№ 55
гр. София , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600065 по описа за 2021 година
При секретаря П.Христова и в присъствието на прокурор от САП Б.К., като разгледа
докладваното от съдия Цветкова ВНД №65/2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №260030 от 29.10.2020г., по нохд №4325/2019г., Софийски градски съд е
признал подс.И. С. А. за виновен в извършване на престъпление по чл.343а ал.1 б.Б
вр.чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК и във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК му е наложил
наказание „пробация“, изразяващо се в пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а
именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от 9 /девет/ месеца за всички пробационни мерки, като на
осн.чл.42б ал.1 от НК била определена периодичност на пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ от 2 /два/ пъти седмично.
Със същата присъда, съдът се произнесъл по отношение на направените по делото
разноски на досъдебното производство в размер на 1506,67 лева, както и 1310 лева разноски
в съдебното производство пред СГС и 10.00 лева за издаване на два броя изпълнителни
листове.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс.И.А. – адв.Г..
В жалбата се посочва, че е било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като без да
са налице доказателства за изпълване на състав на престъпление, подс.А. не е бил оправдан
1
по обвинението за което е бил предаден на съд, а е бил признат за виновен. Преди
запознаване с мотивите на съда, се прави оплакване за необоснованост на съдебния акт и
нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал. Моли се да
бъде отменена присъдата и вместо нея да бъде постановена нова, с която да бъде признат
подс.А. за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Допълнителни съображения към депозираната въззивна жалба са били подадени от
подс.А. и защитата му след запознаване с изготвените мотиви към присъдата. Посочва се, че
фактическата обстановка, твърдяна от съда била съществено различна от описаната в
обвинителния акт. В обвинителният акт не се е твърдяло, а и подсъдимия не се е защитавал
по обвинение, базиращо се на факти и твърдения, че управлявания от А. автомобил имал
реализиран приплъзващ удар с пострадалия. В акта на прокуратурата било записано
твърдение за реализиран удар, а СМЕ не е констатирала находки, които да бъдат обяснени с
удар от лек автомобил. Записването на такова фактическо обстоятелство в мотивите е
необосновано и неправилно, тъй като в протокола за оглед на местопроизшествие било
установено, че по МПС-то на подсъдимия не е имало следи от забърсване или по-сериозно
съприкосновение. Неправилно и необосновано от фактическа и правна гледна точка било да
се приеме, че настъпилата смърт на пострадалия Т. на 19.10.2017г. е в доказана пряка
причинна връзка с твърдяното от прокуратурата ПТП на 08.09.2017г. Неправилно и
необосновано съдът черпил изводи за безспорна доказаност на обвинението от показанията
на Д. Н. и К. К., тъй като те не са били преки очевидци на станалото, част от показанията им
са производни, а и оборени от протокол за оглед на местопроизшествие. Показанията на
заинтересованата страна Б.Т. /с предявен иск за обезщетение от застраховател с образувано
дело в СГС/, били в противоречие с част от показанията на св.А. Т. и не държали сметка по
никакъв начин за показанията на св.Н. К., както и обемния приет по делото писмен
доказателствен материал. Не били ценени показанията на св. д-р М. Т.. Обобщава се, че при
наличната доказателствена основа, било допуснато нарушение на процесуалните правила,
регулиращи тежестта на доказване в наказателното производство и изискването за
безсъмнено доказване както на лично поведение, така и на неправомерен резултат,
предвидени в НПК и безусловно обоснована причинна връзка между тях. Поддържа се
първата депозирана жалба с доводите в нея.
Защитата на подс.А. – адв.К.Г. в съдебно заседание пред САС, обобщава насоките на
недоволството от съдебния акт, като ги маркира в няколко пункта. На първо място по делото
не било доказано по никакъв начин каквото и да било съприкосновение между пострадалия
и управлявания от подсъдимия лек автомобил и се поставял въпросът за ПТП без
съприкосновение, ако такова не можело да се докаже по законен начин. Доказателствени
източници в тази насока са записите, налични на място, огледния протокол и описанието в
него и фотоалбума, приложен към него. На следващо място, правната квалификация,
избрана от прокуратурата и относима към твърдяното ПТП е нарушение по чл.116 от ЗДвП.
2
В тази насока, според практиката на съдилищата се прави извод, че разпоредбата на чл.116
от ЗДвП има пожелателен и принципен характер, поради което самостоятелното
преценяване на същата не касае норми за конкретно нарушено поведение на лицето и се
дължи оправдаването му. В тази насока Решение №169/2017г. по нд №441/2017г. на ВКС,
Второ НО, Решение №220/2019г. на Второ НО на ВКС.
Следващият въпрос, който защитата поставя, касае причинната връзка между конкретната
дата, за която се твърди, че пострадалият е с наранен крайник и настъпилата смърт близо
месец след съответния инцидент. От писмените доказателства по делото, както и от
разпитаните свидетели от хосписа, е бил определен един период на престой на починалото
лице в хосписа, който влиза в противоречие с гласни доказателства, въз основа на които се
твърди, че пострадалият е в дома си. Според защитата, всички доказателства сочели за
изключително стабилно състояние на пострадалия от падането му до неговата смърт.
Твърдяло се, че в хосписа му е бил правен ежедневен мониторинг, вкл. и от пулмолог, но
нямало никакви находки, свързани с твърдяно възпаление на белите дробове. Ако пък се
приеме, че след изписването от „Пирогов“ пострадалият е бил в дома си, то за там са
показанията на лекуващият го лекар, който констатирал, че освен нараняването на крайника
и изменения, свързани с възрастта, не е имало никакви затруднения в дишането му или
възпалителен процес. На базата на тези доказателства е изготвена СМЕ по отношение
конкретната причина за смъртта на възрастния човек, като в залата вещото лице заявило, че
ако се приеме наличието на пневмонично заболяване у лицето, то със сигурност имало
външен принос за заболяването от някой, който го е посещавал. Поставя се въпрос дали е
налице пряка причинна връзка, без привнасяне на никакви допълнителни обстоятелства, въз
основа на която да се приеме за доказано, че случилото се по време и място, описани в
обвинителния акт е в пряка причинна връзка с настъпилата след един месец смърт. Според
защитата такова доказателство не е налично и не могат да бъдат направени такива изводи, а
при наличието и на минимално съмнение, то НПК постановява произнасянето на
оправдателен съдебен акт. Поради тези съображения и поради липса на доказаност за
съприкосновение по несъмнен начин, както и за липса на причинна връзка с настъпилия
след месец резултат, се моли да бъде постановен съдебен акт, който да признае подсъдимия
за невиновен. Поддържат се и алтернативно развитите съображения ако се приеме, че има
доказателства за ПТП и доказана връзка с наранения крайник, то е налице основание да се
преквалифицира деянието и респективно да се приложи санкция по реда на чл.78а от НК.
Подс.А. поддържа казаното от защитата си, Реализирайки правото си на последна дума
моли да бъде оневинен.
Представителят на Апелативна прокуратура в съдебно заседание пред САС, застъпва
становище, че жалбата на подсъдимия срещу присъдата на СГС, с която и бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343а ал.1 вр.чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 от НК, е
3
неоснователна и не са налице основания за изменение или отмяна на присъдата. Посочва, че
СГС е изградил вътрешното си убеждение въз основа на установени фактически положения,
като е направил правилни правни изводи, признавайки подс.А. за виновен. Доказателствата
събрани в хода на досъдебното производство са били проверени лично и непосредствено от
съдебния състав в съдебно заседание, като са били обсъдени всички писмени и гласни
доказателствени средства. Направен бил прочит и анализ на противоречивата практика на
ВКС относно приложението на чл.116 от ЗДвП. Съдебният състав изпълнил задълженията
си по разкриване на обективната истина, като не допуснал нарушение на чл.14 от НПК,
изяснявайки всички обстоятелства от кръга на главния факт. Наложеното наказание било
справедливо и абсолютно в съответствие с целите на наказанията, визирани в чл.36 от НК.
Наказанието било определено при условията на чл.55 от НК, а именно пробация със
съответните пробационни мерки. Предлага се да бъде потвърден изцяло постановения
съдебен акт.
Повереникът на частния обвинител - адв.В., заявява пред САС, че намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като направените изводи
кореспондирали с установената фактическа обстановка по делото. Жалбата, подадена от
защитата на подсъдимия била неоснователна, като счита, че присъдата е била постановена
при спазване на материалния и процесуалния закон. Пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата и допълнението към нея, като
прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка,
намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал,
необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и
възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото
факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило
на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на
доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване
или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им
тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е
изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в
съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и
по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от
подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с
4
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки собствена
внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено
следното:
За да изгради своите правни изводи, първостепенният съд е установил фактическа
обстановка въз основа на следните доказателства:
Показания на свидетелите Д. Н. /л.66 д.п./ и К. К. /л.68 д.п./, приобщени по реда на чл.283
вр.чл.373 ал.1 вр.чл.372 ал.3 от НПК, показанията на св.Б.Т., дадени в с.з., на св.М. Д.,
дадени в с.з. и показанията му от д.п. л.73-74, приобщени на осн.чл.282 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2
от НПК, на св.Н. К., дадени в с.з., и показанията й от д.п. л. 80, приобщени на осн.чл.282
ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, на А. Т., дадени в с.з., от заключенията на СМЕ /л.140-142 д.п./,
на СХЕ /л.151 д.п./, на СХЕ /л.152 от д.п./, приобщени по реда на чл.283 вр.чл.373 ал.1
вр.чл.372 ал.3 от НПК, на видео-техническата експертиза /л.111-113 д.п./, потвърдена в
съдебно заседание, заключение на първоначална медико-автотехническа експертиза /МАТЕ
- л.169-174 д.п./ - непподържано в автотехническата част, заключение на допълнителна авто-
техническа експертиза /л.184-187 д.п./, потвърдено от експертите в съдебно заседание,
заключение на повторна тройна авто-техническа експертиза /л.193-203 от д.п./, потвърдено
от експертите в съдебно заседание, ведно с допълненията към него при разпита в с.з.,
заключение на СМЕ по писмени данни /л.156-162 д.п./, потвърдено от експерта в с.з., ведно
с допълненията при разпита му, констативен протокол /л.44 от д.п./, протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.09.2017г. /л.45-46 от д.п./, с приложена скица /л.47 д.п./ към него,
албум с фотоснимки /л.49-51 от д.п./, 5 броя амбулаторни фиша /л.75-79 д.п./, епикриза
/л.81-82 д.п./, история на заболяването /л.83-87 д.п./, протокол за доброволно предаване от
15.12.2017г. /л.89 д.п./, медицинско направление и кардиограма /л.90-91 д.п./, удостоверение
за наследници на Г. Т. /л.95 д.п./, препис-извлечение от акт за смърт на Г. Т. /л.94, 98 д.п./,
писмо от СДВР, отдел „Оперативен дежурен център/ от 20.09.2017г. /л.106 д.п./, писмо от
СО със схеми на светофарна уредба /л.120-126 д.п./, медицински документи от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ /л.128-138 д.п./, справки от НАП /л.78-79 и 81-82 от съд.дело/, Справка от
МВР-СДВР-О-ПП /л.84-86 от съд.дело/, писмо от „Квят“ ООД /л.90 от съд.дело/, писмо от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ /л.143 от съд.дело/, свидетелства за съдимост /л.208 от д.п. и
л.141 от съд.дело/.
Въз основа на описаните доказателства и доказателствени средства, първостепенният съд
е установил следните факти:
Подс.И. С. А. е роден на ***г. в гр.***, живущ в гр.***, ул.***“, бл.10, вх.А, ет.7 ар.25,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи във
фирма „***“ ООД като ***, с ЕГН **********, с добри характеристични данни по
месторабота.
5
Установено било по делото, че подс.И.А. е правоспособен водач на МПС, притежаващ
свидетелство за правоуправление №*********, категория В, водещ се на отчет в ОПП-
СДВР, валидно до 16.01.2025г., без данни за нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Подс.И.А. на 08.09.2017г. около 13.50ч. в гр.София, управлявал МПС – л.а. марка „Дачия“,
модел „Докер“ с ДК №***, собственост на дружество „***“ ООД, с което той изпълнявал
служебните си задължения като ***.
Подс.А. се движел в лявата лента на пътното платно на ул.“Г.С.Раковски“ в посока
кръстовището с бул.“Патриарх Евтимий“. Водачът се престроил в лявата лента за движение,
за да извърши маневра завиване наляво и да продължи движението си по бул.“Патриарх
Евтимий“. Подс.А. наближил кръстовището и спрял на червен сигнал на светофарната
уредба, като бил втори поред автомобил, зад неустановен по делото друг автомобил. По
същото време, пешеходецът Г. Т., който бил на 91 години, се намирал на кръстовището,
образувано от бул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“Г.С.Раковски“, като бил стъпил на пътното
платно на бул.“Патриарх Евтимий“, отляво спрямо посоката на движение на автомобила на
подс.А.. Пострадалият Т. стоял прав и неподвижен, като се намирал в рамките на
очертанията на пътна маркировка М 15 – „Коси успоредни линии“, обозначаваща площ,
забранена за движение на пътни превозни средства, която площ била очертана с
непрекъсната линия и в пространството между левия тротоар и лявото от трите пътни
платна на бул.“Патриарх Евтимий“, считано в посока от кръстовището към бул.“Витоша“.
В момента, в който бил спрял и изчаквал на червен сигнал на светофара преди
кръстовището, подс.А. имал обективна възможност да възприеме стъпилия на пътното
платно на бул. „Патриарх Евтимий“ пешеходец Т..
Неустановеният автомобил, който се намирал пред автомобила на подсъдимия, след
потеглянето си извършил маневра завиване наляво и продължил движението си по
бул.“Патриарх Евтимий“. Управлявайки л.а.“Дачия“, модел „Докер“ с ДК № ***,, подс.А.
също навлязъл в кръстовището и започнал да извършва маневра завиване наляво, като по
време на извършване на маневрата имал обективна възможност да възприеме стъпилия на
пътното платно на бул.“Патриарх Евтимий“ пешеходец Т., към когото имал видимост през
предното стъкло на автомобила. Във времето през което подс.А. извършвал маневрата
завиване наляво близо до пешеходеца, Т. предприел пресичане на пътното платно на
бул.“Патриарх Евтимий“ в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила на подс.А., при което тръгнал в тази посока и след няколко крачки достигнал
непрекъснатата линия с която била очертана границата на пътната маркировка „Коси
успоредни линии“ – М15. В този момент подс.А. продължавал да извършва маневрата
завиване наляво и по начин, по който управляваният от него автомобил се движел със
скорост от около 13 км/ч и доближил с предната си лява част непосредствено до
непрекъснатата линия, очертаваща границата на пътната маркировка „Коси успоредни
6
линии“ – М15, където вече се намирал пешеходеца Т., при което и именно в този момент и
на това място подс.А. реализирал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца Т.,
изразило се в приплъзващ удар с предната лява зона на автомобила отпред и отдясно на
тялото на пешеходеца.
Вследствие на удара, пострадалият Т. бил отхвърлен напред и вляво /спрямо посоката на
управлявания от подс.А. и завиващ автомобил/ и паднал на пътното платно, като при
контакта с терена настъпило счупване на шийката на лява бедрена кост на пострадалия.
След удара с пешеходеца подс.А. веднага предприел аварийно спиране, веднага слязъл от
автомобила и се насочил към пострадалия Т., приближил го и му помогнал да се изправи,
след което и придържайки пострадалия го завел до намиращият се в близост вход на Първа
МБАЛ София. Подс.А. влязъл в болницата и уведомил за инцидента и местоположението на
пострадалия неустановени по делото лица от персонала на болницата, които изнесли пред
входа стол тип количка, на който пострадалия Т. седнал. Той бил прегледан от медицински
лица от болницата, бил в съзнание и се оплаквал от болки в таза, като предвид състоянието
му, на място бил извикан и пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал пострадалия
Т. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София. Пострадалият Г. Т. бил приет в клиника по
ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било установено
счупването на шийката на лява бедрена кост. На 13.09.2017г. пострадалият бил опериран,
при което и по повод счупването на лявата бедрена кост, била извършена алопластика на
тазобедрена става /тазобедрено протезиране/. Г. Т. бил изписан от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ на 18.09.2017г. на носилка и бил превозен с линейка до Хоспис „Голямата
къща“ ЕООД в гр.София, където останал до 09.10.2017г., когато бил прибран от хосписа и
откаран на адреса на дъщеря си св.Б.Т., която в домашни условия и със съдействието на
св.А. Т. продължила да се грижи за Т.. Последният бил посещаван и от личния си лекар д-р
М. Д.. Счупването на шийката на лява бедрена кост причинило трайно затруднение в
движението на долен ляв крайник на Т. за срок по-голям от 30 дни. След
пътнотранспортното произшествие и изписването от лечебното заведение, при пострадалия
започнало постепенно влошаване на общото състояние. Независимо от извършеното
оперативно лечение на счупването на шийката на лява бедрена кост и полаганите
впоследствие грижи за пострадалия, трайното затруднение в движението на долен ляв
крайник на Т. станало причина за залежаването му и развитие на двустранно възпаление на
белите дробове, довело до развитието на терминална дихателна и сърдечна слабост,
вследствие на което Т. починал на 19.10.2017г.
Пред настоящата съдебна инстанция, защитата оспорва да е извършено противоправно
деяние или ако е извършено, то се оспорва наличие на причинна връзка между деянието и
настъпилата смърт на пострадалия, оспорва се също така приетата от прокуратурата и съда
правна квалификация на деянието, а като алтернатива, ако бъде прието, че има настъпило
ПТП и причинна връзка между нараняване и настъпила смърт, то се моли да бъде
преквалифицирано деянието и да бъде приложена санкция по реда на чл.78а от НК.
7
В тази връзка, въззивният съд най-напред счита, че следва да се посочи, че времето и
мястото на деянието са били безспорно установени. В подкрепа на този извод са протоколът
за оглед на местопроизшествие от 08.09.2017г., ведно с приложения албум с фотоснимки,
видеозаписът на произшествието и разясненията, направени във видео-техническата
експертиза, както и гласните доказателства на присъствалите на местопроизшествието
свидетели – Д. Н. и К. К., които установили управляваното от подс.А. МПС.
В протоколът за оглед на местопроизшествие са били описани конкретните особености на
пътния участък – настилка, наклон, маркировка, обособяването на лентите за движение на
бул.“Патриарх Евтимий“, тяхната широчина, наличната пътна маркировка, пресъздадени в
изготвената скица и фотоснимки. Установено било състоянието на управляваното от подс.А.
МПС, като по същото не са установени /визуализирани/ щети. Защитата на подс.А.
възразява, че по делото не е било установено съприкосновение между автомобила,
управляван от подсъдимия и пострадалия Т., но това по делото с най-висока степен на
сигурност е било установено от видеозаписът на ПТП, възпроизведен в снимки №6 и №7 от
заключението на тройната автотехническа експертиза. От приложеният видеозапис на
произшествието е било установено, че подс.А. е предприел маневра „завиване наляво“ от
ул.“Г.С.Раковски“, за да се включи в движението по бул.“Патриарх Евтимий“ и то от
лентата, която е предназначена за извършването на тази маневра. Там именно се вижда
съприкосновение между лявата предна част на автомобила и тялото на пешеходеца.
Експертът П., при разпитът му в съдебно заседание пред първия съд на 27.01.2020г. е
заявил, че ударът е бил приплъзващ, с оглед последващото движение на тялото на
пешеходеца, което е било напред и вляво спрямо автомобила, както и че съпоставката
между мястото на автомобила, с което е „закачил“ пешеходеца и ниската скорост на
движение на МПС, водят до извод, че липсата на следи от удара по автомобила не дава
основание да се счете, че не е имало съприкосновение между автомобил и пешеходец.
Терминът „приплъзващ“ е бил употребен от експертите, за да бъде обяснено последващото
движение на тялото на пешеходеца, а не е ново фактическо обстоятелство, въведено от съда.
Не на последно място, в подкрепа на извод за наличие на такова съприкосновение са и
показанията на свидетелите Д. Н. и К. К., които са пресъздали възприятията на подс.А., че е
чул удар в левия калник на автомобила, поради което именно е преустановил движението на
МПС.
Съвкупността от наличните преки и косвени доказателства по категоричен начин
установява, че се е осъществил контакт между пешеходеца Т. и водачът на МПС подс.А.,
поради което не може да бъде споделено възражението на защитата на последния, че не е
имало такъв контакт, съответно такова пътно-транспортно произшествие.
От писмените, а и от гласните доказателствени средства е било установено, че пътната
настилка е била суха, а времето слънчево. Мястото на удара по дължината и широчината на
пътното платно безспорно са били установени от заключението на повторната тройно авто-
8
техническа експертиза, при която експертите са съобразили обективните находки по делото
– видеозаписът на ПТП, поради което изводите им са с висока степен на достоверност,
базираща се на техническото изследване на всички относими към това обстоятелство
фактори.
Защитата на подс.А. прави възражение и пред настоящата съдебна инстанция, че не е
налице пряка причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие на
08.09.2017г.и настъпилата на 19.10.2017г. смърт на пострадалият Т.. Във връзка с този
довод, следва да се обсъди мнението на д-р Н. /изготвил заключението на СМЕ на труп
№739/2017г. –л.147-150 д.п., както и СМЕ по писмени данни – л.156-162 от д.п./ и дал
подробни разяснения при разпита си в открито съдебно заседание, проведено на 23.09.2020г.
Той е категоричен, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
пътнотранспортното произшествие, при което е настъпила средна телесна повреда на Г. Т.,
изразяваща се в счупване на шийката на лявата му бедрена кост и настъпилият впоследствие
летален изход, независимо от продължителният период между тях. Експертът е категоричен,
че изминалият период от 1 месец и 11 дни влиза в най-опасният период за пациенти със
счупвания на дълги тръбести кости, особено на долните крайници, тъй като това е периодът,
в който настъпват с най-голям процент усложненията от травмата. Пояснява, че се приема,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между травмата и смъртта, когато няма
„светъл период“ в нито един момент от травмата до настъпването на смъртта. В конкретният
случай от момента на травмата, оперативното лечение, изписването на лицето и
настъпването на смъртта, не са налице данни за „светъл период“. Този период означава
период на възстановяване на движенията, което обикновено настъпва 10-14-15 дни след
прибирането вкъщи, като такова възстановяване при този пациент не е имало. При
изготвянето на експертизата, вещото лице е взело предвид всички приложени по делото
медицински документи, свързани със здравословното състояние на пострадалият Г. Т..
В заключението на СМЕ на труп №739/2017г., изготвено от д-р Д. Н. /л.147-150 д.п./ е
посочено, че при огледа и аутопсията на трупа на Г. Т. на 91 години и след допълнителни
изследвания е било установено наличие на двустранна плевропневмония, ХОББ, ХИБС -
дребноогнищна миокардиофиброза, стенозираща коронасклероза, генерализирана
атеросклероза, морфологични белези на хронична застойна сърдечна недостатъчност,
кръвонасядане по външната повърхност на лявото бедро, състояние след тазобедрено
протезиране по повод счупване на лявата бедрена кост, липса на етилов алкохол,
наркотични и лекарствени вещества в кръвта на трупа. Смъртта на Г. Т. се дължи на
двустранното възпаление на белите дробове, довело до развитието на терминална дихателна
и сърдечна слабост.
В заключението на СМЕ по писмени данни /л.156-162 от д.п./, д-р Д. Н., след
запознаване с цялата медицинска документация, касаеща пострадалия Г. Т. и свидетелските
показания по досъдебното производство, е потвърдил заключението, направено в СМЕ на
труп №739/2017г., като е допълнил, че анализът на свидетелските показания, посочващи
9
постепенно прогресиращо влошаване на общото състояние на пострадалия след инцидента и
изписването му от лечебното заведение, предвид на това, че счупването на бедрената кост
води обичайно до трайно затруднение в движенията на увредения крайник за период около
12 месеца, с период на имобилизация от 6 месеца, както и факта, че при това счупване дори
и при оперативно лечение болният се залежава за дълго време, което е опосредстващ фактор
за развитие на т.нар. „залежни“ пневмонии, е основание за извода, че в конкретния случай е
налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на пешеходеца
Т..
Разпитан в съдебно заседание на 23.09.2020г., експертът д-р Н. е дал подробни
разяснения във връзка с последното заключение, като е посочил, че ХОББ е хронична
обструктивна белодробна болест, установена при пострадалия Г. Т., и при която белия дроб
има дилатация на дихателните пътища, т.е. хронична обструкция, запушване на дихателните
отвори. Установеното двустранно възпаление на белите дробове, довело при Т. до развитие
на термално дихателна и сърдечна слабост, означава, според обясненията на експерта
пневмония, възпаление на белите дробове, което е най-честата причина за смърт при
залежали болни. В конкретния случай, пневмонията е била доказана аутопсионно и тя е
водещата причина за настъпилата смърт, а останалите заболявания са участвали в генезата
на смъртта. ХОББ е хронично заболяване и води до хронична дихателна недостатъчност и в
случая залежаването на пациент води до хипостатични пневмонии /хипо – някъде долу, а
стаза – залежаване/. Хипостатичната пневмония се появява в тези части на белите дробове,
при които пациентът лежи върху тях, например като лежи по гръб, пневмонията е по
задните повърхности и долните дялове на белите дробове. Резултатът от началната
хипостатична пневмония е възпаление на целите бели дробове, като в конкретния случай те
са били поразени изцяло. В отговор на въпроси на защитата, вещото лице е уточнил, че се
касае за напреднала фаза на тежко възпаление на белите дробове, включително
хистологично доказана пневмония в един от най-тежките й стадий, с образуване на малки
гнойници в паренхима. При възрастни болни, отслабнали, лежащо болни на легло,
възпалителните заболявания настъпват в началото доста тихо, глухо и симптомите не са
така отчетливи и е възможно да не бъдат отчетени достатъчно бързо. Находката при този
пациент според експерта е с няколкодневна давност и не е остро настъпила – 2 или 3 дни.
Изложените факти опровергават доводите на защитата на подс.А., според които е имало
данни за изключително стабилно състояние на пострадалия Г. Т.. Такова не е имало в нито
един момент от инцидента до настъпилата смърт на пешеходеца. В медицинските документи
е било посочено, че той е „в задоволително общо състояние“ - при постъпване в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, а при прием в Хоспис “Голямата къща“ на 18.09.2017г. „в
увредено общо състояние“. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
състоянието на пострадалия не се е подобрявало, а се е влошавало.
По повод възраженията на защитата за противоречие относно престоя на пострадалият Т.
в хосписа и в дома му, то и настоящата съдебна инстанция, както и първата, намира, че
10
писмените доказателства са еднопосочни, че Г. Т. е бил изписан от хоспис „Голямата къща“
на 09.10.2017г., като в същия ден, в дома му е бил извършен преглед от личният му лекар д-
р Д., което е видно от доброволно предадена електрогардиограма /л.91 от д.п./. В подкрепа
на изложеното са и показанията на св.Д., на св.Б.Т. /дъщеря на пострадалия/, на св.А. Т.
/която е полагала грижи за пострадалия Т. в домът му/.
Не са налице основания да бъдат изключени от доказателстветната маса показанията на
св.Б.Т., поради твърдяна от страна на защитата на подсъдимия заинтересованост от изхода
на делото. Въззивната съдебна инстанция счита, че показанията на тази свидетелка са
еднопосочни и последователни, но най-важното е, че са подкрепени от останалите събрани
по делото доказателства – писмени, гласни и заключения на експертизи.
Според въззивният съд, правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е
приела цитираните заключения като изготвени професионално, от компетентен специалист
в съответната област. От проверката, извършена от САС не се установиха данни, които да
поставят под съмнение експертната оценка, която е била изготвена на база цялата събрана
по делото доказателствена съвкупност. Анализът на този доказателствен материал,
подкрепен от експертните заключения, оборват възражението на защитата на подс.А., че
няма пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, нараняването на
пострадалия Т. и настъпилата в резултат на това смърт на последния.
Първостепенният съд е обсъдил и заключенията на изготвените по делото няколко
автотехнически експертизи – първоначална Медицинско-автотехническа експертиза
/МАТЕ/, допълнителна АТЕ и повторна тройна АТЕ. При изготвянето на първата МАТЕ,
експертите Д. и Ч. не са разполагали с видеозаписът на ПТП, поради което има разлика в
изводите им относно предотвратимостта на удара от страна на водача, като впоследствие не
поддържат заключението в тази му част. След попълване на делото с видеозаписът на ПТП,
заключенията на двете експертизи – допълнителна АТЕ и повторна тройна АТЕ са били
категорични, че причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие са както
субективните действия на пешеходеца, който предприел пресичане, при което навлязъл в
опасната зона за спиране на автомобила, така и субективните действия на водача, който
непредприел спиране при възприемане на толкова възрастен човек в защрихованата част на
пътното платно.
В заключението на повторната тройна АТЕ, изготвено от в.л. П., А. и Т. е било установено
точното място на удара – в зоната на края на пътната маркировка М15 от ППЗДвП,
скоростта на автомобила – 13 км/ч, опасната зона за спиране – 9 метра и възможността на
водача да възприеме намиращия се на пътното платно пешеходец от момента на потегляне
на 16-18 метра преди мястото на удара. Заключението на тази експертиза е подробно и
технически аргументирано, основаващо се на анализ на обективни технически находки, а
освен това и подкрепено от останалия събран по делото доказателствен материал /в частност
- естеството на причинената в резултат на удара на пострадалия травма/, поради което е
11
било кредитирано от решаващият съд и е послужило за изграждане на правните му изводи.
Правилно съдът се е доверил изцяло и на заключението на изготвената видео-техническа
експертиза, която е обективирала заснетото от камерите за видеонаблюдение на СДВР
произшествие, установяваща, че в 13:44:02ч. на 08.09.2017г., след като светлинната
сигнализация дава разрешен /зелен/ сигнал за движение направо и наляво, „автомобил 1“
навлиза в кръстовището, правейки маневра ляв завой, „лице 1“ прави крачка напред към
видимата в кадър част от пътната маркировка – непрекъснатата линия и настъпва пътно-
транспортното произшествие.
При обобщение на целият събран доказателствен материал, правилно първостепенният
съд е приел, че подс.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343а ал.1 б.Б вр.чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като на
08.09.2017г., около 13.50ч. в гр.София, на кръстовището на ул.“Г.С.Раковски“ и
бул.“Патриарх Евтимий“, при управление на моторно превозно средство лек автомобил
мака „Дачия“, модел „Докер“ с рег.№ *** и извършване на маневра завиване наляво от
ул.“Г.С.Раковски“ към бул.“Патриарх Евтимий“, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора“, като при
извършване на маневрата не бил внимателен и предпазлив към местоположението и
действията на 91 годишния пешеходец Г. А. Т. с ЕГН **********, който пешеходец бил
стъпил на пътното платно на бул.“Патриарх Евтимий“, отляво спрямо посоката на движение
на автомобила и предприел пресичане на пътното платно на бул.“Патриарх Евтимий“ в
посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, при което реализирал
пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Г. А. Т., който
получил счупване на шийката на лява бедрена кост, което нараняване причинило трайно
затруднение в движението на долен ляв крайник на Т. за срок по-голям от 30 дни, довело до
двустранно възпаление на белите дробове и развитието на терминална дихателна и сърдечна
слабост, вследствие на което Т. починал на 19.10.2017г. и между пътнотранспортното
произшествие и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка, като след
деянието деецът А. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия
Т..
По смисълът на чл.342 ал.1 пр.3 от НК, управлението на МПС от неговият водач, включва
всички действия или бездействия с приборите и механизмите на превозното средство,
независимо дали същото се намира в покой или в движение. Подс.А. е взаимодействал с
уредите за управление на автомобила, който е привел в движение и е имал възможност да
въздейства и определя неговата посока и скорост на движение.
Защитата на подс.А. застъпва становище, че нормата на чл.116 от ЗДвП има пожелателен и
принципен характер, поради което самостоятелното преценяване на същата не касае норми,
конкретни за нарушено поведение, поради което се дължи оправдаване на подсъдимия.
12
Цитира се решение на ВКС в тази насока.
В тази връзка, правилно първостепенният съд е посочил, че макар и противоречива,
съдебната практика дава приоритет на разбирането, че нормата на чл.116 от ЗДвП задава
насоки и критерии, по които да се преценява дали водачът е съобразил правилно характера и
интензивността на движението при избора на скоростта си и дали е бил в готовност да
намали и спре при възникване на опасност, за да предотврати пътно-транспортно
произшествие, като са цитирани решения на ВКС - №90/2017г. по н.д. №168/2017г., решение
№169/2017г. по н.д.№441/2017г..
Контролната съдебна инстанция счита, че разпоредбата на чл.116 от ЗДвП може да
ангажира наказателна отговорност, защото въвежда императивно засилена защита на
особено уязвими участници в движението и изисква от водачите да бъдат особено
внимателни и предпазливи към тях, грижейки се за безопасността им. В конкретния случай,
въз основа на приетият по делото механизъм на настъпване на ПТП, между управлявания от
подсъдимият автомобил и пешеходеца е настъпило съприкосновение при извършване на
маневра „завиване наляво“ и наличие на престарял пешеходец, намиращ се на пътното
платно, на място, забранено за пресичане. Пострадалия Г. Т. е бил на 91 години и безспорно
попада в категорията „престарял“, съгласно всички житейски и правно регламентирани
критерии. Това означава, че за всички участници в движението при възприемане на
престарял пешеходец се прилага нормата на чл.116 от ЗДвП, която изисква особена грижа и
внимание към тези хора, тъй като при тях са налице затруднения във функционирането на
опорно-двигателния апарат и при преценката на транспортните ситуации, влошаване на
зрение и слух, забавяне на реакциите, неправилна преценка на транспортните ситуации.
При конкретната ситуация, предмет на обсъждане, подс.А. не е съобразил поведението си
на водач на МПС с наличието на престарял пешеходец, който е представлявал опасност за
движението, тъй като се е намирал на платното за движение и е извършил маневрата в
непосредствена близост до него, като не е съобразил възможността пешеходеца да има
неадекватно на пътната обстановка поведение. Пострадалият Т. е предприел пресичане на
пътното платно на бул.“Патриарх Евтимий“ на неразрешено за това място и без да се огледа,
но подс.А. е имал обективна възможност да го види и да се въздържи от преминаване в
близост до престарелия пешеходец и е могъл да предотврати удара, ако е съобразил
поведението си именно с правилото на чл.116 от ЗДвП. Именно в резултат на това
нарушение и като пряка последица от неизпълнението на задължението за полагане на
особена грижа към престарелия пешеходец в конкретната пътна обстановка, подс.И.А. е
причинил смъртта на пешеходеца Г. Т.. За въззивната съдебна инстанция безспорно е налице
пряка причинно-следствена връзка между действията на водача А. /нарушавайки чл.116 от
ЗДвП/ и настъпилият противоправен резултат – смъртта на Г. Т..
Правилни са доводите на първостепенният съд, че не са налице основания за приложение
на чл.15 ал.1 от НК – случайно деяние, поради това, че подс.А. като водач на МПС не е
13
проявил дължимата грижа към престарелия пешеходец при налично нормативно задължение
за това, тъй като сам обективно се е поставил в невъзможност да предотврати удара.
Настъпилият съставомерен резултат се дължи на виновното поведение на подсъдимия,
поради което не може да бъде приложен чл.15 ал.1 от НК.
Налице е привилегированият състав на чл.343а ал.1 б.Б от НК, тъй като след деянието
подс.А. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалият Т. – завел го
е до болнично заведение, за да му бъде оказана медицинска помощ. Обстоятелството, че
действията на подс.А. не са довели до благоприятен резултат за пострадалия, е без значение
за приложението на привилегированият състав по чл.343а ал.1 б.Б от НК.
Правилни са изводите на решаващият съд, че от субективна страна подс.А. е извършил
деянието непредпазливо, под формата на небрежност, тъй като той е съзнавал, че нарушава
правилата на ЗДвП, преминавайки в непосредствена близост до престарелия и стоящ на
пътното платно пешеходец, който с оглед възрастта си е могъл да извърши несъответно на
пътната обстановка поведение. Подс.А. не е предвиждал настъпването на смъртта на
пешеходеца, управлявайки МПС, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици от неизпълнението на правилата за движение по пътищата.
Могъл е да съобрази поведението си по начин, че да не допусне настъпването на
противоправния резултат.
Определяйки наказанието на подс.А., първият съд е взел предвид, че за престъплението
по чл.343а ал.1 б.Б вр.чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до четири години.
Съдът е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подс.А.,
липсата на данни за други допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата,
добрите му характеристични данни, трудова ангажираност, семейно положение, както и
констатираното от въззивния съд добро процесуално поведение. Не на последно място е
било взето предвид и значителното съпричиняване на общественоопасния резултат от
пострадалия пешеходец Г. Т., който предприел пресичане на пътното платно на неразрешено
за това място.
Поради тези съображения, разгледани в тяхната съвкупност и наред с преценка за степента
на обществена опасност на деянието и дееца и съпричиняването на престъпния резултат,
правилно първостепенният съд е приел, че е налице основание за приложение на чл.55 ал.1
т.2 б.Б от НК, тъй като и нормата на чл.343а ал.1 б.Б от НК не предвижда определен
минимум на наказанието „лишаване от свобода“. С оглед на тези обстоятелства, съдът
справедливо е преценил, че може на посоченото основание да замени наказанието
„лишаване от свобода“ с наказание „пробация“, с налагане на задължителните пробационни
мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“. За всяка от двете мерки, съдът
е определил продължителност от 9 /девет/ месеца, а за мярката „задължителна регистрация
14
по настоящ адрес“ е определил периодичност от 2 /два/ пъти седмично.
Въззивната съдебна инстанция, след като направи своя собствена преценка на фактите и
обстоятелствата, имащи значение при индивидуализацията на наказанието, счете, че така
определеното наказание на подс.И.А. е справедливо и в състояние да изпълни целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК. Правилно и справедливо е и решението на първия съд,
на осн.чл.55 ал.3 от НК да не наложи кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност“, предвидено за извършеното
престъпление по чл.343а от НК, съгласно разпоредбата на чл.343г от НК. За това свое
решение, съдът се е съобразил с личността на дееца, с липсата на данни за други извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата, както и с трудовата му ангажираност,
налагаща управление на моторно превозно средство.
Въззивната съдебна инстанция счита, че така определеното наказание би изпълнило
целите, предвидени в закона и не намери основание за корекция му.
Съобразно изхода на делото, правилно в тежест на подс.А. са били възложени направените
разноски – в полза на Държавата по сметка на СДВР сумата от 1506,67 лв. /направени на
досъдебното производство/ и в полза на СГС – сумата от 1310 лева, както и сумата от 10.00
лева, за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листове.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящата
съдебна инстанция не намери допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон
от първостепенния съд, водещи до отмяната или изменението му.
По изложените съображения и на осн.чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260030 от 29.10.2020г., постановена от Софийски градски
съд, наказателно отделение, 23-ти състав, по нохд №4325/2019г.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
15
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16