№ 1558
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110202880 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. Кичево,
общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „Двадесета“ № 3 срещу Наказателно
постановление № 11 – 4076 от 18.05.2011 г., издадено от Зам. Директора на
ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателката Д., на основание
разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева (двеста и
петдесет лева) за това, че на 27.04.2011 г. в ТД на НАП гр. Варна при
извършена проверка по подадена декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице се е установило, че В. К. Д. е започнала дейност
като собственик на „КТ 8789“ ЕООД, с ЕИК: *********, считано от
01.04.2011 г., като лицето е следвало да подаде декларацията в компетентната
териториална дирекция на НАП – ТД на НАП гр. Варна в седемдневен срок от
настъпване на новото обстоятелство, т.е. до 08.04.2011 г., а декларацията за
регистрация на самоосигуряващо се лице за започване на трудова дейност от
01.04.2011 г. е подадена на 27.04.2011 г. – нарушение на разпоредбата на чл.
1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
1
Жалбоподателката В. К. Д. намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, с един основен аргумент в защита на
своята позиция, а именно, че е изтекъл давностния срок за ангажиране на
административно – наказателната й отговорност за извършеното нарушение,
доколкото самото то е осъществено през 2011 г. Поради тази причина отправя
молба за отмяна на процесното наказателно постановление.
В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2880 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката В. К.
Д. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да
изрази становището й в дадения ход на делото по същество.
Въззиваемата страна Зам. Директорът на ТД на НАП гр. Варна също не се
явява лично и не изпраща процесуален представител, който да изрази
позицията му в дадения ход на делото по същество, по време на проведеното
на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2880 по описа за 2022
г. на Варненския районен съд.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 27.04.2011 г. Светослав Гичев Славов – инспектор по приходите в ТД
на НАП гр. Варна извършил проверка по подадена от В. К. Д. декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице, по време на която установил, че В.
К. Д. е започнала дейност като собственик на „КТ 8789“ ЕООД, с ЕИК:
*********, считано от 01.04.2011 г., като лицето не е изпълнило
задължението си да подаде декларацията в компетентната териториална
дирекция на НАП – ТД на НАП гр. Варна в седемдневен срок от настъпване
на новото обстоятелство, т.е. до 08.04.2011 г., а декларацията за регистрация
на самоосигуряващо се лице за започване на трудова дейност от 01.04.2011 г.
е подадена на 27.04.2011 г.
Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателката Д. е нарушила
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица, на 27.04.2011 г. инспектор Славов съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал
жалбоподателката за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от
2
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
неоснователно, на 18.05.2011 г. Зам. Директорът на ТД на НАП гр. Варна,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което
на основание чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, наложил на
В. К. Д. „глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 1,
ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните
съображения:
На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателката Д. не
оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради
което и съдът не вижда някакъв смисъл да обсъжда събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства.
Основният акцент, който се поставя във въззивната жалба е, че
нарушението е било извършено през 2011 г., като давностния срок за
ангажиране на административно – наказателната отговорност на
жалбоподателката за процесното нарушение, според нея самата, вече е
изтекъл.
Съдът се солидаризира с тази позиция. Според Тълкувателно решение №
1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е
предвидено наказание „глоба“, абсолютният давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца,
считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е
довършено на 08.04.2011 г., при което следва да се приеме, че абсолютният
3
давностен срок е изтекъл на 09.10.2015 г.
Поради тази причина и с оглед изричното възражение на
жалбоподателката В. К. Д., че административно – наказателната й
отговорност не следва да бъде ангажирана поради изтичане на давностния
срок, според съда Наказателно постановление № 11 – 4076 от 18.05.2011 г.,
издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде
отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 4076 от 18.05.2011 г.,
издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на В. К. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул.
„Двадесета“ № 3, на основание разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса за
социално осигуряване, й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 250 лева (двеста и петдесет лева) за това, че на 27.04.2011 г. в ТД на
НАП гр. Варна при извършена проверка по подадена декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице се е установило, че В. К. Д. е
започнала дейност като собственик на „КТ 8789“ ЕООД, с ЕИК: *********,
считано от 01.04.2011 г., като лицето е следвало да подаде декларацията в
компетентната териториална дирекция на НАП – ТД на НАП гр. Варна в
седемдневен срок от настъпване на новото обстоятелство, т.е. до 08.04.2011
г., а декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице за започване на
трудова дейност от 01.04.2011 г. е подадена на 27.04.2011 г. – нарушение на
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4