно което площта и следва да е до 20 квадратни метра. Същата
е с площ над 100 квадратни метра, (виж приложение #2). Установява се , че преди
да бъде преустроена процесната постройка „се реже” от по-късно одобрената
улична регулация.
9. Видно от 3.6 на КОНСТАТИВНА
ЧАСТ - ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ ЗАДАДЕНИ ОТ ОТВЕТНИКА е, че процесната постройка
дори и да има квалификацията „допълващо застрояване”, заедно с предвиденото
жилищно според ЗРП застрояване, не превишава изискуемите по таблицата към чл.19
от Наредба №7 ПНУОВТУЗ показатели. В този смисъл процесната постройка освен
по тогава действащите, е допустима и по
сега действащите нормативи и предвижданията на съответните планове.
10. Със Заповед №96 /26.06.1984 г.от
Председателя на ИК на ОНС -Пазарджик,близо година след изменението на чл.8 (2)
ППЗТСУ (ДВ.бр.38 от 13.05.1983г.-отм), съгласно който компетентен да одобрява
подробни градоустройствени планове е бил Председателя на ИК на ОбНС Велинград,
е одобрено изменение на парцели V2245 и VI2248 в кв.208 по плана на гр. Велинград,
(виж. приложения # 4 и # 5)
Изрично следва да се отбележи, че
страните при повторното разглеждане на делото не са направили искания за
събиране на нови доказателства, включително и назначаване на нови експертизи,
поради което и доколкото събраните в хода на първоначалното разглеждане на
спора доказателства отговарят /включително и експертизите/ на установения от
АПК процесуален ред, то същите се ценят от настоящия съдебен състав.
От така приетите заключения на експертизите се установява, че същите дават
противоположни изводи относно поставените задачи и конкретно относно
търпимостта на построената в имот с идентификатор 10450.501.2015 постройка. При
преценката кое заключение следва да се кредитира с доверие и защо съдебният
състав счита, че следва да се извърши сравнение по следните показатели :
материалите, с които вещите лица са боравили, проучванията, които са
осъществили преди изготвянето на експертизата, анализът на действащото
законодателство към проследявания период и аргументираността на заключенията им
относно дадените разяснения при приемане на експертните заключения. По
отношение на единичната експертиза съдът счита, че се установява, че вещото
лице е ползвало само наличните по преписката доказателства, не е осъществявала
справка в архива на техническия отдел на Община Велинград, не е посетила имота
на място. Сочи се, че хронологично са изброени в експертизата документите,
които са установени във времево отношение за имота. По отношение на зададените
в съдебното заседание въпроси от страните се установява, че вещото лице е
опитало аргументирано да отговори защо е приело една или друга част от
заключението си. При запознаване със заключението на вещото лице се установява,
че в част от заключението се говори за сграда с идентификатор 10450.501.2015.1,
а в друга част от експертизата, включително в заключението се сочи сграда с
идентификатор 10450.504.7657.1. При приемането на заключението това разминаване
не е констатирано, не е и обяснено от вещото лице. Що се касае до заключението
на тройната съдебно-техническа експертиза, по същите критерии, съдът приема за
установено следното : установява се, че вещите лица са изследвали както
наличните по преписката доказателства, така и са посетили и институция, в която
се съхраняват старите кадастрални планове /посочена като държавен кадастър в
протокола от съдебното заседание, вероятно се касае за държавен архив/,
извършили са оглед на място, направили са анализ на законодателството от
времето на Царство България до настоящия момент. При приемането на заключението
се установява сериозен спор с процесуалния представител на ответника и опит на
последния при задаването на въпроси към вещите лица да се прави оценка на
заключението преди да е взето становище за приемане или не на същото.
Установява се също така, че по отношение на годината на строителство на процесната
постройка вещите лице се аргументират с лични впечатления относно строителните
материали използвани при строежа. В заключението на вещите лица изготвили тази
експертиза не се откриват сочените разминавания относно обектите на
експертизата констатирани при заключението на единичната съдебно-техническа
експертиза. С оглед на всички посочени обстоятелства, съдът счита че следва да
кредитира с доверие заключението на тройната експертиза без направените правни
изводи в нея. Това е така, тъй като същото в значително по-голяма степен
отговаря на изискванията за обоснованост и аргументираност, като изводите на
вещите лица стъпват на значително по-богата доказателствена съвкупност.
Същевременно заключението на единичната експертиза е вътрешно противоречиво по
отношение на изследвания имот, не стъпва на оглед на място на същия и не са
направени каквито и да било допълнителни проучвания, които да дадат основание
на вещото лице да приеме обстоятелствата, които е отразило в заключението си.
Ето защо това заключение съдът не кредитира с доверие.
С оглед на приетите по делото
писмени доказателства,гласни такива и най-вече въз основа на приетата тройна съдебно
- техническа експертиза могат да се направят следните правни изводи :
С оглед изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, при извършения контрол за наличието на основанията за оспорване
по чл. 146, т. 1- т. 5 от АПК, съдът намира преди всичко атакуваният отказ за
изхождащ от компетентен орган. Този извод се подкрепя от разпоредбата на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, която предвижда, че удостоверенията за търпимост / респ. и
отказите за издаването им/ се издават от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти. Съгласно разпоредбата на чл. 144,
ал.3 от ЗУТ, инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването
им от органа по чл. 145, а в чл. 145, ал.1 от ЗУТ е посочено, че техническите
или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния
архитект на общината /района/, като безспорно в случая не се касае за обект от
изброените в чл. 145, ал.2 от ЗУТ. Доколкото по делото е установено, а и не се
спори, че е поискано издаване на удостоверение за строеж, разположен на
територията на община Велинград, компетентен да се произнесе по искането е
Главният архитект на Община Велинград.
На следващо място проверяваният мотивиран
отказ е издаден в установената от закона писмена форма. Същият отговаря и на
общите изисквания за съдържанието на индивидуалните административни актове,
посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК/ макар и с прекалено много „излишни“ сканирани
документи в самия отказ, същите тези документи следва да са като приложения към
документа, за да може по-ясно да се разбере волята на органа издал акта/.
В отказа гл.архитект е изследвал
всички налични писмени доказателства от 1941г. до датата на подаване на
искането за издаване на Удостоверение за търпимост на обект и е направил своите
изводи въз основа на тях.
По отношение на съответствието на
обжалвания административен акт с материалния закон, съдът приема следното:
За да попадне даден строеж в приложното поле на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е
нужно същият да е изграден до 07.04.1987 г., за него да няма издадени
строителни книжа, когато такива са били необходими за осъществяването му, както
и да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
ЗУТ.
За да попадне даден строеж в
приложното поле на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ е нужно същият да е изграден до 31.03.2001
г., за него да няма издадени строителни книжа, когато такива са били необходими
за осъществяването му, както и да е допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ.
Спорните моменти по делото са няколко
– кога е изградена постройката в процесния имот и дали тази постройка е била
допустима към момента на изграждането и съгласно действащите към онзи момент
разпоредби или не.
От всички събрани в хода на делото
доказателства може да се направят следните изводи :
На първо място действително
следва да се приеме установеното и от главния архитект на Община Велинград
обстоятелство, че издадените през 1941 година документи за узаконяване на
коларо-дърводелска работилница на наследници на Т.П. не касаят изградената в
процесния имот с ИД 10450.504.2015 сграда, а друг имот. Това обстоятелство
правилно е установено в хода на административното производство и липсват
доказателства, които да оборват този извод. Същевременно е безспорно
установено, че от пл. №2245 (вероятно в съответствие с Нотариален акт
№49/14.02.1959г.) са образувани два приблизително еднакви по площ парцела: IV
-2245 (северен) и V -2245 (южен), за
втория по-късно е попълнен нов имот с пл.№7657, за който е отреден парцел V
-7657. От доказателствата по делото следва да се приеме за доказано, че преди
обособяването на два имота, единият от които към днешна дата е с ИД
10450.504.2015, още към 1949 г. в имота е била изградена сграда – БДЖ столова.
Доказателство за това е и материалът с който е изградена сградата, който според
вещите лица изготвили тройната съдебно-техническа експертиза е различен от
тухлите, които се използват след 1950 година. Безспорно е и че за изграждането
на тази сграда няма съхранени строителни книжа, а в последствие е преустроена.
Съгласно заключението на вещите лица, изготвили тройната съдебно-техническа
експертиза сградата е преустроена вътрешно в периода от 26.07.1957-14.05.1965
година, като това е установено единствено по заварения кадастър към
регулационния план от 1983 година. Спорно е дали това преустройство е било
допустимо съгласно действащите нормативни изисквания. Настоящият съдебен състав
кредитира заключението на вещите лица изготвили тройната съдебно-техническа експертиза
за това, че изградената сграда преди преустройството е била заварена и
допустима по смисъла на параграф 178в ППЗПИНМ, съгласно която разпоредба
заварени сгради в недвижими имоти по § 178, ал. 1 могат да бъдат преустройвани
вътрешно и ремонтирани, без да се изменя външното им очертание в хоризонтална и
вертикална проекция, като не се правят съществени укрепвания на носещите
конструкции. Безспорно изградената БДЖ столова отговаря на това изискване, като
е изградена през 1949 година и следователно е заварена такава. Трудно е да се
прецени моментът на вътрешното преустрояване във времево отношение, тъй като
същото е било извършено без строителни книжа, а липсват и други доказателства –
писмени или гласни, които да удостоверяват точната година на преустрояване
Установено е безспорно, че това преустройство е било без издадени строителни
книжа. Направените изводи от вещите лица обаче не се оборват от каквито и да
било доказателства по делото, дадени са разяснения въз основа на какви факти са
направени и съдът ги кредитира.
Спорен момент е и кога е била
премахната тази сграда и какво се е случило след премахването и. Установява се,
че след разделянето на имота на два такива се засяга и изградената в него
сграда – БДЖ столова. Самата БДЖ столова не е отразена при приемането на плана
от 1966 година, но е налична като разделена в плана от 1983 година. Установява
се, че част от тази стара сграда е премахната, като част от нея е обособена
като нова сграда. Следва да се приеме за безспорно установена и площта на сградата
– 101 кв.метра, както и че при изграждането на процесната сграда са използвани
частично изградени стени от премахнатата и преустроявана сграда – БДЖ столова.
Същевременно обаче от доказателствата по делото се установява безспорно, че
изградената сграда, която използва част от предходния градеж е използвана с
предназначение дърводелска работилница. Това се установява от наличните по
делото писмени доказателства – строително разрешение 22 от 02.04.1994 година,
скица изх. Номер 167/20.02.1995 година и констативен протокол от 12.04.2018 г.
съставен от служители на Община Велинград при проверка на място. Същевременно е
безспорно, че част от постройката попада в улична регулация на ул. „Гергевана“
в гр.Велинград, както и се установява, че остава минимален тротоар /видно от
снимковия материал на л.149 и л.150 от материалите по присъединеното дело
№1184/2020 г/. Налични са и декларации, които водят на извод, че сградата е
изградена преди 1986 година. Всички тези обстоятелства обаче не са достатъчни,
за да бъде приет изграденият строеж за допустим. Фактът, че изградената през
1949 година сграда – БДЖ столова е била допустима за изграждане и търпима
съвсем не означава, че всяко преустрояване на сграда ще направи допустима и
търпима новопостроената на мястото нова сграда. Очевидно е, че при изграждането
на новата сграда са използвани част от стените на старата такава, но новата
сграда е изградена по начин, който реже част от уличната регулация на ул.
„Гергевана“. Освен това следва да се има предвид, че тази нова сграда е била
изградена в нарушение на действащите към момента на изграждането и правила,
като не е било допустимо да се изгражда такава постройка при неспазване на
изискванията за местоположение спрямо основната сграда и отстояние от
регулационната линия на имота. От доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че тези изисквания са нарушени, поради което и няма как да се
приеме, че изграждането на тази сграда е било допустимо съгласно действащите
към момента на изграждането и правила.
Представени са скица-виза (изх.
№9167/20.02.1995г.), с която се разрешава „реконструкция на съществуващо
помещение за дърводелска работилница" и „Строително разрешение
№22/21.03.1994г. за ремонт и реконструкция на съществуваща стопанска
сграда", в което разрешение е попълнена част 2. За поравки и преправки,
без да е попълнена част 1 за основно застрояване. От съдържанието им се
установява, че същите не съответстват на всички законови изисквания за
издаването им, като в строителното разрешение липсват попълнени всички
изискуеми реквизити, а по делото не са представени изготвен архитектурен проект
за реконструкцията на визираната стопанска сграда или други доказателства,
които да доказват безспорно осъществена ли е в действителност такава
реконструкция. Поради това и няма как да се приеме, че е реализирана
разрешената дейност. От друга страна издаването на такова разрешително няма
действието на узаконяване на незаконно построена постройка, каквато безспорно е
процесната. С оглед на това и тези писмени доказателства не са достатъчни, за
да се приеме допустима ли е била вече изградената постройка съгласно
действалите правила към момента на построяването и.
Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК административният
орган следва да събере необходимите доказателства за установяване на
предпоставките по §16 ПР ЗУТ, респективно § 127 от ЗИД на ЗУТ. Главният
архитект е обследвал процесната сграда с идентификатор 10450.501.2015.1 по КККР
на гр. Велинград дали е търпим, заварен или узаконим строеж. и правилно се е произнесъл, че не са изпълнени
кумулативно изискуемите предпоставки за търпими строежи съгласно параграф 16,
ал.1 от ЗУТ. Същата не е търпим строеж по смисъла на параграф 16, ал.1 от ЗУТ и
параграф 127. ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
При обследването за узаконим
строеж срокът за узаконяване на постройката е пропуснат от жалбоподателя, както
по § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ така и по параграф 127. ал. 2 от ПЗР на
ЗУТ.
С оглед на приетите по делото
доказателства обектът, че не е допустим строеж по смисъла на § 127. (1) от
ЗУТ,нито по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
нито по действащите разпоредби, поради следното:
В момента в ЗУТ има две едновременно
действащи норми, които регламентират издаване на удостоверение за търпимост.
Тъй като нормата на §16 от ПР на
ЗУТ не е отменена, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода
- по ал.1, ал.2 и ал.3. След влизане в сила на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
и при липсата на изрична отмяна на нормата на §16 от ПР на ЗУТ, са налични две
успоредно действащи норми регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях
конкретни изисквания- първо различен е времевия период, в които е извършено
незаконното строителство, и второ - различни са предпоставките - „Строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими. Съгласно параграф 16,ал.2 от ЗУТ „Незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането
в сила на този закон не се премахват, ако са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закони ако са декларирани от
собствениците им преди одобряващите органи до 31 декември 1998г.“
Параграф 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ представлява материалноправната уредба на търпимите строежи, като
прогласява за „търпими" строежите,
извършени до 31 март 2001 г.
Съгласно §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г.. за които няма строителни книжа,
но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
От приложените извадки на застроителните,
регулационни и кадастрални планове и скици, се установява, че правилно в отказа
си главният архитект е направил извод, че дърводелската работилница, която е
част от бивша „Столова на БДЖ“ заснета в кадастрален план 1949г. в имот пл.
№1985 и в регулационен план от 1983 г. се намира частично в улична регулация,
като стеснява ширината на тротоара на
ул. „Гергевана“. Част от постройката е нова пристройка към съществуваща, която
е незаконна и не се запазва като петно в Застроителния план /ЗРКП от 1983 г. и трябвало да се премахне
преди или след завършване на основното строителство.
При обследването за търпимост на
сграда с ИД 10450.504.2015.1:
- първо
се изследва градоустройствената основа (дали е изработена и одобрена ЧКЗР по
ЗТСУ или изменение на ПУП с РУП по ЗУТ);
- второ
се изследва съответствието на сградата с техническите правила и норми, които са
действали по времето на изграждането й или по сега действащите съгласно ЗУТ и
нормативните актове, свързани с него относно изискванията за хигиенни и
противопожарни отстояния и отстоянията до регулационни линии.
Установява се, че сграда с ИД
10450.504.2015.1 не отговаря на посочените по-горе условия, поради което не
може да се определи като търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и
на §127, ал.1 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ или като узаконим строеж по смисъла на §16,
ал.2 от ДР на ЗУТ и на §127, ал.2 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ.
С оглед на това съдът намира
обжалвания административен акт за законосъобразен. Подадената срещу него жалба
е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед крайният изход на делото,
неоснователна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на направените
по делото разноски, като съгласно представените доказателства са в размер на
8300 лева, от които заплатен адвокатски хонорар за първоначалното разглеждане
на делото от 1200 лева, 300 лева за изготвяне на единичната експертиза,
2 010 лева за изготвяне на тройната експертиза, разноски за воденото дело
пред ВАС от 3 500 лева и разноски за адвокатски хонорар по настоящото дело
в размер на 1300 лева.
Същевременно с оглед на изхода на
делото основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Според съдебният състав същото следва да бъде в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 219, ал.1 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.П. срещу
отказ на главен архитект на община Велинград за издаване на удостоверение за търпимост на сграда по параграф 16, ал.1
от ПЗР на ЗУТ /параграф 127 от ПЗР на ЗУТ /, обективиран в обследване за
търпимост на строеж издадено от главен архитект на община Велинград, озаглавен
Отказ за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж от гл.архитект на Община
Велинград № 94-00/9592 от 06.10.2020г.
ОСЪЖДА П.Т.П. да заплати на главен
архитект на Община Велинград направените по делото разноски в размер на 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред ВАС.
СЪДИЯ: /п/