№ 10198
гр. София, 03.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110137615 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца Д. С. К., с която е предявен срещу ответника
„. осъдителен иск с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 8190
лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при
придобит при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години.
Ищецът твърди, че работил при ответника „.“ на длъжност „.“ с място на работа . „.“ –
гр. . по силата на трудов договор № .г. за неопределено време. Твърди, че на 23.10.2015г.
трудовото му правоотношение било прекратено поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а с трудов договор № .г. отново бил назначен на същата
длъжност и място на работа за неопределено време. Твърди, че трудовото му
правоотношение било прекратено със заповед № .г., към който момент ищецът бил работил в
същото предприятие повече от 10 години, но работодателят не му заплатил дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни работни заплати от по 1365 лв. или
общо 8190 лв., които претендира.
Съдът констатира, че в представения по делото трудов договор от 26.04.2007г. като
място на работа на ищеца е посочено – „. – гр. ., а в договора от 26.10.2015г. – . „.“ – гр. .,
както и че искът първоначално е бил предявен пред Районен съд – . и при изрично
посочване в исковата молба, че искът се завежда по местонахождение на работата на ищеца.
При тези твърдения, с разпореждане от 18.01.2025г. съдът е предоставил възможност
на ищеца да упражни правото си на избор, като уточни пред кой съд подава исковата молба.
С молба от 07.02.2025г. ищецът е заявил, че моли исковата претенция да се разгледа
от РС-..
Софийски районен съд като взе предвид изложеното, намира следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ГПК работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Това право е
несъмнено упражнено чрез предявяване на исковата молба, както е посочено в нея, пред
съда „по местонахождение на работата на ищеца“, като поради грешка ищецът е счел, че гр.
. попада в съдебния район на РС-.. При тези обстоятелства съдът намира че е неприложима
разпоредбата на чл. 105 ГПК и възражението на ответника за местна неподсъдност в този
случай не може да дерогира избора на ищеца-работник. В този случай, констатирайки
грешката, задължение на съда, пред когото първоначално е бил предявен искът, е било да
даде възможност на ищеца да упражни своя избор, като посочи дали предявява иска срещу
работодателя си по мястото, където той обичайно полага своя труд или по седалището на
ответника. Посочената възможност е дадена на ищеца с разпореждане от 18.01.2025г. по
настоящото дело и ищецът е потвърдил желанието си делото да се гледа по мястото, където
е полагал труд, този път посочвайки правилно местно компетентния съд – РС-..
С оглед изложеното и при упражнен от ищеца избор, подсъдността следва да се
определи по правилото чл. 114 ГПК, като производството по делото пред СРС бъде
прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – ..
Така мотивиран и на основание чл. 114 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 37615/2024г. по описа на СРС, 145 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – ..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2