Решение по дело №59/2023 на Административен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 42

гр. Габрово, 12.05.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в публично заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело №59 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на М.М.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000034 от 17.02.2023 година, издадена от Мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила, като допуснатите от административния орган нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени, няма как да бъдат поправени в хода на съдебното производство и водят за отмяна на оспорената заповед. Оспорената заповед била издадена от некомпетентен орган, като не била спазена установената в закона форма. Оспорващият сочи, че неправилно била прекратена регистрацията на процесния автомобил, който управлявал, тъй като той не бил негова собственост. М.К. твърди, че единствено ползвала процесното МПС, а то било собственост на А. А., което се удостоверявало от представени документи. По този начин се ограничавало правото на собственост.

В жалбата се твърди също, че заповедта била издадена от некомпетентен орган, като липсвали доказателства за оправомощаване на издателя. К. заявява, че не била виновна за твърдяното нарушение, като не била изяснена фактическата обстановка. Освен това заповедта била нецелесъобразна и немотивирана. Налице била и друга постановена Заповед за налагане на ПАМ, която също се обжалвала от М.К..

Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят М.М.К. не се явява и не се представлява.

Ответната страна мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово се явява в открито съдебно заседание. Оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърлянето ѝ.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000034 от 17.02.2023 година, издадена от Мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово, на жалбоподателя М.М.К. на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС№********* ********** и 2бр. рег. табели №************. В мотивите на заповедта е посочено, че на 17.02.2023 година около 14:30 часа в гр. Габрово №19 М.К. управлява лек автомобил, подробно описан в заповедта, собственост на посочено в заповедта лице, като след спирането му за проверка от полицейски служители е установено, че М.К. отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол с техн. средство „Алкотест Дрегер 7510“. Издаден е талон за изследване №116312/17.02.2023г.

Предвид изложеното по-горе е прието, че М.К. е управлявал МПС, както при извършена проверка  от полицейски служители е установено, че М.К. отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол с техн. средство „Алкотест Дрегер 7510“, което представлява нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя М.К., е съставен АУАН серия GA и № 886633 от 17.02.2023 година, в който е описана фактическа обстановка относно отказът й да бъде изпробвана за наличие на концентрация на алкохол с техническо средство, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС при което е констатиран отказ за наличие на употреба на алкохол с техническо средство, което представлява и административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР - Габрово за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително Мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“.

Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.

Възражението на оспорващия за неправилно налагане на 2 еднакви по вид принудителни административни мерки е несъстоятелно. В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че К. е управлявала описания в заповедта автомобил, като при извършена проверка е отказала да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство, което съставлява отделно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за което законът също предвижда налагане на принудителна административна мярка съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, която е идентична по вид с процесната.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000034 от 17.02.2023 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорване на М.М.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000034 от 17.02.2023 година, издадена от Мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

 

 

 

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: