№ 5718
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100107037 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от П. Д. М., ЕГН **********
срещу Б. П. П., ЕГН ********** и Т. Д. М., ЕГН ********** обективно
съединени следните искове:
- Главен иск с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД за
прогласяване нищожността, поради липса на съгласие, на договор за дарение,
обективиран в НА № 154, том I, peг. № 1533, дело № 23/07.04.2022 г. на Н.К. –
помощник нотариус по заместване при нотариус В.К.-Т., peг. № 444 на НК,
вписан в Сл.Вп. с вх. рег. № 223539, Акт № 97, том LVI, дело № 17413, с който
ищцата е дарила на ответниците притежаваните от нея ¾ /три четвърти/ ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в гр. София, община Столична, област София,
район „Младост”, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4082.5937.1.9 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
15/ 06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект е от 06.04.2022 г., с адрес на имота: гр. София,
р-н „Младост”, ж.к. ****, находящ се на етаж 5 в сграда с идентификатор
68134.4082.5937.1 с предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.4082.5937; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена
в документа площ: 104,98 кв. м, с прилежащи части: 1,168% от общ. части на
целия комплекс /без подземните гаражи/, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори
68134.4082.5937.1.25 и 68134.4082.5937.1.8; под обекта - 68134.4082.5937.1.7;
над обекта - 68134.4082.5937.1.11, представляващ по документ за
собственост: апартамент № 9, находящ се в жилищната сграда в гр. София,
СО, р-н „Младост”, ж.к. „Младост“ 1, с административен адрес: блок 49А,
1
вход 1, /стар вход „Г“/, на 5 жилищен етаж, на кота +14.15, състоящ се от:
дневна с кухненски бокс, две спални, дрешник, сервизни помещения и две
тераси, със ЗП 104,98 кв.м., при съседи: от две страни двор, калкан, двор,
апартамент № 8, коридор, асансьор и стълбище, заедно с прилежащите 1,168%
идеални части от общите части на целия комплекс /жилищни сгради - А, Б, В
И Г/ без подземните гаражи, представляващи 14,45 квадратни метра, и
съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ, в който е
построена сградата, целият с площ от 3180 кв.м., а по скица - 3186 кв.м.,
представляващ УПИ VII-1401, 1402, 1390 в квартал 23А, по плана на гр.
София, местност „Младост - 1”, при съседи: от две страни улици и пи с
номера V-1826, 2202, 2239; VI-1827 и VIII-1995;
- Евентуален иск с пр. осн. чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на договора
за дарение, поради сключването му от ищцата в състояние на неспособност да
разбира или да ръководи действията си;
- Евентуален иск с пр. осн. чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на договора
за дарение, поради сключването му при измама, при което ищцата е била
подведена от ответниците да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение относно вида на сделката;
- Евентуален иск с пр. осн. чл. 28 от ЗЗД за унищожаване на договора
за дарение, поради сключването му при грешка относно вида на сделката.
Ищцата П. М. твърди в исковата молба, че през 2007 г. е придобила,
заедно с покойния си съпруг, собствеността върху подробно описания по-горе
недвижим имот. Заявява, че след смъртта на съпруга си на 14.11.2009 г. е
станала собственик на ¾ идеални части от същия по силата на посочената по-
горе сделка и по наследство, заедно с И.И.М. и П.И.М. - нейни внуци, всеки от
които придобил по наследство по 1/8 от имота.
Около 13.12.2020 г. ищцата се разболяла от Covid-19, като на 28.12.2020
г. била хоспитализирана. Била трудно адекватна, объркана за време и
неориентирана за място. В болницата й била поставена диагнозата
„енцефалопатия“. На 08.01.2021 г. била изписана, но състоянието й на
неадекватно поведение и обърканост с халюцинации продължило.
Състоянието й не се подобрявало с времето, с оглед и напредналата й възраст
от 91 г.
На 23.03.2021 г. тя и останалите двама съсобственици на апартамента
сключили с ответниците Б. П. и Т. М. договор за наем на процесния имот със
срок на действие до 30.04.2022 г. Известно време преди края на срока, внуците
на ищцата – останалите съсобственици на имота, изготвили и предложили на
ответниците анекс към договора за наем, с който се променя наемната цена.
Около м. март-април 2022 г. ответникът М. предложил на ищцата да я
заведе да се снабди с препис от нотариалния акт за собственост на имота и да
сключат ново споразумение по договора за наем, съгласно което наемната
цена да се изплаща на ищцата в брой. На 07.04.2022г. М. завел ищцата при
адвокат, който й обяснил, че съгласно споразумението ще може да отдава
апартамента самостоятелно под наем и тя го подписала, без да го прочете.
Веднага след това била заведена в съседната кантора на нотариус, който също
2
не й прочел споразумението, но видяла, че слага печат на същото. Връчен й
бил препис, който няколко дни по-късно тя дала на съседка, за да го прочете.
Съседката й прочела, че е дарила идеалните си части от апартамента на
ответниците, които щели да й плащат издръжка от 500 лв. Ищцата разбрала,
че е била измамена. Обадила се на ответника М., който дошъл след около 15
минути. Ищцата и съседката М. го обвинили в лъжа, а той задраскал с
химикал текста на споразумението в частта за дарението и казал, че това не е
валидно и ще се промени. Същия ден ответниците посетили ищцата в дома й
и оставили анекс към договора за наем с по-висока сума – 650 лв. На
следващия ден ищцата уведомила ответника, че ще сезира Прокуратурата,
което и направила.
Сочи, че с нотариалния акт от 07.04.2022 г. е дарила на ответниците
идеалните си части от процесния апартамент, като е запазила правото си на
ползване до края на живота си. Счита, че така посоченият договор е на първо
място нищожен, поради липса на съгласие, а при условията на евентуалност –
унищожаем поради това, че ищцата не е могла да разбира и ръководи
действията си, евентуално поради грешка, засягаща съдържанието на
волеизявлението й /мислела е, че подписва договор за наем/ или поради
измама /умишлено е била въведена в заблуждение от ответниците, че сключва
договор за наем/. В тази връзка е подала сигнали в прокуратурата и органите
на МВР, по които е образувана пр. пр. № 17042/2022 г. по описа на СРП /ДП №
15115/2022 г. по описа на 4 РУ СДВР/.
С уточнителна молба от 12.07.2022 г. ищцата заявява, че поддържа като
главен иска по чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на процесното дарение поради
това, че към момента на сключването му не е могла да разбира и ръководи
действията си, но поддържа и иска си за прогласяване нищожността на
дарението поради липса на съгласие.
Моли съда да прогласи нищожността, евентуално да унищожи договора
за дарение на посочените по-горе основания. Претендира присъждане на
разноски.
Ответниците Б. П. и Т. М., в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК,
са депозирали отговор, в който оспорват исковете, като заявяват, че
изложените в исковата молба фактически твърдения са неверни.
На свой ред твърдят, че процесната сделка е била сключена по
инициатива на ищцата, продиктувана от доверието й в ответниците и
влошените отношения със снаха й Х. – майка на другите двама съсобственици
на процесния имот.
Ищцата им обяснила, че снаха й сама събирала целия наем, заключвала я
в жилището й, редовно се карали и дори стигали до физическа саморазправа.
Отнела й личната карта, поради което се наложило ищцата да докладва пред
полицията, че същата е изгубена и си извадила нова. Двамата й внуци живеели
в САЩ от дълги години и не се интересували от нея, а снаха й й вземала
пенсията.
Сочат, че са наематели на процесния апартамент от 2016 г. и твърдят, че
през последната година са заплащали наема на снахата на ищцата, без да
3
знаят, че последната не получава полагащата й се част.
Излагат, че посещението при адвокат /Б./ се случило непосредствено
преди самата сделка /за дарение/, по настояване на самия адвокат, който искал
лично да се увери в намеренията на ищцата и да й разясни последиците от
сделката. В кантората на адвоката ищцата потвърдила желанието си за
дарение и приела неговия съвет за запазване на пожизнено право на ползване
на процесния имот. В отговор на нейно запитване дали след сделката
надарените лица ще я подпомагат, в случай, че в някакъв момент бъде
затруднена финансово, те потвърдили съгласието си за тази уговорка и
адвокатът я оформил писмено. Документът бил връчен на ищцата за
запознаване и текстът му й бил прочетен. Отричат да са полагани подписи под
споразумението в кантората на адвоката. Подписите били положени едва при
нотариалното изповядване на сделката пред нотариуса. Оспорват ответника
М. да е предоставял на ищцата споразумение за наем и да е задрасквал
каквато и да е било част от споразумението в жилището на ищцата. Оспорват
да са въвеждали същата в заблуждение. Твърдят, че тя напълно съзнателно и
по своя инициатива е встъпила в сделката, чиито последици са й били
подробно разяснени както от адвоката, така и от нотариуса при изповядването
на сделката. В подкрепа на това сочат, че ищцата сама се е снабдила с препис
от нотариалния акт, удостоверение за данъчна оценка и скица, като обръщат
внимание, че ищцата от години сключва договори за наем и е наясно, че
същите не се сключват в нотариална форма. Оспорват ищцата да не е
разбирала свойството и значението на постъпките си както поради временно,
така и поради постоянно разстройство на съзнанието. Излага доводи, че
последващи нейни действия – подаването на жалба пред органите на МВР,
Нотариалната камара, САК и НАП, както и извършеното на 22.07.2022 г.
дарение от ищцата на нейните внуци на притежаваните от нея ид. части от
друг имот, свидетелстват за наличието у ищцата на способност за разбиране
естеството на извършваните действия и съзнателното им ръководене.
Претендират присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че ищцата е придобила в режим на съсобственост
чрез покупко-продажба и наследяване ¾ ид.ч. от процесния имот, което се
установява от представените по делото Нот. акт № 68, том V, рег. № 13068,
нот. дело № 802/2007 г. на нотариус peг. № 200 на НК, вписан във вх. peг. №
75098, акт № 74, том LLLXL, дело № 51669/10.10.2007 г. на АВп. и от
Удостоверение за наследници изх. № РСТ22-УГ01-2660/20.04.2022 г. на
Столична община, район „Студентски”.
Не се спори също, че страните са имали облигационни наемни
отношения относно процесния имот, който ответниците са ползвали като
наематели към датата на сделката за процесното дарение.
На л. 100-102, л. 169-206, л.284-300 и л. 367-370 по делото са
представени документи относно здравословното състояние на ищцата П. М.,
4
като документите на л.290 и л.297-300 от делото са изключени от писмените
доказателства на осн. чл.183, ал.1, изр. последно по ГПК.
Представени по делото са и заверени копия на комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, изготвена на 10.06.2022 г. по ДП №
15115 от 2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР (л. 22-33), и на съдебно-медицинска
експертиза, изготвена на 06.10.2022 г. от д-р Л.А. - Очна клиника на УМБАЛ
„Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД (л. 98-99). Съдът намира, че същите, като
изготвени за нуждите на други производства и с оглед принципа за
непосредственост, не следва да се обсъждат по делото в качеството им на
заключения на вещи лица, но няма правна пречка да бъдат приобщени като
писмени доказателства за обстоятелството, че са били изготвени от
подписалите ги експерти във връзка с посоченото в тях досъдебно
производство.
От представената по делото епикриза № 22241 /л. 12 от делото на СРС
и л. 205/ от УМБАЛ „Света Анна” АД, гр. София, се установява, че на
28.12.2020 г. ищцата била хоспитализирана в болничното заведение с диагноза
Covid-19. При престоя в болницата на 28.12.2020 г. е извършено изследване
чрез образна диагностика чрез компютърна томография на главен мозък на
ищцата, въз основа на която е била поставена диагнозата „Енцефалопатия”,
като на 08.01.2021 г. била изписана от УМБАЛ „Света Анна” АД с
окончателна диагноза „Covid-19, идентифициран вирус. Пневмония.
Енцефалопатия“.
На 07.04.2022 г. между страните е сключен договор за дарение в
изискуемата от закона форма с Нот. акт № 154, том I, peг. № 1533, дело №
23/07.04.2022 г. на Н.К. – помощник нотариус по заместване при нотариус
В.К.-Т., peг. № 444 на НК, вписан в Сл.Вп. с вх. рег. № 223539, акт № 97, том
LVI, дело № 17413 /л. 19 и сл. от делото на СРС/, с който ищцата е дарила на
ответниците притежаваните от нея ¾ /три четвърти/ ид. ч. от процесния
недвижим имот.
Между страните е подписано и споразумение /л. 23 и л. 24/, датирано на
07.06.2022 г., с което ответниците се задължили във връзка направеното от
ищцата в тяхна полза дарение, да й предоставят пожизнена месечна издръжка
в размер на 500 лева.
Пред настоящата съдебна инстанция по искане на страните в ОСЗ на
07.04.2023г. по делото са разпитани по трима свидетели за всяка страна, както
следва: С.П., Х. М. и Г.Г. за ищцата и Н.К., В. Б. и А.И. за ответната страна.
От показанията на свидетеля С.П. се установява, че е била ангажирана
срещу заплащане от снахата на ищцата - Х. М., да полага грижи за ищцата в
периода от края на м. януари до началото на м. юни, 2021 г. след изписването
й от УМБАЛ „Света Анна” АД, където е била лекувана от Covid-19. Според
свидетеля, след изписването от болничното заведение, ищцата била в тежко
състояние, много отслабнала и много зле физически и психически - „Не
можеше да се държи на краката си, по цял ден лежеше. Ставаше само, за да
отиде до кухнята, за да хапне един залък, за да може да си изпие
лекарствата и след това пак се връщаше в леглото. Когато ставаше, за да
5
отиде до тоалетна, пък когато тръгваше за тоалетна, се завре в другата
стая и така. …. В никакъв случай не можеше да се грижи сама за себе си.“.
Излага, че ищцата била неадекватна: „Тя по някое време през нощта
скачаше навън и все й се причуваше, че някой й звъни на вратата, че някой я
търси. Излизаше на вратата и питаше кой е. …. Постепенно, когато започна
да се храни, започна малко от малко да се посъвзема и вече започна да се
комуникира с нея, но забравяше.“.
Свидетелят установява, че ищцата имала проблеми със слуха и
зрението: „Недочуваше, а и също и не виждаше. Телефонът стоеше до нея, а
тя не го чува, че звъни или пък нещо да прочете, ме караше аз да й го
прочета. ….. Аз й казвах, че има очила и да си ги прочете сама, но тя ми
обясняваше, че и с очилата не вижда и ме караше аз да й ги прочитам. ….
Веднъж скри едни пари и после не можаха да ги намерят с дни наред.
Просто уж ги беше прибрала някъде и не знае къде ги е оставила и оттогава
П. й даде на Х. всички пари и й каза да се занимава тя с това. Това го знам,
тъй като присъствах на този разговор“.
От показанията на свидетеля Х. М. – снаха на ищцата и майка на
другите двама съсобственици на процесния имот, се установява, че след
изписването от болницата, където била лекувана от Covid-19, ищцата била в
лошо физическо и психическо състояние – тежала 38 кг., трудно се движела,
не можела да се обслужва сама, била неадекватна, имала халюцинации -
виждала хора, които реално не били в помещението, считала дома си за
болница, бъркала местонахождението на санитарните помещения в дома си,
слагала използваното бельо при чистото в гардероба. През 2022 г.,
физическата форма на ищцата се подобрила, но губела представа за време и
място, не разбирала смисъла на казаното въпреки няколкократни обяснения,
което наложило свидетелката да ангажира човек, който да се грижи за ищцата.
Преди преболедуването от коронавируса ищцата сама комуникирала с
ответника Т., подписвала договорите и събирала наема. След заболяването, тя
не можела да извършва това и се наложило свидетелката и синовете й да се
занимават с наема, като през м. март, 2021 г., бил подписан нов договор за
наем с ответниците с валидност до 30.04.2022 г. През м. февруари, 2022 г., св.
М. и синовете й изпратили на отв. М. проект на анекс за удължаване на
договора /за наем/, но до началото на м. април, 2022 г., не получили отговор от
него. В началото на м. април, 2022г., свидетелката и ответникът М.
комуникирали по телефона във връзка с плащането на наема за текущия
месец, но Т. твърдял, че е в Бургас, а впоследствие заявил, че е платил наема
на ищцата. В периода от 9-ти до 13-ти април, 2022г. свидетелят и ответника
водили кореспонденция по електронна поща и по ел.приложение относно
подписването на анекса към договора за наем на процесния имот, без Т. да
спомене за извършеното дарение: „Така до 13-ти, той не разкри пред нас,
защото синовете ми са собственици на 1/3 от апартамента, че вече им е
дарена частта на П. М.“. Свидетелят М. разбрала за дарението сутринта на
14-ти /април, 2022 г./, за което била информирана по телефона от приятелка на
ищцата. Узнала подробности за случая с дарението в разговор с друга позната
на ищцата, която на 12 април, 2022 г., придружавала ищцата до
6
поликлиниката: „Тя ми разказа, че с П. са били в поликлиниката и тъй като
тя споменала, че с Т. ще ходят да вадят препис на нотариалния акт, за да
сключват нов анекс към договора за наем, тъй като договора за наем изтича
и я попитах дали са свършили тази работа. Тя каза, че са свършили и са
подписали споразумение за наема. ………. Когато се прибрали от
поликлиниката е помолила баба П. да й даде да го прочете, за да види какво
пише и какво са направили ……. при което тя е прочела на П., че е дарила
апартамента и при което П. съответно се е разтревожила, което е
нормално, като тя през цялото време е имала чувство, че те подписват
споразумение, тя да получава наема в размер на 500 лв.“. От показанията на
свидетеля се установява също, че през 2022 г. ищцата поддържала
здравословното си състояние посредством прием на множество лекарства, с
помощта на които се подобрила физически, но психически била трайно
неадекватна - бъркала времената, мястото, дати, трудно се комуникирало с
нея, твърдяла, че в къщата влизат непознати хора, че чува шумове и звукове.
Това състояние се засилвало след преумора на ищцата.
От показанията на св. Г. - племенник на св. Х. М. и братовчед на
съсобствениците на ищцата в процесния имот, се установява, че не познава
ответниците, но е запознат със процесния случай от леля си, по чиято молба
разговарял с отв. М. след дарението. В телефонен разговор М. го уверил, че
„нещата ще се върнат и да бъда спокоен и че ще ми се обади на 17- ти същия
месец (април). Той не ми се обади. Аз пак му звъннах. Той не ми вдигна
телефона ….“. Съдът не обсъжда подробно показанията на св. Г., тъй като
намира, че изложените от него факти не допринасят по никакъв начин за
установяване на заявените в искането за допускане на свидетеля
обстоятелства, свързани с релевираните в исковата молба твърдения относно
поведението и изявленията на ответника М. след сключване на атакуваната
сделка и отнасящи се до създаваните и поддържани от ответниците представи
у ищцата по повод правоотношенията, предмет на предявените искове.
Според показанията на св. А.И. – племенница на ищцата, преди
заболяването от Covid-19 през м. декември, 2021 г., ищцата нямала
здравословни проблеми, освен слабо нарушение на слуха. Била е в добра
кондиция и адекватна, придвижвала се е сама. По време на боледуването
ищцата имала леки усложнения вследствие на микротромбите, които се
получавали при Covid-19. Свидетелката била наясно с тези последствия, тъй
като е лекар епидемиолог. По сведения от лекар в „Окръжна болница“, където
ищцата била приета за лечение от Covid-19, св. И. научила, че ищцата е
буйствала по време на лечението. След изписването от болничното заведение
св. И. и синът й завели ищцата в дома й. И. се грижела за леля си около месец,
като твърди, че през това време последната била „в кондиция“. В този период
ищцата установила, че й липсват пари и насочила съмненията си към
племенницата си, при което И. преустановила контакт с ищцата, макар че три
дни по-късно последната й съобщила, че е намерила парите. Около година по
късно ищцата потърсила св. И. по телефона и помолила за среща. Оплакала се,
че снаха й Х. я тормози физически, че й отнела личната карта и й взима
пенсията, като я лишила от доходи. Похвалила се, че с помощта на М., която се
7
грижела за нея, отишли в полицията където заявила, че изгубила личната си
карта и се снабдила с нова. Ищцата споделила също, че от дълго време
обмисляла да продаде процесния апартамент на отв. Т., защото той бил
вложил доста средства за ремонта му. Ищцата твърдяла, че преди време се
консултирала с адвокат, който й разяснил, че може срещу „гледане“ да си
отстъпи нейната част. Помолила св. И. да я закара с колата на среща с Т.. На
срещата страните обсъждали сделката, като М. възразил, че апартаментът е
неин и предложил на ищцата да отиде да живее у тях, като той и съпругата му
да се грижат за нея. Ищцата отказала с аргумента „че на тази мръсница дето
я е била и дето я е скубала за косата няма да й остави и този апартамент“.
Ищцата твърдяла, че все още е жизнена и че й трябват пари при което М. й дал
пари и съобщил, че ще плати и наема, като за целта е открил банкова сметка
на името на ищцата, по която да превежда наема. Според св. И. по време на
този разговор, както преди да сключат сделката, така и след това, ищцата П.
не се чувствала притеснена и била напълно адекватна. По-нататък в
показанията си св. И. твърди, че на въпроса й към ищцата защо се е обадила
на нея, последната заявила, че иска й да продаде нейната част, на което И.
отказала.
Според изложенията на свидетелите В. Б. и Н.К. в деня на сделката -
07.04.2022 г., преди и по време на нотариалното изповядване на дарението,
ищцата била в кондиция за възрастта си, придвижвала се сама, вкл. и по
стълбите на двете кантори – адвокатска и нотариална. Поведението й било
напълно осъзнато, потвърдила пред свидетелите, че разбира, че става дума за
дарение и потвърдила, че иска за си запази правото на ползване върху имота.
Св. Б. излага, че ищцата не изглеждала уплашена, дори обратно – била видимо
доволна, че е навън с хора, говорела, четяла и пишела нормално и „прекрасно“
разбирала какво върши. Ищцата му споделила, че е в много добри отношения
с ответниците. Сама носела в плик документите за предстоящата сделка.
Съгласила се с ответниците да подпишат споразумение за издръжка, което
свидетелят съставил на момента и страните го прочели. Ответницата попитала
дали сега да подпише споразумението и след отрицателния му отговор го
прибрала. Така св. Б. преценил, че „тук има воля и тази жена знае за какво
става въпрос.“ Ищцата носела очила и присъстващите говорели с нея на
висок глас, но в нито един момент ищцата не казала, че не разбира, че не чува
или че не вижда.
Св. К., която в качеството си на пом.-нотариус по заместване, изповядала
сделката за дарение, е посочила, че насрочила сделката за 07.04.2022 г. по
поръчение на св. Б., като получила електронни копия на документите за
подготовката на сделката няколко дни преди това, въз основа на които
подготвила сделката. Излага, че при пристигането в нотариалната кантора
двете страни били спокойни и разговаряли непринудено, като ищцата не
изглеждала уплашена. Преди прочитането на нотариалния акт на страните, К.
лично обяснила на ищцата какво означава сделката за дарение и запазване
правото на ползване и се убедила, че ищцата разбира и че действителното й
желание е да извърши тази сделка. Ищцата потвърдила няколко пъти, че това е
волята й. Свидетелката прочела нотариалния акт на страните, като седнала
8
близо до ищцата, за да е сигурна, че последната чува добре. По време на
четенето питала ищцата дали я разбира, на което ищцата потвърждавала, че
разбира. След това ищцата подписала собственоръчно с изписване на трите
имена 6 бр. нотариални актове, както и 4 бр. декларации, 1 бр. молба и 1 бр.
сведение от ЕСГРАОН.
По делото е изслушано заключението на комплексна съдебно-
медицинска психиатрична и психологична експертиза. Съдът е допуснал
експертното заключение да бъде изготвено след събирането на гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите, с оглед възможността
вещите лица, наред с представените по делото документи, вкл. и
медицинската документация, да вземат предвид и данните от свидетелските
показания относно състоянието на ищцата.
В доклада на вещите лица е констатирано, че П. М. е боледува от
хронично сърдечно заболяване. През м. декември, 2020 г., е лекувана в
УМБАЛ „Света Анна“, при което са диагностицирани органични мозъчни
увреждания в резултат на Covid-инфекция. Анамнезата при постъпването е
била снета от болната, което косвено насочва за запазени оценъчни
способности при нея. Но при обективното изследване количествени
разстройства на съзнанието, дезориентация за време, обърканост, не са
провеждани консултации с психиатър. Тези констатации, заедно с
диагностичните оценки, са обосновали експертното мнение, че към този
период П. М. най-вероятно е имала изявени когнитивни нарушения. В
експертното обсъждане е отбелязано, че след изследване с компютърен
томограф (КТ) на главен мозък, извършен по време на лечението на ищцата в
УМБАЛ „Света Анна“, са установени данни за корова атрофия и
енцефалопатия, като е пояснено, че такива промени се получават при
редукция на регионалния мозъчния кръвоток под критичното ниво при
декомпенсация на придружаващи заболявания - нарушения на сърдечния
ритъм при исхемична болест на сърцето, кризисно повишаване на кръвното
налягане, въглехидратен дисбаланс, ускорено развитие на атеросклеротични
стенотични промени на съдовете на вертебробазиларната система при
дегенеративни промени в шийния отдел на гръбнака, интоксикации. Направен
е извод, че в конкретния случай находката за корова атрофия и енцефалопатия
кореспондират с оплакванията за „забравяне и обърканост“ и постепенното
задълбочаване на психоорганичен синдром, установен при клиничното
изследване.
След Covid-инфекцията освидетелстваната е била в увредено общо
състояние, за което са посочени данни в медицинската документация от
кардиолог. Описано е влошаване на сърдечния статус /предсърдно мъждене/.
Нарушенията в сърдечния ритъм нарушават кръвообращението в целия
организъм и основно съдово-мозъчното кръвообращение. Хроничното
нарушение на мозъчно съдовото кръвообращение, съчетано с увреждане на
съдовете в резултат на Covid-инфекция, задълбочават когнитивния упадък,
което е необратимо.
Вещите лица излагат становище, че при непроменени условия на живот
при пациенти с деменция, автоматизираните действия са запазени и те
9
изглеждат външно съхранени, но при обективно изследване - функционално
невро-психологично изследване, соматично (образно изследване), се
наблюдава снижение на когнитивните функции и промени на соматично ниво,
както е в случая. В такова състояние тя е зависима от грижи, манипулируема,
податлива на внушение и несамостоятелна при взимането на решения.
С оглед на това, експертите са дали заключение, че здравословно
състояние на ищцата П. М. е било сериозно увредено в резултат на хронично
сърдечно-съдова недостатъчност, усложнена от Covid-инфекция. Последните
имат пряко отношение към промяната в когнитивния статус и развитие на
когнитивен дефицит, задълбочаващ се и прогресиращ с времето до степен на
тежък когнитивен упадък. Приложените медицински документи съдържат
убедителни и категорични данни за наличие на органични мозъчни
увреждания, водещи до нарушение на съзнанието / дезориентация/ с начало
преди правните действия и са били налични и към датата на сключване на
сделката. Наличието на тежък когнитивен упадък, установен и с настоящото
изследване, нарушава базисните психични годности на П. М. да разбира
свойството и значението и да ръководи поведението си. Болестните
отклонения са в степен и интензивност, която не е позволявала на М. да
осъзнава интересите си и да ги защитава. Аргументите за това са прогресивно
задълбочаващия се когнитивен упадък , установен и с експертното изследване
по делото. Наличието на когнитивен дефицит, резултат от нарушеното съдово-
мозъчно кръвообращение е довел към процесната дата до нарушение на
екзекутивните функции. Ищцата е била силно затруднена по отношение
предвиждане на далечни последици от действията си. Тежкото й здравословно
състояние, нарушеният слух и зрение, затрудненията в обслужването,
последица от прекараното инфекциозно заболяване обуславят болестно
повишени внушаемост и податливост на манипулации и зависимост от грижи
от околните.
В ОСЗ на 13.10.2023 г. процесуалният представител на ответниците е
изразил становище, че единствената обективна медицинска документация по
делото е епикризата, издадена във връзка с лечението на ищцата от Covid-19,
където е посочено, че се приема с тежка болест, но се изписва в добро общо
състояние, включително и подобрени ментални способности и единствената
находка при приемането й е, че тя не се ориентира за време, но има
ориентация за личност. Твърди, че всички останали медицински документи са
или от производства, които са прекратени и не са медицински документи като
такива, а експертни заключения, които нямат качествата на епикриза, или
касаят физиологичното състояние на ищцата, което се отнася до сърдечно-
съдовата й система, а не до централната нервна система и до способността й
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
поведението си. С оглед на това е заявено, че заключението на вещите лица не
е основано на базата на всички медицински документи, които са приложени по
делото, а същата е изготвена от избирателно от събраните по делото
доказателства. Съдът е уважил искането му за допускане на повторна
експертиза, която да бъде изготвена от специалисти по невропсихология,
неврология и психиатрия.
10
В приетата по делото повторна комплексна съдебно-медицинска
експертиза, вещите лица са констатирали, че до момента на заболяването й от
Covid-19, ищцата П. М. е провеждала медикаментозно лечение по повод
артериална хипертония и сърдечно заболяване. Допускат вероятността
ищцата да е имала когнитивни нарушения, без да са нарушили способността й
да се справя в ежедневието без чужда помощ, дори и по отношение на
договорните отношения с наемателите. Установено е, че рязка промяна в
психичното състояние и когнитивните възможности на ищцата е настъпила
като усложнение от Covid-инфекцията. След амбулаторна медикаментозна
терапия в продължение на две седмици, състоянието й се влошило, което
наложило спешна хоспитализация на 28.12.2020 г. в УМБАЛ „Света Анна”.
Приета е в тежко увредено общо състояние с двустранна пневмония, трудно
контактна, дезориентирана за време. В същия ден е направена компютърна
томография на главен мозък на ищцата, при което са установени данни за
мултиинфарктна енцефалопатия и корова атрофия, без наличие на
интракраниална хеморагия. От снетата анамнеза от снахата на ищцата
експертите са констатирали, че още по време на стационарното лечение П. М.
е била с несъответно поведение - имала агресивни прояви, ходела до тоалетна
в стаята си, събличала се гола, бъркала леглото си. Изписана е на 08.01.2021 г.
с диагноза: Covid-19, идентифициран вирус. Пневмония. Енцефалопатия.
След изписването също е наблюдавано несъответно поведение - бъркала
местонахождението на тоалетната - ходела в банята, мръсното бельо го
прибирала в гардероба, появили се зрителни и слухови халюцинации -
виждала несъществуващи хора в стаята си, ставала през нощта с твърдението,
че някой звъни на вратата, опитвала се да излиза пред нощта навън, тъй като
смятала, че я търсят, твърдяла, че „това не е нейния дом, че това е болница”.
Тази симптоматика експертите са приели като делирозен епизод на фона на
изразен психоорганичен синдром. В това състояние е била от м.януари до м.
април-май, като междувременно е консултирана от невролог и е изписана
медикаментозна терапия. По време на експертното изследване при П. М. са
установени клинични данни за изразена към тежка психоорганична
симптоматика, с груба ориентация за собствена личност и място и
дезориентация за календарно време. Установени са тежко нарушени
абстрактни възможности - в тежка степен страда способността й за
установяване на логически връзки и отношения, включително такива,
известни й в миналото (тълкуване на поговорки). Показателите на вниманието
са нарушени, паметовите й запаси са опустошени в значителна степен, някои
от тях неволно се заместват с конфабулирани съдържания. Не е достъпно
усвояване на нов стимулен материал. Интелектуалните й възможности са
снижени по органичен тип. Установената клинична симптоматика при П. М. е
в параметрите на Умерен към тежък дементен синдром.
В заключение вещите лица, след запознаване с медицинската
документация, доказателствата по делото и прегледа на П. М. са установили,
че последната страда от органична увреда на мозъка, отразяваща се на
психическото и състояние - мултиинфарктна енцефалопатия с лакунарни
хиподенсни зони в двете голямомозъчни хемисфери (многоогнищно
11
поражение на мозъка с лакунарни хиподенсни зони в двете голямомозъчни
хемисфери), корова атрофия (атрофия на мозъчната кора), обективирано с
неврообразна диагностика (КТ на главен мозък през 2020 г.); психоорганичен
синдром със смесена генеза - мозъчно съдова и параинфекциозна етиология.
Състояние след прекарана вирусна инфекция - Covid 19 /2020 - 2021 г./ с
увреда на обонянието и слуха – хипакузис; състояние след пневмония.
Пояснено е, че психоорганичният синдром се обуславя при прегледа с
констатираните паметови смущения, дезориентация за време, място, нарушена
координация, нарушени висши корови функции- разстройство на
познавателната дейност - гнозиса (не познава предметите, които вижда пред
себе си или чрез опипване). Нарушената познавателна способност е
вследствие липсата на възможност да съчетае, да синтезира отделните
елементарни зрителни усещания в единен сложен образ. Установено е
болестно увредена мозъчна кора, където се анализират сигналите от втора
сигнална система - речевите сигнали, сигналите на четене и писане, а в случая
при ищцата тя е атрофирала, което обуславя и съответното неадекватно
поведение. Установено е също, че П. М. страда от придружаващи заболявания,
отразени в медицинската документация приета от съда: Артериална
хипертония II cmепен; Сърдечна недостатъчност с перманентно мъждене и
трептене; Анемичен синдром , които заболявания са водещи рискови фактори
за диагностицираното нарушение на мозъчното кръвообращение, изразяващо
се в обективираните с неврообразното изследване патологични промени в
мозъка - наличните множество исхемични огнища, корова атрофия,
обуславящи описаната неврологична симптоматика. Експертите заключават,
че предвид диагностицираното страдание, при П. М. са нарушени висшите
корови функции вследствие на органично увреждане на мозъка, което
здравословно състояние не позволява ищцата да се грижи за своите работи и
интереси. Вещите лица не дават категорично мнение колко адекватно е било
състоянието на П. М. към датата на сключване на атакуваната сделка -
07.04.2022 г., но са заявили, че описаната клинична патология я прави
достъпна за лесно и безкритично манипулиране от други лица, особено при
лансиране на тези за помощ и грижа, от каквито лице в нейното състояние
неизбежно се нуждае. Информацията от медицинската документация и
резултата от експертното изследване е дало основание на вещите лица да
приемат, че установената клинична патология при П. М. в границите на
умерен към тежък дементен синдром е нарушила базисните й психични
годности с начало преди процесната сделка, с оглед на което експертите са
заключили, че ищцата не е притежавала способност да изразява правно
валидна воля и действия към посочената дата.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
С доклада по делото съдът е приел, че предявеният иск с пр. осн. чл. 26,
ал. 2, предл. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
дарение поради липса на съгласие следва да се разглежда като главен, предвид
трайната съдебна практика, съгласно която при наведени едновременно
12
основания за нищожност и унищожаемост на сделка, съдът се произнася в
поредност според тежестта на порока - първо проверява дали сделката не
страда от порок, който я прави нищожна, а след това разглежда по-леките
пороци, които евентуално биха довели до нейната унищожаемост.
В направения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е
указал на ищцовата страна, че по главния иск в нейна доказателствена тежест е
при условията на пълно и главно доказване да установи сключването на
процесния договор за дарение, както и че договорът е подписан от нея при
съзнавана липса на съгласие, т.е. без намерение да се обвързва от последиците
на договора. Указано е, че по предявените като евентуални искове за
унищожаване на договор, в тежест на ищцовата страна е да установи при
условията на пълно и главно доказване фактите, от които извежда претенцията
си за унищожаемост, а именно - че макар дееспособна към момента на
сключването му, ищцата е била в невъзможност да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си (чл. 31 от ЗЗД);
евентуално - че е била подведена от ответниците да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение (чл. 29 от ЗЗД), евентуално - че договорът е
сключен от ищцата при несъзнавано несъответствие между представите й
относно неговия предмет и действителността (чл. 28 от ЗЗД).
По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД:
Недействителността на правните сделки е родово понятие. То обхваща
всички сделки с недостатък, предвиден в закона. Едно от деленията на
недействителните сделки с най-голямо практическо значение е според
характерната последица - нищожни и унищожаеми. Основанията за
нищожност и унищожаемост на договорите са изброени отделно в
разпоредбите на чл. 26 - 33 ЗЗД и общото между тях е, че те са с пороци
/юридически факти/, които осуетяват настъпването на правното действие на
договора от самото начало или откриват възможност за заличаване на
породените правни последици с обратна сила.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД постановява, че
„нищожни са и договорите, при които липсва съгласие“. Според изложеното в
мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело №
5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, "липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2,
пр.2 ЗЗД е тежък порок на сделката, който е налице, когато волеизявлението е
направено при т.нар. "съзнавана липса на съгласие" /например изтръгнато е с
насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен
пример и др./. Този тежък порок е непоправим и непреодолим, поради което,
за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Т.е. за да е
налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, волеизявление
трябва да е направено и в същото време е нужно то да е направено в
хипотезата на съзнавана липса на съгласие. Липса на съгласие е налице при
т.нар. "съзнавана липса на съгласие" - волеизявлението е извършено, но
страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка /в
този смисъл: Решение № 923/17.12.2009 г. по гр. д. № 1682/2008 г. на IV ГО,
Решение № 249/2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., Решение № 254/14.07.2011 г. по
гр. д. № 569/2010 г., Решение № 94/13.09.2016 г. по гр. д. № 3768/2014 г. на II
13
ТО, Решение № 198/10.08.2015 г.
Налага се изводът, че липсата на съгласие, визирана в нормата на чл. 26,
ал. 2, изр.2 ЗЗД, трябва да бъде съзнателна, тъй като, ако е несъзнателна се
прилагат правилата за унищожаемостта. Ето защо, доколкото в случая липсват
данни изявлението на ищцата по сделката да е изтръгнато с насилие или да е
направено на шега, като учебен пример и пр., при съзнавана липса на
намерение за обвързване, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД:
В чл. 31, ал. 1 от ЗЗД законодателят изрично е предвидил, че договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние
на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е
унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение №
5/2020 от 30.05.2022 г. постановено по т. д. № 5/2020 г. по описа на ОСГТК на
ВКС в така посочената норма е уредена хипотезата, когато лицето е дало
съгласие за сключване на договора, но без разум /липсва елемента
"съзнаване"/, тоест налице е проявление на несъзнавана липса на воля.
Ирелевантно е дали причините, поради които лицето не е могло да разбира и
да ръководи действията си са от временен или постоянен характер. В този
случай лицето формално се води дееспособно, но състоянието му към момента
на сключване на сделката не позволява същото да формира валидна воля.
В случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се
разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални
и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е
поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към
момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението
в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при
разстроено съзнание, като продължителността на това състояние е без правно
значение.
В мотивите на Решение № 50028 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 3773/2021 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС върховната съдебна инстанция е дала отговор на
правния въпрос относно задължението на съда да извърши проверка на
заключението на допуснатата и изслушана по делото експертиза с оглед
неговата обоснованост, достоверност и документираност, както и да прецени
същото с оглед на всички събрани по делото доказателства и за
доказателствената сила на заключенията на вещите лица относно
здравословното и психично състояние на лицето в производствата по чл. 31 от
ЗЗД, а именно:
„Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че е унищожаем
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си. Лицето не може да разбира
действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от
извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да
съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си.
Тези две предпоставки са дадени алтернативно, но не е изключено и
кумулативното им съществуване. Посочената в разпоредбата невъзможност
14
може да бъде продължителна или краткотрайна, като трябва да е последица на
физиологично или психично състояние на лицето, което може да се дължи на
различни причини. Във всички или в повечето от случаите установяването на
това състояние изисква притежаването на специални знания, поради което се
изисква назначаването на вещо лице. Това вещо лице дава заключение за това
налице ли е физиологично или психично състояние на лицето, което може да
се отрази на възможността му да формира правно валидна воля и каква е
степента, в която състоянието може да повлияе в тази насока. Наличието на
такова състояние представлява медицинския критерии, наличието на който е
една от предпоставките за унищожаемостта по чл. 31 от ЗЗД, като само то
обаче не е достатъчно за това. За да бъде унищожаем договорът на посоченото
основание е необходимо волята на страната действително да е била опорочена,
като физиологичното или психичното й състояние действително да я е
възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си и то към момента
на сключването на договора. Преценката за това е предоставен на съда, който
не може да бъде заместен от заключението на вещото лице. Съдът трябва да
изгради извода си в тази насока, чрез преценка на данните по делото относно
обстоятелствата, преди и към момента на сключване на договора, изразените
от страните по него становища и воля, всички останали обстоятелства, които в
конкретния случай биха имали значение за възможността на страната,
свободно и без външна намеса да формира своята воля, а също така и от
съдържанието на договора-чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Тези обстоятелства
представляват юридическия критерий, въз основа на който трябва да се прави
извод за наличието на хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Двата критерия-
медицинския и юридическия са взаимосвързани и подлежат на едновременно
разглеждане в производството по иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД.
Поради това заключението на съдебномедицинската експертиза представлява
само едно от доказателствата в производството и трябва да бъде преценявано с
оглед на всички събрани по делото доказателства. Същото не е обвързващо
съда и само въз основа на него не може да се прави извод, че към момента на
сключването на договора страната не е могла да разбира или да ръководи
действията си, ако това противоречи на останалите доказателства.“.
По делото е установено с категоричност, че през м. декември, 2020 г.,
ищцата е била е лекувана в УМБАЛ „Света Анна“, при което са
диагностицирани органични мозъчни увреждания в резултат на Covid-
инфекция. След изследване с компютърен томограф (КТ) на главен мозък,
извършен по време на лечението на ищцата в УМБАЛ „Света Анна“, са
установени данни за корова атрофия и енцефалопатия. Още по време на
стационарното лечение П. М. е била с несъответно поведение - с агресивни
прояви, ходела до тоалетна в стаята си, събличала се гола, бъркала леглото си.
След изписването ищцата е продължавала да се държи объркано и
неадекватно, което се установява от показанията на свидетелите П. и М. -
бъркала местонахождението на тоалетната - ходела в банята, мръсното бельо
го прибирала в гардероба, появили се зрителни и слухови халюцинации -
виждала несъществуващи хора в стаята си, ставала през нощта с твърдението,
че някой звъни на вратата, опитвала се да излиза пред нощта навън, тъй като
15
смятала, че я търсят, твърдяла, че „това не е нейния дом, че това е болница”.
Съдът отчита евентуалната заинтересованост на св. М. от изхода на
делото, но доколкото показанията й се подкрепят от показанията на св. П.,
което е незаинтересована и има непосредствени впечатления от поведението
на ищцата, тъй като е полагала непосредствени грижи за нея в процесния
период, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани.
Посочената симптоматика е окачествена от вещите лица като делирозен
епизод на фона на изразен психоорганичен синдром. В това състояние е била
от м.януари до м. април-май, като междувременно е консултирана от невролог
и е изписана медикаментозна терапия. По време на експертното изследване
при П. М. са установени клинични данни за изразена към тежка
психоорганична симптоматика, подробно обсъдени от съда по-горе, при
установяване на спора от фактическа страна / груба ориентация за собствена
личност и място и дезориентация за календарно време, тежко нарушени
абстрактни възможности за установяване на логически връзки и отношения,
нарушено внимание, опустошени паметовите запаси, снижени
интелектуалните възможности/, дали основание на вещите лица да определят
състоянието на ищцата в параметрите на умерен към тежък дементен
синдром.
Експертите заключават, че предвид диагностицираното страдание, при
П. М. са нарушени висшите корови функции вследствие на органично
увреждане на мозъка, което здравословно състояние не позволява ищцата да
се грижи за своите работи и интереси.
Спорен по делото е въпросът доколко посоченото състояние е било
налице към датата на процесната сделка /медицински критерий/ и
действително ли волята на ищцата е била опорочена, като физиологичното
или психичното й състояние действително я е възпрепятствало да разбира или
да ръководи действията си и към момента на сключването на договора да
формира волята си свободно и без външна намеса /юридически критерий/.
В настоящият случай, съдът намира, че от заключението на двете
комплексни експертизи и от съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, може да се направи извода, че към 07.04.2022
г., когато е сключен процесният договор за дарение, ищцата, макар и
дееспособна, не е могла да разбира действията си и свободно, без външна
намеса, да формира правно валидна воля.
Вещите лица не дават категорично мнение колко адекватно е било
състоянието на П. М. към датата на сключване на атакуваната сделка -
07.04.2022 г. При изслушването в о.с.з. на 13.10.2023г. вещото лице д-р А.,
психиатър /първоначална комплексна психологична и психиатрична
експертиза/, пояснява, че не може да даде категорично становище от кога
датира установения дементен синдром при ищцата. Пояснява, че деменцията е
последователен необратим процес с непрекъснато засилващ се когнитивен
упадък, като не е възможно да се определи с точност кога синдромът е
преминал от умерен към тежък. Заявява, че в умерената фаза, когато
освидетелстваната се е намирала в обичайна обстановка, извършва
16
автоматизирани действия или макар поставена в необичайна обстановка, но с
хора, на които има доверие или е зависима от тях по някакъв начин,
поведението е сравнително подредено и няма как на обикновен човек да
направи впечатление наличието на нарушение в когницията. При умерено
тежката и тежката фаза на синдрома вече нарушенията са видими и за
неспециалист. В хода на развитието на енцефалопатия и на мозъчно-съдовите
нарушения има периоди, когато в рамките на деня може състоянието да се
промени от адекватно до объркано в рамките на часове, поради което за
вещото лице е трудно да прецени с категоричност дали външно адекватните
прояви на ищцата непосредствено преди и по време на изповядване на
процесната сделка са резултат на „светъл период“ или са резултат на
обстоятелството, че е била в присъствието на хора, на които е имала доверие.
В заключението на повторната комплексна експертиза, изготвена от
вещи лица със специалност в областта на психиатрията, нервните болести и
клиничната психология, също изрично е посочено, че не е възможно
обективно да се прецени колко адекватно е било поведението на ищцата към
момента на сключване на процесната сделка, поради естеството и развитието
на умерения към тежък дегенеративен синдром. Вещите лица обаче сочат, че
установената клинична патология я прави достъпна и лесна за безкритично
манипулиране, особено при лансиране на тези за помощ и грижа, от каквито
ищцата се нуждае.
Според настоящият съдебен състав горното следва да се приеме за
логично житейско обяснение за външно спокойното и съответно поведение на
ищцата непосредствено преди и по време на процесната сделка. В този
смисъл, показанията на адв. Б. и пом. нотариус К. отговарят на обективната
истина, доколкото действително ищцата външно е била спокойна и е
извършвала изискващата се от нея последователност от действия – да се яви
придружена в кантората, да представи документите, които носи, да заяви, че
разбира естеството на случващото се, да се подпише. Това й поведение е
продиктувано от присъствието на ответниците по делото, с които ищцата е
била в добри отношения и на които е имала доверие. За неспециалистите
/доколкото адвокатите и нотариусите, макар и натоварени с висока
обществена функция и притежаващи съответната компетентност, в която
съдът няма съмнение, но същите не са медицински лица със съответната
специалност/ поведението на ищцата е било адекватно на възрастта й, което
обяснява и техните впечатления. Същото се отнася и за впечатленията на св.
И. от поведението на ищцата в периода преди сключването на процесната
сделка, особено предвид факта, че поради обвинението в кражба на пари от
дома на ищцата, двете не са поддържали контакт в продължение на около
година, през което време свидетелката не е имала никакви впечатления от
ежедневието на ищцата и способността й да разбира и осъзнава реалността и
да ръководи работите си.
Същевременно, съдът черпи основания за извода си, че ищцата не е била
способна да действа разумно към момента на сключване на процесната
сделка, от самата сделка. Пред св. И. същата е заявила, че има намерение да
продаде апартамента на отв. М. който бил вложил доста средства за ремонта
17
му, а ищцата все още е жизнена и й трябват пари, дори е предложила на
самата свидетелка да й продаде собствеността на идеалните си части от имота
/което предложение св. И. е отказала/, а в крайна сметка е взела решението да
се разпореди безвъзмездно с имуществото си чрез договор за дарение, което
налага извод за неразбиране същността и правния ефект на извършеното и
невъзможност за ръководене на собствените работи.
Ето защо, съдът споделя извода на петте изслушани по делото вещи
лица, че клиничната патология, установена у ищцата, я прави внушаема при
лансиране на готовност за помощ -в случая финансова. Умерения към тежък
дементен синдром е нарушила базисните й психични годности с начало на
процеса преди атакуваната сделка и със сигурен негативен прогрес, с оглед на
което следва да се приеме за доказано по делото, че ищцата не е съзнавала
напълно съдържанието и правните последици на извършеното от нея
действие, нито е могла да формира свободно и осъзнато волята си. Този извод
не се разколебава от обстоятелството, че е било подписано между страните
отделно споразумение за издръжка, доколкото правните последици на двата
вида договори са напълно различни, като при дарението в патримониума на
дарителя не постъпва никаква насрещна престация, тоест по необясними
подбуди ищцата се е лишил от възможността да получи цена за имуществото
си, и то при заявената от нея нужда от средства.
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният иск за
унищожаемост на договор за дарение от 07.04.2022, на основание чл. 31 ЗЗД е
основателен и доказан и следва да се уважи.
С оглед уважаването на този иск, съдът не следва да се произнася по
същество на иска за унищожаемост на същият договор на основание чл. 29
ЗЗД като сключен при измама и на осн.чл.28 от ЗЗД поради грешка.
По разноските:
При отхвърляне на главния, но уважаване на евентуално съединения
иск, и двете страни имат право на разноски по съразмерност и съобразно
представените по делото списъци по чл.80 от ГПК и доказателствата по
делото. Възражението на ищцовата страна за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ответниците съдът намира за неоснователно.
Делото се отличава с особена фактическа и правна сложност – предявени за
разглеждане са четири обективно съединени иска в условията на
евентуалност, проведени са седем открити съдебни заседания, в рамките на
които са извършени множество процесуални действия по събиране на
доказателства – разпитани са шестима свидетели, изслушани са две
комплексни експертизи. Ето защо, като съобрази изложеното, обема на
предоставената защита и материалния интерес по делото, съдът намира, че
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение от 3 800 лв. за всеки
от тях не може да се определи като прекомерно, поради което и не следва да
бъде намалявано. Така, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се
присъдят половината от сторените разноски или сумата от 2 975,89 лв., а на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците сума в общ размер на половината от
сторените от тях разноски или 4 490 лв.
18
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. М., ЕГН **********, от гр. София,
ж.к. „****, срещу Б. П. П., ЕГН ********** и Т. Д. М., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, ж.к. „**** иск с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл.
второ от ЗЗД за прогласяване нищожността, поради липса на съгласие, на
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том I, peг. № 1533,
дело № 23/07.04.2022 г. на Н.К. – помощник нотариус по заместване при
нотариус В.К.-Т., peг. № 444 на НК, вписан в Сл.Вп. с вх. рег. № 223539, Акт
№ 97, том LVI, дело № 17413, с който ищцата е дарила на ответниците
притежаваните от нея ¾ /три четвърти/ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
гр. София, община Столична, област София, район „Младост”, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.5937.1.9 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-15/ 06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 06.04.2022
г., с адрес на имота: гр. София, р-н „Младост”, ж.к. ****.
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, по иск предявен от П.
Д. М., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „****, срещу Б. П. П., ЕГН
********** и Т. Д. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к.
„****, договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том I, peг. №
1533, дело № 23/07.04.2022 г. на Н.К. – помощник нотариус по заместване при
нотариус В.К.-Т., peг. № 444 на НК, вписан в Сл.Вп. с вх. рег. № 223539, Акт
№ 97, том LVI, дело № 17413, на притежаваните от ищцата ¾ /три четвърти/
ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, община Столична, област
София, район „Младост”, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4082.5937.1.9 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
15/ 06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект е от 06.04.2022 г., с адрес на имота: гр. София,
р-н „Младост”, ж.к. ****.
ОСЪЖДА Б. П. П., ЕГН ********** и Т. Д. М., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, ж.к. „**** да заплатят на П. Д. М., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „****, сумата от 2 975,89 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА П. Д. М., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „**** да
заплати на Б. П. П., ЕГН ********** и Т. Д. М., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. София, ж.к. „**** сумата от 4 490 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
19
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20