№ 40830
гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110157995 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба (инкорпорирана в депозираната въззивна жалба) на
процесуалния представител на ответника Л. Б. Е. – адв. М. Е., за изменение на
постановеното по делото Решение № 836 от 16.01.2025 г. в частта му за разноските, като в
негова полза бъде присъдено дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗАдв. В тази връзка твърди, че
липсата на писмен договор между адвоката и клиента не била пречка за присъждане на
адвокатско възнаграждение на осъществилия процесуалното представителство адвокат,
доколкото достатъчно доказателство за безплатната правна защита били съвпадащите
изявления на страните по упълномощителната сделка. Цитира съдебна практика в подкрепа
на направеното искане.
Препис от молбата на процесуалния представител на ответника е изпратен на ищците
за отговор, като в указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата чрез адв.
С.. Процесуалният представител оспорва депозираната молба. Твърди, че упълномощено в
случая било адвокатско дружество и именно в негова полза следвало да бъде присъдено
дължимото адвокатско възнаграждение при наличие на предпоставките за това. Изразява
становище, че липсата на договор за правна защита и съдействие или на друг документ, от
който може да бъде направен извод за оказването на безплатна правна помощ, била пречка
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ето защо моли съда да
остави искането на процесуалния представител на ответника без уважение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от
процесуалния представител на ответника молба и становището на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Молбата на процесуалния представител на ответника е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване на съдебното решение и от легитимирана страна. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна поради следните съображения.
1
В мотивите на съдебното решение ясно и подробно е изложено защо съдът счита, че
искането на процесуалния представител на ответника да му бъде присъдено дължимото за
настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл.
1 ЗАдв. е неоснователно. Цитирана е и актуална съдебна практика на Върховния касационен
съд по този въпрос, която се споделя напълно от настоящия съдебен състав. С оглед
изложеното съдът намира, че няма основание за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Депозираната от процесуалния представител на ответника
молба в този смисъл се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ответника Л. Б.
Е. – адв. М. Е., за изменение на постановеното по делото Решение № 836 от 16.01.2025 г. в
частта му за разноските, като в негова полза бъде присъдено дължимото за настоящото
производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2