Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 149 09.05.2023 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: М. РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №707 по описа
за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от А.Р. *** против Заповед №10-00-2133/12.09.2022
год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
представляващ „Разширение на паянтова стопанска сграда“, Безрезервно са
възприети констатираните то длъжностните лице факти, но не ставало ясно кой
строеж подлежи на премахване. Направена е констатация, че съществуващата в
поземления имот сграда с идентификатор 68850.512.123.2
е отразена по действащия кадастрален план, но това не е съобразено при
издаването на заповедта, с която е приета, че размерите на незаконния строеж са
приблизително 10.60м. и 7.65 м., включваща и площта на надлежно отразената в
кадастралната карта сграда. Необоснован
е и извода, че сградата представлява нетърпим строеж по смисъла на §16, ал.1 на
ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като не е установена годината на
построяване на строежа. Изложени са доводи и че
заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като разпоредбата на
чл.225, ал.1 от ЗУТ, предоставя възможност на Началника на ДНСК или
упълномощени от него длъжностни лица да издават такива заповеди, но сред не е
посочен Кмета на Община. Направено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът –
Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като при издаването на заповедта
не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, а същата
съответства и на приложимия материален закон. Иска се от съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и да му се присъдят направените по делото разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед №10-00-2133/12.09.2022
год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ е
разпоредено премахване от страна на А.Р.Р. на незаконен строеж „Разширение на
паянтова стопанска сграда“, като строежа представлява едноетажна сграда, която
представлява разширение на паянтова стопанска сграда, чиито приблизително размери
са 10.60 м. и 7.65 м., изпълнена от
стоманено бетонова конструкция и четирискатен покрив, изпълнен от дървена
покривна конструкция с покривно покритие от керемиди, а на отделните части е
изпълнен плосък покрив. Строежът се намира в поземлен имот с идентификатор
68850.512.123 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, УПИ III200, 201,
кв.12 – ***, по плана на Стара Загора, ***. Строежът не бил елемент на
застрояването, предвиден в основниня план на Стара Загора, а предвид времето на
изграждане на същия, не попада в хипотезата на §16, ал.1 от ЗУТ и §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИД ЗУТ.
Жалбоподателят А.Р.Р. е собственик
на строежа, заедно с още десет човека, роднини, като всички са наследници на Р.А.Р..
Безспорно е че на последния е отстъпено право на строеж върху държавна земя,
предмет на типов договор за отстъпване
правото на строеж върху държавна земя от 20.09.1961 год. /лист 39 от делото/.
По делото липсват документи удостоверяващи какво е отстъпено право на строеж
като квадратура и сграда, както и няма одобрени строителни книжа за този
строеж.
Административният орган
приема, че незаконният строеж представлява „Разширение на паянтова стопанска
сграда“, като строежа представлява едноетажна сграда, която представлява разширение
на паянтова стопанска сграда, чиито приблизително размери са 10.60 м. и 7.65 м., изпълнена от стоманено бетонова
конструкция и четирискатен покрив, изпълнен от дървена покривна конструкция с
покривно покритие от керемиди, а на отделните части е изпълнен плосък покрив.
Строежът се намира в поземлен имот с идентификатор 68850.512.123 по
кадастралната карта на гр. Стара Загора, УПИ III200, 201, кв.12 – ***,
по плана на Стара Загора, ***. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт №21/28.06.2022
год. /лист 15 от делото/ от работна група служители на Община Стара Загора - И. И.И. –старши специалист отдел „Кадастър
и регулация“ и С.Г. И. – старши специалист Дирекция „Общински проекти и контрол
на строителството“. Същият е съставен в отсъствието на посочените като
собственици лица. Екземпляр от протокола им е връчен, но никой не е направил
възражение по така констатираните факти.
За изясняване на фактите по делото
бе допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение бе
прието от страните без възражение. Съгласно това заключение, за при направеният
оглед на място, се установява, че предмет на оспорената заповед е едноетажна полумасивна постройка, изградена
на южната граница на ПИ №200 , на границата му с ПИ №201. Постройката е
залепена на калкан със Жилищна сграда, разположена също на границата по в ПИ
№201, както е видно на извадката от рег. план и извадката от кадастралната
карта. Основната част от постройката съответства на заснетата на Кадастъра
сграда с идент. 68850.512.123.2 с площ от 36 кв.м. Сградата е с „Г„ образна
форма и размерите и са 7.83 м. /4.05 м. и зъб с размери 3,27 м./4.08 м.. Тази
част от сградата е изпълнена от тухли, покрив от гредоред с керемиди и мазилка.
Залепената до нея част, разположена на запад е с размери 2.81 м./3.19 м. и е
постройка в много лошо състояние тип „навес“, изпълнена от тухлени стени и
покрита със стоманобетонова
плоча.
Постройката е едноетажна с височина по - малка от 3.6 метра. За постройката не
са налични строителни книжа. След справка в съществуващите планове се
установило, че действащият към момента план е приет през 1986 год., като на
него e нанесена сграда, съответстваща като място на част от процесната
постройка с означение - ПС. Предходният план e приет 1961 год., но e в лошо
състояние и не може да се различи никакво застрояване. От огледа на място се
установило, че всички части на постройката, могат да се датират от един и същи
период, защото видимо са на една е съща възраст. Затова може да се допусне, че
постройката е построена преди 1986 год. Постройката, съответствала на правилата
и нормите действали преди 1986 гoд., т.е. ЗTCУ и Правилникът за прилагането му,
както и не сега действащите норми.
По делото бяха събрани и свидетелски
показания от лица, съседи на процесния имот в различни периоди от времето.
Свидетелката
Ф.С., заяви че е подала сигнал до
Общината, защото през 2008 год. била закупила на ул. *** къщата на сина си.
Каквото им се полагало бащино от законната къща, тя била му платила пред
нотариуса. Само не бил съгласен А. да излиза. Тя купила цялата къща, той не бил
съгласен. Водили дела, каквото му се полагало ги взимала полицайката и му ги
занесла в затвора, тогава той бил в затвора и го разпитали за тази незаконна
къща. Той пред нея казал, че брат му М. е построил къщата. Къщата представлява
две стаички. Той живеел в законната къща. След това като отишла полицайката при
него в затвора, където бил за кражба, той признал, че тази къща е построил брат
му М.. След това той се преместил в незаконната къща като спечелили делото,
защото съдия-изпълнител трябвало да идва да го изкарва от законната къща, но не
могъл да направи нищо, защото той се бил изнесъл. Когато купила къщата през
2008 год. били построени двете стаички от незаконната къща. Незаконната къща не
знаела кога е построена. Сега продал вратите, взел да сваля покрива и да гори
материала на законната къща. Тя била платила на М. законната къща и незаконната
къща му платила да живеели там. М. починал, но не може да каже кога е починал.
Свидетелката
Н. С., заяви, че познава А., защото заедно израснали. Комшии били. Той живеел
на ул. ***. Тя живеела по-нагоре, той по-надолу. Той още живеел там в двора. Те
там си живеели, но не знае на кого е собственост. Преди това този двор бил на
баща му и майка му. В този двор имало къщи. Тази постройка паднала. Постройките
там са стари, нова постройка нямало. Две къщи и една лятна кухня имали, от
много години били там, кога са построени не знаела. Къщата е тухла и дървен
покрив. С жена си живеел там А.. Не си спомняла точно, но преди около 30 и
повече години е построена къщата от брат му, който починал. А. живеел в едната
къща, в другата къща никой не живеел. В тази постройка отпред никой не живеел.
Къщата не се поддържала и падала сама. Две къщи имало там в двора. Предната
част, където е предната имала две стаи и сайванче едноетажно. В момента не била
обитавана. Нямало керемиди в момента. А. живеел във вътрешната от горната
страна, която представлявала две стаи и лятна кухня едноетажна. Преди да се
построи от брат му тази задната къща, там нямало друга постройка и била
построена отдавна не може да каже кога.
Свидетелят
И. К., заяви, че познава А. отдавна, защото бил учил с брат му И. от първи до
четвърти клас. В момента А. живеел в незаконната къща. Първите къщи на баща му били
законни. Към 1985-86 година били построени някъде тези къщи. Преди това нямало
друга постройка. Те живеели в долните къщи. В горната къща живеели в момента,
която е две стаи с лятна кухня, едноетажна от тухли. Тя била построена от брат
му. Може би имало някакъв допир с комшийската къща. Не знаел как се казвал
бащата на А.. На А. брат му бил търговец и като станала демокрацията, той
забогатял и построил къщата около приблизително 1985-86 година по времето на
комунизма. Той дал на брат си да живее там. Той починал преди 5-6 години. Той
бил съученик с И.. Той бил най-малкия брат, 64-ти набор. Не знаел А. да е
събарял къщата. Тази къща, в която живеел е много зле, даже не знае как живеели
там. Законната постройка била съборена, разрушена. Познавал Ф.. Не знае дали тя
е собственик на законната къща. Не знам да е закупила незаконната къща на А..
На Ф. сина й взимал И. в чужбина да работят и да правят бизнес, но на И. не му
вървял бизнеса и на Ф. сина му давал 2-3000 лв., и понеже И. тогава починал,
как били взели тази къща не знаел, не бил запознат.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице, които е адресат на заповедта, което го легитимира като
заинтересовано лице. Жалбата е подадена в 14-дневен срок /депозирана е на 10.10.2022
год. в деловодството на Община Стара Загора/, считано от датата на връчване на
заповедта – 28.09.2022 год., видно от отбелязаното в известието за доставяне
/лист 11 от делото/. Следователно оспорването като направено от легитимирано
лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Заповед №10-00-2133/12.09.2022
год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а
именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. В констативният
акт е посочено, че строежа е пета категория, като такава е определена
категорията и в оспорената заповед. В този смисъл съдът намира за неоснователно
липсата на компетентност на Кмета на Община Стара Загора, тъй като законът го
определя като компетентно лице и не е необходимо упълномощаването му от страна
на Началника на ДНСК.
Заповедта, предмета на
настоящето дело, е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени
фактическите /извършено строителство на „Незаконен строеж „Разширение на паянтова
стопанска сграда“/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна
От събраните по делото и неоспорени доказателства се установява категорично
наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта
технически параметри и местонахождение. Наличието на строеж се потвърждава и от
вещото лице, но с размери различни от тези посочени в заповедта. В заповедта е
посочена цялата площ на сградата на допълващото застрояване, докато
премахването е по отношение само на нейното разширение. Нито в протокола обаче,
нито в заповедта е посочено кое е това разширение и каква е неговата
квадратурац. Не са изложени и мотиви, кое е мотивирало Кмета на Община Стара
Загора да разпореди премахването само на разширението, а да остави незаконно
изградената паянтова стопанска сграда.
В констативният акт е посочено,
че установеният строеж е пета категория, както е посочено и в заповедта,
издадена въз основа на него. Констативният акт поставя началото на процедурата
по премахването на установен незаконен строеж и служи като основа за издаването
на заповедта.
Срещу съставеният
констативен акт №9/13.02.2020 год., жалбоподателят не е подал възражения
относно отразеното в него.
Констативният
акт, на който се основава оспорената заповед, също е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че посочените в констативният акт служители,
разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл.223 ал.2
от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. След оглед на място, е съставен
констативният акт №21/28.06.2022 год., който е връчен на жалбоподателят незнайно
на коя дата чрез член на семейството, видно от известието за доставяне /лист 18
от делото/. В него обаче са отразени размери на незаконно изграденото
разширение, които се различават от тези установени от експертизата. По каква
причина е налице такова разминаване, поради липсата на отразяването на самият
строеж протокола е невъзможно да се
установи. Съдът намира, че липсата на очертаване на незаконният строеж с
отразяване на замерените размери, не представлява съществено процесуално
нарушение, макар и да не може да се осъществи адекватен съдебен контрол на
констатираните факти от контролните органи. Всъщност ако експертизата не бе установила
други размери, то тогава не би имало проблем. Разминаването обаче не дава
възможност да се прецени и законосъобразността на направеният извод за наличие
на незаконен строеж и неговите параметри. С оглед на факта, че експертизата
установява, че не е налице разрешение за строеж нито на паянтовата стопанска
постройка, нито на нейното разширение, то е налице безспорно установяването на
незаконен строеж. С оглед на описанието на строежа в заповедта и установените
от вещото лице размери, то не е спорно в случая, че се касае за строеж пета
категория.
Установява се по делото,
че процесната сграда е изградена преди 2001 год., съгласно заключението на
вещото лице. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите С.
и К., както и с оглед на обстоятелството, че същият е бил отразен в плана за
застрояване, приет през 1986 год. Видно от заключението на вещото лице, постройката
е построена преди 1986 год.
В случая при издаването на Заповед
№10-00-2133/12.09.2022 го., в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, не са били
установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно - не е
установен извършителят на строежа, време извършването му, както и относимите
към изпълнението му от техническа страна правила, с каквито не е съпоставен. Не
може да се приеме безрезервно, че като адресати на заповедта следва да бъдат
посочени всички наследници на Р.А.Р., в чиято полза е било учредено право на
строеж върху земя, държавна собственост през 1961 год. Видно от преписката, Ф.И.С.
е придобила през 2008 год. от И. Р.А. собствеността върху сградата, в която
същият е бил собственик на 11/12 идеални части. Следователно неговите
наследници в лицето на М.И.Р., А.И.Р., С.И.А. и Г.И.А., не са собственици нито
на УПИ, нито на изградената в имота сграда. Не е изследвано от кого е била
построена процесната паянтова стопанска постройка, нито нейното разширение, не
е установено и от кого се ползва същата. Дори и да е било установено, същото не
е отразено в заповедта.
Административното производство по
премахване на незаконен строеж се развива между административния орган и
извършителя на незаконния строеж /чл.225, ал.6 от ЗУТ/. С оглед обременителния
характер на заповедите по чл.225 и чл.225а от ЗУТ, административният орган е
следвало по безспорен начин да установи кой е извършител, респ. възложител.
Според чл.161 ЗУТ, възложител на строежа е собственикът на имота, лицето на
което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи
в чужд имот по силата на закон. В случая неизяснено в административното
производство е останало обстоятелството кой е извършител или възложител на
строителството. Административният орган не е изпълнил задължението си да
установи безспорно лицето, субект на задължението за премахване на незаконния
строеж, а това е довело и до противоречие на издадената заповед с разпоредбата
на чл.225, ал.6 от ЗУТ.
За пълнота на изложението следва да се
каже и че нарушение на административнопроизводствените правила /чл. 35 и чл. 36 АПК/ съставляват липсата на установявания относно времеизвършването на строежа
и съответствието му спрямо устройствените и техническите правила и норми.
Изискването за изследване в рамките на това производство търпимостта на
строежа, респ. неговата узаконимост не е изпълнено, относими в тази насока
факти и обстоятелства не са посочени. Не удовлетворява изискването на закона
посочването в оспорената заповед, че строежът не е търпим. Обстоятелството дали
строежът е търпим не е било изследвано в хода на развилото се административно
производство, въпреки относимостта му към разпоредените със заповедта
последици, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване.
Оспорения акт е издаден и при неправилно
приложение на материалния закон.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват
разпоредените правни последици. В случая разпоредените последици не се следват,
с оглед приложимостта към случая на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
Упражняването на правомощието по чл.225а,
ал.1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на визираните в нормата
предпоставки: 1. Извършен строеж, 2. същият да е незаконен такъв по смисъла на
някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ, както и спрямо
строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за
премахването му /§16 ПР ЗУТ и §127 ЗИД ЗУТ/. В случая се твърди хипотезата на
т.2 на чл.225, ал.2 от ЗУТ, а именно, че строежът е изпълнен без строителни
книжа и разрешение за строеж. По делото се установи и доказа, че с оспорената
заповед е разпоредено премахване на строеж по смисъла на т.38 от §5 от ДР на
ЗУТ – разширение на папянтова стопанска постройка. Постройката е строеж от V
категория /чл. 137, ал.1, т.5 б.“в“
ЗУТ/. Т.е. първата материална предпоставка е налице. Налице е и втората
материална предпоставка, а именно - въпросният строеж е подлежал на разрешителен
режим - чл. 66д от ЗПИНМ/отм/, чл. 56 от ЗТСУ /отм/, подлежи и сега - чл. 148,
ал.1 от ЗУТ, но не е бил разрешаван, не са налице за изграждането му строителни
книжа.
При издаването на заповеди за премахване
като незаконни на строежи, извършени преди влизане в сила на ЗИД ЗУТ (ДВ,
бр.65/22.07.2003 год.) както административният орган, така и съдът са задължени
да преценят дали тези строежи не попадат под закрилата на §16 ПР ЗУТ, според
която строежи, изградени до 7 април 1987 год., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Предпоставките на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ следва да са налице
кумулативно. По делото се доказа, че строежът е бил изграден след 1961 год.
/договора за отстъпване на право на строеж е от 1961 год. – лист 38 от делото/,
но преди 1986 год. /потвърдено от СТЕ/, доколкото жалбоподателят твърди, че
изграждането е през 80-те години на миналия век, приложими са били Законът за
териториално и селищно устройство /в сила от 01.06.1973 год., отм. от
31.03.2001 год./, Правилника за приложението му, обн. ДВ бр.62 от 07.08.1971
год., отм. 31.03.2001 год.
Според чл.112, ал.4 ППЗТСУ, в
дворищнорегулационни парцел могат да се изграждат сгради, постройки и
съоръжения на допълващо застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато
не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се
застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано
само между два парцела, при спазване правилата, нормите и нормативите по
териториално и селищно устройство, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания,
въз основа на скица за проектиране по чл.220, ал.2, т.2 с точни мерки и пр,
като така указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен
и регулационен план.
Процесната стопанска постройка /“друг
вид сграда за обитаване“ според КККР - лист 37 от делото/ е такава на допълващото застрояване, тъй
като е с обслужващо, второстепенно значение спрямо жилищното отреждане на УПИ с
идентификатор 68850.512.123. Тя е допустима с оглед отреждането на този имот за
жилищни нужди, ниско застрояване по предходния застроителен план. Процесната
постройка, попада изцяло в регулационните /имотни/ граници на поземления имот и
е потвърдена с плана от 1986 год., което е аргумент в полза на съответствието й
с действалите към този момент строителни правила и нормативи - изискване,
изведено от чл. 41, ал.3 от ЗУТ, респ.112, ал.4 от ППЗТСУ.
На следващо място, достатъчно за извода,
че сградата е търпима е установеното съответствие спрямо техническите правила и
нормативи към момента на построяването й, както и към сега действащите такива.
Разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗУТ, не предвижда какво да е предназначението на
допълващото застрояване. Същото се състои от спомагателни, обслужващи,
стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване, но
не е изрично посочено, какво може да бъде предназначението на второстепенните
постройки, каквато техника е изпълзвал законодателят при дефинирането на
основното застрояване /чл.37, ал.2 от ЗУТ/. Действително съгласно чл.112, ал.4
от ППЗТСУ, допълващото застрояване може да е за задоволяване на стопански и
обслужващи дейности. В контекста на гореизложеното, какво е сегашното
предназначение на процесната незаконна сграда и начина и на използване, е
ирилевантно за търпимостта на строежа. Всъщност такива съображения бяха
издложени едва в хода по същество на спора от страна на процесуалния
представител на ответника, които обаче не фигурират като мотиви нито в
оспорената заповед, нито в приложената административне преписка към заповедта.
Липсата на каквито и да е било мотиви относно търпимосотта на строежа,
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсват каквито и да е
мотиви относно датата на изграждане на строежа, респективно съответствието му с
действалите към него момент строетелни правила и норми.
Не може да се приеме изложеното в хода по
същество от страна на ответника приложение на §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ
бр.101 оит 2015 год./, тъй като същата предвижда възможност за преустройство,
промяна на предназначението и ремонт на търпимите строрежи, което не е
приложимо в настоящия случай, тъй като предмет на делото е премахването на
незаконен строеж, а не издадено разрешение за неговото преустройство, промяна
на предназначение или ремонт.
Следователно въпросната сграда е в
съответствие с ПУП, технически допустима е била съобразно действалите към
момента на извършването й правила и нормативи, поради което макар незаконно
изградена, без необходимите строителни книжа, същата е търпим строеж по смисъла
на §16, ал.1 от ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ, и не подлежи на премахване.
По тези съображения съдът
приема, че Заповед №10-00-2133/12.09.2022 год. на Кмета на Община Стара Загора
е валиден административен акт, постановен при неправилно приложение на
материалния закон. Това води до извода, че подадената жалба е основателна, а оспорената
заповед е незаконосъобразна.
При този изход на делото, направеното искане
за присъждане на разноски по делото в полза на жалбоподателят е основателно.
Видно от представените документи същите са в размер на 1 310.00 лв., от които адвокатски
хонорар съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие №0234630 от 12.12.2022
год. в размер на 900.00 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 400.00
лв. и заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв..
Водим от тези мотиви, на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Р. *** Заповед №10-00-2133/12.09.2022 год. на Кмета на Община Стара
Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров да заплати на А.Р.Р., ЕГН ********** *** сумата
от 1 310.00 /хиляда триста и десет/ лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: