Определение по дело №831/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№        /27.04.2020 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV състав в закрито заседание на двадесет седми април през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

като разгледа адм.д. № 831/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалбата на Териториална дирекция Дунавска – Русе при Агенция митници срещу Решение № 84/25.03.2020 година на директора на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, с която е оставена без разглеждане жалба вх. № 13737/20.03.2020 година срещу Разпореждане № С200003-035-0211625/05.03.2020 година на публичен изпълнител при Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, с което е прекратено изпълнително дело № **********/2012 година.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

С Разпореждане от 13.03.2020 година публичен изпълнител при Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите е прекратил изпълнително дело № **********/2012 година. За да постанови този резултат публичният изпълнител е приел, че са налице предпоставките по чл. 225, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Разпореждането е оспорено от взискателя – Териториална дирекция Дунавска – Русе при Агенция митници с жалба от 18.03.2020 година.

С Решение № 84/25.03.2020 година директорът на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите е оставил без разглеждане жалбата на взискателя. За да постанови този резултат органът е приел, че взискателят не е сред кръга лица по чл. 266, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които могат да оспорват действията на публичния изпълнител.

Решението е връчено на жалбоподателя на 02.04.2020 година, поради което подадената на 03.04.2020 година жалба е допустима.

Съдът намира, че оспореното решение е неправилно и подлежи на отмяна.

Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е в Глава Двадесет и седма „Защита срещу принудително изпълнение“ и очертава кръга лица, които могат да оспорват действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение. В случая взискателят оспорва действие по прекратяване на изпълнителното производство. С това действие публичният изпълнител е турил край на изпълнителното производство, приемайки, че вземането е несъбираемо, тъй като всички изпълнителни способи са изчерпани. Срещу това действие взискателят има право на защита, както по административен ред, така и по съдебен, тъй като се засягат неговите права да удовлетвори вземането си от длъжника. Компетентният орган дължи извършването на проверка дали са извършени всички възможни изпълнителни способи за събиране на вземането.

Предвид горното оспореното решение подлежи на отмяна.

На жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Предвид горното и на основание чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс съдът

                                      

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 84/25.03.2020 година директора на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите и ВРЪЩА преписката за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                       СЪДИЯ: