№ 4574
гр. Варна, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502356 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.
Предмет на разглеждане е частна жалба на „БАНКА ДСК“, ЕИК ********* - ищец в
първоинстанционното производство, подадена чрез пълномощника юрисконсулт М.Д.
срещу определение № 11126/10.10.2022г., постановено по гр.дело № 883/2022г. на ВРС, с
което е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност
за разглеждането му.
В жалбата са подробно развити съображения за незаконосъобразност и се прави
искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане по
същество на компетентния за това съд – Районен съд гр. Варна съобразно правилата на
Регламент 1215/2012 година на Европейския парламент и на Съвета.
Сочи се, че защитната компетентност при потребителски договори, визирана в
Регламента, не е абсолютна и се отнася само до такива, визирани в чл. 17, параграф 1, букви
„а“, „б“ и „в“. На първо място се счита, че сключеният от потребителя договор за кредит е в
конкретна и тясна връзка с неговата професия – за финансиране на висше образование по
специалност „Медицина“, поради което се изключва приложението на чл. 17 и за
приложими се считат текстовете на общата компетентност на съда. На следващо място
въззивникът аргументира позицията си и с това, че за прилагане на особената
компетентност на съда договорът за заем следва да е предоставен и с цел финансиране на
продажба на стоки. Развива се становище, че според чл. 7, пар. 1, б.“а“ от Регламент
1215/2012 г. срещу лице, което има местоживеене в държава членка, искове могат да бъдат
предявявани в друга държава членка, в която съгласно сключения договор е мястото на
изпълнение на конкретните задължения. От друга страна жалбоподателят твърди, че
1
длъжникът е следвало да уведоми кредитора в случай на промяна на своя настоящ адрес,
каквото не е сторено, поради което последното известно местоживеене на длъжника
следвало да се приеме за това в гр. Варна и то да определи международната компетентност
за разглеждане на спора от РС Варна. Връщането на съдебните книжа, неполучени от
адресата, жалбоподателят също намира за аргумент да се приеме, че местоживеенето на
длъжника не е в друга държава членка и не следва да се дерогира общото правило, заложено
в чл. 4, пар. 1 от Регламент 1215/2012г. На последно място се посочва и текст от Договора за
кредит, в който е договорено между страните, че за неупоменатите въпроси се прилагат
разпоредбите на ЗКИ, наредбите за прилагането му и други относими нормативни актове,
което препраща към приложение на българското законодателство. Моли се за отмяна на
обжалваното определение, като се определи делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба не подлежи на връчване на насрещната страна.
Съдът преценява частната жалба за редовна и производството по нея за допустимо.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален представител,
в преклузивния срок и при съобразяване изискванията към редовността на частните жалби.
Въз основа на горното, съдът по същество на жалбата констатира следното: Пред ВРС
е подаденa искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД за осъждане на немския гражданин Ф. С. М.,
ЛНЧ ********** да заплати сумите по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по ЗКСД от 09.12.2013 г., както следва: 12 084,85
лева – главница, 823,31 лева – договорна лихва за периода 25.01.2021 г. – 25.01.2022 г. и
50,43 лева обезщетение за забава за периода 15.10.2020 – 25.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.
Видно е от данните по делото, че ответникът е бил студент по медицина в МУ – град
Варна, имал е настоящ адрес гр. ***, Р. България и в това си качество е получил целевия
потребителски кредит. Предназначението на кредита е посочено в чл. 1 от договора, а
именно за заплащане на такси за обучение. ВРС е преценил, че с оглед разпоредбите на
Регламент 1215/2012 г. от значение за преценка на международната компетентност на
българския съд е установяване местоживеенето на ответника. Поради това, са събрани
множество доказателства, които сочат, че лицето не пребивава на територията на Република
България. Видно от справките, направени в КАТ и Агенция по вписванията длъжникът не
притежава движимо или недвижимо имущество, регистрирано в Република България. Няма
данни за избор на личен лекар в системата на НЗОК, както и за регистрирани трудови
договори или извършвана стопанска дейност, регистрирани в НАП, за периода 2018-2022 г.
Съгласно справка, изготвена от ГД „Гранична полиция“ при МВР, се установява, че лицето е
немски гражданин и няма данни за преминаване на границата от и към България. От
данните, предоставени от Сектор „Миграции“ при ОД на МВР Варна, се установява, че
лицето е било продължително пребиваващ гражданин на ЕС в Република България за
периода 15.11.2013 г. до 23.09.2015 г., като след тази дата не са подавани заявления за
2
издаване на удостоверения за пребиваване.
Съдебните книжа са изпращани на посочения адрес в гр. Варна, на който лицето не е
открито, като е събрана информация, че повече от година то не живее там.
Направена е съдебна поръчка за връчване на исковата молба, ведно с приложенията
към нея, на посочения от ищеца адрес във Ф.Р. ***. Съгласно Формуляр К на Регламент
1784/2020 на ЕП и на Съвета относно връчване държавите членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи),
получен от замолената страна, се установява, че книжата са връчени на адресата в
съответствие със закона на държавата членка с пощенска услуга чрез пускане на книжата в
пощенската кутия на апартаментите. Липсва отметка в графа 3. отказ на документ (член 12,
параграф 4 от Регламент 2020/1784), както и графа 4. основание за невръчване на документ,
което обосновава извода, че поръчката е успешно извършена и книжата следва да се считат
за връчени на ответната страна на посочения от ищеца адрес.
Съобразявайки тези данни по делото съдът приема, че местоживеенето на ответника
не е на територията на Република България.
С обжалваното определение ВРС намира, че доколкото ответникът има качеството на
„потребител“, компетентността на съда съгласно Регламент № 1215/2012 г. следва да се
определи съобразно правилата, заложени в чл. 17 от Регламента, а именно на база
местоживеенето му. Излагат се мотиви защо не се споделят аргументите на ищеца за
приложение на чл. 7 от Регламента и подробно са анализирани разпоредбите на чл. 17 и
причините за тяхната относимост към конкретния случай, които обуславят извода, че
българският съд не е международно компетентен да разгледа спора.
Според настоящия съдебен състав констатациите на ВРС са коректни и достигнатият
извод е правилен и законосъобразен. Регламент (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА урежда компетентността на съда да разглежда претенции,
насочени срещу лица, независимо от тяхното гражданство, пребиваващи в държавата
членка. Общото положение, залегнало в чл. 4, пар. 1 от Регламента е, че компетентни са
съдилищата на държавата членка, в която лицата, независимо от тяхното гражданство,
пребивават, като в Раздели 2 – 7 на глава II от Регламента са уредени изключения, даващи
специална компетентност на съдилищата в зависимост от характера на спора.
Настоящият случай безспорно касае Договор за потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по ЗКСД. Предназначението на отпуснатите
средства по кредита не може да се приеме, че са за целите на търговска и професионална
дейност, а видно от съдържанието му, те са за заплащане на такси за обучение на ответника /
чл. 1 от договора/, чието погасяване е уговорено да се извършва на равни месечни вноски
съгласно погасителния план. Поради това следва да се приеме, че кредитополучателят има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и искът касае потребителски
спор. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Закона за кредитиране на
студенти и докторанти, в която е изрично предвидено, че за този договор са приложими чл.
3
143 - 148 от Закона за защита на потребителите. От това следва, че относими за определяне
компетентността на съда, са разпоредбите, предвидени за потребителските договори в чл. 17
и чл. 18 от Регламента. Съгласно чл. 17, пар. 1, б. "б", предложение първо от Регламент
1215/2012 година, по отношение на дела във връзка с договор, сключен с лице – потребител
за заем, изплатим на вноски за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността за разглеждането им се определя от раздел 4. В
същия раздел съгласно чл. 18 от Регламента е посочено, че иск срещу потребител може да
бъде предявен само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене
потребителят. Предвид събраните доказателства от ВРС се налага изводът, че
местоживеенето на потребителя не е на територията на страната, което дерогира
компетентността на националните ни съдилища.
Съдът не споделя доводите на частния жалбоподател, че в случая чл. 17 от
Регламента не намира приложение. Качеството на „потребител“ на ответника бе в
достатъчна степен изяснено в мотивите на настоящия акт. Средствата, отпуснати по
кредита, целят финансиране на образованието на кредитополучателя, а не на търговската му
дейност или професия, каквато към него момент той не осъществява/притежава. На отделно
основание, ЗКСД изрично препраща към ЗЗП, т.е. несъмнено договорът е потребителски. В
чл. 17 на Регламента са изброени алтернативни хипотези, които обуславят уредената в
същия раздел компетентност. Не следва да се тълкува приложението на тази специална
компетентност единствено и само при наличието кумулативно и на двете предпоставки
уредени в чл. 17, пар. 1, б. „б“ от Регламента, тъй като във визираната разпоредба са
заложени две хипотези, които са разделени от съюза „или“, което ги прави равностойни,
самостоятелни и независещи една от друга. Нормата е ясна и не се нуждае от допълнително
задълбочено тълкуване, тя предвижда компетентността на съда по искове, които се отнасят
до потребителски договор за заем, изплатим на вноски.
Поради изложеното следва да се приеме, че компетентен да разгледа спора е съдът по
местоживеенето на ответника съгласно чл. 18, ал. 2, а не чл. 7, § 1, т. 1, б. "а" от Регламента,
предвид качеството на ответника на потребител. Разпоредбите на чл. 7, § 1, т. 1, б. "а" от
Регламента е по-обща, а тези на чл. 17 и чл. 18 уреждат по-специални хипотези с оглед
осигуряване защита правата на по-уязвимите субекти - потребителите.
По отношение на възражението на кредитора, че местоживеенето на лицето, с оглед
неизпълнение на задължението му да уведоми за настъпила промяна в адресната
регистрация, следва да се счита за непроменено, не може да бъде споделено от настоящия
състав. Предвид всички събрани от първоинстанционния съд доказателства и за настоящия
съдебен състав безсъмнено се установи обстоятелството, че местоживеенето на длъжника
определено не е в Република България – не е налице разрешение за пребиваване, липсват
данни за някаква икономическа дейност, имотна или здравна връзка на лицето със страната.
В общи линии, не се откриват данни за обвързаност на лицето с територията на Република
България, поради което несъмнено местоживеенето му е променено и това поставя в
невъзможност българския съд да правораздава, особено след като исковата молба не е
4
получена от лицето.
По повод твърдението, че приложимост за неуредените въпроси следва да намерят
разпоредбите на българското право, съдът намира за дължимо да отбележи, че като страна
членка на ЕС, в Република България приложение има и общностното право на ЕС, което е с
наддържавен характер. Правото на ЕС оказва пряко или непряко въздействие върху правото
на държавите членки и става част от правната система на всяка една от тях. Следователно
българското законодателство се съобразява и допълва от европейското. Регламентите са
норми със задължителен характер в своята цялост и са пряко приложими без транспониране
в националното законодателство и с влизането си в сила те стават действащо право на
всички държави членки. Поради тази причина, съдът не може да пренебрегне приложението
на правото на ЕС поради договорни уговорки.
Същевременно доколкото исковата молба, придружена с доказателствата, са връчени
на ответника с право на отговор в месечен срок от съобщаването, като независимо, че в
конкретния случай такъв не е депозиран, то в съответствие с условието по член 28 пар.1 от
Регламент 1215/2012г., съдът следва да даде възможност на страната да реализира избора си
да се яви или не в съдебно заседание. Това е крайния момент, в който ответникът има
възможност да заяви дали оспорва или не компетентността на съда, различен от този по
неговото местоживеене. Така, в случай, че се яви без да оспори компетентността на
последния, то съгласно чл.26 от Регламент 1215/2012г. следва да се приеме, че е учредена
мълчаливо международната компетентност на българския съд. Ако, обаче, ответникът
оспори изрично компетентността на българския съд (най-рано с отговора на исковата молба)
или не се яви в съдебно заседание, съдът следва да прекрати служебно производството пред
себе си по арг. от чл.28, пар.1 от Регламент 1215/2012г. Липсата на отговор в установения от
закона срок не може да се приравни на неявяване по смисъла на чл.28, пар.1 от регламента.
В този смисъл прекратителното определение на първоинстанционния съд е
преждевременно постановено и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на
ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по насрочване на производството в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 11126/10.10.2022г., постановено по гр.дело № 883/2022г.
на ВРС, с което е прекратено производството по делото поради липса на международна
компетентност за разглеждането му.
ВРЪЩА гр.дело № 883/2022г. по описа на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото, съгласно указанията, дадени в настоящия
съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6