Определение по дело №2662/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 712
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110202662
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 712
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
в присъствието на прокурора Н. Цв. И.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20231110202662 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.64 ал.1 от НПК.
Образуване е по постъпило искане от прокурор при СРП, с което се
предлага на съда да вземе мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“
спрямо лицето С. Я. В., с ЕГН: ********** – обвиняем по Досъдебно
производство № 331/2023г. по описа на 07 РУ СДВР по обвинение в
извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. В същото се излагат
съображения, че е налице обвинение за тежко умишлено престъпление
извършено чрез използване на оръжие, което обусловя наличието на висока
обществена опасност на деянието и дееца.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането си като
моли съда да вземе най – тежката мярка за неотклонение ,,Задържане под
стража“ спрямо привлеченото към наказателна отговорност лице. Излага
подробни съображения в тази насока.
Защитникът на обвиняемия счита, че искането за вземане на
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“, е
несъразмерно тежко и моли съда да наложи по – лека.
Обвиняемият се присъединява към становището на защитника си и
моли съда да му бъде взета по – лека мярка за неотклонение.
1
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с акта на първо действие по
разследване. В хода на разследването са били разпитани в качеството на
свидетели пострадалата Ц. Е. М., както и управителя на казиното, където е
работила свидетелката и лицето, с което деецът е съжителствал на
съпружески начала.
Извършено е разпознаване от страна на свидетелката М., която е
посочила като извършител на посегателството спрямо нея именно С. В.. Сред
намерените вещи при извършения личен обиск на обвиняемия и при
претърсването в лекия автомобил, е било намерено огнестрелно оръжие.
Приложени са и писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение
и справка за съдимост. В своите показания част от свидетелите посочват, че
са узнали за извършеното от пострадалата, но и от записите на видеокамерите
в обекта.
С Постановление от 22.02.2023г. лицето е било подведено под
наказателна отговорност по обвинение в извършване на престъпление по
чл.198, ал.1 от НК. При разпита си обвиняемият отказал да депозира
обяснения.
В съдебно заседание в производството по разглеждане на искането на
прокурора в своя лична защита обвиняемият признава за извършеното
посегателство срещу пострадалата, изразява съжаление за стореното и
желание да възстанови отнетата й сума.
Съдът намира, че към настоящия момент може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е автор на инкриминирано
деяние. Извършените претърсвания и изземания на веществени доказателства,
направеното разпознаване на лице и разпита на свидетелите могат да
обусловят минималната доказателствена съвкупност за наличие на
престъпление и съпричастността на лицето, привлечено към наказателна
отговорност към него. При извършеното разпознаване пострадалата е заявила,
че извършителят е насочил пистолета към корема й, което съчетано с
упражненото насилие и отнемане на сумата пари, го характеризира като лице
с висока степен на обществена опасност. При едни от нейните разпити от
2
22.02.2023г. находящ се на стр.46 от ДП, свидетелката заявява, че е
разпознала и пистолета, с който е била заплашена и който е бил иззет от
обвиняемия. Независимо, че от приложената като писмено доказателство
експертна справка № 73/2023г. на СДВР се установява, че пистолета не
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, неговото
използване за сплашване на пострадалата и липсата от нейна страна на
познание, че вещта не е оръжие по смисъла на закона, по никакъв начин не
омаловажават посегателството спрямо нея.
Обвинението, за което С. В. е бил подведен под наказателна
отговорност, е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години. С това обстоятелство
се покрива първия признак на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на първоначална
мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“. Същевременно от данните
по делото и най – вече от начина на извършване на деянието - насочване на
предмет към жизненоважен орган на човешкото тяло може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият може да извърши престъпление.
Механизмът на деянието е бил обективиран посредством упражнена
физическа сила и заплашване чрез оръжие. Наличието на тези обстоятелства,
както и мястото, където се е развило събитието, обуславят извода за реалната
опасност обвиняемият да извърши последващо инкриминирано деяние.
От друга страна от данните по делото се установява, че обвиняемият е с
постоянен адрес и съжителства на съпружески начала със свидетел по делото.
Въпреки това неговото местожителство е в град, който се намира на голямо
разстояние от местопроизшествието, като по негови собствени признания
преди настоящия си адрес, е живял и на друг адрес в град София. Предвид
изнесените в съдебно заседание данни от страна на самия обвиняем, може да
обоснове предположение и за укриване от лицето.
Съдът не споделя оплакването на обвиняемия и неговия защитник за
взимане на по – лека мярка за неотклонение. Същите не ангажираха
доказателства в тази насока, а изложиха единствено твърдения за обременено
семейно положение на дееца и причините, че е извършил посегателството
поради нестабилно психическо състояние, обусловено от игра на хазарт и
загуба на сума пари предната вечер. Емоционалната нестабилност на лицето,
съчетана с финансови загуби и предумисъл за извършване на деянието е
3
допълнителен аргумент за съдебната преценка, че всяка друга мярка за
неотклонение, различна от задържането под стража, би се явила предпоставка
за нейното нарушаване.
В този смисъл съдът намира, че предпоставките за вземане на
първоначална мярка за неотклонение спрямо обвиняемия С. Я. са налице и
искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за неотклонение,
следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо С. Я. В., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 331/2023г. по описа на 07 РУ СДВР мярка за неотклонение
,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в три дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото за 07.03.2023г. от 11:00
ч. за която дата и час страните да се считат уведомени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Образуване е по постъпило искане от прокурор при СРП, с което се
предлага на съда да вземе мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“
спрямо лицето С. Я. В., с ЕГН: ********** – обвиняем по Досъдебно
производство № 331/2023г. по описа на 07 РУ СДВР по обвинение в
извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. В същото се излагат
съображения, че е налице обвинение за тежко умишлено престъпление
извършено чрез използване на оръжие, което обусловя наличието на висока
обществена опасност на деянието и дееца.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането си като
моли съда да вземе най – тежката мярка за неотклонение ,,Задържане под
стража“ спрямо привлеченото към наказателна отговорност лице. Излага
подробни съображения в тази насока.
Защитникът на обвиняемия счита, че искането за вземане на
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“, е
несъразмерно тежко и моли съда да наложи по – лека.
Обвиняемият се присъединява към становището на защитника си и
моли съда да му бъде взета по – лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с акта на първо действие по
разследване. В хода на разследването са били разпитани в качеството на
свидетели пострадалата Ц. Е. М., както и управителя на казиното, където е
работила свидетелката и лицето, с което деецът е съжителствал на
съпружески начала.
Извършено е разпознаване от страна на свидетелката М., която е
посочила като извършител на посегателството спрямо нея именно С. В.. Сред
намерените вещи при извършения личен обиск на обвиняемия и при
претърсването в лекия автомобил, е било намерено огнестрелно оръжие.
Приложени са и писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение
и справка за съдимост. В своите показания част от свидетелите посочват, че
са узнали за извършеното от пострадалата, но и от записите на видеокамерите
в обекта.
С Постановление от 22.02.2023г. лицето е било подведено под
наказателна отговорност по обвинение в извършване на престъпление по
чл.198, ал.1 от НК. При разпита си обвиняемият отказал да депозира
обяснения.
В съдебно заседание в производството по разглеждане на искането на
прокурора в своя лична защита обвиняемият признава за извършеното
посегателство срещу пострадалата, изразява съжаление за стореното и
желание да възстанови отнетата й сума.
1
Съдът намира, че към настоящия момент може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е автор на инкриминирано
деяние. Извършените претърсвания и изземания на веществени доказателства,
направеното разпознаване на лице и разпита на свидетелите могат да
обусловят минималната доказателствена съвкупност за наличие на
престъпление и съпричастността на лицето, привлечено към наказателна
отговорност към него. При извършеното разпознаване пострадалата е заявила,
че извършителят е насочил пистолета към корема й, което съчетано с
упражненото насилие и отнемане на сумата пари, го характеризира като лице
с висока степен на обществена опасност. При едни от нейните разпити от
22.02.2023г. находящ се на стр.46 от ДП, свидетелката заявява, че е
разпознала и пистолета, с който е била заплашена и който е бил иззет от
обвиняемия. Независимо, че от приложената като писмено доказателство
експертна справка № 73/2023г. на СДВР се установява, че пистолета не
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, неговото
използване за сплашване на пострадалата и липсата от нейна страна на
познание, че вещта не е оръжие по смисъла на закона, по никакъв начин не
омаловажават посегателството спрямо нея.
Обвинението, за което С. В. е бил подведен под наказателна
отговорност, е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години. С това обстоятелство
се покрива първия признак на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на първоначална
мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“. Същевременно от данните
по делото и най – вече от начина на извършване на деянието - насочване на
предмет към жизненоважен орган на човешкото тяло може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият може да извърши престъпление.
Механизмът на деянието е бил обективиран посредством упражнена
физическа сила и заплашване чрез оръжие. Наличието на тези обстоятелства,
както и мястото, където се е развило събитието, обуславят извода за реалната
опасност обвиняемият да извърши последващо инкриминирано деяние.
От друга страна от данните по делото се установява, че обвиняемият е с
постоянен адрес и съжителства на съпружески начала със свидетел по делото.
Въпреки това неговото местожителство е в град, който се намира на голямо
разстояние от местопроизшествието, като по негови собствени признания
преди настоящия си адрес, е живял и на друг адрес в град София. Предвид
изнесените в съдебно заседание данни от страна на самия обвиняем, може да
обоснове предположение и за укриване от лицето.
Съдът не споделя оплакването на обвиняемия и неговия защитник за
взимане на по – лека мярка за неотклонение. Същите не ангажираха
доказателства в тази насока, а изложиха единствено твърдения за обременено
семейно положение на дееца и причините, че е извършил посегателството
поради нестабилно психическо състояние, обусловено от игра на хазарт и
загуба на сума пари предната вечер. Емоционалната нестабилност на лицето,
съчетана с финансови загуби и предумисъл за извършване на деянието е
2
допълнителен аргумент за съдебната преценка, че всяка друга мярка за
неотклонение, различна от задържането под стража, би се явила предпоставка
за нейното нарушаване.
В този смисъл съдът намира, че предпоставките за вземане на
първоначална мярка за неотклонение спрямо обвиняемия С. Я. са налице и
искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за неотклонение,
следва да бъде уважено.
3